Седя си аз тихо и спокойно вкъщи онзи ден, опитвам се да работя и очаквам Сити да си спечели мача с Челси - така че изобщо не гледам какво става там - титлата ще се решава на Етихад (макар че донякъде искам да не спечелим там -- а да си се реши вкъщи титлата - дори и без публика).
И докато чакам един не особено ориентиран човек да си намери сървърите, случайно поглеждам в интернет 2 минути след последния съдийски сигнал. Първата ми реакция беше "е, точно днес ли намериха да паднат?". 3 секунди по-късно хич не ми пукаше кой бил паднал и защо...
Та така - почти изпуснах момента, в който след 30 години, пак си имаме титла (щото аз помня и предната - много бегло, ама я помня...). То не че не беше ясно още след нова година, че титлата си е наша, но... допреди да стане и математически невъзможно да загубим, на хората покрай мен им беше забранено дори да намекват, че този път ще спечелим