falkenbach
(Thug Slugs)
Регистриран на: 15.07.2012 20:56 Мнения: 5070
|
"Последният танц" или кой е номер 1? | 25.04.2020 15:54
Предполагам, че повечето сте запознати с документалният филм за Майкъл Джордан, който започна да върви и се надявам скоро да можем да го гледаме и тук (не през Netflix). Когато сезонът е спрян, този филм и това кой е най-влиятелния и велик играч играл някога на паркета са тема номер 1 в САЩ в момента. Тази дискусия се задълбочи като, че ли със смъртта на Кобе и с доминацията на ЛеБрон в последно време. Също и с това, къде е мястото на съвременните баскетболни звезди, кой влиза и кой още трябва да влезе в Залата на славата.
Ще започна с това, че края на 80-те започват наченките на т.нар. за мен съвременен баскетбол. Не можем да не отличим един Меджик Джонсън, който прави невероятни и дръзки неща за времето си. Освен това е безспорен лидер на Лейкърс и с най-голям принос за петте им титли.
През 90-те вече се оформи лицето на съвременния баскетбол и Майкъл Джордън определено има най-голям принос за това. Това което ми харесваше през 90-те е, че можеше да видиш играчи от старата срещу новата школа (междудругото 90-те са сблъсък на старото и новото не само в НБА, а и в много други аспекти - културни, политичеки и т.н.). Например за мен играчи от старата школа тогава бяха - Карл Малоун, Джон Стоктън, Клайд Дрекслър, Роберт Периш, Крис Мълин, Дейвид Робинсън, дори Чарлз Баркли, Патрик Юинг и Хаким Олайджоун. Към новата бих причислил играещите дръзко младоци като Джейсън Кид, Шакийл О'Нийл, Кевин Гарнет, Кобе Брайънт и по-старите Майкъл Джордан, Гари Пейтън, Реджи Милър, Скоти Пипън. Правя това сравнение, за да елиминирам играчите от старата школа изобщо от класацията за най-велик играч независимо кой какви рекорди и достижения е оставил след себе си.
Оттук насетне се насочвам към постигнатото от Майкъл Джордън и Кобе Брайънт двамата безспорни лидери на 90-те и 00-те. За влиянието на Джордън може цял том да се напише - безспорен лидер, собствен стил на игра повлиял на най-добрите баскетболисти след него, включително и Кобе. 6 титли за Булс от 6 изиграни финала. Ще се спра на първата такава през 91-ва, когато Джордън бият лошите момчета от Пистънс с 4:0 след като са падали 4 пъти от тях на финал или 1/2 финал в Източната конференция. Именно в това е величието на Джордън, защото успява със своя баскетбол да надделее над старата школа и то в най-бруталната и светлина - безмилостният стил налаган от Пистънс до 90-та. Скоти Пипън може да е изключителен играч и партньор на Джордън, но определено бе асистент на Въздушния през всичките им съвместни години. Разбира се, в ключови моменти не само той, но и Тони Кукоч и Стив Кър са вадили Булс от калта. Нещо което Джордън не може да не оцени.
Кобе Брайънт определено е естественото продължение на Майкъл Джордън. Между двамата има и приемственост. И като стил и като визия и като изящество и красота в играта. Не случайно самият Джордън казва, че единствения който е имал шанс да го победи 1 на 1 е Кобе (аз бих добавил и Айверсън). И не можем да не се вслушаме в думите му при условие, че дори и на 50 е бил 1 на 1 всички играчи на Шарлът когато им е станал собствник. Черната мамба бие Въздъшния по точки и мачове на звездите, но да не забравяме, че играе и 5 сезона повече тъй като влиза директно от гимназията и играе без прекъсване. Къде ли щеше да е Джордън ако беше влязъл на 17-18 в играта? Със сигурност пред Пощальона и нищо чудно Абдул-Джабар. Нека да сравним и титлите. 6 за Майкъл и 5 за Кобе. При Кобе, обаче тряба да отбележим, че не винаги той е бил лидера на Лейкърс. За мен лично Шак има поне равен принос, ако не и по-голям от Кобе за първите им три съвместни титли. За това можем да съдим и по това, че след като напуска Лейкърс Шак печели титла и с Маями, където е Дуейн Уейд - много добър играч, но несъизмерим с Кобе. Така, че истинският лидер Кобе Брайънт може да видим през 2009-та и особено през 2010-та (онзи сблъсък с Бостън в 7 мача). Безспорно легенда и не случайно Кобе Брайънт е смятан за най-близкото копие до Майкъл Джордън, но не и нещо повече от него.
Къде в играта е ЛеБрон Джеймс? Изключителен талант, който по подобие на Кобе се включва директно от гимназията. Но до 2010-та Джеймс е в сянката на другите големи поради една основна причина - избран е от Кавалиърс, един от най-слабите отбори дотогава. Грешката му е, че си пропиля младите години в този отбор. Да достигна финал през 2007-ма, но на изток доминаторите бяха Бостън и Маями, а на запад Лейкърс и Сан Антонио. Колкото и да трупаше точки и да искаше да е лидер ЛеБрон не успя да се утвърди като такъв и да тегли каруцата към титли и слава. И затова всъщност преминаването му в Маями и спечелените две титли са чисто и просто заемане освободеното място на Шак, защото да не забравяме, че Уейд е все още там заедно с Бош. Лидерската титла на Джеймс е тази с Кавс след завръщането му, но другите три загубени финала от Стеф Къри и компания показват, че може би той няма това което имаха Кобе и най-вече Майкъл - лидерство и доминация. Да, Леброн може би ще мине по точки дори Карийм Абдул-Джабар и нищо чудно да бие по мачове Роберт Периш. Като нищо ще играе и със сина си в един отбор, ако поддържа тази форма още 3-4 години. Но както каза преди няколко дни бившия проспериращ гард на Нъгетс Джейлън Роуз по отношение на спора за ЛеБрон или Майкъл, "че той кога мина Междик"? Поне още 2 титли трябват на Краля с Лейкърс, за да изравни Междик, но пак едва ли ще е достатъчно, за да го сравним с ЕмДжи. Все пак сигурно ще бъде признат за играч на десетилетието един ден макар, че Стеф Къри също е епохален и тепърва има да говори след контузията, а от младите идват Янис и Лука.
_________________В град като София, никой не е невинен!
|