Знам колко всички обичат да четат досадни битовизми или дълги излияния, още повече пък двете заедно, но понеже в нашето скромно сайтче -
http://bulgarian-football.com/ - за което повечето знаете, работя не само аз, а и други момчета и всеки един от нас отделя от работното си време за да работи по сайта, този път ще пиша малко повечко.
Всяка година, от много, много години насам, ние (както и местните регионални медии, свързани с отборите) правим всичко възможно да отразяваме и аматьорския футбол, в това числото "В" групите. Футбол, за който т.нар. големи "медии" се интересуват само, когато стане някой кютек и набият някои съдия с малки изключения - като Канал 3 от миналия сезон. Всяка година ние работим със зоналните съвети, отразяваме жребии, благодарение на нас "В" групите имат не само точни резултати ами и точни голмайстори мач по мач, това е нашето виждане за отразяване на любимия ни спорт. Не сме се сетили днес.
Днес, по стечение на обстоятелствата, изведнъж един от тези безброи много жребии през годините се оказа важен и за "големите". На тегленето на програмата за Югозападна "В" група присъстваха вероятно повече журналисти отколкото на този за "А" група преди седмици. Естествено най-важното и първо, което интересуваше всички, е кой с кого ще играе, кога?
Една от най-големите медии у нас - gong.bg имат навика редовно директно да копират всякакви програми от нас, без да споменават дори и думичка за източника. Естествено, че всеки може и сам да си изготвя програмата (както човек от екипа им правеше само за мачовете на ЦСКА непосредствено след жребия на ръка), но в крайна сметка - особено в днешно време - най-важно е кой първи ще изкара програмата. Днес със сигурност най-посетената новина на всеки сайт ще е тази, съдържаща именно тази прословута програма (при нас вече това е факт).
Видях един от техните представители на жребия - Светослав Табаков - и най-учтиво му предложих "Ако искате, вземете програмата от нас, но ни дайте кредит", при което получих ехиден отговор "Ееее, чак пък!!! Че това новина ли е!" На този невероятно колегиален тон аз отговорих просто "Добре, но тогава си напишете сами програмата." Големият и мастит журналист вече ми беше обърнал гръб, явно имащ много по-важни задължения от това да се занимава с някакво пикливо сайтче, но не пропусна язвително да извика на висок глас, пред други журналисти "Еее, добре, де, добре, споко-о-йно! Няма да я пускаме вашата програма!"
Разбира се, преди минути сайтът, който той представлява, направи точно това - за пореден път копира (без дори да промерни форматирането) наша програма, и за пореден път не ни упоменаха като източник, само че този път и въпреки така "великодушното" "обещание" на господин мастития журналист.
Най-нормалното нещо, което би трябвало да се направи в подобен случай е да се свържа директно с "колегите" и да изчистим с тях нещата, а не да занимавам вас. Питам ви обаче, мислите ли че след подобен разговор с подобен "колега" има смисъл от това? Според мен няма, но има огромен смисъл колкото се може повече хора да са наясно за какво става въпрос в т.нар. българска журналистика.
Защото често всички интересуващи се от футбол се питате защо вървим на зле, обвинявате (и с право) кой ли не от настоящия към момента президент на БФС, през шефове на клубове до последната юношка, но пропускате да искате сметка на отразяващите спорта, които имат огромна вина за това му дередже.
Защото няма как да има феър плей в спорт, в който дори между отразяващите му няма елементарна колегиалност.
Няма как да бъде уважаван спорт, в който на официална церемония по теглене на жребий (бил той и за "В" група) има хора по къси панталони и джапанки, по хавайски ризи, по анцузи, хора които не могат да си изключат звука на телефоните и говорят на висок глас през председателя на зонален съвет.
Няма как да искате умни отговори от треньори и футболисти в интервюта с тъпи въпроси.
Няма как да има силен национален отбор, когато на мачовете му много по-драматично е не на терена, в наказателното поле пред един или друг отбор, а две минутки преди почивката, когато хората уж отразяващи все още течащия мач вкупом се хвърлят към (предвидливо заключената) зала с кетъринга, за да могат да вземат по 2-3 сандвича наведнъж, които така и не могат да изядат, но са "на аванта".
Няма защо да се чудим защо по стадионите хората не знаят имената на уж любимците си и хвърлящите бомби и псуващите са повече от тези, които знаят правилото за засада; когато големите медии отразяват мачове на международно ниво с екип от 6 човека, от които този, натоварен със статистиката за събитията по минути, няма хронометър (а и дебне споменатата по-горе зала за кетъринга повече, отколкото терена).
Няма как да очакваме от футболистите да поставят клуба си на първо място, когато дори ресорните журналисти към даден отбор поставят себе си преди клуба, искат те да са звездите, и това дали ще съсипят с измислени критики или възхвали този или онзи треньор зависи единствено и само от това дали получават "специално отоношение" от него, а не от работата му.
Ехидничещият господин и неговите колеги от днес - повечето от тях имат по-голям стаж от мен. Аз самият обаче съм работил 10 години за британската ифнормационна агенция и вече 6-та година за най-големия сайт за футболна статистика в света. Поради това съм отразявал и множество международни мачове и именно тогава съм се сблъсквал с всички тези неща, които описах по-горе. Това не са хиперболи, това са прости, обикновени, и тъжно-ежедневни факти.
И единственият начин това да се промени, е ако хората, които се информираме за футбола от медиите изискваме от тях те да си вършат работата професионално. Вие плащате техните заплати, днес те не си ги изработиха, вместо това им ги изработихме аз и колегите ми в сайта. Вие опредлеяте кой сайт ще има най-много посещения, кой вестник - най-голям тираж, коя телевизия - най-голяма гледаемост.
А коректни медии има. Включително и такива (например novsport.com ), които също като Гонг публикуваха програмата от нас, но си направиха труда да ни дадат кредит. Работил съм и работя с много съвестни хора, които вършат работата си от любов към футбола и според възможностите си, всеки - включително и ние - грешим, въпросът е какво е отношението ти: към работата, към колегите ти и към хората, за които все пак работиш.
Извинявам се, че ви занимавам с такива дребнотемия, но вярвам, че е крайно време всеки в живота си да взима позиция срещу безпардонността и некадърието. А то ни заобикаля навсякъде. Най-лесно е да си кажем "няма смисъл".
Що се отнася до нас - ние, живот и здраве, ще отразяваме и жребиите и за другите три групи тази година, както и за югозападната догодина, когато в нея може би вече няма да има големи имена, а само уж "скромни" отбори като Чико (Бяга) и сие. Само че - ще ви учуди ли, ако ви кажа, че точно както сред отразяващите ги, така и във футбола често "малките" си вършат много по-съвестно и с любов работата, отколкото големите?
Йордан Циров
главен редактор
bulgarian-football.com
https://www.facebook.com/BulgarianFootball/posts/10153209793692663