Борусия М на 120 годиниЕдин от най-популярните, уважавани и обичани отбори в Германия - Борусия Мьонхенгладбах, днес празнува 120-ия си рожден ден. Клубът от Северен Рейн-Вестфалия е 5-кратен шампион (1970, 1971, 1975, 1976, 1977), 3 пъти е печелил националния трофей (1960, 1973, 1995) и 2 пъти Купата на УЕФА (1975, 1979). Борусия има над 37 хиляди членове и е шестата по големина регистрирана спортна организация в Германия. Клубът е част от Топ 5 на Бундеслигата в компанията на Байерн, Борусия Д, Вердер и Хамбургер ШФ. Цветовете на клуба са зелено, черно и бяло, а официалният талисман е жребчето Юнтер (алюзия с името на клубната легенда Гюнтер Нетцер).
Борусия идва от латинизираната версия на Прусия. В пълното наименование - Borussia Verein fur Leibesubungen 1900 e.V., втората част означава "спортно дружество за физически упражнения", тъй като освен футбол, има секции за хандбал и тенис на маса.
Историята започва през лятото на 1900 г., когато млади местни футболисти напуснали клуба Германия 1894 и потърсили съдействие от младежкия съюз към Мариинската църква. Оттам не им отказали и на 1 август е регистриран Fussballklub Borussia 1900.
Отборът постига първия си сериозен успех през пролетта на 1912 г., когато печели местната надпревара в A класа и правото да участва в най-горната дивизия - Фербандслига Нидеррайн. В същото време футболистите достигнаха до финала на западногерманското първенство, в който отстъпиха на Кьолнер БК, един от предшествениците на Кьолн. През 1914 г. е закупено спортното съоръжение "Де Кул", на чието място през 1960 г. е построен стадион "Бьокелсберг".
През 1919 г. Борусия се слива с Германия 1889 г. под името VfTuR 1889 M.Gladbach. Бракът не продължава дълго, но така спечелва областната лига след 3:1 срещу Кьолнер. Междувременно на по-ранен етап Гладбах губи от Дюрен и не би трябвало да продължи, но победителят се отказа от по-нататъшното участие в турнира. Така Борусия, след като стана шампион на Запада, за първи път стигна до общогерманския плейоф, където на 1/4-финалите отстъпи с 0:7 пред Фюрт.
До Втората световна война Борусия не постига значими успехи. Най-известният играч през 30-те е защитникът Хайнц Дитгенс, който беше повикан в националния отбор преди началото на Олимпиадата в Берлин (1936) и стана първият представител на Мьонхенгладбах в селекцията. След Втората световна война Борусия 10,5 години се състезава в Западната оберлига без никакъв успех, като на няколко пъти се спуска и по-надолу. През 1957 г. Гладбах инкасира 112 (!) гола в 30 мача и завършва последен, напускайки горната дивизия.
През 1960 г. Борусия спечели първото си национално отличие - купата на страната. По пътя към финала са отстранени Виктория Кьолн, Борусия Д, Кьолн и шампиона Хамбургер ШФ, а в спора за трофея и Карлсруе (3:2). Две години по-късно собственикът на текстилна фабрика Хелмут Бейер става президент и в тандем с партньора си Хелмут Грашоф клубът подобрява финансовото си състояние и се засилва. Въпреки това в Гладбах не могат да си позволят скъпи покупки и се обръщат към своята школа и играчи от региона. Така в тима се появяват бъдещите клубни легенди Юп Хейнкес, Херберт Вимер, Берти Фогтс и Гюнтер Нетцер.
През сезон 1964-65 г. отборът е със средна възраст 21,5 г. - най-ниската в регионалната лига. Като се прибави и атрактивният стил, журналистът от "Райнише Пост" Вилхелм Хуртманс им измисля прозвището "жребчетата", което е валидно и до днес. През 1965 г. Борусия спечелва Регионалната лига Запад и в допълнителни мачове добира правото да участва в новосформираната Първа Бундеслига. Вторият билет за елита взима Байерн, като впоследствие двата отбора ще оформят люто съперничество сред най-силните.
70-те години са Златната ера на Борусия. Тя е свързана с двама велики треньори - Хенес Вайсвайлер (1964-75) и Удо Латек (1975-79). Това е периодът, през който тимът печели почти всичките си трофеи в яростна конфронтация с Байерн. В 9 поредни първенства двата клуба не дават на друг да се добере до титлата. Освен споменатите Хайнкес, Вимер, Фогтс и Нетцер, екипа носят още изключителни футболисти, като Райнер Бонхоф, Клаус-Дитер Зилоф, Улрик льо Февър, Волфганг Клеф, Кристиан Хохщетер, Ханс-Гюнтер Брунс, Ханс-Йорг Крийнс, датчаните Хенинг Йенсен, Алан Симонсен ("Златна топка" за 1977 г.) и Сьорен Лерби, шведът Мартин Далин, Лотар Матеус, Щефан Ефенберг, Уве Ран, а в по-ново време Себастиан Дайслер и Марко Ройс.
През 1977 г. Борусия отстъпва с 1:3 пред Ливърпул в Рим във финал за КЕШ. Две години по-рано обаче вдигна Купата на УЕФА (0:0 и 5:1 като гост на Твенте), като повтори упражнението през 1979-а (2:1 и 1:1 срещу Цървена звезда). В този турнир още два пъти достига до финала - през 1973 г. (0:3 и 2:0 срещу Ливърпул) и през 1980 г. (3:2 и 0:1 срещу Айнтрахт Фр). През 77-ма Ливърпул се отказва и Гладбах губи спора за Междуконтиненталната купа срещу Бока Хуниорс (2:2, 0:3).
През следващите десетилетия Борусия безуспешно се опитва поне да се доближи до този златен период. Но единствения трофей, който вдига, е Купата на Германия през 1995 (3:0 срещу Волфсбург). Препускането на жребците обаче продължава...
ТОВА Е БОРУСИЯ М
Основан: 1 август 1990 г.
Прозвища: Прусаците, Жребците
Цветове: черно, бяло и зелено
Стадион: "Борусия Парк" (54 022)
Президент: Ролф Кьонигс
Треньор: Марко Розе
Капитан: Ларс Щиндъл
УСПЕХИ
Шампион на Германия - 5 пъти (1970, 1971, 1975, 1976, 1977)
Купа на Германия - 3 пъти (1960, 1973, 1995)
Суперкупа на Гармания - 1 път (1977)
Купа на УЕФА - 2 пъти (1975, 1979)