Виж темите без отговор | Виж активните теми Дата и час: 28.01.2023 22:08



Отговори на тема  [ 213 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 7, 8, 9, 10, 11
ЦСКА сезон 2022/23 
Автор Съобщение

Регистриран на: 06.01.2013 23:55
Мнения: 3752
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА сезон 2022/23   |   12.01.2023 13:49


Милен Петков

Изображение

Милен Иванов Петков е роден на 12 януари 1974г. в Генерал Тошево. Той е юноша на Добруджа Добрич, а също така и възпитаник на спортното училище "Георги Стойков Раковски" в града. С отбора на Добруджа става шампион при юношите старша възраст през 1993г., като в онзи отбор се отличават имената на Стефан Славов, Милен Петков, Галин Иванов, Свилен Симеонов, Атанас Георгиев. Треньор е Иван Манолов.
Едва на 17 години Милен Петков е викнат в мъжкия тим, а след 22 годишно прекъсване Добруджа се завръща в елита. На 21 август 1994 г. Добруджа посреща ЦСКА, пред над 12,000 зрители, а Милен Петков бележи победен гол, с удар от 25 метра.
Може би това убеждава ръководството на ЦСКА да го привлече, като от Добрич при "армейците" отива и съотборникът му Галин Иванов.

Петков облича червения екип през лятото на 1995 г., като бързо се утвърждава като титуляр. Той е такъв, независимо че в онези години треньорите се сменят доста често. И при Пламен Марков, и при Георги Василев, и при Димитър Пенев, както и при останалите, водили тима за по-кратко време, Петков неизменно е титуляр.
Дебютът му е при изразиталната победа с 3-0 над силния тогава отбор на Ботев Пловдив, в първия кръг от сезона, пред пълните трибуни на стадион "Българска Армия".
В онези години ЦСКА все още се възползва от инерцията, натрупана през миналите десетилетия в европейските турнири и в разстояние на 3 години за втори път е поканен на турнира "Жуан Гампер" в Барселона, където играе с едноименния тим. На 22 август 1995 г. ЦСКА губи от Барселона с 4-0, което не е толкова лошо, след като предния път "армейците" са загубили със 7-1. Петков е титуляр за ЦСКА, а в състава на каталунците личат имената на Хосе Мария Бакеро, Джордже Попеску, Д жордже Хаджи, Роберт Просинечки, Луиш Фиго, Жозеп Гуардиола. В мача за третото място среща Фейенорд, с Роналд Куман и Хенрик Ларсон в състава си, ЦСКА е по-равностоен, но отново отстъпва с 3-2. Милен Петков отново започва титуляр, но е заменен на почивката.
Но ЦСКА вече е далеч от най-добрите си години, нямат и такава широчина и избор в състава, като турнето им се отразява по-скоро негативно. Следва домакинска загуба за първенство от Монтана с 1-2, а ЦСКА зацикля в първенството.
Пролетта Пламен Марков е заменен от Георги Василев, а въпреки че ЦСКА подобрява резултатите си и на 27 април 1996 г. успява да прекъсне една дълга негативна серия срещу Левски, където Петков отново е титуляр, то в края на сезона ЦСКА остава пети.
Следват нови европейски изяви, макар и в скромния турнир Интертото. Милен Петков взима участие и в четирите мача на тима си от груповата фаза, в два е титуляр, а в други два влиза като резерва. Въпреки впечатляващата победа на старта над турския Коджаелиспор като гост с 3-1, ЦСКА не успява да спечели групата си, за да продължи напред, като остава втори след Уралмаш Екатеринбург.
В края на сезона обаче идва златният дубъл, с титла и купа на страната. Във финала за купата срещу Левски, при резултат 2-1 за ЦСКА, когато публиката на сините поема рефрена за "2-0 - 3-2", Милен Петков вкарва първия си гол в дербито, като слага край на интригата. След негов удар и коварен рикошет в Емил Кременлиев, топката се озовава във вратата на Иванков.
Следващия сезон 1997/98 носи разочарование, въпреки че при "червените" се завръщат големите звезди Христо Стоичков, Емил Костадинов, Трифон Иванов. За Петков може би най-запомнящ се през този сезон ще остане голът му срещу Левски от дузпа, с който той спасява тима си от загуба, след като сините са направили добре познатия обрат, а мачът завършва 3-3.
През сезон 1998/99 "армейците" вече нямат толкова ярки индивидуалности, но това помага на Милен Петков да се утвърди като истински лидер на тима, той прави най-силния си сезон, като в края му е избран за играч номер едно в "А" група. С решителен принос за успешния рейд на "армейците" в началото на сезона в Купата на УЕФА, където са отстранени три съперника, което води до сблъсъци със силния отбор на Атлетико Мадрид. В срещата с втория им съперник в турнира тогава Молде, Петков вкарва важен гол след красив и премерен изстрел от разстояние, с който открива резултата, а в крайна сметка норвежците са прекършени с 2-0 и елиминирани.
Милен Петков прави и най-резултатната си кампания, като вкарва 10 гола.
Сезон 1999/00 е последният му за ЦСКА, като той през зимата той е трансфериран в гръцкия гранд АЕК Атина. След неизплатени суми от тогавашното ръководство от "Мултигруп" Петков отказва да се качи в самолета, за гостуването на Нюкасъл. В дербито с Левски през октомври пропуска и дузпа, въпреки че ЦСКА печели с 1-0, след най-бързия гол в дербито, дело на Димитър Иванов. Любопитно е, че Петков е вкарал дузпа в два предишни случая срещу Левски, но отборът му не печели нито един от двата мача. А когато пропуска, то става така че ЦСКА печели.

С АЕК Атина Милен Петков печели два пъти Купата на Гърция през 2000 и 2002, като на финала през 2000 г. той бележи гол за изразителната победа над Йоникос с 3-0.
През сезон 2002/03 Петков участва с АЕК в груповата фаза на Шампионската лига. Там в компанията на Реал Мадрид, Рома и Генк АЕК не губи нито веднъж, като записва шест равенства. Това дава право на АЕК да продължи в Купата на УЕФА, където съперник на фазата с последните 32 отбора е израелския Макаби Хайфа. Милен Петков се разписва веднъж за изразителната домакинска победа с 4-0, като израелците са победени убедително и в реванша.
На 1/16 финалите АЕК отпада злощастно от Малага, след 0-0 като гост и домакинска загуба с 0-1.
В първенството АЕК са трети, а за купата отпадат на полуфинал от ПАОК. В отбора няма много чужденци, но е интересно, че в онзи сезон има и втори българин в тима - Иван Русев - Малкия Джангър. Той обаче не успява да се наложи и е пратен под наем в Атинайкос.
През 2005 г. Милен Петков напуска АЕК, но остава в Гърция. Той играе за Атромитос и Илисиакос, преди да се завърне в България. У нас Петков подписва с амбициозния тим на Черно море, който по онова време е направил солидна селекция. След това се завръща за кратко в Добруджа като състезател, а по-късно е член на управителния съвет.

Милен Петков е младежки национал на България още от периода си в Добруджа, а за мъжкия национален отбор записва 41 мача с 1 гол, като е в състава за Световното през 1998 г. във Франция, както и за Европейското през 2004 г. в Португалия.
В квалификациите за европейското първенство Милен Петков записва 3 мача и 198 игрови минути, а на самото първенство 2 мача и 99 игрови минути. На това първенство и в квалификациите той отново се събира с треньора Пламен Марков.
На 9 юни 1999 г. в мача България-Англия на "Българска Армия" е прощалната среща на Христо Стоичков с националния отбор, а Милен Петков прави силен мач на добре познатия си стадион. Той записва пълни 90 минути, а България прави 1-1 с именития си съперник, след гол за нашите на покойния Георги Марков.

_________________
http://cska.bg/index.php?main_page=index&cPath=65
https://cskavolley.com//


 

Регистриран на: 06.01.2013 23:55
Мнения: 3752
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА сезон 2022/23   |   15.01.2023 02:14


Георги Димитров -Джеки

Изображение

Георги Димитров е роден на 14 януяри 1959 г. в несъществуващото вече село Гледачево, Старозагорска област. Губи битката с рака на 8 май 2021 г. , като си отива от този свят на 62 годишна възраст. Брат му Динко Димитров, играл като него за ЦСКА, също почива рано.
Георги Димитров е централен защитник, който има афинитет да се включва в атака. Дебютира в елитния футбол на 17 години, като футболист на Берое Стара Загора, през сезон 1975/76. Тогава той изиграва едва три мача, но през следващата кампания записва 18 срещи, като бележи и един гол. През сезон 1977/78 започва първенството в Берое, но едва след шест мача преминава в ЦСКА. Твърди, че по собствено желание е избрал да се състезава за "армейците".
В ЦСКА той дебютира веднага, още в седмия кръг, при загубата от Локомотив София с 0-1. До края на сезона е титуляр във всеки един шампионатен мач, като играе без смяна.
Впоследствие Джеки става и капитан на отбора едва на 21 години, като постига множество успехи с клуба, в който има два престоя. Той е 5 кратен шампион на България, шесткратен носител на купата на страната, 3 пъти носител на КСА, носител на Суперкупата през 1989г., единственият футболист, заедно с Красимир Безински, участник на два полуфинала в Европа с български клуб - през 1982 за КЕШ и през 1989 за КНК. Както е ставало въпрос и преди, отборът на "армейците" от сезон 1988/89 печели цели четири купи през кампанията и стига 1/2 финал за КНК.
Сезон 1981/82 е най-резултатния за Димитров с червената фланелка, като той бележи 11 гола, включително и във вратата на Байерн Мюнхен.
През 1985 година е избран за най-добър футболист на България. През същата година се разписва в световната квалификация срещу Франция на "Васил Левски", като вкарва първия гол за победата с 2-0 във вратата на Жоел Батс. Той свършва работата си перфектно, като опазва вратата на България суха, срещу футболисти като Луис Фернандес, Жан Тигана и Мишел Платини.
В решителния мач за класиране като гост срещу Люксембург също се разписва, а България печели с 3-1. Заслужил напълнло доверието и на Иван Вуцов, като на самото първенство в Мексико през 1986 г. взима участие във всички четири срещи като капитан.
За България Димитров е капитан в общо 56 срещи, от общо 77 изиграни мача за националите. Вкарва и 7 гола.

След Световното първенство в Мексико Димитров преминава във френския Сент Етиен, където остава два сезона. Заедно с него там отива и Георги Славков - Бенкса, също починал рано.
Джеки остава ярка следа във Франция, като той е помнен дълго след тръгването си, като е търсен от френски журналисти за интервюта. Макар и уважаван и определян като играч от световна класа, някои индивиди, напълно излишно се опитват да налагат антибългарска пропаганда, в дни в които по-младите поколение дори и не знаят какво е това "студена войнна". Но Георги Димитров опровергава твърденията им, с признанието че е можел да остане във Франция, където е оставил и приятели, но е предпочел да се върне у нас. Макар и той самият да признава, че понякога е трябвало да дава обяснения пред генералите от армията. Самият Димитров също има военен чин при престоя си в ЦСКА.

След края на кариерата си Димитров е треньор на Велбъжд Кюстендил, Миньор Перник, Марек Дупница. Работи в школата на ЦСКА от 2009 до 2013.

За Джеки най-големият талант е Диего Марадона, срещу когото играе на световното в Мексико. Твърди, че никога не е виждал такъв талантлив играч. Приживе той обича да чете много, разхожда се по няколко часа дневно, в периода в който се опитва да пребори болестта си с химиотерапия. С доброто си настроение предразполага и останалите. Прави си и статистика, твърди че в днешния футбол всеки ден има по 7-8 автогола, което не е нормално. Младите играчи не работят достатъчно според него. Крият се, когато трябва да имат досег с топката. Отбелязва, че съставите са твърде големи. Футболистите пътуват непрекъснато, заради различни ангажименти, а така е трудно да се изгради колектив.
Любопитно е, че мнението му за бразилеца Рафаел, преминал през Манчестър Юнайтед и играл за Олимпик Лион, не е никак добро. "Рафаел не е футболист. Той ще убие някого. Този тип е опасен, трябва да е кикбоксьор или нещо друго".
С остър коментар както винаги, не само когато трябва да се критикува поредното ръководство на ЦСКА.

„Не обичам да губя. Никога не го приемам. Мотивацията ми не бяха парите, а удоволствието от играта.“ Вижте Джокович, Надал. Това трябва да е двигателят. Днес един играч е добър шест месеца, ние го хвалим и това е валсът на милионите“ , казва Джеки в едно от последните си интервюта за френска медия през 2020 година.

_________________
http://cska.bg/index.php?main_page=index&cPath=65
https://cskavolley.com//


 

Регистриран на: 06.01.2013 23:55
Мнения: 3752
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА сезон 2022/23   |   20.01.2023 12:33


Георги Славков - Бенкса

Изображение

Утре се навършват девет години, откакто ни напусна Георги Славков, покосен от масивен инфаркт на 55 години през 2014 г.

Славков започва кариерата си като вратар, откъдето идва и прякорът му "Бенска", на популярния вратар от неговата младост Гордън Бенкс. По-късно през кариерата си играе като офанзивен полузащитник и централен нападател. Изтъкнат футболист както на Ботев Пловдив, така и на ЦСКА. Играл в чужбина за Сент Етиен, заедно с Георги Димитров-Джеки, португалския Шавеш,Апоел Тел Авив и Нес Сиона от Израел.
Той е вторият от тримата българи, носители на "Златната обувка" на Франс Футбол. Другите двама са Петър Жеков и Христо Стоичков. Славков постига това постижение като футболист на Ботев Пловдив през сезон 1980/81, когато успява да реализира 31 гола. Забележително е, че през сезона той успява да изиграе само 23 двубоя за Ботев Пд, заради наказания и други проблеми. За отличието изпреварва футболисти като Нилаши от Френцварош и Румениге от Байерн. През въпросната кампания вкарва хеттрик на Сливен и Беласица, цели четири гола в един мач на Спартак Плевен, два гола на ЦСКА.
Ботев остават трети във въпросното първенство, печелят КСА ( тогава със статута на купаа на страната) и участват в КНК на есен. Там Ботев Пловдив среща Барселона, а Славков се разписва и в двата мача, при поражението с 1-4 и при победата с 1-0 в Пловдив, като домакините могат да съжалаяват, че не вкарват повече голове.
Георги Славков е избиран три пъти за най-добър футболист на Пловдив, през 1978, 1980 и 1981 година. Той е удостоен със званието "Майстор на спорта" през 1981 г., като през същата година е избран и за спортист номер 6 на Балканите.

През 1980 г. играе за кратко в ЦСКА, докато е в казармата, като записва 9 шампионатни мача и 5 гола и получава златен медал като шампион на България за сезон 1979/80.
През 1982 г. преминава за постоянно при "армейците", където остава до 1986 г. Той изиграва над 100 шампионатни мача за клуба и реализира над 60 гола във всички турнири. Печели още една титла, още една купа, както и два пъти КСА.
На финала за Купата на България през 1985 г. вкарва първото попадение срещу Левски, което поражда много спорове и води до батални сцени на терена, а след мача двата клуба са разформировани. По мое лично мнение при гола му има леко съприкосновение с ръката, но това не оправдава поведението на противниковия отбор в мача, както и неадекватните решения на главния съдия Яшаров впоследствие.
В евротурнирите запомнящ се ще остане голът му в гостуването на Монако (2-2) на 19 септември 1984 година, когато ЦСКА играе в необичайните за тях жълти екипи.

За мъжкия национален отбор на България Георги Славков играе в периода 1978-1984, като записва 30 срещи с 12 попадения.

_________________
http://cska.bg/index.php?main_page=index&cPath=65
https://cskavolley.com//


 

Регистриран на: 06.01.2013 23:55
Мнения: 3752
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА сезон 2022/23   |   21.01.2023 14:17


Днес от 19.00 часа ЦСКА посреща Левски 2014 в собствената си зала в среща от баскетболното първенство. Не очаквам някой от четящите тук да отиде, аз щях да отида, ако имах възможност.
Очаквам убедителна победа за ЦСКА, с 10 и пивече точки, букмейкърите също ги сочат за фаворити. Вярвам, че ще се получи хубава атмосфера и без организирани привърженици.

Снощи волейболния ЦСКА отпадна от Купата на България още в първия мач от финалната осмица. Червените отстъпиха на Дея Спорт Бургас с 1-3 гейма.
Като оправдание се посочва липсата на игрова практика. Несериозна работа, за всички е едно и също. Все пак Дея са отбор с финансови възможности и амбиции, така че драми не трябва да се правят.

_________________
http://cska.bg/index.php?main_page=index&cPath=65
https://cskavolley.com//


 
(The Grizzlies)
Аватар

Регистриран на: 05.06.2012 17:22
Мнения: 10802
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА сезон 2022/23   |   21.01.2023 17:09


За мен това не е Левски, така че нямам какво да правя на този мач.

_________________
Изображение


 

Регистриран на: 06.01.2013 23:55
Мнения: 3752
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА сезон 2022/23   |   22.01.2023 16:13


Безапелационна победа за ЦСКА срещу Левски 2014 в баскетболното дерби.
78-52. В отделните четвърти 23-5, 16-19, 21-15, 18-13.
Алекс Симеонов с 20 точки и 11 борби за червените.

_________________
http://cska.bg/index.php?main_page=index&cPath=65
https://cskavolley.com//


 

Регистриран на: 06.01.2013 23:55
Мнения: 3752
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА сезон 2022/23   |   24.01.2023 16:12


НАЙ-ГОЛЕМИТЕ



какъв футбол само...






_________________
http://cska.bg/index.php?main_page=index&cPath=65
https://cskavolley.com//


Последна промяна albertz на 24.01.2023 16:13, променена общо 1 път



 

Регистриран на: 06.01.2013 23:55
Мнения: 3752
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА сезон 2022/23   |   26.01.2023 15:09


Христо Андонов - Итко

По случай годишнината от рождението на бившия вратар на "армейците" Христо Андонов ви предлагам едно интервю с него, поместено във вестник "Българска армия" от броя от 21 ануари 1997 година. Снимка няма, защото разни хиени са решили, че могат да крадат снимки и после да слагат своето лого на тях. Аз не искам да правя реклама на разни хора, които с нищо не са го заслужили. В книгата "Това е ЦСКА", първото издание, има една много хубава снимка на Итко, заобиколен от Стоян Йорданов и Йордан Филипов, "на вратарска раздумка", както казва Сащо Манов.
Христо Андонов е роден на 26 януари 1932 г. в Пловдив. Умира на 27 декември 2011 г. В "А" група има записани над 250 мача, 96 от които за ЦСКА. В три срещи е пазил за "А" националния отбор, както и в 26 за "Б" отбора. Част от големия отбор на ЦДНА, спечелил 9 поредни шампионски титли и 5 купи на страната. Андонов е офицер от Българската армия в периода 1955-1980.


– Господин Андонов, как започна вратарската ви кариера?
– Това стана съвсем случайно. Бях 15-годишен ученик и се увличах по баскетбола. Един ден вратарят на „Спортклуб” (Пловдив) Сатрикян отказал да играе в деня на мач, ако не му дадат някаква сума. Това се видяло на ръководителите на клуба неприемливо и грозно и те решават да се откажат от услугите му. Сетили се за мен и в час по български разсилният ме извика при директора, точно бях направил някаква беля и си мислех, че е заради нея. В дирекцията обаче ме чакаха ръководителите от „Спортклуб” Карапетков и Коджабашев. Те ми казаха, че ще играя същия ден като вратар на отбора и ме закараха с кола на старото игрище на „Локомотив”. В отбора бяха Петьо Събев, Давид Попов и другите. Представиха ме на тях, дадоха ми вратарско облекло… и започнах. Бяха доволни от мен след мача, в който победихме с 2:0, и в една гостилница на ул. „Отец Паисий” ръководителите на клуба ми дадоха вечеря. На другия ден получих от тях купон за плат за панталони и така започна вратарското ми поприще.

– Кога застанахте на вратата на ЦСКА?
– Играех през 1954 г. като войник в ДНА – Пловдив. Един ден началникът на дома капитан Иванов ми каза да заминавам за София, без да сдавам нищо. Дадоха ми требване, взех пардесюто на по-големия ми брат и се качих на влака. От мерак, защото знаех, че отивам в ЦСКА, стоях през цялото време до прозореца в коридора на вагона. На гарата в София ме чакаха Крум Милев и Борис Трънков. Заведоха ме в хотела на ЦСКА и ме настаниха в една стая с Кирчо Ракаров и Георги Енишейнов.
Първият ми мач в отбора на ЦСКА бе срещу „Черно море”. След това заминахме за Албания и там бяха първите ми международни срещи с армейския тим. Преди това в Пловдив вече бях играл в сборния отбор на града срещу „Спартак” (Москва) и „Шахтьор”. В Тирана срещу местния „Партизан” бе първият ми международен мач с екипа на ЦСКА.

– С кои от футболистите на ЦСКА бяхте в най-близки отношения?
– Може да се каже, че с Кирчо Ракаров, Георги Енишейнов (Белката) и Георги Димитров (Червения) бяхме заедно 22 часа в денонощието. Заедно тренирахме, заедно ходехме на стола, заедно бяхме по квартирите.

– Конкуренцията между вас и Георги Найденов как се отразяваше на приятелството ви?
– Жоро дойде по-късно в ЦСКА. Аз смених Георги Кекеманов (сега също покойник), който пък отиде в ДНА – Пловдив. През септември 1954 г. у нас се проведе голям международен армейски турнир и тогава пристигна Найденов. Геренски напусна и останахме ние с Жоро. Качествата му никой не може да отрече. Той така се подготвяше, че принуждаваше и останалите да правят същото. Не може да не се натоварваш, като го гледаш той какво прави. За Жоро като човек може да се разказва много. Родителите му бяха слепи. При него живееше и сестра му с двете си деца. В чужбина с него спяхме в една стая. Найденов не си купи нищо за себе си. Все гледаше да вземе нещо за близките си. При едно турне, въпреки че аз играех в мачовете, му казах, че съм решил да напусна – имах предложения от„Динамо” (сега „Левски” – Сф) и „Славия”. Жоро участваше в 70% от срещите на ЦСКА и на мен ми се играеше. Той ми отвърна, че и за двамата има място в отбора. Когато мен ме слагаха за титуляр, Найденов се въртеше около мен, радваше се, връзваше ми обувките. Ако играта не ми вървеше, той ме успокояваше с жестове. Разбира се, когато пък Жоро беше на вратата, аз правих същото.

– Спомняте ли си за някой свой слаб мач?
– Имам такъв на 23 септември 1957 г. Тогава ЦСКА се срещна в приятелски мач на стадион „Васил Левски” с „Партизан” (Белград). Още в 10-ата минута Димитър Миланов (Пижо) вкара гол. Само след няколко минути гостите изравниха след моя грешка. Отново поведохме в резултата след хубав гол на Гацо Панайотов. Пак сгреших след 7–8 минути – лека топка, бита от около 30 м, мина между краката ми. Бях сменен с Жоро Найденов. Не останах да гледам второто полувреме, мачът завърши 4:2 за нас. Явих се след това при ръководството на ЦСКА и писках да напусна отбора, да се прибера в Пловдив. Генерал-лейтенант Стою Стоев ме успокои и не ми даде да напусна. Преодоля се и това нещо.

– В кои срещи на „А” националния ни отбор сте били на вратата?
– Срещу Чехия в София – 3:0, с Полша във Варшава – 0:0, и с Германия в Дрезден – 0:1, съм пазил на националния ни „А” отбор. Записал съм и 26 мача с „Б” националния отбор.

– В албума ви видях снимка, на която сте с Копа, Пушкаш и Ди Стефано. Кога сте се срещнали с тези знаменити футболисти?
– Предния ден, преди мача на ЦСКА в Мадрид с „Атлетико” през 1958 г. отидохме да гледаме тренировката на „Реал”. Тя беше с платен вход и на нея присъстваха около 5–6 хиляди души. Тренировката трябваше да започне в 10 ч.
В 10 ч без 5 мин на терена се появиха всички футболисти с екипи, все едно, че ще играят официален мач. Направи ми впечатление, че дори и контузен състезател, който куцаше, излезе на терена. Като го освободиха от занимания, той остана на скамейката на резервите до края на тренировките. Тогава и направихме снимката, която видяхте.

– Кога приключихте състезателната си кариера?
– Завърших кариерата си на футболист през 1963 г. В годините, през които бях в ЦСКА, отборът спечели 9 шампионски титли и 5 пъти взе Купата на Съветската армия. Особено ценя и първото място на Първата лятна спартакиада на СКДА в Лайпциг през 1958 г. В турнира участваха силните отбори на ЦСКА (Сф), ЦСКА (Москва), „Хонвед” (Будапеща), „Дукла” (Прага), „Форверто” (Берлин), „Легия” (Варшава), ЧЧА (Букурещ) и „Партизан” (Тирана).

– Какво беше характерно за футболистите на ЦСКА от вашето поколение?
– Голяма беше обичта ни към нашия клуб. Тя трудно може да се предаде с думи. След като треньорът ни даваше указания преди мача, ние го молихме да ни остави сами. Надъхвахме се един друг и на терена излизахме окрилени.

– Колко години служихте в Българската армия като офицер?
– От 1955 до 1980 г. Още преди да приключа с футболната си кариера, ходех до обяд да работя в техническата работилница на гаража на Министерството на отбраната – специална заповед ни задължаваше да правим това. До 1972 г. бях в този гараж. След това служих като старши помощник по автобронетанковата техника в управление „Военноремонтни бази и заводи”.

– Продължавате ли сега да следите развитието на футбола у нас?
– След приключване на състезателната си кариера през 1963 г. се занимавах с отбора на ПВО и ВВС „Зенит”, но бързо се отказах. Вниманието винаги ми е било към детско-юношеския футбол. Бях председател на такава комисия към БФС. В момента съм секретар на клуба на ветераните на ЦСКА. Никога не съм бил безразличен към проблемите на армейския клуб. Радвам се, че сега ЦСКА е в подем и води убедително в първенството на „А” група. Надявам се отборът да постигне и по-големи успехи от тези, които е имал в недалечното минало.

_________________
http://cska.bg/index.php?main_page=index&cPath=65
https://cskavolley.com//


 

Регистриран на: 06.01.2013 23:55
Мнения: 3752
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА сезон 2022/23   |   26.01.2023 15:14


Петко Петков: Навремето и мишките ни познаваха в залата

Петко Петков е роден на 17 май 1958 година в Димитровград. Той е 7-кратен шампион на България с екипа на ЦСКА в периода 1979-1987. Един от основните стълбове на „армейците“ в онзи период, както и на националния ни отбор, с който печели олимпийски сребърен медал от Москва 1980, както и бронзови отличия от световно и европейски първенства.


Г-н Петков, какво помните от първата тренировка с екипа на ЦСКА?

– Влязох в казармата, като по това време бяхме в „Чавдар“. За първите ни тренировки, преди да дадем клетвата, ни караха с рейс и ни връщаха, като те бяха по-леки за новобранците, защото ние се учехме покрай големите имена на ЦСКА. Учиш се да прохождаш, а като проходиш си разбрал, че вече си нещо.

А кога дебютирахте при мъжете на клуба?

– Още в първата година, но по онова време нямаше твърда позиция и се въртяхме. Аз играех като Димитър Златанов, на почти всеки пост. В началото стартирах като четворка с поемане, а след това станах централен в националния отбор, тъй като там имаше нужда от такива играчи. Бях най-ръстовия ни играч, с много висок блок и бързи крака, след което си продължих така и в ЦСКА. Даже започнах с номер 4 на фланелката в началото, но след това сложих номер 7.

Може ли да разкажете как стана така, че започнахте като четворка, за да се стигне до преквалификацията?

– Всичко бе в името на националния отбор. Гръбнакът бе от ЦСКА, Левски, Славия и един-двама от Локо Пловдив. В този период Димитър Каров ни беше треньор и при него започнах като четворка, след това се преквалифицирах, въпреки че еднакво добре играех като четворка и в центъра.

Къде обаче се чувствахте най-добре?

– В центъра. Но играех централен с поемане. Това беше голяма рядкост, вече няма такива волейболисти. Златанов и той като мен беше. Имахме сходен стил.

Какви бяха спецификите на тези два поста?

– Четворката е по-натоварваща по отношение на това, че трябва да имаш поемане и да отиграваш в четири. Докато централният пост, не е само мое мнение, е най-неблагодарният. Централният, с комбинациите от наше време, можеше рядко топката да стигне до него. Но тогава волейболът бе много комбинативен, докато сега е много силов.

Можете ли да отличите един мач или период, който бе най-силен за вас?

– Много са, за да отлича един. В мое време най-хубавите ни мачове бяха с Левски и Славия, защото още в началото на всеки сезон се знаеше, че един от тези три клуба ще е шампион. ЦСКА беше печатницата на волейболистите в България.

На какво ви научи престоят в клуба?

– На най-важното – дисциплина, отговорност, другарство и колективизъм. Без тези неща волейболът, където и да е, не само в ЦСКА, ще е на доста по-слабо ниво. А в ЦСКА имаше невероятна дисциплина, защото и до ден-днешен съм се научил, когато ходя някъде, да съм 10-15 минути по-рано. Ако съм точно на време, имам чувството, че съм закъснял.

Как се справяхте с отговорността и напрежението?

– В годините всичко опира до рутина и опит. Идва един момент, в който не се влияеш от шума на публиката, ругатни, провокации или такива неща. Единствено първите една-две точки, ако изобщо има напрежение, след тях то изчезва.

Бихте ли отличил треньорите, които повлияха най-много за израстването ви в клуба?

– Аз съм от Димитровград и първо ще отлича хората, които ми помогнаха да направя първите си стъпки. Това са г-жа Еринджикова, която ме взе да играя волейбол от училище. Аз съм и от волейболно семейство, баща ми Васил Павлов беше проектонационал, на много високо ниво към онзи период в Димитровград. След това в ЦСКА бях при Димитър Каров, който бе сменен от Джиго (Иван Сеферинов) за известно време, за да дойде ерата на Милко Караиванов. За мен голям треньор, психолог, организатор и обединител. Ще ви кажа една случка, която действа на психиката. Имахме мач за Купа Европа, на входа на залата блещукаше една мижава лампа, нищо особено. Но той ни каза „ще вземем игрището, където лампата да ни е в гърба, за да им свети в очите“. Тя нищо не свети, но просто от психологическа нагласа и вече мислиш как ще ги биеш. Такива дребни неща, които обаче след това ни носеха предимство. Но най-голям дан има Васил Симов. За мен е може би най-големият треньор за всички времена, както при жените, така и при мъжете. Златанов също ми беше една-две години треньор.

А кои са съотборниците, с които се чувствахте най-добре на терена и ви останаха най-близки?

– Борето Кьосев, Милчо Натов, Милчо Миланов, Стоян Гунчев, Пламен Христов… Не искам да пропусна някой. Но беше страхотен колектив, невероятен. За съжаление, единственото, което не успяхме да постигнем, бе да спечелим нещо в Европа. Няколко пъти бяхме участник на финална четворка, но не и да я спечелим. Това ни липсва на нашето поколение, което в националния отбор се реализира на всяко голямо първенство.

След периода в ЦСКА заминавате за Италия. Лесно ли ви се получиха нещата там?

– Аз бях Последния Мохикан, който го пуснаха на преклонна възраст в чужбина. На 30 години, а след мен вече отвориха вратите за останалите, като Любо Ганев и неговото поколение, които на по 21-22 години заминаха. Имаше едно събрание, на което дойде шефът на ЦСКА, треньор беше Златанов. Аз исках да изляза поне за няколко сезона да поиграя в Италия. Тогава той пита „Без него ще станем ли шампиони?“. Златанов помълча, а аз го бутам с крака под масата и той отговори: „Никой не е незаменим, ще се постараем да станем и без него“. И тогава шефът даде разрешение да замина. Законът бе такъв, че трябваше да си навършил 30, но дори и тогава ставаше с решение. Продадоха ме в третия по сила клуб в Италия Падуа и така продължи кариерата ми. Имах проблеми в първата година да се адаптирам, защото бях сам. Бил съм навсякъде по света, но едно е да отидеш за една седмица и да се върнеш, а друго е да се адаптираш като живот. Семейството ми дойде по-късно и в началото ми беше много трудно.

Какво мислите за състоянието на ЦСКА и проблемите на клуба с базата?

– За мен това е геройство. ЦСКА, както съществува, е геройство. Всяка година проблемите са едни и същи, лабиринтът е много голям, но въпреки това ЦСКА съществува. Тази година отборът върви много добре. Разликата от нашето време е тази, че нас ни събираха от цяла България, с много добри треньори и за две години минаваш от юноша директно при мъжете, в голямата игра.

Какво бихте пожелал на настоящите играчи на тима?

– Материалната база в днешно време е много важна, въпреки че ние в тази зала и мишките ни познаваха в онези години. Но волейболът се развива, става много по-силов, с по-големи зали, центрове за възстановяване. Оттам тръгват нещата – база, треньори, играчи. Съвкупност от неща е. Пожелавам им, на фона на всички проблеми, да продължат да бранят емблемата на клуба и да дават най-доброто, на което са способни. Искрено се надявам ЦСКА да просперира, защото това е клуб с традиции, с най-много медали през годините.

Разкажете ни и нещо, което малцина знаят – играл сте баскетбол, бил сте и лекоатлет…

– Тренирах и други неща в първите си години, така е. Играл съм и баскетбол, защото в началните ми години Димитровград имаше много силен баскетбол, дори по-добър от волейбола. Имаше едно правило тогава, за да съществува баскетболен отбор, средният ръст трябваше да е от 1.90 нагоре, горе-долу. А аз вече бях 2 метра и отидох да тренирам известно време. И после говореха, че съм най-добрият баскетболист сред волейболистите. Човек трябва да опита от всичко. Една година тренирах с учителя ми по физкултура, който ми каза, че ще стана шампион по лека атлетика на висок скок и станах най-добър на хасковска област със 175 см резултат.

_________________
http://cska.bg/index.php?main_page=index&cPath=65
https://cskavolley.com//


 
(The Grizzlies)
Аватар

Регистриран на: 05.06.2012 17:22
Мнения: 10802
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА сезон 2022/23   |   26.01.2023 16:53


Гледам, че новата оценка на стазиона е над 28 милиона лева. Това ли е намекнал Животното преди няколко дни?

_________________
Изображение


 

Регистриран на: 06.01.2013 23:55
Мнения: 3752
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА сезон 2022/23   |   26.01.2023 17:40


Vendome написа:
Гледам, че новата оценка на стазиона е над 28 милиона лева. Това ли е намекнал Животното преди няколко дни?


Не съм запознат с мнението на Росен Петров за стадиона. Преди няколко дена имаше мнение на Иван Велчев по темата. Усилено се пише, че от ръководството ще прекратят отношенията си със "Спорт Файв", които направиха проекта. Днес чета, че февруари месец ще има общо събрание на акционерите, може би тогава ще излязат и разяснения за стадиона. Аз както писах и преди време, не намирам за нужно да коментирам обстойно темата. От много време сме затрупвани с най-различна информация, когато има нещо наистина конкретно, то тогава ще коментирам.

_________________
http://cska.bg/index.php?main_page=index&cPath=65
https://cskavolley.com//


 
(The Grizzlies)
Аватар

Регистриран на: 05.06.2012 17:22
Мнения: 10802
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА сезон 2022/23   |   26.01.2023 18:21


Това за оценката е официална информация от спортното менистерство, т.е. ако Ганчев иска да прави нов стадион, първо трябва да внесе 28 милиона кеш в общото дружество със Сердика спортни имоти. Едва тогава трябва да дава пари за строеж на стадиона.

_________________
Изображение


 

Регистриран на: 06.01.2013 23:55
Мнения: 3752
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА сезон 2022/23   |   26.01.2023 19:06


Да, аз не отричам че има официална информация от министерството, казвам че и преди е имало информации, които са се считали за достоверни, но по една или друга причина нещата не са се получили. Смяна на правителство, протест от неправителствени организации, кметове на отделни общини.
Реално Ганчев е дал двойно над тази сума за бюджет, глоби и какво ли още не по време на своето управление. Логично е и да извади пари за нещо, което изглежда по-устойчиво, а не са само пари на вятъра, ще видим.
Лошото е, че много пари бяха дадени, без реално да има някаква полза. Дали заради странични фактори, дали заради управленски грешки, ЦСКА излезе много скъп на Ганчев, без възвръщаемост. Едни от най-скъпите трансфери в ЦСКА са реализирани по времето на Ганчев.

_________________
http://cska.bg/index.php?main_page=index&cPath=65
https://cskavolley.com//


 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Отговори на тема   [ 213 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 7, 8, 9, 10, 11

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group.
Designed by STSoftware for PTF.
Хостинг