25-та титла за Барса в Ла Лига
| 30.04.2018 13:35
След снощната победа на Риасор, вече и математически ФК Барселона е шампион на Испания! За разлика от миналите сезони, когато обикновено всичко се решаваше в последния кръг, този път конкуренцията издишаше сериозно и съспенс докрая няма да има. След като вече всичко е ясно и в битката за оцеляване, остава само да разберем кой ще е подгласник на каталунците, след като за второто място се борят Мадридските грандове. Не че има такова значение, разбира се, но при липса на друга интрига- това остана като последна неизвестна.
Няколко думи за сезона като цяло- една Барса, която няма да запомним с брилянтен футбол и голеади, каквито е имало в други години. По-солидни в защита, по-постоянни, без да се отдава толкова голямо значение на владеенето на топката и да се търси атаката и разгрома на всяка цена, тази Барса успя да се справи с всичките си противници и дефакто да ги откаже от мераците за титлата още след първия полусезон. Постигнаха се доста икономични победи, в много мачове не бе допуснат гол, а на няколко пъти особено на Камп Ноу- вторите полувремена бяха доигравани с мисъл за запазване на резултата и силите на основните играчи. Естествено, това не се хареса на пуританите и Валверде бе заклеймен, че бяга от философията за тотално надмощие, доминация чрез притежание на топката и най-вече заради налаганата като основна схема 4-4-2, в която за пръв път след повече от 15-20 години се жертваше играта с бързи, флангови играчи, които да побъркват противноковите защити.
След миналогодишното фиаско обаче, и след провала срещу Мадрид за Суперкупата, след продажбата на Неймар и закъснялата селекция лятото, за мен Ернесто си направи много мъдро сметката, че е по-добре да стегне отбора в центъра, добавяйки още един халф, оставяйки цялата отговорност в атака на раменете на Меси и Суарес. Това направи от каталунците по-малко атрактивен отбор, по-предвидим като цяло, но пък и по-труден за побеждаване тим, който не допуска много голове във вратата си. От една страна се загуби този атакуващ блясък, който бе носен от знаменития тризъбец- и на мен като фен, и човек обичащ атракцията ми стана една идея по-скучно да гледам Барса, но пък и ми беше писнало все да сме оголени отзад и готови да допуснем при всяка контра на съперника, така че аз поне не съм от тези дето реват за стила и си спомнят с чак такава носталгия за отминалите времена и не сравнявам всичко с Пеп или Дрийм Тийм-а.
В трудните гостувания на Валенсия, Атлети, Виляреал, както и в ШЛ- наистина продукцията бе много постна, но пък тактически стояхме добре и някакси успявахме да не загубим или да спечелим минимално. Единственото избухване извън Камп Ноу беше на Бернабеу, но и там след нулево първо полувреме, в което Мадрид стояха по-добре, имахме шанса да отбележим първи и след това мачът се разви по перфектният за нас начин, за да се стигне до класическото измерение на резултата в последната минута. Все пак, в мачовете срещу класни съперници си пролича, че отборът има трудности и не може да доминира както в минали години. Убедителните победи с по 3-0 над Юве и Челси и 4-1 над Рома на Кампа бяха по-скоро плод на късмет и индивидуални изригвания основно на Лео + грешки на противника.
Онова чувство, че няма да ни стигнат силите за триумф в Европа, ме беше обзело още след двубоите с Челси и въпреки уж благоприятния жребий за 1/4 финалите, аз поне не бях оптимист при евентуални сблъсъци с Ман Сити, Байерн М, че дори и Ливърпул... При мач с Мадрид знаех, че други фактори ще влияят, защото тогава мотивацията е на макс, а и двата отбора се познават толкова добре, че е без значение на какъв етап и в кое състезание се срещат. След 4-1 с Рома обаче се случи немислимото и отпаднахме- един провал, който оставя много горчив привкус и не позволява да се израдваме на 100 % на постигнатия дубъл в Испания.
Такава е тази Барса- способна е да направи мач като финала за Копа дел Рей, в който всичко беше брилянтно и достави удоволствие за зрителя, но от нея може да се очаква и 0-0 с Хетафе на Кампа, мъки с Еспаньол, няколко нулеви мачове в ШЛ и за Купата и рекорден брой ъндъри спрямо други сезони. (засега имаме 14, с още 4 оставащи мача, докато в последните 2 сезона с Енрике имаме 8 и 9, или общо 17 за 2те години...) Всичко това се обуславя с факта, че вече го няма "мозъка" Чави, Иниеста е на години и също играе последния си сезон, няма Неймар, Меси е над 30, а новите като Дембеле, Коутиньо и другите все още се адаптират и не могат да достигнат тези висоти, а може и изобщо да не стигнат тази класа, естествено.
И все пак- сезон с такова надмощие в първенството, с купата за десерт и гръмко 0-3 на Бернабеу преди Коледа не може да е лош! Напротив- исторически е, защото за 80 години, само за 8 път правим Доблете Лига+Копа дел Рей, докато примерно Мадрид го е правил само 4 пъти. Така че- честито на всички Барселонисти и да сме живи и здрави за следващия сезон на най-вълнуващото първенство на планетата!
VISCA EL BARCA!