Томи не е антиЛевски, а Ботев не дава никакъв лиценз, партийната повеля е такава.

Томи, оценявам това, че не искаш темата да се разводнява. И аз не искам. Но само да "довършиме".
Да, Бекс е единственият англичанин от Юнайтед, но Реал взеха Кристиано, Хайнце, Ван Нистелрой, с Де Хеа почти бяха подписали.

Иначе едно е фенски предпочитания, друго е на ниво ръководство - ръководство. И аз познавам един луд левскар, който е як фен на Пъл, ходеше с една жълта тениска на "мърсисайдци". Иначе много хора познавам, които се кефят на Барса и Пул. Но това няма общо с идеята.

Ясно е, че когато се състезаваш на най-високо ниво приятелство няма кск да има, но да речем някои клубове през годините са установили по-близки отношения, сравнение с други.

Стенли, ясно е че не съм се изразил по най-правилния начин, ти си преценил да ме поправиш, добре.
Но ще се радвам в бъдеще като пишеш тук да бъде по темата.Защото и двете ти днешни мнения не са.

Отклонението не тръгна от мен.

В едно от изданията на предаването UTD Podcast Пол Скоулс говори пред Сам Хомууд, Хелън Евънс (съпруга на Джони Евънс) и бившият си съотборник Дейвид Мей за сензационното си завръщане в Манчестър Юнайтед в началото на 2012 г., както и по други интересни теми.

Дейвид Мей: Да поговорим за твоето завръщане срещу Ман Сити през 2012 - но първо, защо се отказа на първо място?

- Просто не се чувствах добре физически. Бях на 35 тогава, имахме мач срещу Блекпул, гостуване, а ние изоставахме в резултата с 2:0. Просто се чувствах шокиран. Трябва да е било Февруари или Март и моят контракт беше към края си. Говорих с мениджъра - той каза, че те искат да ми дадат още една година и аз просто казах, че съм мислил върху това, но не смятам да продължа. Беше ми достатъчно. Не толкова мачовете (ме натоварваха), колкото тренировките. Имахме млади момчета които тренираха с нас, хора като Том Клевърли, млади и бързи играчи и ти просто си мислиш, че не можеш да тренираш (наравно) с тях, какво остава да играеш мачове. Но се оказа, че мачовете са по-лесната част. Тренирайки с 19,20,21 годишни играчи всеки ден, ти си мислиш : "Боже, аз дори не мога да живея с тези (хора)" След това започваш да се притесняваш за мачовете. Възстановяването след мачовете беше кошмар. Развалина си за два дена.

Сам Хомууд: Кога реши "ще пробвам още веднъж"?

- Имах известно време (да помисля), имах бенефисен мач. Върнах се през Септември. Мениджърът искаше от мен да се занимавам с резервния отбор, заедно с Уорън Джойс, а мен не ме беше грижа чак толкова за треньорството, не му се наслаждавах особено, така че накрая просто тренирах с него (Джойс). Джойси беше най-строгият треньор на света. Той вероятно имаше най-добре подготвения кондиционно отбор. Всеки един ден ти тичаш и вършиш неща, които са толкова тежки. Това беше моят най-голям кошмар, но около Коледа аз се чувствах в такава форма, както преди 15 години. Имаше мач с Блекбърн около Коледа и централна двойка халфове бяха Фил Джоунс, с един от близнаците Да Силва (Рафаел). Просто си помислих : "искам да играя, не мога да се занимавам с този треньорски бизнес и не ми харесва". щях да стана на 36 тогава, така че просто се върнах да играя. Първият отбор се затрудняваше.

Говорих с Фил и Гари Невил за това нещо. Изпитвах нервност да го направя. Отидох да говоря с Майк Филън първо и мисля че бях на тренировъчното игрище около седем сутринта. Мислех си: "Не мога да спя, какво ще кажа?" Казах: "Мик, мисля че ще се върна да играя отново". А по онова време нямах непременно предвид това да е в Юнайтед, имах предвид за когото и да било, защото просто исках да играя отново. Не мислех, че клуб като този просто ще иска момче което е почти на 37, което иска да се върне и да играе. Мик, понеже тимът страдаше, каза : ''Мисля, че е чудесна идея, отиди и се виж с мениджъра."'. Отново, аз бях нервен и не знаех как ще се получат нещата. Чаках мениджъра да дойде, сигурно е било 8 или 8.30 сутринта, влязох и му казах, че искам да играя отново и се чувствам добре, но ако той не ме иска, то тогава добре, аз ще отида да играя за някой друг (клуб). Фил (Невил) беше в Евертън по онова време и ми каза: ''Ела да играеш за нас, ако те не те искат". Но за няма и 30 секунди той (Фърги) вече беше на телефона и говореше с Дейвид Джил за оформянето на контракта. Беше бързо.

Продължих да тренирам с резервния отбор след това за още седмица и малко. Мениджърът каза: "Няма да казваме на никого, ще го държим в тайна". Трябваше да играя за резервите срещу Нюкасъл в средата на седмицата, в която щяхме да играем срещу Сити за ФА Къп, но мачът се отложи, така че не можах да играя. След това аз тренирах с първия тим в деня преди двубоя, но все още бях с треньорската екипировка, питайки дали им трябва допълнителен играч. Мачът беше в Неделя, така че аз тренирах с тях в Събота сутринта. Тогава мениджърът ми каза да дойда в хотела и да се държа така сякаш съм част от треньорския екип, всъщност. Не знам защо той не искаше да казвам на никого. Вероятно той не искаше светлината на прожекторите да падне върху мен.

Хелън Евънс: Спомням си че Джони (Евънс) ми каза: "Мислехме, че просто ще се качим на автобуса и ще пристигнем в хотела", но той като цяло въобще нямаше идея (какво става), преди да влезе в съблекалнята.

Сам Хомууд: Психологията на всичко това е, че това е невероятен стимул за Юнайтед. Един от най-успешните халфове за всички времена ще играе и това е удар с чук за Сити, да видят името ти в състава.

- Не съм сигурен дали беше като удар с чук за тях. Водехме с 3:0 когато влязох и резултата стана 3:2 десетина минути преди края, срещу 10 човека. Те потриваха ръце. Мисля, че на тях им изгониха Венсан Компани за шпагат с двата крака. Ние водихме с 3:0 срещу 10 човека и аз си спомням Дейвид Плат - той беше асистент мениджър - да казва: "Какво правиш тук?". Когато загрявах си мислех точно същото: "Какво правя?". Можех да седя в някой пъб и да гледам мача от някъде. Както и да е, мениджърът помисли, че е безопасно да ме пусне в игра след като оставаше половин час. Мисля че сбърках моя първи пас и Серхио Агуеро отбеляза. След това те отбелязаха и втори гол и ние зависехме от благосклонността. Но ние продължихме напред, аз започнах (титуляр) следващия мач и тогава мина добре.

Дейвид Мей: Какво ще кажеш за обувките си? Вярно ли е, че ти просто си отишъл в един местен магазин, за да вземеш един чифт?

- Да. Отидох в един мол в Олдъм да си взема чифт бутонки, защото ние не можехме да кажем на Найк. Така че трябваше да отида и да си взема чифт за 50 или 60 паунда. Отидох на терена и моята фланелка беше поставена на закачалка. Дани Уелбек каза тогава: "Знаех си, знаех си. Знаех си, че ще се върнеш!". Бях засрамен, мислейки си: "Всеки ли гледа към мен и си мисли какво прави той"? Така че си обух бутонките и отидох да загрявам. Джони (Евънс) ми каза: "Това най-евтините обувки ли бяха? Взел си ментета". Те бяха като от пластмаса. Така че Джони ме погна за това.

Остатъкът от онзи сезон мина добре. Знам че те (Сити) взеха титлата в последния ден от сезона, когато Агуеро отбеляза. Мисля че ние напускахме терена, а те губеха. Това беше разочароващо и тогава аз реших да играя и другия сезон, което беше грешка. Бях свършил. Бях прецакан. Спомням си, че играхме мач с Тотнъм много рано през сезона и Герет Бейл просто преминаваше покрай мен. Не можех дори да го ритна, толкова бях бавен.

Сам Хомууд: Гарет Бейл е преодолявал доста играчи през своята кариера...

- И доста играчи преминаваха покрай мен и не стигнаха много далеч. Не можах дори да се доближа до него и да го спра. За възстановяване си спомням че ни снабдиха с някакъв вид костюми, които обгръщаха тялото. Спомням си, че седях в ледена баня и се чувствах много зле. Всъщност си мислех да се видя с мениджъра и да кажа: "Това ще бъде загуба на време". Но си помислих, че не мога да направя това, защото ще изглеждам глупаво. Играх може би 20-25 пъти, бях често контузен към края на сезона.

Хелън Евънс: Доста хора се отказват и си мислят дали съжаляват, но поне ти си знаел, че това е краят.

Сам Хомууд: Можем ли да потвърдим, че ти си се отказал окончателно вече?

- Може би, никога не знаеш. Ти си права, Хелън. Бях достатъчно сигурен и първия път, но когато тренирах всеки ден просто се чувствах толкова добре, а и те (Юнайтед) страдаха.

Хелън Евънс: Каза ли на жена си и децата?

- Казах на жена ми. Тя вероятно беше щастлива, че аз ще имам повече пари отново!

Сам Хомууд: Каза че последната година е била грешка, но не беше ли приятно да спечелиш лигата и да се оттеглиш със Сър Алекс през 2013?

- Предполагам, че е така. Да спечеля лигата... не допринесох кой знае с колко в онази година, или пък в последните шест месеца от нея. Това беше страхотно за момчетата и Робин Ван Перси беше брилянтен. Като цяло не бях доволен от сезона. Когато печелиш титлата, ти искаш да допринесеш (за това), искаш да отбележиш доста голове. Когато не успееш, чувството просто не е същото.

Хелън Евънс: Какви бяха отношенията ти със Сър Алекс по време на твоя престой в клуба? Бяха ли приятелски или по-скоро взаимоотношения тип играч - мениджър?

- Малко повече приятелски в края на престоя ми. Ясно е, че когато си млад играч, който опитва да се наложи, няма как да сте приятели. Едва в последните няколко години, когато купих няколко състезателни коне, той започна да си говори с мен!

Взимате Санчо от Борусия Д. Добър трансфер.

Никъде не пише за трансфер на Санчо. Обаче, дори да е така, проблемите на Юнайтед са повече в защита.

Получих съобщение от Евроспорт, че от Борусия са потвърдили за трансфера.
Хаверц също вече е на 95% сигурен за Челси.

Според ВВС, Михаел Цорк е казал, че остава в Дортмунд.

Току-що видях туита на Цорк. Санчо удължава договора си до 2023 и със сигурност остава в Дортмунд през идния сезон.

Да, видях и аз. Ами не е в мен грешката.

Това верно ли е?

https://www.dailymail.co.uk/sport/football/article-8809449/Manchester-United-wanted-Jadon-Sancho-PAY-CUT-never-got-close-deal.html

Настина Юнайтед никога са били сред най-големите прахосници на пари но не съм вярвал, че биха се пробвали с по-малка заплата от настоящата на футболист който желаят.

+++++
Manchester United offered Jadon Sacho lower wages than he is on at Borussia Dortmund to sign him this summer, according to reports.

Sancho, 20, was United boss Ole Gunnar Solskjaer's No 1 target during the summer transfer window, but Dortmund's £108million valuation proved an insurmountable obstacle despite months of on-off talks.

According to The Athletic, the Old Trafford club were never on the verge of signing the England star and that initial calculations for a deal rose to a staggering £227m (€250m).
+++++

Ако последният ред е верен, то и аз не бих го взел при такива условия, колкото и пари да имам на разположение.

Няма как да не е вярна. Това би била сумата за 5 години => 120m EUR, колкото искат Борусия + (5г. х 52 сед. х 0,25m EUR, колкото иска Санчо х 2(горе долу 50% данък, плащан от клуба, щото футболистите искат чисто) = 250m EUR.

но затова не е виновен нито Санчо, нито Борусия. Това е лайняната действителност, за класен играч, с остващ 2 годишен договор. А купчините лайна почнаха да ги трупат Перес и Абрамович, а шейха на ОАЕ и емира на Катар тия купчини ги направиха големи като могили.

Друга ми беше мисълта, дори и да съборят в преговори Борусия с 40m EUR и да вземат Санчо за 80m EUR вместо за 120m EUR, това би намалило разхода им само с около 15%, по-голямата част от трансфера са заплатите. И тука идва чуденето ми Уудуърд, малоумен ли е? Прави се че не знае колко получава сега футболиста? Или живее в миналото, когато футболисти биха дошли в МЮ само заради постоянните успехи?

Отиде си Ноби Стайлс, Световен шампион с Англия за 1966г. и носител на КЕШ с Манчестър Юнайтед за 1968 г.
Безкомпромисен боец, който буквално беше готов да остане и без зъби в името на победата. Носител на ОБИ, той помагаше и в школата на Юнайтед през 90-те години.

Лека му пръст.

Безкомпромисен, особено срещу Еузебио. Помня разказа за него в Новото кралство на оранжевите.

Ебаси.... Сър Робърт "Боби" Чарлтън е с деменция, отвратително! Не ми се пише...

За мача днес - безобразие. Не че това е новина.

Тези дни ще гледам да пусна нещо по-позитивно.

Шон Конъри лека му пръст страдаше от същото.
А вие с много лошо поведение. Сякаш чакахте Арсенал сами да се бият. Никакво движение, търсене на топката.
Най-накрая Арсенал да бият като гост някой от топ 6.

Не, мача няма какво да го коментираме. Пълна трагедия, както писах. Безидеен и безхаберен треньор и футболисти.