Бензема сам се прецака с онази простотия относно Валбуена.

е, той и Икарди по подобни причини

Най-голямата загадка в случая остава номинирането на Дракслер. Необяснимо е, как така една резерва в ПСЖ се наложи над една от звездите на Ман Сити и млад играч на сезона в ПШ. Явно Льов се опитва да остане верен на принципа си да залага на изпитани играчи с рутина в отбора, свикнали със стила му на работа. Подобно беше и отношението му години наред към Лукас Подолски, който обаче почти неизменно оправдаваше кредита на доверие и превключваше на друг режим специално за съответното СП или ЕП. Подобно беше положението и с Пер Мертесакер.

Дракслер обаче според мене бавно, но славно се превръща от вечна надежда в нищо повече от опитен средняк и Йоги рано или късно ще съжалява за това.

Бундестреньорът така или иначе номинира доста рискови играчи, както от по-рутинираните, така и от относително новите.

За вратарския пост гласува доверие на един контузен, пък бил той и Мануел Нойер, един анонимник-резерва (Трап) и един хазартен играч без сериозни тестове през сезона (тер Стеген).

В центъра на защитата всички се молят Хумелс да е здрав и във форма. Гледката с куцукащия и държащ се за бедрото Боатенг имам чувството, че ще ни се открие още във втория или третия мач от групата. Неговият бекъп е Рюдигер, който според мене дори би трябвало да започва титуляр, но едва ли. Остава Зюле, който е адски тромав като за модерен защитник, при това и трътлест и с лош отскок. Мустафи, колкото и слаб сезон да направи, пак ми се струваше по-подходящ.

По бековете ще се подвизават между другото изпадналият с Кьолн Йонас Хектор, както и пълният анонимник Платенхарт.

Полузащитата ми се вижда най-качественото звено. Почти всички са от световна класа. Единственото недоразумение е Руди, на чието място аз лично бих номинирал уникалния джоукър Петерсен.

Нападението също е доста хазартно. Гомес е пословичен чоукър на големи форуми, макар и да направи невероятен сезон след завръщането си в родния Щутгарт. Тимо Вернер все още е руки на голямата сцена. Освен това този сезон не е така убедителен както предния. Там нещата бяха на кантар между него и Сандро Вагнер, когото аз лично много харесвам и смятам за много по-хладнокръвен и безкомпромисен. Но това е лично мнение. Остава надеждата Томас Мюлер да потрети любимото си упражнение с пет гола на СП, въпреки че се води халф/крило (самият той едва ли знае какво е) но от гледа точка на изминалия сезон едва ли. Все пак остава надеждата, талисман е все пак.

За моите очаквания към Бундестима ще пиша в другите теми.

Продължаваме с някои от отхвърлените от Дешан:

Антони Марсиал - Ман Юнайтед
Александре Лаказет - Арсенал
Муса Сисоко - Тотнъм

След идиотското пренебрегване на Сане за сметка на Брандт (кой?), вече слагам Бразилия, Португалия и Аржентина пред Германия като фаворити. Льов отново взима туристи (като Брандт и Платенхарт) и ще си плати като срещне първият по-сериозен отбор.

Сисоко беше резерва в Тотнъм, а като влизаше беше потресаващ некадърник. Така че неговото отсъствие си е логично, макар че и той май е от футболистите, които в националния играят доста по-силно отколкото в клубния си отбор.