Виж темите без отговор | Виж активните теми Дата и час: 28.03.2024 18:49



Отговори на тема  [ 156 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 3, 4, 5, 6, 7, 8  Следваща
ЦСКА - сезон 2021/2022 
Автор Съобщение

Регистриран на: 06.01.2013 23:55
Мнения: 4091
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА - сезон 2021/2022   |   17.03.2022 13:01


40 ГОДИНИ !




Методи Томанов
Изображение

Г-н Томанов, да започнем с гостуването в Ливърпул и вашите спомени от тогава…

– Спомням си, че летяхме близо 4 часа до Англия с един самолет „ИЛ” на министерството на отбраната. В никакъв случай не отивахме като обречени на „Анфилд” и изнесохме доста добър мач. Имахме своите шансове, но не успяхме да отбележим. В самолета на връщане вече витаеше един дух, че в реванша ще ги елиминираме. Усещаше се още тогава, няма как да ги забравя тези моменти. Ние играхме като равен с равен с тях още в Англия. Затова бяхме убедени и уверени, че можем да ги отстраним. Сега не можем да си го представим – да излезеш срещу трикратен европейски шампион и да си краен победител. Като общество и възможности те бяха светлинни години пред нас. Със страхотни тренировъчни бази, възстановяване, хранителни режими, ние бяхме много далеч от това. Самата атмосфера преди реванша във футболното общество беше невероятна. В двете седмици до реванша в цялата държава се мислеше и говореше само за този мач. Ако на стадиона тогава е имало 70 000 зрители, заявките за билети са били за още 150 000, така се говореше тогава. Преди такъв мач не можеш да спиш от вълнение. А и носиш голяма отговорност, особено ако ще бъдеш в титулярния състав. Но нещата бяха различни.

Кое визирате?

– Тогава в месеца веднъж или два пъти генерали от военната академия идваха да ни преподават.

Обучение в патриотичен дух?

– Точно така. Малко непознати са тези неща сега. За ЦСКА тогава не съществуваше нищо друго освен победата.

Разликата може би е била и в това, че всички сте били закърмени с тази идея. Всичките – българи, без нито един чужденец. Израствате с идеята за величието на този клуб…

– Да и всеки един се е борил докрай, за да отговори на очакванията и да го държи на високо ниво. Но трябва да кажа, че по това време всички отбори бяха закърмени в подобен дух – и Левски, и Ботев Пловдив. И много големи отбори загубиха в България – Рома от Дунав Русе, Ювентус от Берое, Барселона и Байерн от Ботев. Всички бяха достойни. В ЦСКА имаше страхотни футболисти. При пристигането ми на „Армията” бяха Йордан Филипов, Иван Зафиров, Кольо Христов, Цоньо Василев от предишния голям тим. С Георги Димитров-Джеки, Бог да го прости, станахме големи приятели, със Стойчо Младенов, Никола Велков, Ради Здравков, Спас Джевизов, Ружди Керимов, Цецо Йончев, Пламен Марков, Джони Велинов, съжалявам, че вероятно ще пропусна някого, но всички те бяха футболисти на много високо ниво.

Какво се случва при вас в дните преди реванша? Предполагам, че не спи целият отбор?

– Абсолютно. И мислиш само за този мач. Дори да е имало важен двубой от първенството, тогава фокусът беше насочен само към Ливърпул. В очите на всичките се четеше увереност, решимост, че всеки ще даде максимума си за крайната цел – да победим и ако можем, да елиминираме англичаните. По-важно обаче беше друго – имахме безкрайно доверие един към друг. Знаеш, че можеш да разчиташ на съотборника си, че никой няма да те предаде, да се пести, да се скатае. От допълнителна мотивация нямаше нужда. Имахме Аспарух Никодимов начело с помощници Димитър Пенев и Стоян Йорданов, които бяха изключителни. Още смея да твърдя, че Паро е колосален капацитет във футбола и следващите поколения в ЦСКА просто не го използваха, а трябваше до последно да черпят от неговите знания и умения. Тези дни прочетох едно негово изказване на страниците на „Тема Спорт”, в което с 2 изречения направи отличен анализ. Точен, на място, като истински капацитет. Много рано се освободиха от хора като него, само и само да има някаква смяна и да дойде нов човек. Във футбола нормално има върхове и спадове, но влязоха много не-футболни хора и оттам нещата нещата у нас тръгнаха надолу. И това е от години.

Денят преди мача – какво помните от него?

– Спомням си, че бяхме на лагер в хотела на „Червено знаме”, а Ливърпул тренираха току до нас. Ако имаше възможност 10 000 души да отидат на заниманието им, сигурно щяха да са там. Все пак имаше 300 или 500 човека. Аз бях настанен в стая 201 на хотела и от терасата й се виждаше терена. Опитахме се да видим дали ще правят някакво тактическо занимание, Никодимов дойде, Георги Илиев-Майкъла, Никола Велков…Гледахме тренировката, за да си помогнем за предстоящия двубой. Основното обаче беше увереността, която носехме. А тя се основаваше на качествата. Няма как да имаш самочувствие без покритие.

Идва нощта преди мача…

– Да, аз последните два дни преди срещата спях по максимум 3-4 часа, същото е било и при останалите. Вълнение, притеснение, само мачът ти е в главата. В 6 сутринта дойде да ме събуди Никола Велков. Той беше много запален на тема „физическа подготовка” и ме вдигна да въртим обиколки на „Червено знаме”. Каза: „Ставай, трябва да избягаме 4 км и да свалим 1 килограм”. А ние от 10 часа си имахме тренировка с Никодимов – 40-45 мин тонизиращо занимание. В последствие в продълженията ми се схванаха краката и си дадох сметка, че вероятно е било заради сутрешния крос. Но ти си в плен на емоцията. Не мислиш. Ставаш, тренираш, защото искаш да бъдеш на ниво вечерта.

Треньорът знаеше ли за това занимание?

– Не, той вероятно научи за него години по-късно (Смее се).

Помните ли какво ви говореше на разбора преди мача?

– Честно казано, не. Той беше умерен, но точен. Не е имало някакви високопарни слова, но ни подготви по най-добрия начин и физически, и психически за срещата.

Еуфорията в деня на мача, предполагам, е неописуема?

– Тогава нямаше такова движение на автомобили както сега. Море от народ по „Цариградско шосе” в посока стадиона. Отиват пеша на мача. Не знам дали може да си го представите. На стадиона атмосферата беше страхотна. Времето беше студено, теренът – много тежък. Доста сняг беше изринат преди мача от тревното покритие. И това беше още една трудност – силни физически англичани и тежък терен. Голямо напрежение в първите минути, Ливърпул влезе по-добре, но в последствие уравновесихме нещата и дочакахме нашите шансове, реализирани от Стойчо Младенов. Екзекутора много му приляга като прозвище.

Вие давате паса за първия гол. Разкажете ни ситуацията и последвалото развитие през вашите очи?

– Битката беше жестока. Тогава играехме по новата система, въведена от Никодимов – крайните защитници излизахме дълбоко напред. Пламен Марков взе топката, аз вече бях напреднал, получих. С периферното зрение видях, че някой спринтира и центрирах. Гробелар излезе неразчетено, не можа да прецени траекторията на паса и Стойчо изигра гросмайсторски. Това ни даде импулс да издържим и продълженията и да излезем като крайни победители. Така дойде ситуацията, при която Никола Велков центрира отлично и Младенов взриви трибуните с втория гол. Такава вечер се помни цял живот. Но ЦСКА изигра много големи мачове в Европа през онези години – срещу Байерн, срещу Нотингам Форест, Монако, Реал Сосиедад…

Какво минава през главата на целия отбор в последните минути на продълженията? На прага сте на детрониране на европейския шампион…

– Знаете ли, тогава имаше един истински патриотичен дух. Целият отбор играеше за честта на родината, за емблемата и за привържениците. Това винаги е било водещо при нас.

Днес обаче не е така. Футболът стана пари. Ще ви питам какво получихте за победата тогава и отговорът сигурно много трудно ще се асимилира от младите ни читатели.

– Вижте, никой тогава не е мислел за материалното. За тогавашните условия ние бяхме доволни от това, което получихме като награда. Премията от министър Добри Джуров беше добра. Доколкото си спомням, 144 лева. За двете победи срещу Нотингам Форест взехме пак по толкова. Но имаше интересна аномалия тогава – за един мач от турнира за Купата на Съветската армия срещу Миньор (Рудозем) взехме 180. Бихме с голям резултат и над определена разлика се премираше по 10 лева на гол. Но отново ще кажа – никой не е мислел за материалното. Чакаш за кола 10 години. Даже да имаш пари, не можеш да си я купиш утре. Съзнанието на всички беше насочено към едно – да играеш за родината, за ЦСКА и за публиката.

След тази победа мислехте ли си, че може да стъпите и на европейския връх?

– Според мен всеки си даваше сметка, че ни липсва още нещо малко. Птичето ни кацна веднъж на рамото, но задачата след това беше трудна – Байерн и Астън Вила. Огромни футболни сили, клубове със страхотни футболисти, с големи възможности. Ние въпросния сезон бяхме 17 играчи – с трима вратари и 14 полеви. Как сме изкарали цял сезон с шампионат, евротурнири, Купа на съветската армия, купа на България и контроли, не знам. В онези времена обаче нямахме притеснения срещу кого играем. Нотингам и Ливърпул бяха действащи европейски шампиони. И пак стигаме до казаното по-рано – ЦСКА имаше играчи на световно ниво, за съжаление някои от тях вече не са между живите.



Стойчо Младенов
Изображение

„Знаете ли. Най-хубавото е, че 40 години по-късно аз съм жив и здрав. За което благодаря на Господ. Трима от моите съотборници вече ги няма – Безински и братя Димитрови… Тъжно е, че защото си отидоха рано-рано.

Винаги съм казвал, че това беше велик мач, велика нощ, велик миг. И не защото аз отбелязах двата гола. Може да звучи тривиално, но успехът е на всички. Наистина е така. На абсолютно всички, които бяха на терена. Както и на треньорския щаб начело с Аспарух Никодимов“, заяви Младенов.

„Обувките ми от мача с Ливърпул са в музея на ЦСКА. Какво се случи с фланелката ли? Изчезна. След края на двубоя част от феновете нахлуха на терена. Всички се прегръщахме. Някои взеха да дърпат фланелката ми. Аз в цялата еуфория я съблякох и на секундата я отмъкнаха. Нито видях кой я взима, нито нищо. Впоследствие осъзнах, че съм загубил ценен екземпляр, но не това е най-важното.

Аз имам ценен спомен от въпросните два мача с Ливърпул. Това са две кристални чаши. Много са красиви. Едната е от първата среща на 3 март на „Анфийлд“, втората – от 17 март. Подариха ни ги англичаните. Има надпис на тях.

И сега ще ви разкрия нещо. Едната чаша ще я подаря на новия ни музей, когато бъде построен новият ни стадион. Нека я поставят до обувките ми, с една от които вкарах втория си гол срещу Ливърпул. Реших да направя и други дарения. Вкъщи имам богат архив от фланелки, златни медали, грамоти, купи. Ще ги дам на новия ни музей. Надявам се голямата цел на ЦСКА скоро да стане реалност – да имаме нов стадион и още по-красив музей от настоящия“



Димитър Пенев
Изображение

"Това е един спомен, който не се забравя. Спомените са нещо голямо и велико, а този е много ценен. ЦСКА играеше с големи отбори и побеждаваше. Чувството беше много хубаво. Имаше преводачи и хора, които се грижеха преди мача и проверяваха тяхната преса. Гледахме да ги разучим по възможно най-добър начин. И те нас ни познаваха добре. България е известна не само с футболните си успехи, но и с другите спортове, като волейбол, лека атлетика и т.н. Те имаха информация за нас, но и ние имахме за тях"

"Срещата наближаваше, а напрежението се покачваше. Това обаче не си пролича на терена. Ние бяхме много опитен отбор с играчи като Стойчо Младенов, Спас Джевизов, Георги Димитров и т.н. Навсякъде се говореше за този мач. Приятели, познати, всеки ни спираше и ни говореше. Беше труден мач, но успяхме. Показвахме добри игри в първенството и в Европа. Хубаво беше чувството да играеш пред толкова много хора на стадион "Васил Левски". Всеки ни желаеше успех и всички ни стискаха палци, еуфорията беше голяма. Гордост беше да играеш пред препълнен стадион. По-велика серия от победи над толкова носители на КЕШ няма. Ние отстранихме в рамките на 9 години три европейски шампиона. Аз съм научил много от по-старите и по-опитните. Нямахме особено много време да разговаряме със Стойчо Младенов след мача. Всичко се случваше много бързо"

_________________
http://cska.bg/index.php?main_page=index&cPath=65
https://cskavolley.com//


 

Регистриран на: 06.01.2013 23:55
Мнения: 4091
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА - сезон 2021/2022   |   21.04.2022 11:59


Как ЦСКА скри топката на Западна Европа
„Червените” побеждават дори националния отбор на Холандия

от Валентин ВАСИЛЕВ

През 1958 г. отборът на ЦДНА, воден от Крум Милев, достига своята зрялост. Шампионската титла на „червените” се приема като нещо, в което предварително никой не се е съмнявал. Истинската си стойност армейците показват в международните срещи, които през 1958 г. са цели 20 на брой. В мачове срещу Челси, Насионал (Уругвай), Цървена звезда, Атлетико (Мадрид) и др. футболистите на ЦДНА показват, че са един от най-добрите отбори в Европа.

Едно турне от Лондон до Антверпен

Точно преди 64 години - в края на март и началото на април 1958 г., отборът прави триумфално турне. То започва с мач на „Стамфорд Бридж” срещу Челси и завършва със спечелване на купа в Антверпен, където Левски се прочу на 26 септември 1989 година.

Армейците тръгват за Лондон без един от най-силните си футболисти – Иван Колев, който е контузен. За сметка на това в са включени крилата Тодор Диев от Спартак (Пловдив) и Спиро Дебърски от Локомотив (София). Първият мач от тази забележителна обиколка на западноевропейските футболни стадиони е на 26 март.


ЦДНА излиза за мач с Челси на „Стамфорд Бридж” в следния състав: Найденов, Ракаров, Манолов, Ковачев, Божков, Алексиев, Диев, Димитров, Панайотов, Янев, Дебърски.

Въпреки типично лондонското време – мъгливо и дъждовно, и разкаляния терен, по-техничните футболисти на ЦСКА бързо налагат надмощие. И все пак първи до гол стигат англичаните. В 15-та минута станалият по-късно легенда в английския футбол Джими Грийвс открива резултата с глава. Само пет минути след това Георги Димитров (Червения) изравнява с шут от линията на пеналта. В 30-та минута отново Червения силно разтърсва гредата над английския вратар Матюс. През второто полувреме футболистите на Челси се хвърлят на щурм, но срещат добре организираната българска отбрана, в която се отличават Манолов, Ракаров и Божков.

След Англия, ЦДНА трябва да играе мачове и във Франция, Холандия и Белгия.

На 27 март отборът на българските армейци излиза на друг легендарен стадион – „Парк де Пренс” срещу един от най-силните френски отбори по онова време–Расинг.

Нашите са в състав: Найденов, Ракаров, Манолов, Ковачев, Божков, Алексиев, Миланов (Дебърски), Димитров, Панайотов, Янев и Диев. В един мач, който е истинска атракция за зрителите, ЦДНА побеждава с 6:4 след голове на Димитров и Панайотов – по два, Дебърски и Диев. След мача треньорът на Расинг - Пибаро заявява: „ЦДНА наистина е отбор от европейски мащаб.”

На 30 март армейците разбиват с 5:1 сборен състав на окръг Валансиен, след голове на Панайотов -3, Стоянов и Диев. Следващият противник обаче, е значително по-силен. На 2 април футболистите на българския шампион излизат на Олимпийския стадион в Амстердам, за да се срещнат с националния отбор на Холандия. След два гола на Г.Димитров, предшествениците на Кройф и Ван Бастен са победени от българските армейци с 2:1.

В края на това забележително турне ЦДНА взима участие в турнир в Антверпен. В първия мач „червените” правят равен с френския Лион – 2:2 след два гола на Панайотов. Французите постигат изравнителния гол в деветдесетата минута чрез национала Льорон.

Една любопитна подробност от регламента на турнира е, че при равен резултат за победител се обявява отборът, който е спечелил повече ъглови удари.

И тъй като корнерите са 8:3 за армейците, „червените” отиват на финал, където трябва да играят срещу Рот-Вайс (Есен) – отборът отстранил месния Антверпен.

В Рот-Вайс играе най-добрият немски футболист през 50-те години Хелмут Ран, но и той не може да направи нищо срещу ЦДНА. След гол на Миланов с глава в 80-та минута българските армейци печелят турнира.

Брюкселският вестник „Ле соар” отбеляза: „Щастие за доброто реноме, за футбола и за организаторите е, че турнирът завърши с победа на ЦДНА от София.”

В деня, в който ЦДНА играе на финала срещу Рот-Вайс – 7 април, в София се срещат Левски и австрийския ГАК. Футболистите на ГАК преди това са загубили от Славия с 2:1 и от Миньор с 3:0, но срещу „сините” побеждават с 2:0. Така ЦДНА печели престиж за българския футбол, а Левски го пропилява.

През август Челси връща визитата

След пролетното гостуване на ЦДНА в мъгливия Лондон, Челси връща визитата по време на слънчевото българско лято. На 10 август българските армейци и Челси се срещат в София.

Нашите са в своя титулярен състав: Найденов, Ракаров, Манолов, Ковачев, Божков, Стоянов, Миланов, Димитров, Панайотов, Колев, Янев. След голове на Колев и Миланов ЦДНА побеждава с 2:1. За англичаните отново се разписва Грийвс. Въпреки, че победата е с резултат, който не отговаря на огромното техническо превъзходство на ЦДНА, тя увеличава самочувствието на армейските футболисти. Та само за първото полувреме те са изпълнили 10 ъглови удара – все едно мачът се е играл на една врата и то тази на Челси (Лондон).

Това самочувствие помага на футболистите армейския тим да бъдат по-добрия отбор и в двубоите срещу Атлетико (Мадрид) няколко месеца по-късно. За съжаление шансът и съдията в третия допълнителен мач Моле от Швейцария, не позволяват на ЦДНА да продължи напред в турнира за Купата на европейските шампиони.

http://static.blitz.bg/documents/editor/1648634089472283.jpg

Изображение

_________________
http://cska.bg/index.php?main_page=index&cPath=65
https://cskavolley.com//


 
(Arlito)

Регистриран на: 20.08.2012 22:17
Мнения: 4911
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА - сезон 2021/2022   |   21.04.2022 14:22


Тежко комплексарски материал. Чаво, винаги чета с интерес нещата, които пускаш, но тук нивото е много ниско.


 
(Крива Нива)
Аватар

Регистриран на: 20.05.2012 18:28
Мнения: 9586
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА - сезон 2021/2022   |   21.04.2022 14:31


spurs написа:
Тежко комплексарски материал. Чаво, винаги чета с интерес нещата, които пускаш, но тук нивото е много ниско.


Сега ясно е че автора е болен "чорбар", но въпреки това материала е супер интересен. Нито знаех за това турне, още по малко пък, че великия Тодор Диев е играл мачове за ЦСКА, макар и под наем за турнето.

_________________
Изображение


 
(Arlito)

Регистриран на: 20.08.2012 22:17
Мнения: 4911
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА - сезон 2021/2022   |   21.04.2022 14:40


Ми аз не бих взел нищо в тая "статия" за чиста монета. Сега това дето размазвали всички и само съдиите и късметът ги спасявали от разгром е ясно, че е художествена измислица, но дори и фактите бих проверил, въпреки че е малко вероятно такива неща да не са верни.


 

Регистриран на: 06.01.2013 23:55
Мнения: 4091
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА - сезон 2021/2022   |   21.04.2022 14:55


spurs написа:
Ми аз не бих взел нищо в тая "статия" за чиста монета. Сега това дето размазвали всички и само съдиите и късметът ги спасявали от разгром е ясно, че е художествена измислица, но дори и фактите бих проверил, въпреки че е малко вероятно такива неща да не са верни.


Какво искаш да кажеш, че тези мачове са измислени и те не са се състояли ли?
Провери, щом искаш.

Ясно е, че статията е пристрастна и аз лично не бих споменавал името на Левски в случая, които между другото и те имат успешни турнета.
И едно е такива турнета, съвсем друго официални мачове.

Също така мисля, че имаш да се занимаваш с по-важни неща. Не разчитайте прекалено много на мургавелкото Руди и преценявайте по-добре действията си, защото последиците са за вас.

Със здраве.

_________________
http://cska.bg/index.php?main_page=index&cPath=65
https://cskavolley.com//


 
(Arlito)

Регистриран на: 20.08.2012 22:17
Мнения: 4911
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА - сезон 2021/2022   |   21.04.2022 17:12


Не не, не че не са се състояли, сигурно ги е имало. Казвам че статия, написана по такъв начин, за мен губи всякаква достоверност и е напълно възможно да има неточности/грешки дори и в някои факти.


 

Регистриран на: 06.01.2013 23:55
Мнения: 4091
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА - сезон 2021/2022   |   21.04.2022 21:39


Аз наистина не знам какво чак толкова те е подразнило в статията. Нормална "клубна" статия, такива има много и в двете посоки. Аз във вестник "Левски" какви неща съм чел примерно, няма смисъл да коментирам.
Но по-скоро практиката е да се вадят разни неща извън контекст, да се пише с по-приповдигнат тон, не толкова да се дават лъжливи факти.
Аз съм попадал на малко послъгване, но това се е случвало наистина рядко.
За мен статията не е нито толкова лоша, нито чак толкова пристрастна, затова я поместих, а ако се съмнявах във верността на част от написаното нямаше да я пускам.
Още повече съм чел и на други места за част от споменатите мачове.
Вярно, все писани от цесекари, но има цесекари и цесекари.
Примерно има такива които много харесват Ганчев, има и такива които никак не го харесват, а има и трети, които изобщо не приемат сегашния клуб, нали така?

Аз не знам също така защо си изкарал, че видиш ли ако не били съдиите, ЦДНА щял да спечели всичко.
Конкретно се визират едни мачове с Атлетико Мадрид от турнира за КЕШ, където на доста места съм чел, че ЦДНА е бил сериозно ощетен. Вярно, пак от червени източници, но както посочих по-горе има цесекари и цесекари.
Но като се замисли човек това е било напълно нормално да се случи. В онези години Студената война е в разгара си, а ЦДНА си е витрина на социалистипеския спорт. А и кой ще ти пусне някакви бедняци да отстранят богат и сериозен клуб като Атлетико?
Само да вметна, че от Атлетико са предлягали третия мач да е на Бернабеу, като приходите от билети да са за армейците.
Дали наще за отказали или "отгоре" им е казано да откажат няма толкова голямо значение, но Атлетико щом тогава е могъл да си позволи да играе на Бернабеу, можем да си представим колко са били влиятелни. Или поне от днешна гледна точка изглежда така. Аз лично не съм чел да са нямали собствен стадион и затова да са ползвали този на съседите си.

_________________
http://cska.bg/index.php?main_page=index&cPath=65
https://cskavolley.com//


 
(The Grizzlies)
Аватар

Регистриран на: 05.06.2012 17:22
Мнения: 11791
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА - сезон 2021/2022   |   22.04.2022 05:58


Знам, че тогава в Атлетико е играл Вава.

_________________
Изображение


 

Регистриран на: 06.01.2013 23:55
Мнения: 4091
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА - сезон 2021/2022   |   22.04.2022 13:00


Vendome написа:
Знам, че тогава в Атлетико е играл Вава.


Точно така, бил е голяма звезда. Мисля, че Жоро Найденов му хваща дузпа в третия мач, а после бразилецът го контузва и пази с травма.
Минало е време откакто съм чел за този мач обаче, ако съм сбъркал нещо ще се поправя.

_________________
http://cska.bg/index.php?main_page=index&cPath=65
https://cskavolley.com//


 

Регистриран на: 06.01.2013 23:55
Мнения: 4091
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА - сезон 2021/2022   |   26.04.2022 16:59


Интервю с Петър Жабов
Изображение

Петър Жабов е роден на 7 декември 1973 г. Юноша е на „Черноморец“ (Бургас). Играл е още в ЦСКА и „Нафтекс“. В „А“ група има 195 мача и 37 гола. Бивш юношески и младежки национал национал. Шампион на България (1997 г.). Носител на Купата на България (1997 г.). В продължение на дълги години играе в Италия: в „Козенца“, „Лучезе“, „Чезена“, „Таранто“, „Пистоезе“, „Нардо“ и „Леко.“ С бившия капитан на младежкия национален отбор разговаря главният редактор на vitoshanews.com Милен Димитров.

Г-н Жабов, как започнахте вие с футбола?
– Моите родители, Бог да ги прости, и двамата починаха, винаги са ме подкрепяли във всяко едно мое действие. Баща ми беше голям запалянко. Цесекар… Заигравайки в ЦСКА, изпълних една негова и моя мечта. Ще бъда много щастлив, ако един ден синовете ми заиграят с червената фланелка и задминат това, което аз съм направил (вълнува се).

Баща видя ли ви, когато дебютирахте за ЦСКА?
– Да. И си спомням, че беше адски развълнувам. Татко, Димитър се казваше и беше шофьор в градския транспорт на Бургас, не е споделял много неща с мен. Но хора са ми казвали, че е слушал мачовете ми по радиото. Спирал е автобуса, за да изслуша атаката…(вълнува се). С една дума – за фена, особено пък за баща на футболист, това сигурно е нещо върховно като изживяване. Синът ти да играе за любимия ти отбор… Уникално!

Майка ми Латинка работеше в месокомбинат. Моите родители даваха мило и драго да не ми липсва нищо. Едно дете съм, нямам брат или сестричка…Благодарение на майка ми завърших висше образование в НСА, искаше да ме види като вишист…Всичко, което ми е казвала и правило, впоследствие се е оказвало за добро в моя живот. За което съм й много благодарен.

Кой ви заведе за първи път на стадиона?
– Баща ми. Бях ученик в трети клас. Татко ме записа да тренирам в „Черноморец“. Стадион „Девети септември“, базата в „Акациите“. Бяхме доста голяма група – 90 деца, все набор 1973! Поради липса на подходящ терен за тренировки, ни разделиха на 2 х 45. Заниманията се водеха на половин терен. Ако топката ти я докоснеш 1-2 пъти, пак е добре (смее се). Странно беше, че в онези времена и лоши условия, се раждаха нелоши футболисти.

Кой беше първият ви треньор?
– Димитър Михайлов. После работих дълги години – поне 6-7, със Стоян Терзиев. Най-много научих за футбола и живота от него. Бате Стоян ни учеше преди всичко да бъдем ХОРА. Футболният живот е кратък, така ни казваше, по-добре човек да е подготвен за живота, който идва след това. Натрупах доста опит от Терзиев. Той не беше строг, не ни е биел, обаче постригванията бяха редовни (смее се). Това беше един вид наказание. Сега е невъзможно да острижеш даден твой кадър поради някакво пргрешение. Не зная как детето би реагирало, но от страна на родителите реакцията би била лоша. В момента именно родителите са един от големите проблеми на детско-юношеския футбол. Месят се за всяко нещо и имат претенции за щяло и нещяло. Те свалят треньори, назначават треньори, нещо немислимо… Тези родители си имат своите професии, но тя не е футболист или треньор. А имат иначе претенции да са такива, за жалост.

От вашия набор 1973 доста момчета се наложиха в професионалния футбол…
– Да, като Страти Илиев, Васко Банов, Николай Възелов, имаше и малко по-големи: Владо Муравов, Росен Петров, Илиян Банев, Мишо Ганев, Нено Ненов… Радо Кишишев е година по-малък от мен. Със старшата възраст станахме трети на републиканско първенство. Отпаднахме на полуфиналите от ЦСКА – 0:0 в София и 1:1 в Бургас. За съперника играха Ивайло Иларионов, Мартин Зафиров, Мартин Горанов, Викторио Павлов…На финала на стадион „Васил Левски“ „армейците“ паднаха от „Левски“.

Спомняте ли си дебюта в „А“ група под ръководството на треньора Тотко Дремсизов, помощник – Ивайло Коцев, през сезон 1989-1990? Записвате 7 мача…
– Дебютирах малък. Доколкото си спомням беше срещу „Левски“ (1:1, 3 март 1990 – б.а.). Влязох след почивката, играх цялото второ полувреме. Получи се хубав мач. За жалост пропуснах възможността да се разпиша срещу „сините“ към края на срещата. Щеше да бъде прекрасен завършек на този дебют. Имах удоволствието да играя редом до големи футболисти като Владо Стоянов, Симеон Чилибонов, Диян Петков, Любо Шейтанов, Краси Костов, Миро Кралев, Иван Йочев… Не съм имал никакви проблеми с тях. Приеха ни добре нас, по-малките.

Йерархията по мое време се спазваше. Бяхме научени на уважение към по-големите от теб футболисти, имаше какво да научим. Бях „бебето“ на отбора – едва 16-годишен хлапак. Следващият по възраст беше 8 г. по-голям от мен. Така че трябваше да се съобразявам с всичко, а аз не бях проблемен като характер. Спазвайки правилата, нямаше как да имам проблеми с по-възрастните играчи и много научих от тях. Беше добра школа.

През следващото първенство в „А“ група взимате участие в 20 срещи и вкарвате 2 гола. Спомняте ли си първото попадение в елита за „Черноморец“?
– Да, разбира се. Бихме „Пирин“ в Бургас с 2:1 (6-и кръг, 15 септември 1990 г. – б.а.). Вкарах първия гол. На гостите им пазеше Миро Митев. Помня и ситуацията – пас от дълбочина към Владо Стоянов, играехме заедно двамата отпред, той като основен център-нападател, аз трябваше да се движа покрай него и да използвам пространствата, които той отваряше. Беше малко по-статичен, но пък за сметка на това притежаваше блестяща техника и умееше да освобождава „коридори“ в притивниковата защита. Един лош пас към него се оказа перфектен за мен. Излязох сам срещу Митев, финтирах го, и с дсния крак, на празна врата, я вкарах – 1:0 за нас! След победата бях най-щастливият в съблекалнята (смее се).
Задължително трябваше да се почерпи отбора за дебют и гол – я с торта, я с нещо безалкохолно, примерно с каса швепс… Шегувахме се помежду си. Имаше такива традиции, жалко, че вече ги няма. Тогава беше благодарение на по-старите футболисти. Сега липсва уважение не само към играчи, а като цяло, като общество. Лека-полека деградираме, това поне е моето лично мнение.

Дидо Петков ли беше най-големият майтапчия във вашата съблекалня?
– Не, №1 в майтапите беше Николай Русев – Джангъра. Голям футболист, голяяям! Той и Шейтанов поддържаха настроението в отбора.

Погаждаха ли номера на младоците?
– Е, имаше и такива моменти (смее се). Като се ходеше на лагер, се разделяхме на „млади“ и „стари“ и играехме „двустранки“. Ние за да бием, не знам какво трябваше да сторим… Така или иначе, почти никога не побеждавахме. Но си спомням един конкретен случай. Паднахме 2:3 от „дъртите“, ама водехме с 2:1 само 5 минути преди края. Но естествено мачът се игра, докато те победят. И на обяда после – тях ги няма, само юношките сме в ресторанта.

След десетина минути ги гледаме – идват всички превързани, кой ръка, кой крак, кой омотал лицето си…Чудим се какво се случва. А те: „Ей, и така да играем, пак ще ви бием“. (смее се). Хубави времена бяха. Весело настроение, шеги…Дано и сега да ги има тези неща по отборите, но се съмнявам. С навлизането на толкова чужденци нещата и като традиции не са същите.

Какво научихте от Тотко Дремсизов?
– О, на много неща ме научи. В „Черноморец“ ми беше треньор цели 5 г. Интелигентен човек, който се стремеше да говори с футболистите, без да налага своето мнение. Имаше свой подход, разчиташе на интелигентността на играча. Не беше привърженик на крясъци, наказания и разни други работи. Успяваше да стигне до човека, което беше най-важно за мен лично поне. Дремсизов към всеки имаше индивидуален подход, което му помагаше.

А от Владо Стоянов какво научихте?
– От него всеки можеше да научи много. Играта на Владо беше образец за център-нападател. Движението, поемането, удар с глава, лидерството му по време на мач…той нямаше слабо място. Не се криеше в тежки моменти, излизаше на преден план. На много неща ме научи. Вечно ще му бъда благодарен, Бог да го прости и него… Един голям футболист… За жалост си отиде твърде рано. Можеше да даде още много на футбола в България.

Вие бяхте капитан на юношеския и младежкия национален отбор. Нека започнем с юношите…В тима ви тогава бяха Мартин Зафиров, Йордан Гълъбов, Румен Иванов, Антон Сивинов, Троян Радулов, Филип Илков, Христо Фурджев…
– Имаше и още големи таланти. Започнахме европейските квалификации. В Румъния завършихме 1:1 с мой гол, после паднахме от Унгария в Будапеща с 1:2, пак се разписах. От „маджарите“ загубихме отново с 1:2 в Кюстендил. За жалост това са едни от най-тежките ми моменти в националните отбори. Квалификациите се случиха точно, след като приключихме един цикъл на 17-годишните. Нашият отбор беше граден 3 години и имахме голям шанс да направим нещо на европейското първенство. Но имаше една неприятна афера. Обвиниха ни, че сме използвали нередовни футболисти, по-големи…

Имаше правило, че можеш да играеш с родени от 1 август цялата календарна 1974-а. Но ако са родени през 1973-а то играчите трябва да са родени след 1 август. Имахме такива двама-трима и УЕФА ни дисквалифицира. Даже България беше заплашена с последно предупреждение да бъдем изключени за 2 години. Наказаха треньори, хора от БФС. Бяхме силен тим, но след тази случка нещата доста се усложниха. Почти изцяло започна да се гради нов отбор, директно, без приятелски срещи, без лагери, влязохме в квалификации. Затова и записахме срамно класиране. Завършихме на последно място в предварителната група в компанията на Унгария, Румъния и Кипър. Спечелихме само 1 точка – в Румъния. Даже Кипър ни би, абе – срам…
Отдавам резила и на това, че от онзи отбор, готвен за европейското, останахме само аз и Румен Иванов – Коча. Беше много тежко. Играхме директно направо на квалификациите. Бяхме събрани на момента момчета, които да изиграят някакъв мач. Доста треньори се изредиха. Даже и аз не си спомням колко и кои бяха. Димитър Контев беше за малко… Явно „отгоре“ бяха отписали този цикъл. Поне аз така си мисля, връщайки лентата назад.

После обаче дойдоха и хубавите моменти в младежкия национален отбор и Динко Дерменджиев…
– Е, да, вярно е. Наистина Чико е бил голям футболист, голям човек и голям треньор. Изкарахме успешни квалификации под негово ръководство за ЕВРО 1996. До последния мач бяхме водачи в групата. А съперници ни бяха Германия, Уелс, Молдова и Грузия. Бихме немците в София с 2:0, един голям мач! За гостите играха бъдещи звезди като Йенс Йеремис, Александър Циклер, Уве Господарек… 5-6 души бяха от „Байерн“. За съжалание в решителната среща в Германия, играхме в някакво малко градче, ни отупаха с 0:7.

На какво отдавате тежкото поражение?
– Пак се връщам назад. Последният ни мач преди гостуването беше март месец – срещу Уелс (3:1). Следващият ни сблъсък беше чак есента. Не бяхме събирани даже на лагер дотогава. Само 3-4 дни преди мача ни събраха. Не мога да си обясня на какво се дължи кошмарната като цифрово положение загуби. Не че ние бяхме слаби футболисти, не вярвам и нашите ръководители да са подценили германците, че едва ли не няма да имаме проблеми, изхождайки от обстоятелството, че до този момент имахме само победи и един равен (срещу Уелс). Може би ни подготвяха и за наследници на великото поколение от САЩ’94.

Защо самият мач се разви по този начин?
– Чико Дерменджиев не ни водеше от скамейката, защото беше наказан. Санкцията му беше наложена от първия мач в София. Беше посегнал май на страничния съдия заради една засада, доколкото си спомням…Реферът пусна 2-3 засади, ама очевадни засади, от сорта на 2-3 метра зад защитата…И нервите на нашия треньор не издържаха. Нормално. Наказаха го за 6 месеца, ако не се лъжа. Да се върна към мача като гости…Стефан Грозданов ни водеше. Още при първата си атака германците вкараха гол. Оттам – леко стъписване, падна много бързо и вторият гол…Може би до 10-ата минута вече беше 2:0. А когато човек загуби самоувереност, предвид и публиката, може би и това даде негативно отражение. Но това 0:7 го отдавам най-вече на това, че ние не бяхме сработени.

Както и наши грешки – на футболистите, естествено. Вината си е наша в най-големи проценти. Аз поемам най-вече вината си като капитан. Но не беше лошо да изиграем поне 1-2 контроли, за да се подготвим качествено за най-важния мач. А в същото време срещу себе си имахме една Германия, готова на всичко. Жалко, много жалко, защото, ако бяхме завършили първи в групата, имахме шанс да участваме и на Олимпиадата в Атланта. Даже си спомням, че Христо Стоичков изявяваше тогава желание, ако се класираме, да играе с нас.

Колко гола вкарахте в тези евроквалификации?
– Тогава бях изтеглен малко по-назад, не бях в типичната си позиция на център-нападател. Трябваше да играя в средата на терена. С Мариян Христов изнасяхме топката към Р. Иванов. А защо Чико ме е дръпнал назад…не смеех и да попитам тогава. Разписах се срещу Грузия при успеха с 2:1.

Какво си купихте с първата заплата от футбола?
– (Смее се) Е, нищо конкретно. Със сигурност бях много щастлив и почерпих нашите. Не бях манияк на коли, на джаджи, на такива работи. Даже като дойдох в ЦСКА, нямах кола. За мен беше по-важно жилище да си купя. Когато подписах първия профидоговор, голяма част от парите отидоха за закупуването на апартамент в Бургас.

Кой е най-силният ви сезон в „Черноморец“?
– Мисля, че сезонът преди да отида в ЦСКА. Тогава вкарах 6-7 гола, което си беше едно супер постижение. Трудно се играеше навсякъде. Това, да отидем ние от „Черноморец“, и да откраднем точка, беше си нещо изключително. Навсякъде имаше страхотни футболисти, публиката пълнеше стадионите, не е като сега. Не говоря само за столичните грандове. Аз съм се изправял срещу защитници като Николай Арабов и Вилиян Парушев, Венелин Сивриев, срещу халф като Петьо Зехтински, срещу големия отбор на „Ботев“ (Пд)…

Не мога да не ви попитам и за подвига срещу ЦСКА. Победихте „червените“ насред „Армията“ с 3:2 (23-и кръг, 13 април 1991 г. – б.а.)…
– Незабравим спомен! Да биеш ЦСКА в София, и то да ги надиграеш… Случва се може би един път на 10 години. Изнесохме прекрасен мач, а съперникът още беше в битката за титлата (накрая шампион става „Етър“ – б.а.). Нашата победа страшно помогна на „Етър“. Ние не можехме да повярваме какво сме направили. Беше голяма радост. Когато автобусът ни тръгна ,минахме по „Цариградско шосе“. Публиката току-що беше излязла от стадиона и беше по спирките на „Орлов мост“. И тогава се случи нещо изключително, което няма да забравя до края на живота си: Тези запалянковци, чиито любим отбор беше загубил, започнаха да ръкопляскат спонтанно на „врага“! Започнаха да ни аплодират. Такова нещо, такова признание не съм виждал скоро. От това да те признае самата публика на съперника, по-голямо признание няма.

Какво си спомняте от самата среща?
– Поведохме с 2:0, ЦСКА намали. Аз вкарах третия гол за нас, направих резултата 1:3. Вальо Иванов – едно много бързо крило от Айтос (изнесе страхотен мач тогава), проби отдясно, стигна до аутлинията и я обърна. Аз с шпагат изпреварих защитник и я забих топката под гредата горе – 1:3! Това се случи секунди преди края на първото полувреме. Моят гол малко ги „попари“. След това успяха да върнат само едно попадение. Не си спомням всички тези 13 души, които излязоха на терена за „Черноморец“, да е сбъркал нещо, всички бяхме като машинки.

Това ли е най-важният гол в кариерата ви?
– Най-важен – не. Може би този, който вкарах на финала за Купата на България срещу „Левски“ (3:1, 28 май 1997 г., 1:0 Стефан Лулчев 9, 2:0 Петър Жабов 48, 2:1 Станимир Господинов 51, 3:1 Милен Петков 58).

А най-красив?
– За най-красив…(замисля се). Вижте, аз си обичам всеки гол, който съм вкарал, дори и на празна врата да е бил. Щом си се разписал, значи нещо положително си направил. Спомням си едно попадение за ЦСКА в мач от турнира „Интертото“. Готувахме на турския „Кайзериспор“. Бихме с 3:1. А те имаха трима турски национали в състава, бяха със самочувствие, местната преса беше писала, че едва ли не отиваме на заколение там…Както и да е. Разбихме ги направо. Наказах ги два пъти. Първото попадение се получи брилянтно. Пас напред, централният защитник на турците изби топката, а тя, падайки отиде към мен, на около 5 метра извън наказателното поле. Посрещнах я от воле – бааам, горе в ъгъла! Няма ловене! После Коце Видолов ми подаде за втория гол. Излязох сам срещу вратаря и го прехвърлих за крайното 1:3. Помня, че и в Кайзери ни аплодираха, де. Така че – сещам се за положителните неща (смее се).

Кои бяха идолите ви?
– От нашите – Христо Стоичков. Имах честта да играя 6 месеца с него, дори да се събличам до него в съблекалнята. От чужденците – Марко ван Бастен и Диего Марадона. Сега се възхищавам на Лео Меси.

Как стана трансферът ви в ЦСКА през 1994 г.?
– През първия си сезон с червената фланелка записах 14 мача и 2 гола. Благодарение на Димитър Пенев се получи трансфера. С младежкия национален отбор играхме контрола срещу ЦСКА. Бихме ги на „Армията“ с 5:2, вкарах 2 гола. Веднага шефовете на ЦСКА решиха да ме вземат. За мен колебания нямаше, защото си бях цесекар от малък. Малко хора знаят обаче, че бях на крачка и от „Левски“.

Какво се случи тогава?
– Бях едва 16-годишен, тъкмо моето име беше понашумяло по медиите… Лично Томас Лафчис, който беше президент на „Левски“, идва да ме иска от „Черноморец“. Но аз отказах. Просто не можех да предам родния клуб и ЦСКА. По-късно, по време на ерата на т.нар. Брокери ме искаха и от „Ботев“ (Пд). Даже бяха предложили фантастични условия. Горе-долу нямаше клуб в България по онова време, който да не ме искаше в редиците си.

Добре, отказвате на „Левски“ и на „Ботев“. Откъде бяхте сигурен, че ще има шанс за ЦСКА? Нали умните хора казват, че птичето кацва само веднъж на рамото…
– Не, вижте, аз бях абсолютно убеден, че рано или късно ще заиграя в ЦСКА. Не мога да ви обясня. После пък бях сигурен, че ще играя в Италия и моето желание се сбъдна. А броени месеци преди да премина в „Козенца“, отхвърлих оферта от германски клуб. И в Бурса ходих, развеждаха ме шефовете из базата, предлагаха ми какво ли не… И на турците отказах. Наречете го усещане, наречете го предчувствие, но се е случвало. Най-често на даден мач… Имам чувството, че точно оттам ще дойде топката и аз съм на точното място, за да бележа гол. Необяснимо е това нещо.

Кой беше най-силният ви сезон в ЦСКА?
– Не мога да определя точно. През 1995/1996 вкарах 11 гола в 23 мача, но пък се представихме слабо в първенството – завършихме чак на пето място. На следващата година станахме шампиони. Моят актив беше 22 мача и 9 гола. През сезон 1997/1998 финиширах с показатели 26/5. Точно през 1998-а преминах в „Козенца“.

Усетили сте от атмосферата на Вечното дерби… Как е „отвътре“ този мач?
– Взел съм участие в 6 мача за първенство и 3 за Купата на България като играч на ЦСКА в дербито. За всички нас – футболистите, сблъсъкът с „Левски“ беше Мач на сезона. Да играеш в някой от двата гранда беше върхът за всеки български футболист. За Вечното дерби нямаш нужда от мобилизация, от надъхване на треньора от сорта на „Трябва да бием на всяка цена!“ или нещо подобно. Само жадуваш да чуеш името си в състава и оттам-нататък не те интересува кого ще пазиш и как ще нападаш. Отвътре си идваше тази настройка. И знаеш, че когато се представиш добре в такъв мач, значи си изпълнил една от мечтите си. Губил съм от „Левски“, побеждавали сме ги.
Когато дойдох на „Армията“, се изправих срещу един от най-силните отбори в историята на техния клуб, да не изброявам кои бяха отсреща със сини фланелки… Те си бяха машина. Дебютът ми беше при 0:3 (21-и кръг, 2 април 1995 г. Жабов играе цял мач – б.а.). Имаше някаква уплаха в нашата съблекалня. Даже си спомням, че никой не искаше да пази Илиан Илиев. Предният мач бяха паднали 1:7 от „Левски“. И обявих пред всички: „Айде, аз ще го пазя Илиан“. Но в този момент просто нямахме шанс да се противопоставим на вечния враг. Лично аз никога не съм се притеснявал преди мач срещу „Левски“.
Всеки мач си има своя собствена история, напрежението, което го съпътства, винаги го има. Винаги трябва да се доказваш, да даваш всичко от себе си на максимум, ако искаш да победиш. Независимо от моментното класиране и форма. И вижте публиката – аз на празен стадион не съм играл, да не говорим пък на Вечното дерби. Пълните трибуни те мотивират допълнително и ти летиш по терена…
Най-щастлив съм се чувствал при спечелването на златния дубъл през 1997 г. След победата над „Раковски“ (Русе) с 9:0 (29-и кръг, 24 май 1997 г.–б.а.) публиката нахлу на терена. Носеха ни на ръце… Незабравими моменти (вълнува се).

Защо се стигна до отпадането от румънския „Стяуа“ в турнира за КЕШ през 1997-а? Постигнахме удобен резултат (3:3, 23 юли 1997 – б.а.) в Букурещ, но се провалихте на реванша (0:2, 30 юли 1997 г. – б.а.)…
– Изнесохме много силен мач на „Генча“. Буквално ги изпуснахме румънците тогава. До 77-ата минута водехме с 3:1. Не мога да кажа, че сме излезли с нагласата да играем защитно срещу „Стяуа“ във втората среща. Аз влязох като резерва на мястото на Дружкович в 44-ата минута. Може би и ние подценихме малко нещата. Шербан ни вкара гол с далечен шут, който ни сломи. Оттам не можахме да се съвземем, а в такива случаи противникът, ако е опитен, вижда, че си „навел главата“ и не вярваш в собствените сили, не прощава.

В ЦСКА имахте късмета да играете редом до уникални футболисти…
– За Стоичков и Емо Костадинов няма какво да кажа. Трифон Иванов – уникален човек… Освен голям футболист, той беше такъв, че беше готов да даде всичко за съотборника, за приятеля. Голямо сърце…Правеше играта да защитника да изглежда толкова проста, толкова лесна. Поклон…

Защо избухна онзи скандал с капитанската лента между него и Стоичков?
– Неприятен спомен. Беше някаква разправия между двамата, случи се на мач срещу „Металург“ (Перник) на „Българска армия“. Поне 5-6 000 души идваха на нашите домакински срещи. Помня, че беше повторен дебют на Стоичков за ЦСКА. С неговото идване публиката скочи поне с 4-5 000. Ръководството на клуба нареди Ицо да ни бъде капитан. Те така искаха. Конкретно за мача с „Металург“. Трифон дотогава носеше лентата. Не прие промяната добре.
Ама то беше нормално, така би постъпил всеки, който има голямо его. Имаше някакви викове, обиди… Медиите видяха скандали. Не е имало такова нещо. Да, може Иванов да е бил малко ядосан, афектиран, и дотам… Но пък бързо отшумя този „скандал“, защото Ицо и Трифон са преди всичко и големи хора и характери. Случката беше и доста пораздухана от медиите. В съблекалнята всичко приключи буквално след 15 минути.

Какво ви казваха тези легенди?
– Те повече наблягаха на това да черпиш от техния опит, от това как се подготвят за всяка тренировка, за всеки мач…Към нас никога не са се държали надменно, не са ни навиквали или подценявали. Опитваха се само да ни помагат. Футболисти, които ти помагат, не ти пречат. И за нас беше супер да ги имаме пред очите си.

Как си обяснявате тежкото крушение – 0:5, на финала за Купата на България през 1998 г., и то навръх 50-годишнината от основаването на ЦСКА? (13 май 1998 г. Жабов играе цял мач – б.а.).
– През първото полувреме играхме много по-добре от „Левски“. Аз и Емо Костадинов уцелихме гредите, Митко Иванков пък спаси мой шут отблизо… Имахме шансове, не успяхме да ги реализираме. Но пък не мога да кажа, че са ни били незаслужено. А ние искахме да поднесем подарък на привържениците си по случай юбилея и обстановката беше още по-тягостна в съблекалнята след поражението… Но човек и силната личност трябва да преживява и такива тежки моменти.

Как се почувствахте, когато подписахте с „Козенца“?
– Още една от мечтите ми се сбъдна. Щастлив бях, естествено. А защо избрах Италия? Защото там играеха най-големите световни звезди, това беше най-силното първенство. Имал съм удоволствието да се изправя на терена срещу Деян Станкович, Павел Недвед, Кристиян Виери, Марсело Салас, Фабио Канаваро, Адриано, Касано. Хора от „Козенца“ ме следяха дълго – в продължение на десетина мача.

Как се разви кариерата ви там?
– В този клуб изкарах 3,5 години. Движехме се в челото на класирането. В един момент имахме шанс и за промоция в елита. Прекрасни спомени имам от Италия. Там се сблъсках с адски много нови неща, с нов начин на живот. Разбрах какво е запалянкото да живее с футбола, за него най-важно е в неделя да отиде на мач. Дори и негативното ми беше полезно – да подават контестации, да те привикват след загуба да даваш обяснения, да те освиркват…
Да, тимът ми се подвизаваше в Серия „Б“, но мислех, че имам сили и за Серия „А“. Играех силно, уважаваха ме хората. Даже имаше един момент, в който бях пред трансфер в „Удинезе“. Преговорите вървяха, бях на крачка от подписване на договор. За жалост получих проблем с футболна болест и не играх 3 месеца. Оттам – нататък изтървах „птиченцето“, а то, литне ли веднъж, не се завръща, както казахте по-рано. А бях само на 26 години.
Кой знае, може би щях да се наложа и в Серия „А“. „Удинезе“ имаха стратегия с още 3-4 варианта. И когато вариант „А“ откаже, се преминава към „B“, „C“ или „D“. Този човек застъпва на твое място, заиграва добре и ти си „Чао“. Вместо мен „фриуланите“ взеха аржентинеца Роберто Соса. Късметът ми обърна гръб, иначе щях да сбъдна още една своя мечта. Но не съжалявам за нищо в живота си.

За Купата на Италия сте се изправяли срещу могъщия „Лацио“, воден от Свен-Горан Ериксон…
– Да, „орлите“ тъкмо бяха във върхова форма. Форматът на турнира предвиждаше два мача на разменено гостуване. В първата среща на „Олимпико“ ние сензационно ги бихме с 2:1. „Лацио“ тъкмо се беше върнал от мач за Суперкупата на Европа срещу „Манчестър Юнайтед“ (1:0). И реваншът ни с тях беше очакван като празник в Козенца. Победителят срещаше „Интер“ на четвъртфинал. След успеха в Рим буквално летяхме в облаците, мислехме си, че ще ги отстраним. Но реваншът беше голямо отрезвяване за нас.
Отнесоха ни с 2:0 и то без ни най-малко напрежение. Още в 1-ата минута ни вкараха, до 20-ата ни убиха, оттам нататък нещата кротнаха (смее се). Не ни дадоха какъвто и да било шанс да си мечтаем. Просто не можехме да мръднем, срещнахме се с реалността… Класата си е класа, каквото и да си говорим. Виждаш наистина къде е футболът, и къде си ти. Но си беше изключително изживяване за мен.

Кой е най-известният треньор, с когото сте работили в калчото?
– Валтер Мадзари. Страшно много неща научих от него, както и с другите, под чието ръководство бях там. Мой съотборник беше Джиджи Лентини, който навремето беше най-скъп трансфер в света, както и куп други известни имена. Общо 7 години играх в Италия. Доста време изкарах и в Серия „С“ – третото ниво на местния футбол. Преминах през „Лучезе“, „Чезена“, „Таранто“, „Пистоезе“, „Нардо“ и „Леко.“ Реших да приключа с футбола на 33-годишна възраст. Можех още да поиграя, но… Може да се каже, че Италия е моята втора родина, научих и италиански език. Там се родиха и моите две деца.

Суеверен ли сте? Имали ли сте специални ритуали преди мач?
– Да, мога да каже, че съм суеверен. Не нося кръстове и нямам татуировки по тялото си, но вярвам в Господ, така че… Важно за мен беше как излизам на терена – винаги стъпвах първо с десния крак, как влизам в наказателното поле по време на мач, с кой крак и т.нар. Аз се опитвах с десния крак да вляза в пеналта, даже се е стигало до смешни ситуации, защото можеш да пропуснеш развитието на атаката (смее се). Губил съм мачове, и после съм се упреквал, че се е случила белята, понеже не съм направил някои от „ритуалите“ както трябва.

Тежки контузии имате ли в кариерата си?
– Вадил съм рамото си. Случи се на мач с младежкия национален отбор в Израел. Два месеца носех гипсов колан. Може би съм имал и късмет като футболист, че Господ ме предпази. Но и умеех да се пазя. Всеки интелигентен футболист може да прецени, не може да каже, че ще се предпази, защото футболът е контактен спорт, но голяма част от контузиите са предотвратими. Футболистите знаят как да се пазят зная кога да подскочат, кога да паднат или да поемеш по-леко удара. Това е качество, което няма как да научиш.

Режимлия ли бяхте?
– Никога не съм пушил цигари през живота, алкохол започнах да пия, когато прекратих кариерата си.

От лагери не сте бягали?
– Не, най-малкото пък заради жена. Достатъчно имахме такива около нас, особено, когато играеш във водещ отбор като ЦСКА, че да правим глупости.

Срещу кои защитници ви е било най-трудно да играете?
– Трифон Иванов, Николай Илиев, Фернандо Коуто, Алесандро Неста… Удоволствие е да играеш срещу такива великани. Как да ги надиграеш ли? Условието е да се пребориш с напрежението. Може би футболистът с по-малък опит, неизвестният, има предимство. Защото е мобилизиран до краен предел, а от другата страна очакваш някакво подценяване.
Получавал съм много удари, но и аз съм давал такива. Не съм бил светец. Играеше се тогава по-мъжки футбол, често съм се прибирал като от война вкъщи. Имало е случаи да не мога да се храня нормално, защото съм получил удар с лакът в лицето. Отваряйки ченето изпитваш болка. Карал съм с дни само на супа.

Имате ли важна пропусната дузпа в кариерата си?
– Не. По принцип аз не биех дузпите, където и да съм играл. Чак когато отидох в „Чезена“, започнах да изпълнявам. Не съм пропускал дузпи. Да, правил съм такива. Спомням си, че в дербито срещу „Левски“ през шампионския сезон (26-и кръг, 2:0, 4 май 1997 г. – б.а.) изработих две дузпи. Ивайло Андонов изтърва едната. Трябваше аз да бия втората, защото резултатът вече беше 2:0. Иво обаче ми се примоли, защото искал да направи хеттрик, и аз му я отстъпих. Той пък, взе, че я пропусна.

Получавали ли сте червени картони?
– Да, но само на приятелски мачове. Иначе доста жълти картони съм получавал. Когато чета за Гари Линекер, само шапка му свалям. Голям нападател, а нито един жълт картон не му е бил показван! Няма такъв случай като Гари.

_________________
http://cska.bg/index.php?main_page=index&cPath=65
https://cskavolley.com//


 
(Arlito)

Регистриран на: 20.08.2012 22:17
Мнения: 4911
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА - сезон 2021/2022   |   26.04.2022 19:47


Чувал съм че Жабов на тренировки е бил бог, все едно гледаш Роналдо. Обаче като дойдат официалните мачове, правеше уникални пропуски.


 
(The Grizzlies)
Аватар

Регистриран на: 23.08.2012 08:02
Мнения: 10353
Местоположение: Augusta Vindelicorum
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА - сезон 2021/2022   |   26.04.2022 21:48


Чаво, благодарности за това интервю! Страшно се развълнувах, честно казано се просълзих. Като роден и израснал в Бургас, фен на Акулите от онези години, нямаше как да е иначе.

Петър Жабов беше явление в бургаския футболен живот. Това ви го казвам като свидетел на развитието му в школата, при това от доста непосредствена близост. Мой съученик и много добър приятел тренираше с него в групата на Стоян Терзиев (или просто "Терцата", както всички му викаха) - култова личност в историята на футболната школа на Черноморец Бургас. Та покрай моя съученик често им посещавах тренировки и гледах какво правеше Жабов. Беше уникален. Правеше с топката каквото си пожелае. Головете му най-редовно спирахме да ги броим. В официални мачове същото. Редовният въпрос, който всички си задаваха преди всеки мач, бе "Колко ще вкара Жабов днес?". След мачовете на отбора редовният въпрос беше "Колко гола на Жабов?". В един момент имах чувството, че целият град говори за него. Беше още 14-15 годишен, когато на мачове на мъжкия отбор, при не особено добра игра в нападение, по трибуните на стадиона често се чуваха подмятания от рода на "Хайде, Тотко, викай Жабов!", "Време му е на Жабов!" и подобни.

По него време все още излизаше ИСС Старт (с отборите на последната страница). Вътре, извън блоковете за изминалия кръг в шампионата, за български футбол извън София и Пловдив рядко се срещаха статии. Затова и удоволствието беше още по-голямо, когато веднъж се появи кратък очерк за голямата надежда на бургаския футбол Петър Жабов. Пазех си броя доста време. Имаше и негова снимка с топка в ръце. Някой ако може да ми намери дигитално копие, ще съм му адски благодарен!

_________________
GREEN AND GOLD 'TIL THE CLUB IS SOLD!


 

Регистриран на: 06.01.2013 23:55
Мнения: 4091
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА - сезон 2021/2022   |   26.04.2022 22:04


И аз благодаря за обратната връзка, за споделените спомени, това е нещо ценно.
Имам спомени от престоя му в ЦСКА, това за мен бяха едни романтични времена, много се вълнувах, по детски, по юношески, въпреки че годините тогава бяха с променлив успех за клуба. Но в ЦСКА тогава, както винаги бяха събрани много добри футболисти, особено в нападение.
Мой най-голям любимец от онова време беше Ивайло Андонов. Като премина в Локомотив София ходех понякога на мачовете им, за да го гледам.
Колкото до Жабов, може би конкуренцията в ЦСКА, това че нямаше как да е винаги титуляр, му попречи да вкара повече голове, освен и пропуските, които е отбелязал Спърса.
Но пък Жабов вкарваше важни голове. На друг голям талант - Румен Христив-Ромарио му беше още по-трудно. Сивов вероятно малцина го помнят, даже сега не съм сигурен за първото му име.

Колкото до изданието на Старт ще е доста трудно да се намери, но нищо не ми пречи да потърся.

Още веднъж, благодаря!

_________________
http://cska.bg/index.php?main_page=index&cPath=65
https://cskavolley.com//


 
(The Grizzlies)
Аватар

Регистриран на: 23.08.2012 08:02
Мнения: 10353
Местоположение: Augusta Vindelicorum
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА - сезон 2021/2022   |   26.04.2022 22:42


Мисля, че беше Димитър Сивов.

_________________
GREEN AND GOLD 'TIL THE CLUB IS SOLD!


 
(The Grizzlies)
Аватар

Регистриран на: 23.08.2012 08:02
Мнения: 10353
Местоположение: Augusta Vindelicorum
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА - сезон 2021/2022   |   26.04.2022 22:58


Ако трябва да съм откровен, имайки предвид какъв феномен беше Жабов в детско-юношеските си години, кариерата му в мъжкия футбол меко казано не оправда нито потенциала, нито очакванията, дори бих стигнал дотам да кажа, че разочарова.

_________________
GREEN AND GOLD 'TIL THE CLUB IS SOLD!


 
(Arlito)

Регистриран на: 20.08.2012 22:17
Мнения: 4911
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА - сезон 2021/2022   |   26.04.2022 23:01


В моето съзнание също е по-скоро провален талант Жабов. Честно казано не знаех, че е бил чак такава надежда в Бургас, а и нямам много конкретни спомени от играта му. Помня, че беше капитан на младежкия национален, но в ЦСКА основно си спомням, както вече казах, че правеше много големи пропуски и по-скоро публиката беше настроена срещу него. Точно затова и ми е направило впечатление това, че е бил толкова добър на тренировки, може би напрежението не му е понесло, знам ли.


 
(The Grizzlies)
Аватар

Регистриран на: 05.06.2012 17:22
Мнения: 11791
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА - сезон 2021/2022   |   27.04.2022 06:12


Аз също го помня основно с пропуски Жабов. В юношеските години може и талант на е бил, но в червения си период беше като Барбуков през 2000-2001.

_________________
Изображение


 

Регистриран на: 06.01.2013 23:55
Мнения: 4091
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА - сезон 2021/2022   |   27.04.2022 13:02


Vendome написа:
Аз също го помня основно с пропуски Жабов. В юношеските години може и талант на е бил, но в червения си период беше като Барбуков през 2000-2001.


Доста непремерено изказване за мен. Жабов беше доста по-добър от Букарев.

_________________
http://cska.bg/index.php?main_page=index&cPath=65
https://cskavolley.com//


 
(The Grizzlies)
Аватар

Регистриран на: 05.06.2012 17:22
Мнения: 11791
Отговори с цитат
Мнение  Re: ЦСКА - сезон 2021/2022   |   27.04.2022 13:26


Нямах предвид Букарев, а Митко от Благоевград.

_________________
Изображение


 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Отговори на тема   [ 156 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 3, 4, 5, 6, 7, 8  Следваща

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group.
Designed by STSoftware for PTF.
Хостинг