Я да посъживя малко темата с малко книжни ревюта. Последно съм говорила за Колийн Маккълоу и нейната
Колекционерът на пеперуди и заявих, че не съм очарована от нея. Признавам си, краят беше изненадващ и ми хареса, но това не промени цялостното ми мнение за книгата. Ето какво прочетох през останалото време:
1. Дъглас Адамс - Почти безобидна: Не знам дали споделих цялостното си впечатление за Пътеводител на галактическия стопаджия, но ако не съм, ще го направя. Поредицата започва доста добре и първите книги ми бяха изключително забавни, третата ми беше изключително мъчителна за четене и едвам я добутах, четвъртата не беше лоша, но само дотам, а петата ме изненада приятно, защото очаквах да удари дъното, а тя ми напомни донякъде на очарованието от първите две, но само донякъде. Оценката ми за нея е
3.5/5.
2. Джон Гришам - Кралят на исковете: След като Гришам успя да ме грабне с Фирмата и ме забавляваше искрено с Да пропуснеш Коледа, очаквах с нетърпение да се потопя в следващата негова книга. И тук ударих сериозно на камък. Самата книга започна добре, но по едно време започна да ми става скучна и предвидима, а финалът удари дъното. В крайна сметка смятам, че става за едно четене, но не бих си я причинила отново за нищо на света. Оценка
3/5.
3. Труман Капоти - Закуска в "Тифани": Това ми беше първа среща с Капоти и честно казано си нямах и на представа какво ме очаква. Оказа се очарователна история, главната героиня ми беше интересна и изпитвах към нея противоречиви чувства: от една страна ми беше симпатична, а от друга ми идеше да я халосам с тиган по главата. Главният герой също ми се понрави. Смятам да я препрочета някой ден, защото с ужас установявам, че вече не я помня
Оценка
4/5.4. Стивън Кинг - Бягащият човек: Като огромен почитател на Кинг и антиутопиите, очаквах тази книга с голямо нетърпение и не съжалявам нито за миг. Книгата много ми хареса, беше изпълнена с динамика, напрежение и обрати. Успя да ми влезе под кожата и не можех да се откъсна от нея. Оценка
5/5.
5. Томас Харис - Черна неделя: След като преди 5 години Червения дракон успя да ме завладее, реших да се пробвам с първата му книга. По принцип психотрилърите са ми едни от любимите книги, но този специално едвам успях да го изтърпя. Книгата е идеална за сценарий на екшън филм, но нищо повече. Оценка
2/5.
6. Артър Хейли - Хотел: След неуспешния опит с първата му творба, която на всичкото отгоре е и в съавторство с друг писател, реших да му дам втори шанс. Оказа се, че може да ме грабне. Многото герои и истории не ми пречеха по никакъв начин, даже напротив, бяха ми интересни и интригуващи, а на всичкото отгоре имаше и обрати. Фактът, че дълго я четях и изпуснах донякъде нишката, не ми позволи да я оценя с максимална оценка, но мисля по-нататък да я препрочета и този път да е за по-кратко. Оценка
4/5.
7. Ю Несбьо - Червеношийката: Скандинавските трилъри станаха ужасно популярни у нас в последно време и аз волю неволю също прихванах от тази мания. В началото книгата ми потръгна трудно заради многото нишки, които бяха разпръснати, но постепенно пъзелът се нареждаше и успях да се потопя в историята. Може да изглежда като типичния скандинавски трилър, но всъщност не е съвсем така и то се усеща. Оценка
4/5.
8. Стивън Кинг - Клетка: Тръгнах с нагласата да не ми хареса особено, защото отзивите за нея не са много положителни, но въпреки това се изненадах. Вярно, че сюжетът не е кой знае какъв, но въпреки това книгата ми беше интересна почти през цялото време и почти не се отлепях от нея. Оценка
4/5.
9. Стивън Кинг - Danse Macabre: И това доживях: Краля да ме умори от скука
Не отричам, че имаше части, които ми бяха интересни и ме заинтригуваха, но през повечето време се отегчавах ужасно много, особено в частта с филмите на ужасите. Ако мога да посоча нещо наистина положително в тази книга, то е, че успя да ме заинтригува с отзивите си за някои романи на ужасите и ми се прииска след време да прочета някои от тях. Оценка
2/5.
10. Агата Кристи - Загадката на Листърдейл: Това е вторият сборник с разкази на Кристи, който чета. Не са лоши разказите, леки са и приятни за четене, но нещо не бях в кой знае какъв възторг. Определено предпочитам романите и. Оценка
3/5.
11. Кен Фолет - Устоите на земята: Най-накрая, след близо цяла година четене, успях да я завърша. Тръгнах с нагласата книгата да не ми хареса и да ме приспи от скука, защото по начало не си падам по историческите романи, но този така ме грабна още в началото, че чак се изненадах от себе си. Въпреки дългото четене, удоволствието беше огромно и накрая ми стана гадно, че трябваше да я свърша. Ако попадна на продължението и, Свят без край, ще захвана и нея. Оценка
5/5.
12. Агата Кристи - Котка сред гълъбите: Да си дойдем на думата. Нищо против разказите на Кристи, но романите са друга бира. Грабна ме от самото начало и не ме пусна до края. И за пореден път не успях да позная убиеца
13. П.Г. Удхаус - Голямото накисване: В началото книгата не потръгна много добре, и тъкмо да си помисля, че това ще е първото ми разочарование от Удхаус, който редовно ме забавлява, и историята взе, че потръгна. Обожавам това негово качество да забърква героите във всевъзможни каши. Макар сценарият вече да ми е познат до болка, това не намалява удоволствието ми от книгите му. Оценка
3/5.
14. Стивън Кинг - Гробище за домашни любимци: Крайно време беше Стивън Кинг да ме разочарова. Знам, че и други негови книги не са ми харесвали не са ме грабвали, но разликата е, че към тях не съм имала много високи очаквания. Тук ситуацията е различна: този му роман е класика в жанра и обичан от много негови фенове. Историята също беше по моя вкус, но нещо не успя да ме грабне. Нито героите ми бяха симпатични, нищо успя да ме стресне(все пак това се води един от най-страшните му романи), нито успя да ме трогне. Оценка
3/5.
15. Хосе Карлос Сомоса - Клара и сянката: Този роман направо ми разказа играта. Аз толкова болна, извратена, изтрещяла, брутална, потресаваща и каква ли не книга не помня да съм чела. Въздейства ми ужасно силно и дълго време не можех да се отърся от нея. Оценка
5/5.
16. Рей Бредбъри - Хайде всички да убием Констанс: Въпреки отрицателните отзиви, тази книга успя да ми хареса. Комбинацията от хумор и мистерия е по моя вкус, а тази книга бълваше от такива. Голяма част от ситуациите са направо абсурдни, а това правеше историята още по-забавна и съответно ми носеше още по-голямо удоволствие. На всичкото отгоре съм започнала поредицата от последната книга, но това не ми пречеше ни най-малко. Оценка
4/5.
17. Ю Несбьо - Прилепът: Озадачиха ме отрицателните отзиви към книгата от страна на запалените му фенове и реших да проверя наистина ли е толкова зле творбата. Нищо подобно. Поредният скандинавски трилър, който успя да ме грабне и го четох с интерес. Имаше отплесване и запознаване с различни култури, което по принцип ме дразни, но тук не ми направи ни най-малко впечатление. Оценка
4/5.
18. Стивън Кинг - 22 ноември 1963: Подходих скептично към книгата, защото темата за смъртта на Кенеди не ми харесва, а и на всичкото отгоре имаше онази носталгична атмосфера, която не можа да ме докосне в Джойленд. В крайна сметка романът се оказа доста добър, и макар да не обичам романтични истории, тази не ме подразни ни най-малко. Като минус бих посочила финала, остави ми горчив вкус в устата. Оценка
4/5.
19. Макс Брукс - Z-та световна война: Доста странна форма на писане: не е роман, не е сборник с разкази, а художествено произведение под формата на интервюта и разкази на "очевидци". В това по принцип няма нищо лошо, но част от историите изобщо не ми бяха интересни, да не говорим, че книгата ми беше с няколко идеи по-тежка от очакваното. Оценка
3/5.
И тук е мястото да си призная, че не можах да довърша
Ужас на Дан Симънс. По принцип такива истории са ми по вкуса, разбирах идеята на романа, но просто толкова ми беше скучно, отегчително и досадно, че направо не се траеше. Може би съм я подхванала в крайно неподходящ момент:
1. Книгата е със снежна атмосфера и някак си не е много подходяща за лятото. Колкото и да се опитвах да усетя студа, все не успявах.
2. Като се има в предвид, че
Z-та световна война на Макс Брукс ми беше доста тежка за четене, изборът на тази е повече от неподходящ, защото книгата е доста мрачна и потискаща.
И все пак смятам да и дам втори шанс, но през зимата, когато шансът да усетя този смразяващ студ и да се потопя в изцяло снежната атмосфера на романа е значително по-голям. Също така смятам преди това да прочета няколко разтоварващи книги, за да се подготвя истински за тежкото четиво, което ми предстои.
В момента чета за втори път
Играта на Джералд на Стивън Кинг. Първият път не можа да ме грабне кой знае колко, а и ми беше едва втората негова книга, затова реших да и дам втори шанс вече след като имам известен опит с него. Освен това ме чака скоро среща с
Долорес, друга негова книга, която има връзка с тази и не искам да я пропускам.
Та това е от мен. Мненията ми може да лаишки, но толкова си мога