albertz
Регистриран на: 06.01.2013 23:55 Мнения: 4091
|
Тигърът на Сърбия Желко Ражнатович | 18.03.2022 13:05
Дори и най-могъщите президенти в цялата история на футбола не могат да се похвалят, че способностите им се простират до прокарването на държавни граници. Желко Ражнатович, по-известен за света като Аркан, обаче би могъл да претендира и за това. Фактът, че днес Баня Лука е столица на Република Сръбска в рамките на конфедералната Босна и Херцеговина, до известна е степен е и негова заслуга. Името на този мъж е нарицателно за ужасите на войните, разразили се след разпада на Югославия в началото на 90-те години на ХХ-и век. За мнозинството той е престъпник, но има хора, които го почитат като герой.
Аркан е роден в семейството на полковника от военновъздушните сили на Югославия Велко Ражнатович по произход от Черна гора. Синът му започва да бяга от вкъщи и да краде още на 9 години. Впоследствие разкрива, че за това сериозна роля изиграло уволнението на баща му от армията. На 17 г. Аркан получава първата си присъда, а на 20 Югославия вече е твърде тясна за криминалния му размах. Започва да „гастролира“ в Западна Европа, където бързо влиза в новините с
безкрайна серия
въоръжени
нападения
на бижутерски магазини и банки. Издирват го с червена бюлетина на Интерпол и на няколко пъти го залавят, но винаги успява да избяга. Мнозина отдават уменията на Ражнатович да се промушва между капките с факта, че е агент на югославските специални служби и се ползва с протекциите им. Вероятно заради това, когато се връща в страната в началото на 80-те, властите оставят Аркан на спокойствие. Той необезпокояван отваря дискотека и няколко зали за билярд, но не прекъсва връзките си с подземния свят. Тъкмо обратното – влиянието му там непрекъснато се засилва.
И въпреки това името на Аркан щеше да остане известно единствено на криминалните хроникьори, ако не бе разпадът на Югославия. Впрочем Югодрамата започва именно с участието на Ражнатович. В края на 80-те години той вече е лидер на „Делие“ –
най-крайната ултрас групировка
на Цървена звезда. На 13 май 1990 г. Аркан води хората си в Загреб за дербито с Динамо. Звезда вече си е гарантирал титлата, но „Делие” отиват в Хърватска, за да се бият с местните и получават това, което искат. Всъщност мачът изобщо не се играе, след като двете агитки превръщат „Максимир“ в бойно поле. Според преобладаващата гледна точка точно това е символното начало на югославските войни.
Няколко месеца по-късно Аркан отново се поява в Хърватска за среща с лидерите на местите сърби, но е арестуван и прекарва 196 дни зад решетките. В автомобила му са открити оръжие, патрони и взривни вещества, но в крайна сметка е освободен, без да му бъдат повдигнати сериозни обвинения. Според слуховете, за да стане това, приятелите му отвлекли дъщерята на хърватския президент Франьо Туджман – Невенка Кошутич, която живее в Белград. Друга версия е, че Аркан е бил
откупен срещу
1 милион марки
от сръбския президент Слободан Милошевич.
Ако това е вярно, инвестицията на Милошевич си е заслужавала, защото точно тогава той има крещяща нужда от хора като Ражнатович. На 31 март 1991 г. в Югославия започва война. Тя стартира с отцепването на Словения от федерацията. В Любляна битките приключват бързо, ограничавайки се до градски престрелки, но играта загрубява, когато няколко месеца по-късно пожарът стига до Хърватска.
Феновете на Цървена звезда са се подготвили за този момент още от есента на предишната година, основавайки Сръбската доброволческа гвардия. Тя е оглавена от Аркан, като в нея влизат и много хора от криминалното му обкръжение. Противно на очакванията, гвардията се оказва изключително дисциплинирана и устойчива на фронта. Бойците й са наричани „Тигрите на Аркан“. Първоначално те воюват в Хърватска, а впоследствие и в Босна и Херцеговина.
Бойното кръщение на „тигрите“
е през август 1991 г. в Тен – малко градче в сръбска Крайна. Аркан пристига там с 24 бойци, но през септември под командването му вече има 600 души. Местните сърби му дават за база старите югославски казарми в град Ердут, където той организира тренировъчен център. Счита се, за периода 1991-1994 г. през него са преминали около 10 000 души при жестока дисциплина, включваща брутални телесни наказания. В хода на боевете Аркан е ранен, след като хърватски снайперист го улучва в лявата ръка, но той остава на терен. Богати спонсори отделят за нуждите на гвардията десетки хиляди долари ежемесечно. Мнозина обаче считат, че дарителите просто си плащат рекета, защото никой не рискува да му откаже.
Впоследствие Аркан
изиграва ключова роля
в Босна през есента на 1995 г. Когато сръбският фронт там е пред рухване, частите му успяват да окажат решаваща помощ за задържане на най-важните градове Баня Лука и Приедор. При това гвардията търпи много малки загуби – 51 убити и 393 ранени за целия период на конфликта, завършил на 12 ноември 1995 г.
Междувременно Ражнатович влиза и в политиката. През 1992 г. е избран в сръбския парламент като депутат от Косово и Метохия. Неговата предизборна агитация е лаконична – да се затвори границата с Албания и силово да се потушат огнищата на албанския сепаратизъм. През 1993 г. създава Партия на сръбското единство, а през февруари 1995 г. Аркан се жени за фолк легендата Светлана Величкович, известна като Цеца. Това е вторият му брак, а от първия и още 3 извънбрачни връзки има общо 9 деца.
Постепенно Ражнатович се оттегля от политиката за сметка на бизнес проектите си, а футболът е един от тях. През юни 1996 г. поема контрола на малкия белградски клуб Обилич. Поначало той би искал да вземе Цървена звезда, но си дава сметка, че няма да го пуснат там. Изборът му никак не е случаен. Клубът, който купува, носи името на сръбския
национален герой Милош Обилич
влязъл в историята със саможертвата си в битката с османските турци на Косово поле през 1389 г.
Обилич също има сериозна история зад гърба си и през 40-те години на ХХ-и век минава за третия клуб в страната след БСК Белград и СК Югославия. След Втората световна война обаче е принуден да смени името си и бързо изпада в миманса. Когато Аркан поема юздите, Обилич е средняк във второто ниво, но с него моментално печели промоция. Още в дебютния сезон в елита
Обилич става
шампион
допускайки само едно поражение в 33 мача, а в следващото първенство е втори, макар че не губи нито веднъж. Заради евротурнирите Аркан формално е принуден да се откаже от президентския пост, тъй като все още е издирван от Интерпол. Така президент на Обилич става съпругата му.
Аркан има и треньорски лиценз, като дипломната му работа е по темата: „Подготовката на играча за мача“. Според съперниците на Обилич тази подготовка включва
сплашване на състезателите
на противника и бой на собствените му при лош резултат. Години по-късно Люпко Петрович разказва в неофициални разговори, че докато е бил треньор на Цървена звезда, Аркан и неговите „тигри“ нахлуват на стадиона с автоматично оръжие, недоволни от представянето на отбора.
В късния следобед на 15 януари 2000 г. Аркан е застрелян в белградския хотел „Интерконтинентал“ заедно с приятелите си Миленко Манда и Драган Гарич. Издъхва на път за болницата в ръцете на Цеца. На другия ден списание „Ним” има нужда само от едно изречение, за да сложи финалната поанта на биографията му: „Оставаше само да умре, за да стане легенда”.
|