Вчера за пореден път станахме свидетели, как ръководните органи не са заинтересувани да има развитие в българския футбол, да направят от него един по-привлекателен продукт. Оставаме настрана субективните фактори, като липса на държавна подкрепа, непозволяваща функционирането на нормален спорт на много места.
Назначението на Георги Кабаков за този мач, човек компрометирал се многократно в такива сблъсъци, беше абсолютно ненужно, имайки предвид, че шампионата малко или много е ясен, а за първият отбор в класирането е създаден достатъчно комфорт.
И снощи, пловдивчанинът не изневери на критериите си и свири слабо, напълно подхождащо за слаб съдия като него.
Не знам колко беше чистото игрово време в срещата, но и реферът не спомогна този показател да се повиши. Още в началото той накъса играта прекалено много, като свиреше и леки нарушения, а след тях следваше задължително една кратка лекция към играчите, което допълнително притъпяваше динамиката. Но Кабаков не се задоволи с това. В подходящия момент, в някоя пауза, той отиваше да разговаря допълнително с играчи на гостите, сякаш те са някакви превилигировани кралски особи, а той ги е извел на едно ловно поле и им е нещо като гид. Второто полувреме пък Кабаков промени критериите си и често подминаваше ситуации, в които като че ли имаше повече смисъл да се отсъди нарушение, а на няколко пъти, играчи както на Лудогорец, така и на ЦСКА оставаха да лежат по терена, без играта да е спряна.
Критерият за показване на картони на този съдия също остана неразбран за мен. Създаде се впечатлението, че сякаш той предварително си е наумил колко картони да даде и гони някакъв норматив. Поне в реално време, картоните дадени на Тибо Вион и Лумбард Делова за мен бяха абсурдни.
При резултат 1-2 играчите на гостите видимо бавеха играта, като Кабаков насърчаваше това нещо. На този фон още по-неразбираемо за мен остава изговореното от треньора на Лудогорец след срещата.


В дните преди мача Александър Томаш и Иван Турицов се обединиха около мнението, че тимът не е бил надиграван след треньорската промяна. Склонен съм да се съглася, защото и снощи не може да се каже, че Лудогорец е надиграл ЦСКА. Дори за мен по-футболните моментио в този двубой дойдоха именно от футболисти на ЦСКА. Но и за пореден път в дерби мач ясно си пролича, че сякаш в определени моменти и ЦСКА доброволно се отказва от това да поеме инициативата и се задоволява да е в изчаквателна позиция. Доста често, особено през второто полувреме, футболисти на Лудогорец бяха оставяни свободно да разиграват в тяхната половина, без да бъдат пресирани дори и от един човек.
От друга страна не може да се каже, че халфовата линия не е положила усилия в този мач. Джеймс Ето`о, Джонатан Линдсет и Станислав Шопов бяха много напористи в действията си в дълги периоди от мача, отнеха не малко топки и положиха началото на опасни атаки. Пасът на Шопов към Коялипу за първия гол, този път беше отигран навреме, с едно докосване, което изведе нападателя в добра позиция за изстрел.
Имам претенции към вратаря Иван Дюлгеров за втория гол на Лудогорец, дело на Чочев. Вярно е, че ударът беше много точно насочен и параболата на топката беше особена, но в изстрела нямаше сила. Въпреки че е нисък, Дюлгеров трябваше поне да опита някаква реакция, вместо флегматично да изгледа как топката влиза в мрежата.
Крилата на ЦСКА се стараха. Локило не се отличи с нещо особено, но поне тичаше много през цялото време, което измори играчите на Лудогорец. Бютучи се губеше на моменти, но когато топката стигнеше до него, ставаше опасен. Той нанесе много хубав фалцов удар през второто полувреме. Фаетон пък вкара майсторски гол, с което донесе поне една точка на ЦСКА.


С оглед, че тимът на ЦСКА беше с последно предупреждение за лишаване от домакинство, а на този мач имаше бомби, факли и димки, то нищо чудно това да е бил и последния домакински мач с публика на отбора за тази календарна година.
Подкрепата обаче бе на ниво, и най-важното през цялото време на срещата. Хореографията също бе впечатляваща. Отбелязваше се 20 години приятелски отношения с част от агитката на Стяуа. Не знам обаче тези хора от Румъния кой Стяуа подкрепят, защото снощи ФКСБ имаше мач. Може би това са отделили се фракции, които подкрепят Стяуа на военните.
Ще ми се и да видя колко хора ще отразят по медиите за този мач. Защото примерно за един друг отбор, който е добре подкрепян, в репортажа за мача пише, че хем хората на стадиона били много малко, хем под статистиката от мача дават 2,500 души, което не е чак толкова малко. Но май всеки си брои "на око", а не се позовават на официална статистика, колко билета са продадени и т.н.
И за мен на око можеше и да има по-добра посещаемост, но мисля че поне 5,000 човека имаше.
Но явно са направили впечатление и на футболистите на гостите, защото те и двата си гола отпразнуваха пред публиката на ЦСКА, а не пред тяхната агитка. Но разбираемо, скоро едва ли ще видят подобна атмосфера, поне у нас.

Рядко се случва да гледам мач на ЦСКА по телевизията, но снощи гледах Хебър-ЦСКА на по бира в едно заведение. Както и на други места и в Пазарджик времето беше много лошо, може би затова нямаше и много хора. Или поне в насрещния сектор, който показваха телевизионните камери.

ЦСКА започна мача добре, агресивно, стигна се до отменено попадение на Коялипу, след това и до неговия редовен гол, след много хубава атака и центриране на Вион.
Хебър отговориха с две самостоятелни акции на юношата на Левски Атанас Кабов, като при първия случай ударът му срещна напречната греда, а във втория случай мина опасно покрай страничната.
Второто полувреме играта на ЦСКА не ми хареса, нищо че и Хебър нямаха положения. Не знам дали толкова физическата подготовка е проблем, както настоява Томаш, след като вече при 5 позволени смени това оправдание малко увисва.
Отборът също така става прекалено зависим от головете на Коялипу. И по времето на Каранга беше горе-долу същото, но тогава отбора разполагаше с Десподов, после с Тиаго Родригеш. Докато сега, просто не виждам втори човек, който може да се нагърби с тежестта да вкарва голове.

Лошо е, че във вторник има хем футболен мач, хем мач на волейболния отбор от евротурнирите. Типично по нашенски, никой не мисли за съвместяване на програмата. Важното е по канала на мафиота Шолак да върви мач и да го гледат някакви хора. Ако футболния мач беше с отбора на Цеци, последен по посещаемост в елита, въобще нямаше да се замисля. Но сега може би ще отида за първото полувреме на ЦСКА - Спартак Варна.

В дербито на женското волейболно първенство ЦСКА отстъпи у дома на Марица с 0-3 гейма. Така пловдивчанки продължават без загубен гейм в първенството. Момичетата на ЦСКА изпуснаха своя шанс във втория гейм, който имаха реален шанс да вземат. Но и в него допуснаха някои леки грешки, което в края натежа. С изключение на първия гейм, в който Марица ги оставиха на 15 точки, ЦСКА взеха 23 и 21 точки в следващите два гейма.
Ако трябва да направя сравнение с предни години, то ЦСКА е намалил грешките, действат по-уверено и като цяло покасзват по-качествена игра, но си остават все така далеч от Марица. А от друга страна мисля, че и Марица са свалили нивото. За ЦСКА остава да се борят с Левски за втората позиция, като засега сините състезателки имат предимство.
Позитивното в ЦСКА е повторното завръщане на Ивета Станчулова в състава, вдигнала е нивото. Но от друга страна не виждам някакво голямо израствеане в състезателки, които преди две години се водеха млади. Има и някои нови момичета, с потенциал, дано те достигнат по-високо ниво.



Горен ред: човек от щаба (не го знам) и Антонина Зетова -помощник треньор, номер 12 Никол Пейчинова, номер 18 Ева Каменска, номер 9 Мадлен Митева, номер 1 Ивета Станчулова, номер 11 Ивана Ефремова, номер 10 Александра Съйкова, Юлия Иванова - старши треньор
Долен ред: номер 2 Александра Костадинова, номер 19 Рая Евлогиева, номер 3 Никол Окоро, номер 21 Виктория Нинова, номер 8 Димана Иванова, номер 5 Десислава Тодева

Снощи волейболният мъжки отбор на ЦСКА показа качествен волейбол, предложи на зрителите вълнуващ сблъсък, но отстъпи на белгийския Декошпан Менен с 2-3 гейма в първи 1/8 финален мач от турнира Чалъндж къп. Според мен шансовете за реванша са минимални, но "армейците" няма от какво да се срамуват.
Привържениците на ЦСКА създадоха чудесна атмосфера в претъпканата зала "Христо Ботев", макар и основната агитка да дойде в залата в средата на втория гейм, заради футболната среща преди това. Лека горчивина във вечерта превърнала се в празник остави закачката между един от тъмнокожите играчи на съперника и част от агитката.
Отделно мисля, че тази атмосфера попречи повече на концентрацията на волейболодстите на ЦСКА, отколкото на тези на белгийците. Но пък от другас страна тази атмосфера им спечели и някои точки, така че може би има баланс.
Най-голямата слабост на ЦСКА беше изпълнението на начален удар, като в този компонент подариха много точки на Менен. Отделно, в някои моменти, дори и след успешен сервис, то играчите на ЦСКА не се бяха позиционирали добре за ответна атака и така също дадоха лесни точки на съперника.
Смея да твърдя обаче, че белгийският отбор е силен и има добро ниво.
За мен над всички от ЦСКА беше новото попълнение Денислав Бърдаров, който беше само на няколко тренировки с тима и записа дебют, но завърши с най-много точки, наред със Страхиня Бързакович, като и двамата завършиха с по 24. Бърдаров изглежда отлично попълнение за тима. Сърбинът Бързакович вече също (мисля) трети сезон в ЦСКА показва едни постоянни изяви, като в един от геймовете той направи 4 или 5 поредни точки от сервис, а този компонент определено не вървеше за тима на Сашо Попов.
Владимир Станков не направи добър мач, а опитният негов конкурент Георги Агонцев не се появи в игра.
Мисля, че вече ЦСКА трябва да се концентрира в първенството, където изостава, за да има подобни хубави вечери и занапред.

На 5 Декември 1999 г. ЦСКА прави един от най-силните си мачове за есенния полусезон, въпреки че тогава побеждава и Левски, както и прави един от най-силните си мачове срещу своя съперник Литекс тогава, като ловчанлии се отървават от разгром. 6,000 зрители се стичат на стадион "Българска армия", след полицейският произвол и коридата в Петрич в преднияа кръг, като показват, че никакви силови методи на могат да пречупят любовта към ЦСКА.
Ако не ме лъже паметта, два кръга преди този мач, за срещата с Берое ЦСКА най-после успява да картотекира всички свои нови попълнения, като в голяма част от есента тогава играе "на мускули" с 14-15 човека.
Един от новокартотекираните Георги Антонов открива резултата в 23-та минута, след атрактивен удар, който вратарят на ловчанлии първоначално отразява и успешна добавка.
В 56-та минута Румен Христов - Ромарио се освобождава от персоналния си пазач Хаджи и покачва на 2-0.
В 81-та минута капитанът Методи Деянов пропуска дузпа и с това да направи резултата класически.

Съставът на ЦСКА от мача срещу Литекс: Тодор Кючуков (вратар), Георги Антонов, Галин Иванов, Иво Тренчев, Александър Томаш, Красимир Чомаков (Асен Букарев), Методи Деянов, Румен Христов, Димитър Бербатов (Генади Симеонов), Георги Кьосев (Стефан Лулчев), Димитър Иванов

На 6-ти декември 1994 г. ЦСКА постига една от най-големите победи в историята си, макар и срещу скромен съперник.В мач-реванш от 1/16 финалите за Купата на България Джебел е разгромен с 12-1. Пет гола вкарва Петър Михтарски, младият Методи Деянов прави хеттрик, арменецът Размик Григорян вкарва два, разписва се даже и вратарят на ЦСКА Петко Петков, който оформя крайния резултат от дузпа. Още един гол в мача добавя и Филип Филипов. Треньор на ЦСКА е вече покойният Христо Андонов - Пелето, който има уникален гроб на Малашевци. Андонов поема ЦСКА в труден момент, не успява да промени драстично резултатите, но все пак носи някаква стабилност. Тимът стига до 1/4 финалите за купата, където е отстранен от Локомотив София, след късен изравнителен гол на Ясен Петров в реванша. А една загуба в Ловеч от Лекс с 1-0 слага край на престоя на Христо Андонов като треньор на ЦСКА.

Съставът на ЦСКА от мача-реванш с Джебел: Петко Петков (вратар), Христо Войнов, Люпчо Марковски, Филип Филипов, Димитър Сивов, Викторио Павлов ( Христо Коилов), Стойчо Стоилов, Размик Григорян, Методи Деянов, Лъчезар Танев, Петър Михтарски ( Милен П.Петков)

ЦСКА - това е име,
що мълви се лете, зиме,
У мнозина всява страх,
да се хули туй е грях,
Станало е то кумир
и повтаря се безспир!

Жалко е че с тоя измислен формат за купата, все по-рядко може да се случат такива мачове като с Джебел. Има един младеж от Спортал, който прави подкаст за стадионите в България. Посещава доста стадиони по селата и малките градове и разказва за такива мачове в които Левски и ЦСКА са гостували. В някой от тях даже губят. Единият култов такъв е Миньор Бухово, които отстраняват Левски. Сега като погледна, отборите от В група масово не подават заявка да участват в турнира за купата...

Ето пример



https://bulgarian-football.com/kupa-na-bulgaria.html

Цесека да не са си направили дъщерен клуб в Турция ?!
Не разбирам, ще ги припознаят в даден момент и ще щурмуват и турската Суперлига ли ??

https://www.flashscore.bg/team/tire-2021-fk/Q9Mpvb8L/

Tази простотия не знам докога ще се случва:



А уж микренията излезе от т.нар. ЦСКА...

Така и не разбраха факторите от Ловеч, че не това е начина да върнат хората, които се отдръпнаха заради подобни тъпотии.
И как искаш някой да те уважава, когато ти не уважаваш който и да е съперник.

Анфо, съгалсен съм по принцип, но собствениците на двата отбора трябва да се разберат помежду си. Защото и само преди месец на мача в Бистрица ситуацията беше сходна. От това никой не печели, но и някой първи да отстъпи, след като преди това са го провокирали, ще излезе като глупак.

Днес въобще не ми хареса като качество двубоят, нямаше много футболни неща, а и чистото игрово време пак ми се стори много малко. Донякъде оправдание е много лошото време, но пък теренът беше в прилично състояние или поне така изглеждаше.
ЦСКА беше по-добрият отбор, но отново не успя да материализира превъзходството си и да спечели. Това е свързано както с неумение пред гола, така и с елементарни грешки в защита. Защото много от головете които ЦСКА допусна тази есен са си чист подарък.
ЦСКА наложи натиск още от началото, но в действията на тима нямаше никаква острота и изненада. Множеството опасни захождания по фланговете бяха безплодни, заради забавяне в решенията или грешни решения. Гостите от ЦСКА 1948 показа как се прави, атакуваха много по-малко, но бяха много по-прецизни в отиграванията си.
Александър Томаш нормално беше изнервен след срещата, но по-добре да наблегне на работата, отколкото на гръмките изказвания.
Пореден гол на Коялипу, но днес направи и много пропуски. А отиграването на Бютучи за 2-2, с което донесе точката, беше наистина майсторско. Добри думи заслужава и Фаетон, въпреки че не вкара. На обратрния полюс беше Линдсет, който беше много неубедителен. Трябва да отбележа и завръщането на вратата на Густаво Бусато, макар че днес не му беше най-добрия мач.



И да вметна една разочароваща за мен новина. Оказа се, че Денислав Бърдаров е картотекиран във ВК ЦСКА само за участието в евротурнирите. Ако не могат да го задържат ще е много жалко. Той определено би вдигнал класата на тима.

Над 30 човека, свързани по един или друг начин с ЦСКА през годините, включително и много бивши играчи, се събраха днес на коледен обяд във Военния клуб.





На 13 декември 1997 г., пред близо 10,000 зрители на "Българска армия" ЦСКА успява да елиминира Славия на 1/4 финал за Купата на България след обрат, като Бончо Генчев прави хеттрик. Теренът е доста лош, а нервите взимат връх, като са показани 9 жълти и 5 червени картона в този мач. ЦСКА в крайна сметка печели с 4-2. Сегашният шеф в ЦСКА Филип Филипов е наказан за тази среща, но и той се включва в разправиите на терена. От ЦСКА от игра са отстранени Иво Славчев, Екрем Генч и Милен Петков, а от Славия Илиян Илиев и Мартин Станков. Вечерта след този мач е и единственото ми посещение в "Биад", но играчите на ЦСКА не бяха там тогава:)

ЦСКА: Петко Петков (вратар), Емил Кременлиев, Милен Петков, Стефан Лулчев (Атанас Георгиев), Добри Митов (Здравко Радев), Иво Славчев, Георги Йорданов, Методи Деянов, Божо Джуркович (Екрем Генч), Петър Жабов, Бончо Генчев

Славия (без резервите) : Борислав Михайлов (вратар), Мартин Станков, Мартин Топузов, Мартин Захариев, Мариус Уруков, Иван Радивоевич, Георги Иванов-Геш, Георги Бачев, Станимир Стоилов, Илиян Илиев, Владимир Колев

ЦСКА, ЦСКА, ЦСКА!

Днес съм доволен, най-вече от това, че някои хора, които уж обичат клуба, няма за какво да се хванат или поне ще им трябва време да помислят за какво да се хванат.
ЦСКА показа самочувствие, показа поведение което подхожда на отбор с претенции и след като изоставаха с 2-0, то на терена имаше само един отбор. Радващото е, че и без водещия си реализатор Коялипу тимът успя да реализира три попадения и да спечели мача.

Случайно или не седмици наред преди тази среща се подклаждаше напражение, насочено най-вече срещу Александър Томаш и щабът му. Преди време беше много модерно, когато треньори бяха Крушчич и Ел Маестро (но никога срещу Стойчо Младенов), да се скъсва да се пише как видиш ли макар и отборът да постига резултати това не било в неговото ДНК да не играе атакуващ и атрактивен футбол, трябвало винаги да играе нападателно и тем подобни. А сега, след като очевидно при Томаш тези аргументи няма как да минат, то изведнъж почна да се набива в главите на хората как най-важното било резултата, другото нямало значение.
Огромна вина се хвърли върху бившия скаут на клуба Иван Славов каква лоша селекция бил направил, как тези играчи които довел за нищо не ставали, с изключение на Коялипу и т.н. А той човека веднага си намери работа в Апоел Тел Авив, което в никакъв случай не мога да кажа, че е крачка назад.
Отново удобно се забравяше, че още по управлението на Ганчев дойдоха скъпи играчи, и дори за тях да не е плащана трансферна сума, то е имало големи комисионни към агентите, а в съчетание с много високите им за нашите стандарти заплати, то сделките в никакъв случай не са излизали по-евтино на клуба. А чужденци с големи заплати колкото искаш по времето на Ганчев.

Да, ЦСКА не прогресира много при Александър Томаш. Осмото място в края на годината в никакъв случай не е повод за гордост. Но в тима все още има много футболисти от ерата на Гриша Ганчев. По-добре ли се справиха тези футболисти при Ел Маестро, Белчев, Стипич? Просто след като стана ясно, че Ганчев си тръгва много от чужденците "дръпнаха ръчната". Не знам точно по каква причина, но е безспорен факт, че Ганчев държеше много на дисциплината, при него нямашве как някой играч да си прави каквото иска.
Вярно е, че Томаш получи някои скъпи попълнения. Но в движение е много трудно да напаснеш нещата, да се получи нужния синхрон. А на някои чужденци им трябва повече време за адаптация. То на един Станислав Шопов му трябваше, преди да заигре прилично, какво остава за другите.
Основният проблем за мен е, че в ЦСКА се събраха много тромави футболисти. Когато владеят топката е добре, но когато я губят има проблем, защото няма кой да тича. Това трябва да се компенсира с привличането на по-бързи и повратливи футболости. Особено в защита, където и двамата ти централни бранители са тромави, а бековете сущо не са от най-бързите това е почти самоубийствено. Един Вион компенсира с много борба, Делова има добър поглед върху играта, усет за пласиране, но трябва този до него да е по-атлетичен.

Ще видим какво ще стане, но за мен има повод за умерен оптимизъм.

Днес от 19.30 по Диема спорт ще се излъчи обзорния филм "Годината на ЦСКА".

Жребият за купата отреди домакинство на Арда. Добър жребий, поне за мен.

Волейболният мъжки отбор отпадна от Европа, след нова загуба с 3-2 от Менен.

Говори се, че ЦСКА имат желание да привлекат Доминик Янков. Предполагам, че и Методи Томанов има участие в този потенциален трансфер, защото е работил в Лудогорец. За мен в ЦСКА не трябва да повтарят грешката на старото ръководство и да привличат много халфове със сходни функции на терена. За мен приоритет в селекцията трябва да бъдат едно типично крило, добър дефанзивен халф, по-млад от Купър централен защитник и един краен такъв, който по възможност да може да играе и на двата фланга.

Интервю с Методи Деянов



– Мето, защо толкова време не си давал интервюта. Толкова ли са страшни журналистите или…

-Не, не, не сте страшни. Не са ми приоритет интервютата. Не обичам камерите и микрофони. Това е самата истина.

– С какво се занимаваш в момента?

– В момента аз и моята съпруга Лила управляваме една бензиностанция в София. Нещата вървят, доволни сме, не можем да се оплачем.

-Как стана цесекар като малък и как започна тренировки в ДЮШ на ЦСКА?

-Както се казва – цесекар съм се родил. Отраснах в цесекарска махала – в столичния квартал „Гео Милев”. Футболът ми се отдаваше и един ден, когато баща ми и майка ми ме заведоха на комплекса „Червено знаме”, бях безкрайно щастлив. Никога няма да забравя този момент. Бях само на 7 годинки. Цели 20 години от живота ми преминаха в ЦСКА. Играх във всички възможни възрастови групи – деца, юноши младша, юноши старша и накрая при мъжете. Тогава нямаше отбор от моя набор – 75, та ме записаха при по-големите от набор 74. Първият ми треньор беше Бойко Бемберски.

– Имаш силни мачове срещу Левски като юноша…

-Да, имам. Доста и то. И при децата, и при юношите. Много често вкарвах голове на Левски. Като голям обаче, когато заиграх при мъжете, не успях и това ми тежи и до днес, ако трябва да съм откровен. Малко ми е болно, но така е трябвало да стане.

-Кога е първият ти мач в мъжкия отбор?

– През пролетния полусезон на 1994 година. Треньор беше Борис Гаганелов, който замени македонеца Гьоко Хаджиевски. Тръгна той да изрежда титулярите за мача ни срещу Шумен и аз чувам собственото си име. Онемях и не можех да повярвам. Обикновено при дебюти в мъжкия отбор влизаш като резерва, а Гаганелов директно ме хвърли в огъня. Което си беше огромна радост, но и огромна отговорност за мен.

-Кога стана любимец на сектор Г?

-Феновете ме харесаха още от началото. Те явно помнеха изявите ми за юношите на ЦСКА и ме ценяха като кадър на „червените”. През есента на 1995 година, когато Пламен Марков беше начело на отбора, започнахме много силно първенството. Няма да забравя мача ни срещу Ботев (Пловдив) на „Армията”, когато победихме с 3:0 – аз вкарах гол и подадох за останалите два. Но само след няколко дни в мач за Купата срещу Хебър (Пазарджик) получих първата си сериозна контузия.

-Изпреварваш следващия ми въпрос. Ако не бяха многото ти травми, със сигурност щеше да постигнеш много повече заради огромния си талант. Колко на брой бяха контузиите ти.

– Много тежките са две, но имам и доста други. Да, вероятно е така, но какво да се направи… Срещу Хебър получих скъсване на кръстни връзки. Коляното ми „ходеше” напред, назад, наляво, надясно. След това заминахме за Барселона за участие в турнира „Хуан Гампер”. Взеха ме с отбора в ролята на „куфар”, защото бях контузен. На мача Барса – ЦСКА, когато свърши първото полувреме и играчите се прибираха към съблекалнята, Христо Стоичков ми свирна и извика: „Ей, малък, слизай тука при мен!”. Не разбрах какво има предвид Ицо, но го последвах. Той ме вкара в лекарската стая. Докторът на Барселона ме прегледа и заговори на Стоичков нещо на испански. Ицо тогава каза: „Оставаш при мене, момче, няма да се връщаш в България. Искам да си спокоен. Уредил съм нещата да оздравееш и пак да играеш футбол!”. Останах при Ицо в дома му две нощи, а на другия ден ме приеха в клиниката на Барселона и ме оперираха. Всичко това благодарение на Стоичков, за което ще съм му благодарен цял живот!

-Ставаш известен с прозвището Медицинското чудо след ужасяващия инцидент срещу Олимпик Галата в Тетевен, когато Димитър Ралчев ти счупи крака. Какво точно се случи тогава?

-Беше през пролетта на 1998 година. Белята стана близо до тъчлинията. Някой от съотборниците ми в ЦСКА изпълняваше тъч. Тръгнах да посрещна топката с десния крак, който го бях вдигнал във въздуха. Тогава Ралчев ми влезе жестоко в опорния ляв крак. Чу се пукот и неописуема болка. Сринах се на земята и… не виждах левия си глезен – той се беше извъртял назад. Направо беше ужасяваща гледка. Прилоша ми, после се озовах в болницата. Там ми поставиха пълна упойка, но не за да ме оперират или лекуват, а само да ми наместят крака. Гипсираха ме и след няколко дни беше извършена операцията. Направи я легендарният професор Шойлев, лека му пръст, и отличният му екип, в който бяха докторите Тони Георгиев, Иван Дойчев, Иво Костадинов и Хубенов. Преди интервенцията категорично се твърдеше, че не на 100, а на 1000 процента съм приключил с футбола. Казваха, че повече няма да мога да ходя нормално и ще куцам. Но Шойлев беше категоричен, че ще направи и невъзможното, за да ме възстанови напълно. Операцията е продължила близо три часа, в която буквално са ми сглобявали крака. Една година отсъствах от терените. Наложи се втора операция, тъй като поставеното желязо за заздравяването на костта беше изхвърлено от моя организъм. Това се случвало много рядко – веднъж на хиляда, но се случи при мен. Та нова операция, след което вече живнах отново.

– Въпросният Димитър Ралчев извини ли ти се след инцидента и срещал ли си го впоследствие някъде?

– Не. Не ми се извини. Нито ме е търсил после през години… В крайна сметка не всички хора сме еднакви…

-Кои са най-хубавите ти емоции като футболист на ЦСКА?

-Началото на кариерата ми и обичта на публиката. Винаги феновете са били до мен. Само като чуех как скандират името ми, настръхвах и се мотивирах на максимална степен. Вижте, целият ми престой в ЦСКА е един невероятно хубав спомен. Имам титла (1997 година) , две купи (1997 и 1999 година). Тук искам да уточня нещо много важно. Някои твърдят, че Георги Василев, когато водеше отбора, не ми е давал шанс и ме е изолирал от състава. Това категорично не отговаря на истината. Аз не играх редовно при първия му сезон начело на ЦСКА, защото имах отново проблеми с контузиите. След това имам над 90% участие в мачовете на тима под ръководството на Василев. Той ме промени положително. Аз играех само напред и не се връщах назад. Дефанзивната част от футбола ми беше чужда. Георги Василев обаче ми отвори очите, както се казва, учейки ме да бъда активен и в тази фаза на играта. Хвърлях се здраво на тренировките, даже си слагах кори по време на заниманията при него. Те бяха интензивни и много смислени. Ще помня винаги и европобедата ни срещу Шахтьор (Донецк) след 3:0 тук и 1:2 там.

– Ти беше героят в срещите с украинците. Подаде за трите гола в София и отбеляза толкова важното попадение в тежкия реванш.

– Нека не звучи скромно и тривиално, но всички бяхме герои тогава.

– Разкажи ни за престоя ти в гръцкия ОФИ (Крит) и после в кипърския Анортозис?

– В ОФИ изкара прекрасни години в кариерата ми, защото бях здрав. Е, и там претърпях операция – футболна болест, но тя е нещо съвсем дребно в сравнение с онези две, за които ви разказах. Вкарах 20 гола от 100 мача за ОФИ. След това ме поискаха от Анортозис. Грузиценът Тимур Кецбая беше треньор на кипърския отбор. В Кипър започнах отлично, но пак се появиха болки в краката ми. На моменти бяха много силни и често играех благодарение на обезболяващи инжекции. Тогава ми се „обади” коляното от връзките, които бях скъсал през 1995 година. Стиснах зъби и играх. Станахме шампиони на Кипър и бях безкрайно щастлив като финал на моята кариера. После ми предложиха да остана, защото предстояха мачове за влизане в групите на Шампионската лига. Но краката вече не ми позволяваха да съм на топ ниво. Отказах им. Предпочетох да съм честен, а не да стоя и да си лапам парите. Прегърнахме се и се разделихме.

– Имало ли е случай, в който са ти забавяли дълго време заплатата или премиите.

– Имало е. И в ЦСКА, и в ОФИ, и Анортозис. Но това са нормални неща и не съм правил проблеми от забавянията на парите.

Трансферите на Християн Петров и Годуин Коялипу все още не са обявени официално, но могат да се считат за сигурни. Християн ще играе в Херенвеен, при треньор Робин Ван Перси, докато Годуин отива във френската Лига 1 в Ланс. Така и двамата голмайстори от есента в Първа лига Ахмедов и Коялипу няма да играят в първенството напролет. В ЦСКА имат пари, но няма как да задържат футболист при интерес от толкова високо ниво. Могат да съжаляват, че не му сложиха по-голяма откупна клауза, но пак ще са на печалба. Според мен имат готов заместник в лицето на Аарон Исека, който трябва да получи шанс да е титуляр. Но имам усещането, че дори да дойде нов нападател, Исека може да се пребори с него за титулярно място. През есента Исека почти не играеше на върха на атаката, където му е силата. Сега може да покаже какво може.

Повръща ми се...
Не знам кой ни прокле. Сигурно и внуците ми няма да видят титла.

БОКЛУЦИ

Без да искам да отнемам правото на други за собствено мнение, то за мен ръководството нямаше какво много да направи. Пресен е примерът с Жорди Кайседо, който беше решил на всяка цена да напусне, а ръководството не го пускаше. И се почнаха едни номера на него и мениджъра му, закъсня за подготовката, други мизерии. Когато един играч не е мотивиран и не му се играе повече на дадено място, няма смисъл да го държиш на сила.
Още повече съм сигурен, че сега ръководството ще се насочи към нов, скъп нападател, а за мен това е малко излишно.

Иначе днес бе обявена и раздялата с Тобиас Хайнц по взаимно съгалсие. За мен правилен ход, норвежецът беше само в тежест на тима напоследък. Започна много добре в първите няколко месеца от идването си, но след това лека-полека формата му падна, накрая и драстично.

Дяволе, ти как си представяш да спреш футболист, който има изкупна клауза?