Сигурно е така. Не помня детайлно кой какво е писал.

Днешният триумф на Испания и цялостната философия на испанския футбол е продукт на възгледите и работата на един холандец, който почина преди десет години.

.....
Дидие Дешан ми идва много прехвален....но всъщност какво направи Дешан начело на Франция за 12 години (което е много в съвременния футбол, особено начело на голям отбор)??? .....

Според мен анализът, който си цитирал, съдържа силна и защитима критика към начина на игра на Дешан, но прави твърде груб и несправедлив извод за резултатите му. Изразът „само една световна титла и нито една европейска — това не е добре“ звучи убедително, но не отчита колко малко разделя един финалист от шампиона и колко висока е вариативността в елиминационния футбол. Но пък това, което в чух в твоя аудиофайл, за мен е още по-некоректно, на практика за теб Дешан може да бъде обвиняван само и единствено за отпадането от Швейцария.

За седем големи турнира той има - една титла; още два финала; два полуфинала; един четвъртфинал; едно ранно отпадане.

Reuters съвсем основателно определи периода му като „златна ера“ и заключи, че наследството му остава непокътнато въпреки загубата от Испания през 2026 г.
Това не е посредствено използване на поколение. Това е една от най-постоянните турнирни серии в историята на националния футбол.

За кои отпадания реално може да бъде обвиняван?


1. Мондиал 2014 срещу Германия — практически не
Германия беше по-зрелият, по-опитният и леко по-силният отбор. Франция беше в процес на възстановяване след хаоса от 2010 г. и трудната квалификация през 2013 г.
Загуба с 0:1 от бъдещия световен шампион на четвъртфинал не е провал. Дори може да се приеме като нормална първа стъпка в изграждането на отбора.
Вина на Дешан: 1/10.


2. Евро 2016 срещу Португалия — тук има реална вина
Франция беше ясният фаворит:
около 1.60/1 за победа в редовното време;
Португалия около 3.50/1;
за вдигане на купата Франция е била около 4/9, а Португалия 15/8.
Освен това:
Франция беше домакин;
току-що беше победила Германия;
Гризман беше най-силният играч на турнира;
Кристиано Роналдо напусна контузен още през първото полувреме;
Португалия игра без най-голямата си индивидуална заплаха през по-голямата част от мача.
Да, Франция имаше положения — ударът на Жиняк в гредата е очевидният пример. Това не е мач, в който Дешан е бил тотално тактически унищожен.
Но съвременните анализи директно критикуват неговата пасивност и смените му. The Guardian описва представянето му като необичайно консервативно и определя решенията му като поредица от лоши избори.
Това е сериозно пропусната титла.
Вина на Дешан: 7/10.


3. Евро 2020 срещу Швейцария — най-големият му провал
Това е безспорно най-тежкият случай.
Франция беше:
действащ световен шампион;
основен фаворит за европейската титла;
огромен фаворит в конкретния мач — приблизително −162 до −175 за победа;
водеше с 3:1 около десет минути преди края.
И тук проблемът не е само резултатът. Дешан започна с нестандартна схема с трима централни защитници и използва Адриен Рабио като ляв халф-бек — роля, която не му е естествена. Системата не функционираше и беше променена още в хода на мача.
След като Франция обърна до 3:1, отборът загуби контрол и допусна два късни гола. Reuters определи случилото се като проява на слабост, а тогавашните анализи поставиха основната отговорност върху тактическите решения на Дешан.
Вина на Дешан: 9/10.


4. Мондиал 2022 срещу Аржентина — почти не
Пазарът виждаше финала като почти абсолютен 50:50, като отделни букмейкъри даваха минимално предимство ту на Франция, ту на Аржентина. Например FOX Bet поставяше Франция на −125 за титлата срещу −111 за Аржентина, докато други линии имаха Аржентина съвсем лек фаворит.
През първите около 70 минути Аржентина надигра Франция. Дешан очевидно беше сбъркал началния състав или поне не беше намерил начин да отговори на аржентинската преса и численото преимущество в средата.
Но той направи две смени още преди почивката — извади Жиру и Дембеле и пусна Тюрам и Коло Муани. Това беше радикална и правилна реакция. Франция се върна:
от 0:2 до 2:2;
след това от 2:3 до 3:3;
Коло Муани имаше огромно положение в последните секунди;
финалът беше загубен с дузпи.
Трудно е треньорът да бъде обвиняван сериозно за загуба след 3:3 и дузпи срещу равностоен световен отбор.
Вина на Дешан: 2–3/10, основно за първоначалния план, но не и за крайния резултат.


5. Евро 2024 срещу Испания — не провал като резултат, но сериозна критика за футбола
Испания беше по-добрият отбор на турнира и непосредствено преди полуфинала беше лек фаворит в част от пазарите.
Следователно загубата с 1:2 от бъдещия европейски шампион сама по себе си не е срамна.
Проблемът е как Франция стигна дотам:
само един гол от игра преди полуфинала;
почти никаква атакуваща структура;
зависимост от автоголове, статични положения и индивидуални проблясъци;
неефективен Мбапе;
Гризман беше оставен на пейката в полуфинала;
Франция не успяваше да създава комбинации дори когато изоставаше.
Reuters тогава определи представянето като неспособност да оправдае предварителните очаквания и посочи решението на Дешан да остави Гризман извън титулярния състав като особено спорно.
Тук обвинението не е: „Как можа да загубиш от Испания?“
То е: „Как може отбор с Мбапе, Гризман, Тюрам, Дембеле, Баркола, Тео Ернандес и силна средна линия да играе толкова ограничено през целия турнир?“
Вина за отпадането: 4/10.
Вина за слабия футбол на турнира: 8/10.


6. Мондиал 2026 срещу Испания
Тук има важна разлика спрямо 2024 г.: непосредствено преди мача Франция беше фаворитът на букмейкърския пазар.
Линиите бяха приблизително:
Франция: +135 до +155 за победа в 90 минути;
Испания: около +210;
Франция: −140 да се класира за финала;
Испания: +120.
Следователно не е точно да кажем, че Дешан просто е загубил от по-силния предварително фаворит. Анализаторите можеха да предпочитат испанския модел, но пазарният консенсус беше леко в полза на Франция заради нападателната ѝ мощ и представянето дотогава.
Испания обаче я надигра ясно:
контролира средата;
неутрализира Олисе;
принуди френските нападатели да играят изолирано;
използва слабостите на френските крайни защитници;
Дешан не успя да промени навреме численото и позиционното неравенство в полузащитата.
Reuters описа Франция като технически и тактически надиграна, а самият Дешан призна, че отборът му е бил вторият по сила в мача.
Така че за този конкретен полуфинал критиката към него е основателна. Но отново: загубата от великолепна Испания на полуфинал не превръща целия турнир в провал.
Вина на Дешан: 6–7/10.


Къде анализът е прав
Авторът правилно атакува три неща.

1. Франция често играеше под техническия потенциал на състава
Дешан почти винаги предпочиташе:
сигурност пред контрол;
преходи пред продължително позиционно нападение;
физическа устойчивост пред творческа организация;
индивидуална свобода на нападателите пред сложен колективен модел.
Затова много от отборите му изглеждаха по-малко впечатляващо от състава на хартия.

2. Не изгради устойчива атакуваща школа
Когато Гризман и Канте бяха във върхова форма, те свързваха отделните части на отбора:
Канте възстановяваше топката и покриваше пространствата;
Гризман играеше едновременно като плеймейкър, втори нападател и помощник в средата.
Без тях структурните слабости станаха по-видими. В този смисъл авторът е прав: Дешан често разчиташе конкретни велики играчи да компенсират липсата на детайлно разработена игра с топката.

3. Евро 2016 и Евро 2020 са реално пропуснати възможности
Особено 2020 г. не може да бъде обяснена с „малшанс в елиминационен мач“. Това е срив срещу значително по-слаб съперник.


Къде анализът прекалява
„Само една световна титла не е добре“
Това е най-слабата част.
Една световна титла не е „само“. Националният отбор играе световно първенство веднъж на четири години. Дешан участва в четири:
2014 — отпада от бъдещия шампион;
2018 — печели;
2022 — губи финала с дузпи;
2026 — отпада на полуфинал.

От общо 26–27 световни мача под негово ръководство, цялата историческа присъда наистина се решава от няколко момента:
гредата на Жиняк през 2016 г.;
десетминутният срив срещу Швейцария;
спасяването на Еми Мартинес срещу Коло Муани през 2022 г.;
тактическата загуба от Испания през 2026 г.
Ако ударът на Коло Муани беше влязъл в 123-тата минута, Дешан щеше да има две поредни световни титли и вероятно щеше да бъде поставян до най-великите национални селекционери в историята. Но качеството на цялата му работа не може логично да се променя драматично заради едно спасяване.

„Има играчи за три отбора, следователно трябва да печели“
Това също е подвеждащо.
Франция действително има огромен брой елитни футболисти, но те не са равномерно разпределени по позиции.
През 2026 г. например има:
много великолепни крила и нападатели;
но няма халфова линия от типа Зидан–Дешан–Пети или Канте–Погба–Гризман;
няма пиковите Варан и Умтити от 2018 г.;
няма естествен централен организатор;
Олисе е по природа десен атакуващ футболист, не класическа десетка.
Самият автор всъщност признава това, когато казва, че Франция няма средата и защитата от миналото. Но след това почти си противоречи, твърдейки, че съставът е толкова силен, че всичко под титла е недостатъчно.

Моят краен баланс

Не само срещу Швейцария може да бъде обвиняван. Дешан носи сериозна отговорност и за финала срещу Португалия през 2016 г., за ограничената игра на Евро 2024 и за тактическото надиграване от Испания през 2026 г.
Но общата присъда „една титла за 14 години с този ресурс е недостатъчна“ е прекалено строга.

Моята оценка:
Елемент Оценка
Турнирни резултати 9/10
Постоянство 10/10
Управление на състава 9/10
Адаптация в елиминации 8.5/10
Развитие на атакуващ футбол 6/10
Използване на пълния технически потенциал 6.5/10
Цялостна работа 8.5–9/10

Дешан не е треньорът, който реализира най-красивата или най-пълната възможна версия на френския талант. Но е треньорът, който превърна Франция в почти постоянно присъствие в последните четири на света.

Следователно разумната критика е:
„С тези футболисти Франция можеше да играе по-добър и по-смел футбол.“
Неразумната критика е:
„Една световна титла, два световни финала, европейски финал и още два полуфинала не са добър резултат.“

Това вече не е сериозна историческа оценка, а оценяване на национален отбор така, сякаш играе шампионат от 38 кръга, в който най-силният състав задължително трябва да завърши първи.

Дяволе, хайде и аз да се включа. Преди мача, ти написа, че Франция има по-добри вратар и защита. Кое им е по-доброто? Менян (Милан) - субективно мнение, но аз споделям мнението на Момчи, че с черен вратар нищо не си печели. Симон е стабилен. Като Пикфорд. Не е нещо топ, но е стабилен и рядко прави груби грешки. Кое й е по-великото на защитата на Франция? Салиба е класа, но млядият Кубарси не му отстъпва. На останалите позиции не виждам съществена разлика. Стигаме до халфовата линия. Франция от години залага на яки и бързи негри (Рабио е бяла врана и неслучайно най-добър). В друга тема коментирахме гениите във футбола. Най-изразената гениалност е в средната линия и там отромните негри имат всичко, освен гениалност.