В тази тема всеки, който желае, може да сподели своя възглед за топ 5 на всички времена за всеки един пост. Моите са:

1. Пойнт гардове:

1. Меджик Джонсън - безспорният номер 1 в историята не само на този пост, но и въобще. Най-универсалният играч с най-изумителните подавачески умения. Историята не познава преди и след него някой, който поне малко да го доближава като стил на игра, уникалност и класа. Тук думите са безсилни, за да опишат таланта на Магьосника!
2. Оскар Робъртсън - друг универсален и уникален плеймейкър, рекордьор по трипъл дабъли, ненадминат в историята. Втория си сезон завършва със средни показатели трипъл-дабъл! Оставил отпечатък върху играта и с реализаторските си умения, усъвършенствал т.нар. "fadeaway jump shot", използван по-късно от Майкъл и Коби. Има само една титла, спечелена с Милуоки в партньорство с Джабар.
3. Боб Кузи - легендарният плеймейкър на Селтикс от 50-те и 60-те, спечелил 6 шампионски титли.
4. Айзея Томас - страхотен пойн гард, главният виновник за двете шампионски титли на Детройт Пистънс 1989-1990 г., известен дълго време с враждата си с Джордан. Трябва да му се отдаде и заслуженото по отношение на това, че три поредни години неговият отбор отстраняваше Булс от плейофите (1988-1990). Въздушният не е ял повече шамари от никой друг в кариерата си.
5. Джейсън Кид - за мен мястото му в топ 5 на пойнт гардовете е напълно заслужено поради дългогодишната му кариера със спечелена шампионска титла към края с Далас, силната игра в защита и освен това твърде приличните му за поста умения в борбата под коша.

2. Атакуващи гардове:

1. Майкъл Джордан - няма нужда от допълнителни думи за най-мошния медиен култ в историята и един от най-добрите играчи въобще.
2. Коби Брайънт - като класа той е най-близо до Въздушния, има шансове да го мине по много показатели. Да му пожелаем успех!
3. Джери Уест - легенда в спорта и за Лос Анджелис Лейкърс, играл в един от най-добрите отбори в историята въобще, не само за Лейкърс. Поради великолепните му подавачески умения е способен да играе и на поста пойнт гард (както е през шампионския сезон 1972, когато атакуващ гард е Гайл Гудрич), затова може да се определи и като "комбо гард". Все пак според мен мястото му в историята е по-скоро на този пост, поради реализаторските му умения, които са останали в учебниците.
4. Пийт Маравич - заради уникалния си талант заслужава мястото си в топ 5, въпреки че не е имал шанса да спечели титла.
5. Алън Айвърсън - още един комбо гард, който попада сред най-добрите на този пост, оставил своя отпечатък в играта и един от големите, които не успяха да спечелят титла.

3. Леки крила:

1. Лари Бърд - също няма нужда от представяне, легендата на баскетбола от 80-те и огромния му принос във възраждането на световната популярност на този спорт. Постиженията и уменията му са известни на всички разбирачи на играта.
2. Джулиус Арвинг - Д-р Джей - друг легендарен майстор, който няма нужда от представяне.
3. Елджин Бейлър - може би най-великият в историята, който никога не е печелил титла. Невероятен талант, по думите на Коби Брайънт - "Той беше Д-р Джей и Майкъл Джордан преди да ги има Д-р Джей и Майкъл Джордан."
4. Джон Хавличек - още един легендарен играч на Селтикс от 60-те и 70-те, спечелил 8 титли, универсален играч и също така много добър в защита. Заради всичко това заслужава да бъде поставен на едно място над Леброн в историята на този пост.
5. Леброн Джеймс - заслужава мястото си в топ 5 на този пост заради 2-те си шампионски титли, универсални умения и атлетизъм.

4. Тежки крила:

1. Тим Дънкан - заради 4-те си шампионски титли и дългогодишна доминация в НБА на този пост мисля, че заслужава да бъде номер 1 на този пост. Все пак мястото му не е безспорно, имайки предвид играчите под номер 2 и 3.
2. Кевин Гарнет - 1 титла със Селтикс и също подобно на Дънкан универсални качества. Леко отстъпва на Дънкан по отношение на реализаторските умения и блокове, но за сметка на това го води по асистенци.
3. Дирк Новицки - Изключителен талант с неотразим "one-legged fadeaway", който донесе на Далас титлата през 2011. Отстъпва на първите двама що се отнася до борби и игра в защита, но за сметка на това ги превъзхожда като реализатор.
4. Боб Петит - заслужава място в топ 5 - повече от примерно Баркли или Малоун - заради спечелената титла 1958 със Сейнт Луис Хоукс, двете MVP, средните показатели и въобще доминиращата игра на този пост за онова време.
5. Елвин Хайс - поради същите причини - вътре е заради водещата си роля при спечелването на титлата с Вашингтон Булетс през 1978, високи средни показатели и също така силна игра в защита.

5. Центрове:

1. Карим Абдул Джабар - той е номер 1 заради 6-те си титли, неотразима кука, стабилна дългогодишна кариера, безброй рекорди и още безброй причини. Най-доминиращият играч на този пост в историята.
2. Шакил О`Нийл - Шак се нарежда веднага след Джабар. Печели общо 4 титли. Не е имало толкова мощен доминиращ център. Дуото им с Коби е едно най-добрите в историята.
3. Уилт Чембърлейн - има две титли - по една с Филаделфия и Лейкърс - и много ненадминати рекорди.
4. Хаким Олайджуон - един от най-талантливите и универсални играчи въобще и без съмнение заслужава място в топ 5. 2 титли с Хюстън Рокетс.
5. Бил Ръсел - легендарният център на Селтикс от втората половина на 50-те и 60-те, заради 11-те си шампионски титли (абсолютен рекорд сред играчите) и доминираща роля на този пост, изключително силна игра в защита (успешно неутрализирал атаките дори на Чембърлейн), универсални качества и куп постижения заслужава мястото си в топ 5.

Друго не знам, ама да го няма Джон Стоктън сред топ 5 - нефелна е тази класация за мен...

Чудя ти се как може да пропуснеш Карл Малоун?

Аз ще сложа тези, които съм гледал. Това ще рече от началото на 90-те досега.

POINT GUARDS
1. Меджик Джонсън
2. Джейсън Кид
3. Джон Стоктън
4. Гари Пейтън
5. Тим Хардуей

SHOOTING GUARDS
1. Майкъл Джордан
2. Кобе Брайънт
3. Реджи Милър
4. Алън Айверсън
5. Клайд Дрекслър

SMALL FORWARD
1. Леброн Джеймс
2. Лари Бърд
3. Грант Хил
4. Кевин Дюрант
5. Кармело Антъни

POWER FORWARD
1. Карл Малоун
2. Тим Дънкан
3. Кевин Гарнет
4. Дирк Новицки
5. Чарлз Баркли

CENTERS
1. Шакил О'Нийл
2. Хаким Олайджуон
3. Патрик Юинг
4. Дейвид Робинсън
5. Алонзо Морнинг

ОО, да... Аз като видях, че няма Стоктън и не се загледах повече...

Заложил е на критерия за титлите, но пък те двамата и някои други имаха малшанса да играят в ерата Джордан.

По кои много показатели има шанс да надмине Майк?

По тежки контузии - вече е една много напред.

Класацията естествено е субективна според преценката на всеки, може и да греша относно това да сложа Кид вместо Стоктън, но имам своите критерии - не само заради титлата, Кид примерно е уникален за поста си с борбите под коша, което никак не е маловажно. Обосновал съм и защо примерно слагам Петит и Хейс пред Малоун или Баркли... въпрос на мнение. Не претендирам, че не може да се направи и по-добра класация.

По брой титли примерно, или по абсолютен брой отбелязани точки - в редовния сезон и плейофите.

Както и в други подобни теми-анкети, ще дам само играчи, които съм имал възможност да наблюдавам/следя поне по някоя и друга годинка.

Point guards
1. Меджик Джонсън
2. Айзея Томас
3. Джейсън Кид
4. Гари Пейтън
5. Стив Неш

Shooting guards
1. Майкъл Джордан
2. Коби Брайънт
3. Алън Айвърсън
4. Клайд Дрекслър
5. Ману Джинобили / Дуейн Уейд

Small Forwards
1. Леброн Джеймс
1. Лари Бърд
3. Скоти Пипън
4. Кевин Дюрант
5. Доминик Уилкинс / Грант Хил

Power Forwards
1. Тим Дънкан
2. Дирк Новицки
3. Кевин Гарнет
4. Чарлс Баркли
5. Шон Кемп / Денис Родман

Centers
1. Шакил О'Нийл
2. Хакийм Олайджуон
3. Дейвид Робинсън
4. Патрик Юинг
5. Пау Гасол

Титли абсурд, абсолютните точки не са важни в баскета.

Безтитлениците Стоктън и Малоун и аз не съм ги сложил в моите топ 5.

За Стоктън просто смятам, че петимата, които съм изброил, са по-добри от него. Даже още няколко ми допадат повече - кметът Кевин Джонсън (един от малкото плеймейкъри, които редовно правеха 20-10), Тони Паркър (все пак човекът има титли), а скоро сигурно списъкът ще се увеличи и с още - Дерик Роуз, Крис Пол.

Карл Малоун не го включвам по две причини:

1. Що за комплексиран клоун и дребнопишковец трябва да си, за да не включиш Джордан в своята ол тайм петица?

2. Все пак говорим за един от най-големите плейоф чоукъри в историята на НБА. Само посочвам мач 1 от финалите 1997-ма и това е достатъчно.

това с петицата и невключването на Джордън не беше ли на Доктор Джей или и Малоун се е изцепил ??? Същия Доктор Джей (който иначе е супер играч) каза, че Карим Абдул Джабар е номер едно за него за всички времена но ..... и него не включи във вечната си стратова 5-ца Е как да го приемеш насериозно

Другият който се изцепи вчера, беше Гари Пейтън, който каза, че по лесно му било да пази Джордън, отколкото Стоктън. Преди няколко месеца пък неориентирания Баркли, каза, че Леброн вече бил малко по напред от Джордън в неговите виждания.
Да припомним че и двамата загубиха финали заради Въздушния - кофти работа

Комплексари, тва е. Но от Малоун звучи най-смешно. Неговата петица била Стоктън, Оскар Робъртсън, Скоти Пипън, Леброн и Уилт Чембърлейн. Даже Меджик е оставил извън борда.

Явно титлата е "манна небесна" за вас...

Само не разбирах с какво изброените от теб са по-добри от Стоктън?! 'Щото гледам ти влияят цифри, когато е 20-10 или брой титли... Ама като е брой мачове, брой мачове без прекъсване, най-много асистенции (ама много повече), най-много откраднати, най-много сезони с 1К+ асистенции (7 от общо 9 в историята), най-постоянна игра десетки години и прочее, и прочее... тогава тия цифри май не са от значение...

Ватевер - стана ясно, че всичко е много субективно...

то самата класация е безумна, първо защото говорим за играчи от съсвсем различни епохи и второ защото повече от половината от включените играчи никой не ги е гледал, а само е чел за тях. С хайлайтсове на избрани моменти няма реална представа.
Тоест ако ще има класация тя трябва да е по епохи. Съвременния пойт гард няма нищо общо с олд скул пойнт-гарда. Защитите от преди години и сега са съвсем различни, изобщо много условности ... а и естествено че го има неизбежния елемент на субективност.
Иначе лично за мен Стоктън е в 5-та

1. Разбира се, че титлата е основен показател. Баскетболът не е като футбола и отборните успехи не се размиват между 11-12-15 човека.

От изброените от мен само Стив Неш и Кевин Джонсън нямат титли. Стив Неш е по-добър по други показатели, за които ще стане дума по-надолу. Кевин Джонсън просто винаги ми е бил много по-приятен и атрактивен за гледане играч (признавам, той не е по-добър, просто повече ми харесва). Дерик Роуз и Крис Пол - също, а и няма да се учудя да спечелят титли.

2. Цифрите, и по-скоро числата, влияят само и единствено когато са значими. Сиреч, брой титли влияе и тежи много повече в сравнение с брой мачове или брой асистенции.

Да видим някои особено значими числа (Кевин Джонсън няма да го включвам, за него си признах):

Титли: Меджик (5), Паркър (3), Айзея (2), Кид (1), Пейтън (1), останалите (вкл. Стоктън) - 0
MVP: Меджик (3), Неш (2), Роуз (1), останалите (вкл. Стоктън) - 0
Finals MVP: Меджик (3), Айзея (1), Паркър (1), останалите (вкл. Стоктън) - 0
DPOY: Гари Пейтън - единственият гард от Джордан насам, печелил наградата. Стоктън - 0
All-NBA First Team: Меджик (9), Кид (5), Айзея (3), Неш (3), Пол (3), Пейтън (2), Стоктън (2), Роуз (1), Паркър (0)
NBA All-Star: Меджик (12), Айзея (12), Кид (10), Стоктън (10), Пейтън (9), Неш (8), Пол (6), Паркър (5), Роуз (3)

В обобщение: За Меджик и Айзея числата говорят сами по себе си. Кид има титла, повече фърст тийм, равен брой ол стари. Пейтън има титла, награда за защитник (и като цяло далеч по-добър защитник от уж добрия защитник Стоктън), равен брой фърст тийм и само един ол стар по-малко. Неш има 2 МВП-та, повече фърст тийм и 2 ол стара по-малко. Ето ги петимата ми в топ 5 - кой от тях е по-зле от Стоктън? Само за Неш би могло да има някакъв спор според тези числа.

А и като имаме предвид, че половината от тия (Неш, Паркър, Роуз, Поул) още играят, след края на кариерите им нищо чудно съвсем да са минали Стоктън по значими постижения. Крис Пол например е съвсем близо. Дерик Роуз, ако няма контузии, също очаквам да го мине. Неш тотално ще го отвее с една титличка. Само Тони Паркър няма особен шанс да добавя индивидуални постижения.

3. Рекордите на Стоктън в редовния сезон са ясни - води много по асистенции и откраднати. Интересно обаче - в плейофите Стоктън не води в нито една от двете категории - нито общо, нито средно. Що ли?

4. Самият факт, че Стоктън (както и Малоун) са трети и четвърти по общ брой мачове в историята, е показателен. 19 години, 1500 мача и единственото, с което могат да се похвалят, са двата безславно изгубени финала срещу Булс и два или три финала на Запад - общо 4-5 силни плейоф похода, което не подхожда особено на играчи, които биват причислявани от някои спецове към най-великите.

5. Твърди се, че Джордан бил основната пречка пред Малоун и Стоктън. Факт, донякъде. Само че от 19 сезона само 2 пъти ги спира Джордан. През останалите сезони яко ги жулят Портланд, Хюстън, Сиатъл, Голдън Стейт и кой ли не, като сигурно половината им плейофни загуби са ъпсети (от отбори с по-лош баланс в редовния сезон), някои от тях - много тежки ъпсети. Двата сезона, когато Джордан цъкаше бейзбол, Юта бяха помляни от бъдещия шампион Хюстън, при това поне единият път Юта бяха в ролята на тежки фаворити. Изобщо, тях кой ли не ги е спирал. Особено смешно е с Портланд - великите Стоктън и Малоун биват газени от два различни отбора на Портланд през годините (не ми се брои колко пъти падат от тях - сигурно 4-5 поне). Няколко пъти ги спира и Сиатъл на Гари Пейтън.

Има ли нужда от повече?

По брой титли примерно, или по абсолютен брой отбелязани точки - в редовния сезон и плейофите.[/quote]

Титли абсурд, абсолютните точки не са важни в баскета.[/quote]

Не е абсурд, Коби има още няколко сезона на топ ниво. Този сезон мустаката я гонят, наемат по-добър треньор (щото по-лош не може да има) и се връщаме в борбата за титлата. Лебронката да почва да си разтрива дупенцето в бойна готовност за серия шамари от Черната Мамба!

Съгласен съм с горната теза, че играчи, колкото и добри индивидуални постижения да имат, без титли (ама титли, за които имат принос, а не такива като на Бялата мамба), не могат да бъдат причислени към най-великите. В баскета, всеки отбор стандартно има 2 или 3 водещи играчи и от тях зависи, дали можеш да спечелиш титлата или не, т.е. не станеш ли шампион, провалът е главно техен.

Към провалите на Малун трябва да се добави и разгрома на финалите през 2004г. от Пистънс, когато Пощальона отиде в Лейкърс заради пустата титла и пак остана с пръст в уста.

Айде ще се включа и аз, но също само с играчи, които съм гледал, като благодарение на някои канали и торентите съм изгледал прилично количество мачове и от осемдесетте години.

Пойнт гардове:

1. Меджик Джонсън
2. Айзия Томас
3. Джейсън Кид
4. Тони Паркър
5. Гари Пейтън

Шутинг гардове:

1. Майкъл Джордан
2. Коби Брайънт
3. Клайд Дрекслер
4. Алън Айвърсън
5. Дуейн Уейд

Леки крила:

1. Лари Бърд
2. Леброн Джеймс
3. Скоти Пипън
4. Джулиъс Ървинг
5. Доминик Уилкинс

Тежки крила

1. Тим Дънкан
2. Кевин Гарнет
3. Дирк Новицки
4. Кевин Макхейл
5. Денис Родман (спорна е позицията му, но все пак в Булс играеше основно четворка)

Центрове:

1. Шакил О'Нийл
2. Карим Абдул Джабар
3. Хакийм Олайджуон
4. Дейвид Робинсън
5. Робърт Периш