Джон Джеймс „Джони” Кери, също известен и като Джеки Кери е роден е роден в Дъблин, на 23 февруари 1919 г. Отива си от този свят на 22 август 1995 г. През кариерата си е играл на почти всички позиции на терена, включително и вратар. Но е най-известен с представянията си като краен защитник. Присъединява се към Манчестър Юнайтед през 1936 г. , а прави представителния си дебют на 25 септември 1937 г. срещу Саутхемптън. Последният му мач за Манчестър Юнайтед е срещу Мидълзбро, на 25 април 1953 г. За Манчестър Юнайтед изиграва 344 официални мача, със 17 отбелязани гола, а според информация във „Уикипедия” има записани още 112 мача за клуба, с 47 отбелязани гола във военно време.
За Република Ирландия има записани 29 мача, а за Северна Ирландия те са 7. За Ирландия е отбелязал 3 попадения.
На долните редове е преведен едно към едно целият материал, публикуван за него в списание „Инсайд Юнайтед” по-рано през годината. Наскоро се появи статия за него и на клубния сайт manutd.com, но тя се различава от тази в списанието.
Когато се говори за велики играчи и знакови успехи, фигурата на Джон Кери се откроява винаги, издигнат на раменете на своите съотборници, стиснал Купата на Англия със сигурните си ръце.
Гениалният ирландец, с прозвището „Джентълменът Джон” е олицетворение на ранните дни на Сър Мат Бъсби при престоя му на „Олд Трафорд”, първият капитан в състава на шотландеца, надарен както като отборен лидер, така и като талантлив футболист.
Идването му на „Олд Трафорд” е случайно, забелязан е на 17 години, след като скаутът на Юнайтед Луис Рока отива да гледа негов съотборник, но той ще се утвърди като величина, по която ще бъдат оценявани всички бъдещи защитници и капитани на тима.
Следата оставена от него е въпреки шест годишната му служба в Британската армия, по време на Втората Световна война, въпреки че той е могъл да не бъде въвлечен в битката и да се завърне в родната му и заемаща неутрална позиция Ирландия.
Неговата дебютна кампания на „Олд Трафорд” завършва с промоция в Първа дивизия, докато през втората допринася със шест гола, прилично завръщане за неопитен тийнейджър, който по онова време е начинаещ инсайд ( вътрешен )нападател.
Преди започването на конфликта неговата връзка с Юнайтед продължава в следващите шест години, във военната лига, докато той също така играе за инцидентно за различни клубове от Британия, Ирландия и Италия, където прекарва част от своята служба.
Въпреки че той е национален състезател, който е представлявал както Република Ирландия, така и Северна Ирландия, едва след идването на Бъзби значимостта на Кери в състава нараства значително.
„От всички играчи, аз познавам само един”, спомня си шотландецът. „Това беше Джон Кери, висок, откровен, словоохотлив ирландец, с лидерско присъствие. Джони беше естествен избор за капитан, който имаше инстинкта да предаде моите напътствия, веднъж щом играчите излязат на терена. Кери познаваше играта добре и беше капитан за пример, а също и добър в техниката”.
Сега вече на 26, Кери е върнат назад по терена, първо като халф-крило, после и като краен защитник, където по думите на мениджъра „той стана един от най-добрите за всички времена”. Същата смяна на позиция е отередена и за Джон Астън, и между тях сигурността в защитата по фланговете се заздравява значително. Солидността е в основата на революцията на Бъзби на „Олд Трафорд” и ефектът е незабавен, като червените завършват втори в Първа Дивизия, в четири от следващите пет сезона, като никога не се смъкват под 4-то място.
Постоянството е олицетворено в Кери, чийто представяния рядко имат недостатък. Играч за пример, ирландецът е необезпокояван, независимо дали владее топката или не. Доминиращ в сблъсъците както във въздуха, така и на земята, той допринася с физическо присъствие, но също така е сръчен с топката. Играещ добре с двата крака, той отлично разпределя усилията си на терена и има набито око за ръководене на играта.
Въпреки че е открояващ се краен защитник, неговите способности на тотален футболист са демонстрирани в безброй роли за колективната кауза.
Кери се изявява поне веднъж в Юнайтед, на всяка една позиция, с изключение на ляво крило, и по време на единственото си заставане на вратата той се справя прекрасно, като помага на споходения от контузии Юнайтед за справедливо равенство 2-2.
Но докато хвалебствията ще съпътстват Кери до живот и след това, то конкретният успех на тима е това което го мотивира като играч, след като той извежда червените и до двата значими трофея в Англия, преди неговата кариера да приключи. След като се отличава във вълнуващ финал срещу хващащия окото тим на Блекпул, Джони вдига FA Cup през 1948 г. , преди печелейки наградата на журналистите за играч на годината през 1949 г. – да изведе с капитанската лента отбора на Бъзби до титлата в Първа дивизия през сезон 1951/52. След последния успех той показва дори по-всестранни качества, забавлявайки празнуващите в сградата на общината на Манчестър, след победата срещу Арсенал която носи титлата, демонстрирайки своите скрити заложби на пианист.
По това време, наближавайки средата на 30-те си години, Кери усеща вълната от таланти, която се задава от долните нива в клуба. Роджър Бърн, Марк Джоунс, Джаки Бланчфаулър, Дънкан Едуърдс, Бил Фоулкс и Дейвид Пег правят своите дебюти между 1951 и 1953 г. , по което време Джони обмисля да пренасочи своите усилия в треньорството.
След като решава да прекрати кариерата си на 34 години, на него незабавно му е предложена треньорска роля на „Олд Трафорд”, но той я отхвърля, за да стане треньор на първия отбор на Блекбърн. Неговата връзка с Юнайтед остава незасегната и той влиза в историята, като първия играч който е поканен на едно от събиранията на борда на клуба.
„След отдаване на спомени, след като всеки директор и мениджър изрази своите благодарности, мистър Кери си взе довиждане, след като отново изрази своите сърдечни благодарности. Той пожела на клуба и всички замесени в делата му много успехи”.
Въпреки че успехът му убягва в неговите престои като мениджър на Република Ирландия, Евертън, Лейтън Ориент, Нотингам Форест и още един престой в Блекбърн, той съхранява своето място в клубния фолклор, като ключова фигура за ранното преобразяване под ръководството на Бъзби. Той е с ключов принос за възвръщането на победния манталитет на „Олд Трафорд”, като будните бебета на Бъзби се шлифоват като играчи.