Искаше ми се да пусна темата още в четвъртък през нощта, но така и не смогнах, че имах много работа.
Но дано повече хора решат да напишат своите впечатления от мачовете до тук (говорим само за фазата с групите).
Аз лично съм доволен. Вярно е, че резултатността е ниска, но 90% от мачовете са близки като игра и резултат и до последния съдийски сигнал е интересно. Освен това аз винаги съм бил фен на тактиката и прагматичния футбол (не че не съм се възхищавал на някои дрийм тим формации на клубно и национално ниво през годините, но това са изключения) вместо на излишно високата резултатност в резултат на слаба организация във фаза защита. А като добавя към това и пълните на 90% стадиони и повече от отлична атмосфера по трибуните, то поне досега първенството очарова.
Интересно, че три отбора, които разчитат главно на собствени кадри (играчи играещи в родното първенство) Русия (100% играят във вътрешното първенство), Украйна и Турция отпаднаха още в първия етап на шампионата, като украинци и руснаци бяха изключително невзрачни.
Според мен причината за този крах е, че и в трите първенства се наливат излишно много пари за чуждестранни футболисти (но не за най-добрите в света, а втора ръка добри) и това много подбива развитието на местните футболисти. И този процес не е от вчера, а тенденция от поне 10 г. насам. Като и трите страни берат плодовете на това наследство през последните 6 години.
Друго което направи впечатление е, че и трите британски отбора + Ейре продължиха напред?! Лично за мен това бе най-голямата изненада на това първенство. И едва ли и най-големите фенове на британския футбол са го очаквали. 4 от 4?!
Какво ли си мислят шотландците в момента, хаха...
Някакво обясние за това? Англия е ясна, в Уелс има потенциал заради талантливото поколение, което имат сред което се откроява и една голяма световна звезда и най-скъп трансфер в историята, Гарет Бейл. Но двете ирландии се очакваше да отпаднат. Едните имат най-куцото поколение през последните 25 г. а другите пълни дебютанти, но с много здрава защита, отличен вратар и голямо себераздаване. Отборите на Северна Ирландия и Исландия много ми прличат като постановка на Лестър. Няма нищо случайно във футбола. А водещото в момента и в съвременния футбол е колектива. Не отделните фигури, а колективното начало и работата без топка и затварянето на пространствата.
Първи победи на еврофорум записаха Исландия, Албания, Северна Ирландия, Словакия и Уелс (при дебютни участия на тези страни?!), а първо излизане от групите имаме при Исландия, Северна Ирландия, Словакия, Унгария (то дефакто и те са дебютанти ако не броим 1964 г.), Ейре, Полша и Швейцария. Изобщо бунтът на мравките.
Дали това се дължи на изравнените сили, уморените грандове и липсата на водещи топ футболисти, дали е заради колективното начало, силната тактика, акцента върху тичането, пресата и здравата отбрана, но е факт, че това е най-равностойното първенство в историята. Може би самата игра еволюира и мина на следващо ниво от своето развитие.
Бъдещето ще покаже.
Иначе от чисто тактическа гледна точка, няма нещо ново и невиждано в играта. Повечето отбори залагат на скучното 4-5-1 с яко насищане на средната линия и запълване на пространствата. Изненадващото е, че вече Испания не играе 4-5-1, а много по-модерното 4-4-3, но пък световния шампион Германия си предпочита типичното разцъкването на триъгълничета по ширина на терена с до болка познатото 4-5-1. За 4-3-3 се иска много силни халфове с взривност и скорост, за това и не е толкова популярна схема, но отбори като Франция, Англия и Испания я налагат.
Класическтоо 4-4-2, което е сякаш от друга ера на играта все още се практикува. Типично и традиционно скандинавските отбори залагат на любимата на Зума схема, скучната Република Ирландия и изненадващо, но факт - Хърватия и Португалия.
Най-революционното нещо и най-рисковото в съвремения футбол е да играеш 3-5-2. Само Италия на Конте си позволява този лукс, почти същото играе и Уелс, но с по-различна постановка (5-3-2, но за това трябват специфични изпълнители за бързи контри).
Не случайно обаче точно тези два отбора впечатлиха особено приятно с динамичния си футбол.
Специално това 3-5-2 на Конте е впечатляващо, защото футболистите му се движат като едно цяло на терена, все едно не са 11 отделни футболисти, а един футболист с 22 крака... При този начин на игра си по-раним във фаза защита, особено при контри, така че за това трябва футболисти, които да се познават перфектно и синхрона при тях да е меко казано на ниво.
Защо липсват голове?
Причини много...
1) Новия регламент, който води и до по-малко рискове и стремеж към събиране на определен брой точки (при 3 имаш голям шанс, при 4 си се класирал).
2) Изравнените сили и многото еднакви схеми на игра. Тактическото ниво на съвременните европейски национални отбори е на много високо ниво.
3) Липсват наистина силни индивидуалности, които ярко да се открояват и да правят разликата на терена. Но и в съвременния динамичен футбол е по-трудно тези личности да се открояват, както бе в по-близкото минало. Темпото на игра е по-високо, кондициционно и най-малките са подготвени отлично.
4) Топ футболистите са по-уморени, а те играят основно във водещите сили.
За мен най-голямото разочарование на първенството до моментае отбора на Украйна. Единствения отбор, който не успя да вкара гол. След тях слагам Румъния, Швеция, Русия, Чехия и Португалия.
Най-приятно ме впечатлиха отборите на Исландия, Уелс, Унгария и Северна Ирландия. Въпреки че не продължиха напред лично на мен много ми се понравиха като игра, албанците. Играят много бърз, динамичен футбол и са страхотен колектив. Липсата на шанс според мен ги лиши от излизане в групата. 10 човека почти цял мач срещу Швейцария, късни голове на Франция и после отпаднаха като трети заради по-лоша голова разлика.
Има едно нещо, което ми прави неприятно впечатление и то не е чисто футболно, а от страна на организаторите. Отвратителния дренаж на стадионите. Поне половината терени приличат на разкишкани картофени ниви и на 3 от тях бе сменен дренажа веднага след мачовете от групите. Едва ли само проливните дъждове тази пролет в Европа са причината за това. И не че нещо, но да, когато се играе на подобен терен, за по-техничните и грамотни отбори е по-трудно и се подпомагат тези, които предпочитат повече да рушат играта на противника, отколкото да градят своята.