Последният финал, в който дра от фаворитите са играли финал и мачът е бил решен в редовното време, е този от 2002 година.

За мен е почти невъзможно Аржентина да бие в редовното време освен ако не вкара победен гол в самия край на мача. Испания е по-възможен победител в редовното време.

То даже и 2002 Германия не знам дали бяха от фаворитите, бяха доста слаби всъщност и ако не беше Кан максимум до четвъртфинал да бяха стигнали. Така че по-скоро бих казал 1998.

Германия си е Германия. Винаги е сред топ 10 на фаворитите.

много време мина може и да бъркам но:
основните фаворите на всички тогава бяха Франция актуален световен и европейски шампион и Аржентина, те май бяха дошли с голямта кошиница заради квалификациите + на трето място Италия

ПП: но като се замисля май тази кошница на Аржентина се отнасяше за 2006

Не бъркаш за Аржентина. Бяха на първо място в класацията на ФИФА. Германия баха в топ 5 или 6.

Странно за Германия, ако е било така след слабото представяне на световното 98 и особено след грандиозния провал на Евро 2000. А доколкото си спомням тогава нямаха и поколение и освен великия Кан имаха един Балак и това беше.

Аржентина нямат дори удар по посока на вратата. Не си спомням такова чудо на финал на СП.
Личи си, че Ямал не е във форма. Ако беше Ямал отпреди контузията Испания щеше да води с 1:0.

Ама май нямаше цели 30 минути, някой засече ли всъщност? На мен ми се стори 15, макс 20 минути това шоу?

Този финал много ми напомня на финала от СП90

Най-сетне и Феран да вкара гол и то в какъв момент!

Напълно заслужена титла на Испания, Аржентина не игра нищо!

Макар мъчно, футоблът победи. Испания не даде на Аржентина да играе футбол. Това не е малоумната Англия.

Парагвай показаха повече футбол срещу Франция отколкото Аржентина днес. Да не говорим, че и Паредес трябваше да бъде изгонен и да останат с 9.

Испания бяха най-класния отбор и заслужено стават световен шампион за втори път. Единствената им слабост са че нямат 9-ка и срещу сгъстена защита е малко мъчно да ги гледаш как нямат план Б. Днес примерно, ако не беше идиота Фернандес , едва ли щяха да победят и в продълженията при 11 на 11.

По-добрият отбор спечели и най-добрият отбор стана световен шампион. Де ла Фуенте надигра Скалони философски, стратегически и тактически. Философията на Йохан, Ла Масия, тоталния футбол, надграден с дълбоката преса, контрол върху топката чрез бързи единични пасове и съвършено сработване на играчите триумфира.
Скалони е далеч от тая философия, но постигна огромни успехи през последните няколко години като спечели всичко възможно. Сега бе близо, пак стигна финал, но в същото време беше и много далеч на самия финал. Такъв свиреп контрол на финал на СП историята може би не познава. Освен че философски и стратегически беше надигран от учителя си (Скалони е учил при де ла Фуенте в школата за треньори в Испания), Скалони допусна и тактически грешки на самия финал, не успявайки да разчупи някак свирепия контрол върху топката. Допусна грешки и в състава, много странно защо Лаутаро, отбелязал два поредни гола като резерва вкл. победния срещу Англия, не видя терен този мач. След червения картон наблегна прекалено на отбраната и след като логично допуснаха гол, накрая поне трябваше да засили нападателната мощ.
Испания победи не защото разполага с по-добри играчи, а заради по-добрия треньор, по-качествения и доказано печеливш стил на игра. Без да имат изявена звезда като Меси, Холанд, Кейн или вдупе смачкаха всички останали. Още на ЕП като видях как играят знаех, че са основен фаворит и на това СП.

Аз ще направя един паралел с Италия 90. Тогава Аржентина пак беше световен шампион и пак не беше убедителна и пак се промъкна някак си без да заслужава до финала. И тогава зависеше от 1 футболист Марадона и сега от Меси. И тогава загуби финала с 1:0.

Обаче сега беше много по-жалка. 0 Хг, 0 удари, тотална 0 и чак в края направиха 1-2 анемични удара. Съдиите яко ги бутаха, гола на Нико така и не разбрах за какъв точно фал беше отменен. Също така много фалове бяха отсъдени в тяхна полза. Но логиката възтържествува.

Честито на Испания, абсолютно заслужена титла. Допуснаха само 1 гол за цялото първенство - уникално постижение!

През 1990 година геният на Марадона се прояви единствено в мача с Бразилия. Основната заслуга за финала им тогава беше на вратаря.

Баси, тия испанци рулират навсякъде, Европейски, сега световни шампиони, а олимпийски също, това го забравиха коментаторите, а и женките им световни шампионки. Отделно в Европа испанец треньор на английския шампион, испанец треньор и на европейския шампион ... Такава доминация поне аз не помня!

Тогава на финала пак се ритаха яко аржентинците и имаше червени картони за тях. Не си спомням дали имаха нещо в атака тогава, ама пяк нямаха чисти положения май.

Получиха два червени картона и имаха май сало един удар към вратата на ФРГ.

Значи реално същия финал, само дето измислиха дузпа за Германия тогава, та не се стигна до продължения.

Не помня колко положения имаха 1990, но дузпа за Германия тогава нямаше.

А паралела е, че тогава Марадона плака, както плака вчера и Меси - в буквалния смисъл.
Иначе си прав и тогава завършват с 0 удара във вратата, както вчера.

Те на това Световно след групите играха на принципа - играем само ако ни вкарат :)
Стигнаха финала благодарение на лесния поток, съдийски побутвания и индивидуални гениални изпълнения + много хъс и малко късмет когато натискаха в края. И както винаги физически груби и арогантни.