Аз бях почнала да пиша лаишки мнения за прочетени от мен книги, но отдавна не съм се разписвала
1. "
Изплъзване от времето" на Кейт Мортън: Докато четях тази книга, през цялото време се присещах за сериала "Абатството Даунтън". Бях се начела на какви ли не коментари за книгата: от това, че е прекалено разтеглена, мудна и не се случва кой знае какво. За мен темпото беше чудесно и дори да има нещо разтеглено, аз не го усетих по никакъв начин. Дори и нищослучването не ме притесни по никакъв начин. За мен най-голямото качество на тази книга е самата атмосфера, много ми хареса. Стилът на авторката също допринесе за удоволствието от четенето ѝ. Определено ще чета и друго от нея.
2. "
Играта на Джералд" на Стивън Кинг: Това ми е втори прочит на книгата. Първият път бях на друг акъл и нещо не ми хареса кой знае колко. Имаше някои моменти, които ми дойдоха в повече и това си повлия на оценката тогава. Сега тези моменти не ми пречеха ни най-малко и видях книгата от различна светлина. Тогава беше едва втората ми среща с автора, сега вече имам опит с автора и съм му свикнала един вид. Само не се беше променило оттогава: книгата отново ми разказа играта.
3. "
Долорес" на Стивън Кинг: Рядко си позволявам да чета книги на Стивън Кинг една след друга, но в случая лакомията надделя. Тази и горе изброената от мен имат връзка помежду си, която исках да я хвана и това е една от причините да си припомня "
Играта на Джералд". В началото ми беше трудно да свикна с начина ѝ на написване, нещо не ми се нравеше идеята да чета безкраен монолог на авторката без глави и нито един празен ред, но после му свикнах. Дойде ми няколко идея по-лека от "
Играта на Джералд", но това не означава, че ми хареса по-малко от нея. Връзката между двете е по-силно изразена тук и радвам, че реших да ги чета една след друга, иначе нищо нямаше да хвана
4. "
Тънки сметки" на Сидни Шелдън: Отдавна не бях чела нищо на автора и реших да му дам още един шанс. През цялото време бях с противоречиви чувства към нея. От една страна ми харесваше и ми беше интересна, но от друга дадени моменти от романа ми се струваха нереални и граничещи с научната фантастика. Имаше обаче една сюжетна линия, която следях с огромен интерес и която ме потресе здравата и това си повлия на крайната ми оценка. Ще прочета и друго негово, няма да ми е последна среща с автора.
5. "
Буреносен фронт" на Джим Бъчър: Не съм фен на фентъзито, но в случая комбинацията му с криминална нишка и огромна доза хумор ме привлякоха към тази книга. Комбинацията е доста странна, но пасна чудесно на тази книга. Знам, че сравнението може да е безумно, но Хари Дрезден ми приличаше на един фентъзи вариант на Филип Марлоу.
6. "
Ледената принцеса" на Камила Лекберг: Скандинавските трилъри ми стават все по-любими и тази книга не е изключение от правилото. В началото имах чувството, че въпреки интереса ми към нея, започвам лека полека да се усещам кой може да е виновникът и какви са му мотивите за това. Реших все пак да продължа с надеждата да греша и... наистина сгреших. Авторката хубаво е извъртяла нещата и не можах да позная убиеца. Вижда се обаче разликата от това скандинавски трилър да бъде написан от жена и това от мъж. Жените залагат повече на психологията и взаимоотношенията между героите и техните проблеми, отколкото на криминалната нишка. Поне с такова чувство съм останала от прочита на тази книга и сравнението ѝ с двете книги на Ю Несбьо.
7. "
Пещерата на идеите" на Хосе Карлос Сомоса: Е, на такова чудо досега не бях попадала. И като идея, и като изпълнение, и като конструкция на текста тази книга е крайно ненормална. И до ден днешен не мога да разбера как му е хрумнало всичкото това нещо. Ако смятате да се запознаете с творчеството на автора, определено не започвайте с тази книга, че има голяма вероятност да ви е последната. На мен ми трябваха 100 страници, огромно търпение, магарешки инат и здрави нерви, за да свикна с всичкото това нещо. Хич не ми беше лесно, но се радвам, че не захвърлих книгата, защото след първата 1/3 започвах все повече да я оценявам и определено се нарежда сред най-добрите, които са ми попадали през 2016 година.
8. "
Ужас" на Дан Симънс: След като през лятото претърпях крах с нея, реших да ѝ дам втори шанс, когато вън стане по-хладно. Решението се оказа правилно, този път успях да довърша книгата и наистина ми хареса. Атмосферата е убийствена, а романът е доволно мрачен и потискащ. По едно време започна да ме хваща за гърлото и с всяка следваща страница да ме стиска здраво. Авторът е преплел исторически факти и художествена измислица и смея да твърдя, че му се е получило чудесно. Ще се чете още, то се е видяло.
9. "
Спасителят в ръжта" на Дж. Д. Селинджър: Незнайно защо, но тази класика съм я изпуснала навремето и реших да наваксам. Нещо в началото ми потръгна трудно и си мислех, че няма да е моята книга и е трябвало по-рано да я прочета. Малко по-късно нещата се оправиха и накрая взех, че я харесах. До края ѝ обаче така и не можах да преглътна някои изрази, които откровено не харесах. Мисля да пробвам и разказите му, дано ми харесат повече от романа.
10. "
Дървото на Вси Светии" на Рей Бредбъри: Втора среща с автора за мен, много ми хареса. Чете се като приказка и авторът има чудесен език и стил на писане. Четох книгата по време на подготовката за празника на Вси Светии и смятам, че точно тогава е времето ѝ за четене. Ако я бях чела по-рано или по-късно (когато беше свършил вече), едва ли щях да я харесам толкова.
Следва продължение...