Хосе Кано Лопес или просто "Канито". Вероятно никога не сте го чували. Испански централен защитник от началото на 80-те години. Медиите на Иберийския полуостров го наричат "Ал Капоне на терена", "Испанският Джордж Бест" и "Футболистът - хулиган". Ултрасите на Еспаньол го боготворят, а тези на градския съперник Барселона го ненавиждат. Един от тези играчи, които не оставят никого безразличен. Ето и неговата уникална история: Канито е роден в едно малко каталунско село близо до Леида. Докато е още бебе, умира баща му и майка му го дава за осиновяване в църковен интернат в Барселона. Бяга от интерната на 14 години и започва да живее на улицата, изхранвайки се с дребни кражби и хамалска работа. Забелязан е от скаутите на барселонския Еспаньол по време на махленски мач и скоро е привлечен в клуба. Дебютира в Примера Дивизион срещу великия Реал Мадрид в един фамозен мач, в който каталунците разбиват "Белия Балет" с 4:1.
Кариерата му с екипа на Еспаньол придобива космическа траектория: достига до националния отбор, легендарният Ладислав Кубала твърди, че Канито има потенциала да бъде "най-добрият защитник в испанския футбол", а медиите се надпреварват да го определят като "новия Франц Бекенбауер".
Там някъде съдбата му се пресича с големите пари. Градският съперник Барселона го закупува за 40 милиона песети и трима играчи в замяна. Феновете на Еспаньол са в шок. И тогава историята се превръща в легенда...
Канито и за секунда не предава любовта си към по-малкия каталунски отбор, дори и носейки екипа на кръвния враг "Барса". В първите си месеци като играч на Барселона той постоянно закъснява за тренировките. Причината? Всяка сутрин, пътувайки с колата си за тренировка, по навик завива наляво по булевард Диагонал и се озовава пред митичния стадион на Еспаньол "Сария" вместо пред "Камп Ноу". Години по-късно легендата на "блаугранас" Лобо Караско ще сподели в интрервю, че под тренировъчния екип на "Барса" Канито винаги е носил фланелка на Еспаньол. Но и това не е всичко...
Месец май, 1981 година. Последният кръг на Примера Дивизион. В мач без значение Барса приема Атлетик Билбао пред пълни трибуни на "Камп Ноу", Канито е титуляр в центъра на отбраната. По същото време Еспаньол играе като гост в Аликанте и е длъжен да победи, за да остане в Примера. В 86-та минута на таблото на стадиона се изписва, че Еспаньол бележи гол и Канито вдига победоносно ръце под бурните освирквания на 80,000 фенове на Барселона.
Две седмици по-късно договорът му е прекратен и защитникът се връща отново там, където остана сърцето му - в родния Еспаньол.
Освен на терена, Канито не остава незабелязан и извън него. Живял в дълбока бедност през цялото си детство, на 23 години той вече има всичко, но най-вече слава и пари, много пари. Канито се превръща в един от най-видните граждани на каталунската столица. Купува си СЕАТ 1430 металик, шият му се костюми по мярка и става чест посетител на клуб Бокачо, заведението приютяващо каталунската аристокрация по това време. На тренировките с Барса и Еспаньол ходи с двете си кучета, афгански хрътки и облечен по последния писък на модата. Дори сключва бас със свои съотборници, че всеки ден в продължение на една година ще носи чисто нови дрехи. Печели баса. Но и никога не забравя откъде е тръгнал. В един квартален барселонски ресторант всеки негов приятел може да влезне, да яде и пие на корем и когато си тръгва да каже: ''
Пиши ми го на сметката на Канито". Веднъж в месеца той плаща всичко. На тренировките винаги ходи с пълен джоб дребни банкноти. На всяко дете, поискало му автограф, подарява и банкнтота от 100 песети. Често можел да бъде видян и в най-бедния работнически квартал Зона Франка, където събира всички млади хора от улицата с думите: "
Елате младежи, ще ви черпя по питие в бара и ще си говорим за футбол"...
В зенита на своята футболна кариера Канито открива наркотиците (или по-скоро те откриват него) и започва главоломно спускане надолу. След 179 мача в Примера за отборите на Еспаньол, Кадис, Барселона, Бетис и Сарагоса, Канито окачва бутонките на пирона и се съсредоточава към изконсумирането на паричните си средства. Самият той ще признае в интервю, че е опитал "
всяка една дрога, позната на човечеството". Живота му завършва така, както започва - отново на улицата и без една стотинка в джоба.
Тежкият начин на живот си казва думата и Канито умира на 44 години. Единственият светъл лъч в последните му дни са мачовете на единствената любов на живота му - Еспаньол. И до днес можете да видите лика му на знамето на ултрасите от Гол Корнея и надписа "Espiritu Canito" ("Духът на Канито").