След внезапната суша, която следва триумфалния сезон от 1955 г. , Джими Грийвс и Рон Тиндал са настървените за голове млади таланти, които помагат на "Патета на Дрейк" да си стъпят отново на краката.

Едно време, през средата на 50-те години е било добре известно, че най-добрите млади таланти на север отиват или в Манчестър Юнайтед,а тези от юга завършват в Челси.
Въпреки че има достатъчно изключения, които да изключат една такава генерализация, няма съмнения че двата клуба са способни да извадят една безкрайна продукция от конвейерната лента за млади таланти.
В резултат на това двата клуба получават прозвища, които са отражение на тяхната работа с млади таланти. "Бебетата на Бъзби" разбира се остават в историята, докато "Патетата на Дрейк" никога не постигат това на което са способни на Стамфорд Бридж.
Когато сезонът след триумфа на Челси с титлата от 1955 г. завършва с едно нескопосано 16-то място Тед Дрейк усеща, че трябва да изгради наново своя отбор около младежката академия на тима, която се ползва с набитото скаутско око на бившия играч на Челси Джими Томсън, а също и на наставничеството на други двама души. Треньорите Уилф Чити и Дики Фос.
Младежкият тим на Челси по оова време играе под името Welsh Harp, като се подготвя в Хендън, но много от тези играчи ще изминат пътя по SW 6 в следващите години.

Рой Бентли, лидерът и топ реализатор на шампионския отбор, изиграва своя последен мач през септември 1956 г. преди да премине във Фулъм, където успешно се връща да играе в защита.
Обаче в последния пълен сезон на Бентли за Челси още един млад нападател в тима започва да хваща окото.
Рон Тиндал е естествен спортист. Добре координиран, силен във въздуха и здраво стъпил на земята. Той се затруднява да избере между двата спорта, в които блести. Той играе крикет за Съри през лятото, дори когато стига до първия тим на Челси. Тиндал е на разположение на треньора Дрейк само между Септември и Април.
Той е мозъкът на младата атакуваща линия, гимназист от Камбърли, които се наслаждава да живее в този район, в който израства. Фактът, че Стамфорд Бридж се намира близо до стадиона за крикет на Съри е една от причините, поради която той избира офертата на Челси пред тази на други отбори. Кембърли Уондърърс губят своята звезда, но Челси се сдобива с нападател с който всеки да се съобразява.
Той бележи в своя дебют през Ноември 1955 г. - победа с 2:0 над УБА - а по късно през сезона вкарва в решителното четвърто! преиграване на епичните пет мача срещу Бърнли за ФА Къп.
Най-накрая Челси продължават напред след победа с 2:0 на Уайт Харт Лейн, като преди това завършват наравно на Търф Мур, Стамфорд Бридж, Сейнт Андрюс и Хайбъри!
20-годишният нападател завършва сезон 1955/56 с 8 гола от 18 записани мача. Нелошо постижение за първия му сезон като професионалист.
След като Тиндал се установява в първия отбор, момчето което е водеща фигура в младежкия тим бележи голове с безпрецедентна бързина.
Младият Джими Грийвс, привлечен от Дагенъм Бойс от възобновения скаут Томпсън, записва трудното за повярване постижение от 170 гола на младежко ниво между 1955 г. и 1957 г. Той бързо е промотиран до първия тим на 17 годишна възраст.
Не е изненада, че Грийвс бележи още в своя дебют - при равенството 1:1 срещу бъдещите му работодатели Тотнъм на Уайт Харт Лейн - в откриващия ден на сезон 1957/58. След това намира мрежата още три пъти в следващите му два мача. В разстояние на 8 дена като професионален футболист тинейджърът има записани 4 гола на негово име. По времето когато напуска Челси, четири години по-късно, той записва 132 гола в 169 мача - средно по 0.78 гола на мач.
Тези които го гледат как се превръща в супер звезда никога не забравят впечатлението, което той е оставил на Стамфорд Бридж.
"Грийвс беше, по мое мнение, най-великият играч на Челси за всички времена", пише ковчежникът Брайън Миърс в книгата "100 години история на Челси", издадена през 2004 г. И продължава:
"По-добър от Лоутън, по-добър от Бентли, дори по-добър от Озгууд и Дзола."
"Грийвс беше най-инстинктивният голмайстор в историята на футбола и най-прецизният реализатор. Нищо не можеше да му повлияе, той беше най-завършеният играч, който може да играе и с двата крака, който някога съм виждал.
Тиндал партнира на Грийвс за неговите първи два мача през 1957, но след това отстъпва мястото си на Лес Алън, който става новият партньор на Грийвс в атака в следващите няколко мача. Докато Тиндал не вкарва два гола на УБА през Септември и Дрейк го установява като постоянен партньор на Грийвс.
С Питър Брабук и Франк Блънстоун - две млади звезди от шампионския отбор от 1955 г., сега вече в зряла възраст - на двата фланга, момчетата в средата получават цялата подкрепа от която се нуждаят, след като дупката оставена от Бентли е запълнена.
Те приключват годината с 38 гола в лигата между тях и Грийвс си спомня тяхното партньорство ярко.
"Рон Тиндал ми беше от голяма полза в онези дни", пише Грийвс в своята автобиография.
"В един футболен отбор има различни типове хора и той опровергаваше твърденията, че всички футболисти са тъпи. Рон беше най-интелигентният играч на Челси в съблекалнята по онова време. Той беше добре начетен, умен мъж, който показваше познания по най-различни теми".
В един мач в началото на сезона срещу Спърс, Тиндал е повикан отново да играе футбол, след като в последните няколко месеца е играл само крикет. Той се опасява за своето физическо състояние, но треньорът Дрейк чувства, че Тиндал ще е достатъчно подготвен физически, след като е играл през цялото време на сезона по крикет. И когато Тиндал бележи два пъти в началото на мача това изглежда майсторски ход.
След 20 минути обаче Грийвс хвърля поглед с периферното си зрение към Тиндал и впоследствие вижда, че мачът е взел своето отражение и вижда че Тиндал е останал без въздух, говори му нещо неясно, преди да си поеме няколко пъти дълбоко въздух и да възстанови своето хладнокръвие.
Това става в онези дни, в които смените по време на мач още не са позволени.
Избавлението за Тиндал идва когато вратарят на Челси Рег Матюс получава контузия в реброто, като е принуден да се оттегли от терена, още през първото полувреме.
Веднага щом е даден сигнал на полевите играчи някой от тях да заеме мястото на Матюс Грийвс вижда как разбитият Тиндал си проправя път между играчите със сини фланелки и слага вратарския екип.
Той допуска само един гол, а смелият Матюс се връща на вратата си през второто полувреме, а срещата завършва 4:2 за Челси благодарение на двата гола на Тиндал от една страна и куража му да застане на вратата от друга.
"Когато Рон влезе в съблекалнята веднага след мача той не искаше да бие на очи", спомня си Грийвс.
"Той си взе чаша чай от подноса и отиде да види как е (вратарят) Рег Матюс, преди да свали екипа си и да се потопи тихо във ваната".
"Това беше белегът на (този) човек. Рон Тиндал беше един от най-тихите, невъзпяти герои, без абсолютно никакви претенции".

Има много необикновени мачове с участието на тази нападателна двойка.
И двамата се разписват при необичайната победа със 7:4 срещу Портсмут на Коледа през 1957 г. А за да са нещата още по-странни то следващият мач между двата отбора е още на другия ден и Челси губи с 3:0 край южното крайбрежие.
Между другото, на Нюкасъл трябва да им се гади от тези двамата.
Тиндал бележи 11 гола в 10 мача срещу "свраките", докато Грийвс има 10 гола от 9 мача.
Те са се разписвали при победи, които включат резултати като 6:1, 6:5, 4:2 и когато отборът от Тайнсайд изпада в края на сезон 1960/61, като не му достига една точка за спасение, те сигурно са се връщали назад към тези неприятни за тях спомени, причинени им от двамата нападатели.

За жалост на привържениците на Челси тази нападателна двойка се разпада скоро след като те губят любимите си жертви, които изпадат.
Преди да свърши календарната 1961 г. Грийвс е изкушен от Милан, а Тиндал пресича Лондон, за да се озове в Уест Хам.
(Тук искам да вметна нещо от един документален филм за Джими Грийвс. В него той чистосърдечно си признава, че е е отишъл в Милано за пари, след като са му предложили в пъти по-голяма заплата. От която в крайна сметка той взима нищожна част. Грийвс започва прилично в Милан, но следва треньорска смяна там. Идва фамозния Нерео Роко, който по думите на Грийвс е "анти-британски" настроен. Роко провокира Грийвс по всякакъв начин и последният е принуден да напусне).

Без техните две звезди в нападение "Патета на Дрейк" залязват бързо.
Челси изпадат в края на сезон 1961/62, а Дрейк се оттегля още преди изпадането да е станало факт на практика.
Сините бързо се съвземат от положението в което са изпаднали с ново ято от млади, талантливи играчи, като новият треньор Томи Дохърти ги връща обратно в елита и превръща Челси в един от най-вълнуващите клубове в Европа.
И така започва втора нова ера за по-малко от десетилетие, след като на хоризонта се появяват "Диамантите на Дохърти".

За феновете на Челси това може и да е един период, който се намира между две генерации които творят история, но тези които са израснали в периода между титлата от 1955 г. и славните дни на Кингс Роуд винаги ще имат място в сърцата си за тези двама плодовити партньори в тяхното дело , Грийвс и Тиндал.

За Джими Грийвс съм чел, че освен брутален голмайстор е бил отличен дрибльор, един от най-добрите в Европа по отношение на дрибъла.

Благодаря за отзивите! Наистина, не само в тази тема.

Доколкото си спомням от филма за Грийвс, неговият период в Италия съвпада с този на Денис Лоу в Торино и Джон Чарлс в Ювентус ( сега не ми се прави справка) , така че е имало яки британски дербита на италианска земя!

Спомням си също така от един филм с участието на Йън Райт, как в някаква контрола, архивни кадри от която бяха показани, Англия гостува на Италия и бие. Фотографите навлизат още на терена и снимат отблизо радващите се английски футболисти.
Така че английските футболисти по онова време са имали някакъв извънземен статут, явно е имало защо.

Иначе Джими Грийвс е с най-много хет-трикове за националния отбор на Англия, мисля 8, постигнати като играч на Челси и Тотнъм.

Той е и играчът с най-много голове в английския елит - 357. С Челси (1957-1961) 124 гола ( по статистика на Франс Футбол), с Тотнъм (1961-1970) 220 гола и с Уест Хам (1970-1971) 13 гола.

Грийвс е и световен шампион от 1966 година, но се контузва и играе само в първите мачове. Замества го Джеф Хърст и знаем останалото.

Освен това Джими Грийвс е голмайстор номер едно в историята на Тотнъм (ако Кейн, дай боже, остане цялата си кариера в Тотнъм, вероятно ще го мине), голяма личност и страшен пич. Има много истории за отношенията му с великия мениджър на Тотнъм Бил Никълсън.

Друго интересно е, че Никълсън го купува от Милан за 99 999 паунда, за да не му тежи етикета на първия футболист, купен за 100 000 :)

Хеттриците (така ли се казва?) му за националния отбор са 6, Кейн вече е с 3, така че и там може да го изпревари евентуално.

Стенли, по отношение на дрибъла, не съм гледал много кадри с негови мачове, но има един прочут гол срещу Ман Юн, при който с огромна лекота минава покрай няколко защитника преди да вкара, така че вероятно това е вярно.

Да, и не му дават златен медал по правилата, чак 2 и някоя беше след петиция му дават, но го продава на търг заради дългове ли беше или щото няма пари, има нещо такова!