albertz
Регистриран на: 06.01.2013 23:55 Мнения: 4091
|
Първенства на Армения и Литва | 04.02.2016 23:35
Две първенства, чийто елитни дивизии са съставени от по 8 и 10 отбора, съмненията за корупция са големи, собственици са „мастити бизнесмени” и общо взето всичко върви към разпад след разпада на СССР.
Някога, през 70-те години, Арарат Ереван е бил шампион на СССР, играл е в европейските турнири и е победил Байерн Мюнхен с 1-0 в четвъртфинал за КЕШ пред 70,000 зрители. Сега на мачове в Армения ходят между 100 и 300 човека, а Арарат завършиха последни в миналогодишното първенство, но не изпаднаха, защото въпреки че има две по – долни дивизии, явно отборите там нямат финансовата възможност да участват в елитната дивизия на страната. А всъщност едната от по – долните дивизии, за която има информация ( за другата няма никаква) е съставена от дублиращите отбори на елитните тимове.
Арарат, както и различни други тимове имат богати собственици, а тимовете са пълни с чужденци. Арарат в случая се издържа от Храч Карпиелан и Вардан Срмакеш, които живеят съответно в САЩ и Швейцария.
Сега доминант в първенството е Пюник, отбор който има общо 13 титли, включително 10 поредни от 2001 г. до с 2010 включително. До 2011 година първенството се провежда по руски модел в една календарна година. Изключения са първренствата 1995/96 и 1996/97.Пюник са и актуалните шампиони, а Санвел Хайрапетян формално се води собственик на клуба, а всъщност такъв е неговия баща Рубен, който е президент на Арменската Футболна Федерация. През сезон 2013/14 шампион е Банантс. Автентичния клуб е създаден през 1992 г. , но след обединение с Котяк от Абовян следва разделение и през 2001 г. клубът се мести в Ереван. Собственик е билионера Олег Мкрчихан, който се води най – богатия човек в страната и е имал дялове във вече несъществуващия украински Металург Донецк, както и в руския Кубан Краснодар. През 2014/15 тимът участва в квалификациите за ШЛ, но отпада безславно от Санта Колома от Андора в първия квалификационен кръг.
Друг стабилен тим е Ширак. Клубът е основан 1958 г. и е от град Гюмри, собственост е на политика Арман Сахакян. Ширак е печелил лигата четири пъти, за последно през 2012/13.
Улисес е друг клуб, който е нарушавал хегемонията на Пюник. Тимът е шампион през 2011 г. , но няма привърженици и преди началото на първенството е бил пред закриване. Сега собственикът Хенрик Казанян, собственост на занимаващата се с туризъм „Holiday group” търси купувачи. Интересното е, че тимът разчита почти изцяло на чужденци в състава си.
Друг тим който е бил пред закриване преди началото на първенството е Мика. И този клуб разчита основно на чужденци в състава си, а собственик е Михаел Багхдасаров, шеф на базираната в Русия Mika Corporation, занимаваща се с петролни продукти. Мика е четири пъти вице-шампион на страната.
Един от най –прогресиращите тимове и водач във временното класиране е създадения през 2012 г. отбор на Алашкерт. Тимът вече направи дебюта си в Лига Европа през този сезон, елиминирайки шотландския Ст. Джонстън и губейки в следващия кръг от казахстанския Кайрат. Собственик е Баграт Навоян, който наскоро купи пустеещият стадион Найри Стейдиъм и го преименува в Алашкерт Стейдиъм. Въпреки че в първенството има играчи от САЩ, Бразилия, Перу, Конго, Камерун, Мали и Нигерия местен играч води листата на голмайсторите. Това е Михран Манасян от Алашкерт, бивш играч на Пюник и Улисес, който има 12 гола. Бразилският му съотборник Хебер пък е с 10 гола. Но и по – надолу в голмайсторската листа преобладват местните играчи. И това въпреки че правилата изискват местен играч да е единствено вратарят на даден тим.
Понастоящем четири от осемте отбора получават квоти за Европа, а според думите на собственика на Алашкет Навоян, който също е в туристическия бизнес издръжката на неговия клуб е около 2 милиона евро на година. Интересното е, че клубът е кръстен на селище, което понастоящем се намира на територията на Турция. Но точно в това селище бабата и дядото на Навоян са търсели убежище от турския геноцид и той кръщава клуба така от сантименти. Навоян твърди, че е отказал оферти за своя нападател Манасян, на стойност 100,000 евро.
Някои чуждестранни играчи печелят до 5,000 евро на месец, а местните се задоволяват с по 1,000 евро месечно. Но интереса към играчи като Манасян е изключение, много играчи искат, но не могат да си уредят трансфер зад граница.
И местата в местните тимове са ограничени. Преди няколко години четири тима прекратяват участието си в елитната дивизия. Цимент Арарат Таун, Киликиа Ереван, Зенит Ереван и Ереван Юнайтед.
Ако не са местните магнати, други постъпления няма. За малкото публика и липсата на интерес към местните играчи вече стана дума. Телевизията също няма интерес към първенството. Предаваните мачове по телевизията са много малко, на основата „айде, от нас да мине”.
Повечето от футболните агенти, които са на арменския пазар, представляват агенции, които дори не са базирани в Армения. Но това че те са там, не означава, че има интерес към местния пазар, просто някой трябва да извършва такава дейност. Тимовете играят един срещу друг по четири пъти, но като цяло тази формула не е желана, а е приложена заради обстоятелствата. Силните фигури искат лигата да е съставена от 10 или 12 клуба.
Собственикът на Пюник в сянка Рубен Хайрапетян изглежда ще управлява до когато си пожелае, защото на последните избори за шеф на федерацията е бил единствен кандидат.
В Литва на почит е баскетбола, но проведеното през 2013 г. Европейско първенство по футбол за играчи до 19 години все пак показа, че към футбола има интерес, стига първенството да стане по – конкурентноспособно.
От независимостта на страната през 1991 г. обаче 20 клуба са изчезнали от футболната карта, някои от тях с богата история. Като Сакалас, създаден 1935 г. и изчезнал 1995 г. , като за кратко е въстановен под друго име. Дайнава, също създадени 1935 г. и преустановили дейност през 2014 г. Инкарас от Каунас ( с две титли – 1994/95 и 1995/96 и с 5 титли в СССР ), създадени 1937 г. и приключили 2003 г. Също така клубове създадени през 50-те и 60-те години, както и една дузина клубове създадени през 70-те години. От старите клубове в елита сега се състезават Атлантас и Утенис. Атлантас е основан 1945 г. , а през миналия сезон те спечелиха мач от Лига Европа за първи път от шест участия, като тимът разчита на предимно млади играчи. Утенис е основан 1933 г. и е един от най –поддържаните местни тимове, със средна посещаемост 2,000 човека. Клубът е в близки отношения с друг от по – старите клубове Жалгирис.
Сред по – новите клубове прави впечатление Стумбрас Каунас. Този клуб не таксува желаещите да го гледат с входна такса. Вместо това пред стадиона има една касичка, в която всеки да даде толкова пари, колкото желае. Но в касата има само монети. И правилно, този клуб е създаден 2012 г. от AB Stumbras, най – големият производител на алкохол в страната. Но примерът който дават в този клуб е добър. Там се залага основно на млади играчи, като 10 от състезателите са възпитаници на футболната академия, основана в страната от местната футболна лига.
Но и в Литва издръжката на футболен клуб не е лесна работа. Доминантът от 2000 г. до 2007 г. ФБК Каунас, който печели лигата винаги в този период, с изключение на един сезон, сега е във втора дивизия. Клубът в златните си години е собственост на Владимир Романов, който по късно владее и шотландския Хартс. Но двете банки, собственост на Романов фалират и клубът е реформиран, като е поет от Валдас Книзелис и консорциум от заможни местни фенове.
ФБК Каунас и Стумбрас делят един стадион, който е с капацитет за 9,800 зрители.
За сметка на това новосформирани отбори като Тракай се добраха до евротурнирите едва 10 години след като са основани. Тимът е от малък регион, поулярен с туризма, но с население от едва 7,000 човека. Затова тимът играе мачовете си във Вилнюс. Клубът е основан 2005 г. , но става професионален едва пеез 2011г. и печели промоция за А лига през 2014 г.
Тимът също дели един стадион със Жалгирис от Вилнюс. Футболния отбор на Жалгирис е от Вилнюс, за разлика от баскетболния, който е от Каунас. Жалгирис, наред с ФБК Каунас и Утенис е сред малкото отбори които имат фенска маса и дори ултраси. Жалгирис са актуалните шампиони в първенството, а автентичният клуб е основан 1946 г. и дори завършва трети в първенството на СССР през 1987г. През 2009 г. клубът се разпада, но в последствие е възобновен и печели дело в съда, което му позволява да придобие идентичноста на стария клуб. Сега Жалгирис има най – големия бюджет в първенството, но той сравнение с бюджетите на клубовете от Западна Европа е нищожен. Регулациите на УЕФА за финансов феърплей касаят отбори които печелят поне по 5 милиона евро на година, а литовските клубове не попадат в тази категория. 1,000 евро не месец минават за добро възнаграждение на играч, а бюджет в рамките на 500, 000 евро е достатъчен, за да осигури на един отбор, дори и новосформиран, бързо изкачване в йерархията на местния футбол.
Тези цифри са атрактивни за чуждестранни инвеститори, главно руснаци. Така за кратко хитът в първенството е тимът на Банга от град Гаргздай. Така тимът от скромното градче с население 15,000 души успява да се класира два пъти за Лига Европа, през сезони 2011-12 и 2014-15. Но тимът е заподозрян в уреждане на мачове и е суспендиран от местната федерация. Руските собственици напускат, тимът изпада във финансов колапс и в момента е във второто ниво на местния футбол, със собственици литовци. А наред с клуба тогава наказания след проведено разследване получават и руския вратар на Банга Сосланбек Аршиев, както и украинският защитник Олег Дмитренко, играещ за Гранитас Клайпеда. Местната футболна федерация също така разследва тройна връзка между Гранитас, клубът от град Паневезис Екранас и латвийския клуб Даугава Рига, като директор, треньор и няколко футболисти преминават и през трите клуба. ( Екранас са 5 пъти последователно шампиони между 2008 и 2012 година ) В резултат на това от федерацията спират правата на трима играчи в началото на сезона. Доменикас Галкевичус, Томас Саламанавичус и Ритис Пилотас. Триото подписва договори с отбора на Круоя, но Галкевичус преди това играе за Гранитас и Даугава, а Саламанавичус и Пилотас за Екранас. Галкевичус и Саламанавичус впоследствие са с въстановени права, след обжалване, докато Пилотас не обжалва и още е със спрени права. Галкевичус напуска тима на Круоя, който е под наблюдение, а самия клуб отстранява от работа в тима треньора си Дивалдо Алвес през май 2015 г., след съмнения а уговаряне на мачове. Докато тече разследване тимът е воден от асистента Айдас Дамбраускас. Самият Алвес е анголец с португалски паспорт, който преди това е бил треньор в Азия, като поема тима едва през април, а май месец вече е отстранен. Круоя е сравнително нов клуб, основан 1991 г. и спечелил промоция за елита през 2009г. Оттогава в два последователни сезона тимът се класира за Лига Европа. Настоящето разследване попречи на собственика на клуба Емилиус Йуневичиус да продаде акциите си, като интерес има от места като Хонг Конг и Египет. Не се знае кой стои зад инвеститорите от тези страни, но се посочва че евентуалните купувачи не са руснаци.
През 2013 г. разследване проведено от литовския клон на Transparency International показва, че един от всеки седем играчи в А лига знае за уреждане на мачове. Местната федерация работи съвместно с УЕФА и Интерпол, за да изкорени проблема. Но тепърва уреждането на мачове трябва да стане наказуемо. А играчите лесно могат да бъдат вербувани, понеже заплатите им се бавят по 3 месеца, а също така 12 процента от футболистите в А лигата са с аматьорски статут.
Последна промяна albertz на 04.02.2016 23:36, променена общо 1 път
|