Виж темите без отговор | Виж активните теми Дата и час: 28.03.2024 15:41



Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Алберто Аскари 
Автор Съобщение

Регистриран на: 06.01.2013 23:55
Мнения: 4091
Отговори с цитат
Мнение  Алберто Аскари   |   04.12.2020 18:33


Изображение

*забележка - в материала авторът Найджъл Робък, изреждайки имената на големите италиански пилоти, пропуска това на Джузепе "Пино" Фарина, първият италиански Световен шампион във Формула 1. Но може би това, че Фарина печели титлата си зад волана на Алфа Ромео, а не с Ферари, води до забравянето, защото Ферари е име толкова синонимно с Италия. Може би тук трябва да вметна, че първите коли, с които участва Енцо Ферари във Формула 1 с неговия бранд, са всъщност Алфа Ромео, които са му дадени за ползване и развиване.

Въпреки това, материалът за Акари е едно великолепно четиво, пленяващо и даващо пример за личната отдаденост, на всички свързани с автомобилните спортове тогава
.


Кастелоти, Мусо, Бандини, Патрезе, Алборето... всички те имаха своя ден под слънцето, но последният наистина велик пилот от Италия почина преди 65 години. Мнозина оценяват Алберто Аскари като най-добрия от своята генерация, дори над Хуан Мануел Фанджо.

На 22-ри Юни 1952 г. Аскари печели ГП на Белгия за Ферари, а на 21-ри Юни 1953 г. прави отново същото. В рамките на тези дванадесет месеца никой друг освен него не печели състезание от ГП.
Вярно, бройката на състезанията е много по-малка отколкото днес, но състезанията които не попадат като официални за ГП изобилстват, а в тях Аскари е също толкова доминиращ, печелейки подобни състезания в Сиракуза, По, Марсилия, Ла Бол и Бордо. На върха, където неизменно е той, Аскари може да се сравнява с всеки, който някога се е състезавал с кола.

Неговият баща, Антонио, също е бил пилот на най-високо ниво, печелейки много състезания с Алфа Ромео, преди да загуби своя живот на Френската ГП, на Монтрели през 1925 г. , когато Алберто е на седем години.
Като мнозина от неговата генерация, той започва своята състезателна кариера с мотоциклети, след това се прехвърля на автомобилите. През 1940 г. той участва на Миле Миля, а неговата кола, позната като Типо 815, е всъщност първото Ферари, въпреки че тогава все още не носи това име.

В края на войната, вече женен с две деца, Аскари първоначално се колебае дали да се върне в състезанията, но неговият приятел Луиджи Вилорези вече е видял в негово лице талант далеч собствения му, а Алберто, някога отстъпчив, сега е "вкаран в капана". За две години той се състезава с Мазерати, през 1948 г. печели в Сан Ремо и завършва втори след Вилорези на Силвърстоун в първото ГП на Британия.
В Реймс в онази година на Аскари му е предложена заводска Алфа, а той се съревновава комфортно със съотборника си Жан-Пиер Вимил. Логично е Алфа да вземе Аскари за 1949 г., но когато Вимил загива в началото на сезона, компанията решава да изостави състезанията. Така започва легендата за Аскари и Ферари: в Берн той записва първата победа за тима в ГП, след това печели за първи път в Монца.

През 1950 г., годината на неговата първа шампионска титла, Алфа се завръща и следват два приказни сезона на надлъгване с Ферари, за които Аскари ще печели състезания, ако не и титлата.
Той всъщност завършва втори след Фанджо през 1951 г. В следващите две години, когато шампионата се провежда по правилата за Формула 2 с автомобили 2,000 кубика, Аскари не може да бъде спрян. "Когато гледах Джим Кларк", каза ми Фанджо, "аз си помислих за Алберто десет години по-рано - пол позишъни, водачество още от старта, всичко става толкова естествено..".

Колкото и да са близки - Ферари казва, че чувства Аскари като син - тяхната връзка прекъсва в края на 1953 г. Състезателният свят е поразен. Чисто и просто, Аскари започва да чувства, че в светлината на всичко което е постигнал с Ферари, на него не му се плаща достатъчно. Той има приличен апартамент в Милано, но в онези години състезателите не са богаташи.
По онова време Аскари е национален герой, като си съперничи по привързаност сред италианците само с Фаусто Копи, първият човек който печели Тур дьо Франс и Джиро Д`Италия в колоезденето в една и съща година. Двамата мъже стават приятели и негодуванието на Алберто към Ферари още повече се увеличава, когато той научава от Копи, че италианските колоездачи са много по-добре платени от състезателните пилоти.

Така той се мести в Ланча, които също правят състезателен автомобил, D50. За нещастие обаче, отнема много време автомобилът да стане готов. Въпреки че Аскари провежда първия си тест през Февруари 1954 г. , автомобилът не прави своя дебют до Октомври. В същото време, колкото и да е абсурдно, двукратният шампион почти няма какво да прави. В Реймс и Силвърстоун той кара за Мазерати, но и двата пъти колата се чупи. Връхната точка през 1954 г. е състезанието Миле Миля, което Алберто печели.
Надеждите, че Ланча могат да направят своя дебют на Монца идват и си отиват, и имайки предвид това, че е немислимо най-голямата автомобилна звезда в страната да пропусне ГП на Италия, заводско Ферари е дадено на разположение. В началото Аскари се бори с Мерцедес-а на Фанджо за водачеството, преди двигателят да откаже.

Сред публиката в онзи ден е 14-годишният Марио Андрети, готвейки се да замине за нов живот в Америка. "Аскари беше моят човек", казва Марио. "Моят живот се въртеше около него -никога не съм го виждал лично, но той имаше по-голямо влияние над мен от когото и да било."

При първото появяване на Ланча на пистата, в Барселона, Аскари взема пол позиция - с цяла секунда по-бърз от Фанджо - като води в състезанието преди съединителят да се развали. Въпреки че е разочарован, той гледа към 1955 г. с оптимизъм и започва сезона с победи в състезания които са извън класирането - в Торино и Наполи. В Монако, втори кръг от шампионата, той започва от първа редица, между Фанджо и Мос.
Поне веднъж нито един Мерцедес не достига до финала, и когато Мос изгърмява, в 81-та обиколка, Аскари за кратко взема водачеството. На шикана обаче, той попада на разлято масло от колата на Стърлинг (Мос), и това наред с изтръгнатите спирачки, което винаги тормози модела D50, го насочват към крехките прегради и към пристанището ( в Монако).

Сред тези които стават свидетели на инцидента е актьорът Питър Устинов, който ми сподели че моментът се е запечатал ясно в съзнанието му: "Спомням си, че колата се изстреля от завоя и след това нищо! Всъщност не можах да разбера, че Аскари е попаднал във водата и след това започна доста да ми се гади. Приемайки че той е оцелял, изглеждаше, че той е потънал в безсъзнание и се е удавил. След това, което изглеждаше като вечност, ние го видяхме да се показва на повърхността."

Четири дена след неговото забележително избавление, Аскари отива на Монца, където неговото протеже Еуженио Кастелоти тества все още небоядисано Ферари 750s, в подготовка за неделното състезание за спортни автомобили. Облечен в костюм и с вратовръка, Алберто няма намерение да кара, но в късната утрин решава, че може би трабва да се качи на седлото за няколко обиколки с новата кола. Така той взема бялата каска на Кастелоти и се качва на борда. В своята трета обиколка той катастрофира на Курва Виалоне, завой който не би трябвало никога да затрудни пилот от неговата класа.
Виалоне, сега преименуван на Аскари, няма шикан в онези дни и е ляв завой, който се взема на пълна газ. Ярки черни следи от гума показват, че Ферари-то е отишло настрани, след това се преобръща, по време на което Аскари изхвърча от колата. Кастелоти, Вилорези и другите се устремяват към мястото на инцидента, където го намират едва жив. Неговото погребение, няколко дни по-късно води Милано до "замръзване". "Загубих най-големия си конкурент", казва Фанджо. "Алберто беше пилот с върховни умения - и нещо повече - голям човек, верен и великодушен приятел".

В ума на Аскари на първо място винаги е благосъстоянието на жена му Миета и техните деца, а той е напълно наясно, че неговият живот може и да не продължи дълго. Въпреки че той обожава своите деца, хората смятат, че той е малко строг с тях, а Енцо Ферари веднъж го скастря, заради това. Алберто отговаря, че един ден може и да не се прибере у дома, и така те ща страдат по-малко, ако той не ги е допуснал много близо до себе си.
Защо тогава, пита Ферари, той не се откаже? Аскари поставя ръце върху рамената му, поглежда го в очите и казва: "Познаваш ме", казва той. "Без състезанията не знам как да живея".

_________________
http://cska.bg/index.php?main_page=index&cPath=65
https://cskavolley.com//


 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Отговори на тема   [ 1 мнение ] 

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group.
Designed by STSoftware for PTF.
Хостинг