Първо да направя някои уточнения. Стефан Найденов е от по-старото поколение и за съжаление вече не е сред нас. Но той носи прякора на бразилецът Фалкао, играл у нас с екипа на Рома на "Българска Армия", а не на по-известния в момента колумбийски нападател.
Освен с този прякор Стефанов е познат по време на футболната си кариера и с прякора Доктора.
На 16-ти Август тази година се навършва годишнина от рождението му. Мислех да пусна материала точно тогава, но понеже няма да мога ще го публикувам днес.
Стефан Найденов е роден на 16 Август 1957 г. в село Стубел, Монтанска Област, където и почива на 3 Ноември 2010 г.
Той е изявен футболист на Берое и Спартак Варна, а също така има един кратък престой в Черно море, в тогавашната "Б" група.
Заради подписването на два договора едновременно, и с Левски, и с ЦСКА, дори лежи за кратко в затвора.
Първият клуб на Стефанов е Септемврийска слава. Там той играе от 1975 до 1977 г. , следва престой в Берое от 1977 до 1982 г. , Спартак Варна 1982- 1990 г. , както и в периода 1991-1993, и споменатият вече престой в Черно море 1990 -1991 г.
В „А“ група има 295 мача и 77 гола (193 мача и 56 гола за Спартак и 102 мача с 21 гола за Берое). В „Б“ група е записал 46 мача и 5 гола за Спартак, и 27 мача за Черно море. Рекордьор за Спартак по отбелязани голове в „А“ група – 56. Бронзов медалист с тима през 1984 и финалист за Купата на България през 1983 г. Има 7 мача и 1 гол за „А“ националния отбор (1982/1983), играл е също за юношеските и младежките формации и в 3 мача за Купата на националните купи.
Стефан Найденов прави дебют за първия си клуб на 17 години в "Б" група. Талантът е забелязан от Берое, където е привлечен през 1977 г. и играе редом с Петко Петков и Стойчо Младенов.
В турнира за КНК Берое прави много силни мачове, отстранява полския Арка Гдиня, а Ювентус е затруднен максимално, като дори е победен в Стара Загора с 1-0. Това се случва на етап 1/8 финал, а торинци са предвождани от легендарния Джованио Трапатони. В състава личат имената на бъдещите световни шампиони Дино Дзоф, Клаудио Джентиле, Антонио Кабрини, Гаетано Ширея, Марко Тардели, Роберто Бетега.
В същия сезон Найденов вкарва голове при победите над Левски 3-1 и ЦСКА 4-2.
Стойчо Младенов цени високо неговия принос : "Трябва да подчертая, че Стефчо беше страхотен човек, много добър приятел, готов винаги да се притече на помощ. Играеше зад мене в Берое, уникален техник и чудесен дрибльор, способен винаги да те изведе на голова позиция. Съжалявам, че не успя да заиграе за столичен отбор за една по успешна кариера, каквато заслужаваше и в националния отбор, а предпочете Спартак".
Добрите му изяви привличат вниманието на Иван Вуцов, който иска да го привлече в актуалния шампион Левски. През 1979 г. Найденов подписва тайно с Левски, а по-късно слага подписа си и под договор с ЦСКА, с надежа да получи най-добрата оферта.
Своеволието му обаче не остава без последствие. След няколко тренировки с Левски видният партиен член генерал Стою Неделчев - Чочоолу от Стара Загора го праща в Софийския затвор, заради деянието му, където Стефанов изкарва шест месеца. По-късно е освободен.
Все пак Вуцов и Найденов се засичат в Спартак Варна, където Вуцов става треньор, след като е освободен от Левски през 1980 г.
След четиригодишно отсъствие "соколите" се завръщат в елита, а габровецът прави мащабна селекция. Найденов е едно от първите имена в нея. Но преди това да се случи треньорът на градския съперник Тодор Великов пътува до Стара Загора, за да се опита да убеди Найденов да заиграе при тях. Но Вуцов го е изпреварил и Стефан Найденов ще играе за Спартак Варна.
Самият Вуцов има по-различно мнение за това защо Найденов не е заиграл при него още в Левски, а също така разказва за началото на съвместния им период там:
„През 1977 година, след като Стефан се уволни от казармата, го поканих в Левски. От Берое обаче го „вързаха“ и не го пуснаха. Пет години по-късно го взех при себе си в Спартак, с който се бяхме завърнали при майсторите. В първите 5 кръга вкара 5 гола, като първите два при успеха с 2:0 в дербито на Варна. След това поех националния тим, но дойдох на стадион „Спартак“, за да гледам двубоя със силния тим на Локомотив (Сф). Домакините биха с 3:0 в дъжда, като Стефан откри резултата с глава след пас на Ангел Станков, а Жиката Господинов ги довърши с още два гола. При мен Стефан игра и за националния отбор на България. Стефан Найденов бе много добър футболист и човек, и футболът във Варна определено спечели с него. Скърбя за Стефан и съжалявам, че ни напусна толкова млад.”
На първата тренировка на "соколите" в групата на майсторите, пристигат 1000 зрители, еуфорията е голяма. С майсторското си жонглиране Найденов привлича погледите на зрителите.
Впоследствие Вуцов поема и националния отбор, а Найденов също намира място в разширения състав. По онова време обаче националният тим е доминиран от играчи на Левски и ЦСКА, затова и Найденов изиграва само шест срещи с националите, като има един отбелязан гол срещу Полша.
От краткия му престой в националния отбор има една интересна случка, разказана от дългогодишния капитан и вратар на Спартак Варна Краси Зафиров:
"С неподражаемия си маниер на игра (Найденов) се харесваше на феновете. Много добър като човек, на мравката път правеше. Как не се скара с нито един от съотборниците си? Но също интересен човек, бунтар и неглиже. Пътуваме с националния отбор до Португалия. Всички костюмирани и само Стефчо с разкопчана риза и без вратовръзка. На строгата забележка на Вуцов отговаря - Другарю Вуцов, аз в живота си костюм не нося, а тази вратовръзка ще ме задуши!".
С любимата фланелка с номер 11 на терена, като атакуващ халф Найденов показва най-доброто от себе си.
Първата му жертва, както споменава и Вуцов, е градският съперник Черно море. Той им вкарва два гола. В третия кръг бележи също два гола на Пирин, за победата с 4-1, след това в петия негов гол носи третата поредна домакинска победа на спартаклии, с 1-0 срещу Славия. Варненската публика скандира следния рефрен : "4 мача, 10 гола, Найденов!"
Стефан Найденов прави страховит тандем с Живко Господинов. Той е с голяма заслуга варненци да се класират трети в първенството и да играят финал за купата на страната през 1984г. Дълго време, заради една приумица на Българската футболна федерация - БФФ, присъдила служебен резултат в полза на Сливен, Спартак Варна се води завършил четвърти в крайното класиране, но впоследствие класирането им е възстановено. През есента на 1983 г. също така варненци, с Найденов състава си се изправят срещу Манчестър Юнайтед, а Стефан дори има шанса да се ръкува с легебдата на англичаните Сър Боби Чарлтън.
През 80-те години Стефан Найденов е неудобният съперник за Черно море. В четири от срещите между градските съперници в елита нанизва 6 гола и по този показател изпреварва Здравко Митев от Черно море. Запомнящ се ще остане мача игран през 1984 г. Студеното мартенско време е сковало стадион "Юрий Гагарин", който прилича на зимна пързалка. В средата на първото полувреме една наглед безнадеждна топка е овладяна от Найденов, който я овладява технично на заледения терен, преминава вратаря на "моряците" Георги Попов и хладнокръвно я насочва в мрежата.
В края на полувремето обаче Черно море установяват контрол и успяват да изравнят. Маът върви към равенство, но тогава отново на преден план излиза Стефан Найденов. След изпълнение на корнер от Господинов, Найденов с много фина техника овладява топката и с гръб към вратата я насочва към мрежата, пред невярващите погледи на играчите на Черно море - 2-1!
За него техническата част от играта е на първо място. Има една интересна случка с откривателя на млади таланти и помощник на Людмил Горанов в Спартак Варна Димитър Видинлиев. На една подготовка на Аладжа Манастир се случва нещо любопитно:
"Найденов беше от този тип големи играчи, които възприемаха физическата подготовка като повърхностна. Спомням си, отиваме в местността Аладжа Манастир да правим кросове, а той ми казва - Абе, бате Митко, не може ли да намалим малко оборотите, стига сме търчали по тия поляни, ние играем с топка, да не сме лекоатлети!"
В края на 80-те години дългогодишния треньор на Черно коре Варна Тодор Великов най-после успява да убеди Найденов да заиграе при тях. Това става през 1991 г. , а сезонът е труден, като "моряците" се стремят да се завърнат в групата на майсторите. Въпреки усилията и саможертвата на Стефан Найденов, на когото се налага да играе като либеро там, целта не е изпълнена.
Найденов е твърдо решен да приключи кариерата си в Спартак Варна. С него като капитан "соколите" се звавръщат в елита през 1993 г.
След края на футболната си кариера Найденов е треньор на тима Селяк от родното си село Стубел.
Загубата на съпругата му след тежко боледуване като че ли го сломява и той си отива твърде млад от този свят, едва на 53 години, на 3 Ноември 2010 г.
Бившият играч на Спартак Варна Иван Петров често си спомня за него :
"Определено мога да кажа, че сме най-резултатното трио в историята на клуба. Аз бях силата, Живко двигателят, а Стефчо вдъхновението на нашия отбор през 80-те години. Фалкао бе един от най-техничните играчи, кавалер на терена и в живота. Изключително благороден, честен и земен човек. "
