Е това е мача на първенството

Гледах още снощи в реално време, но много ми се спеше и нямах сили да пиша.
Стана епичен мач най-вече заради мистиката около Ацтека и невероятната атмосфера, която създадоха мексиканските фенове. Смятайте щом много често футболистите си накланяха ушите към устата на съдията, за да чуят какво им казва (а той сигурно е крещял) + прегракналия Хари Кейн. Знам, че Ацтека има много добра акустика, а и самите мексикански фенове са много страстни и така. Наистина АД. Да добавим надморската височина (абе горе-долу все едно да играете футбол на Мусала), жегата и влагата (защото валеше).
Това беше първата загуба на Мексико на Ацтека в мач от СП. Чак от 11-ия опит. Дори великата Западна Германия не успя да ги бие в редовното време. И едва 3 загуба на Мексико на Ацтека в цялата им история.
Англия направи много голям мач чисто откъм мъжество и себераздаване, не толкова като качество на играта, но това първото стига и е по-важно, защото именно това решава такива емоционални и хаотични мачове, които не следват основните правила във футбола.
Мексико игра по-силно през първото полувреме според мен. Задушаваха англичаните с преса и бързи и късни подавания. Отдавна не бях гледал Англия толкова дълбоко бранеща се и то срещу отбор от средна световна класа, не гранд. Смятайте за какво тичане става въпрос. Англичаните пък разчитаха на дълги подавания към свободните зони. Това не работеше, но им беше тактиката. Настояваха и сполучиха. Страхотна атака на скорост, Сака-Белингам гол. Мексико бяха в шок, че при първата опасност получиха гол (а преди това Мексико имаше огромно предимство в играта) и докато се опомнят получиха втори. Груба грешка в центъра на защитата и много майсторско отиграване на Кейн за втория гол на Джуд. Мексико обаче успяха да върнат 1 гол до края на полувремето, което беше много важно. Те даже имаха 2 реални шанса да направят 2-2. Буквално за тези 10 минути до края на полувремето, мексиканците играха най-силно в хода на целия мач.
Този ЧК на Куанса (напълно заслужен ; бтв: дузпите също ги си имаше, НО съдията беше много слаб) според мен по-скоро попречи на Мексико. Малко след него допуснаха много наивна грешка допускайки Гордън (след пас на Пикфорд?!) да се откъсне фронтално срещу вратаря. Логично дузпа и принц Хари не прощава. Мексиканците пак намериха начин бързо да върнат единия гол, адмирации за което (явно наистина си има магия на този стадион и те просто си вярват страшно много), но след като стана 2-3 нещо се случи с тях. Дали свършиха горивото (70 минути зверско тичане с което да компенсират по-ниската си индивидуална класа) или пък дали смените на Тухел (който буквално вкара всички защитници в игра и затвори отвсякъде Мексико), но имаше един юруш натиск с несконечни центрирания без никакъв ефект. Чак в последните минути стигнаха до едно, две мелета, но реално Мексико нямаше чисто положение за гол (дори такова на 50% гол) след като намалиха от дузпа за 2-3.
Заслужена победа за Англия, която страшно много ще им помогне на чисто ментално ниво.
За Мексико мога да кажа само добри неща. Изиграха много силен турнир, но срещнаха един от най-добрите европейски отбори и ето го резултата. Ами много голям процент от мексиканските футболисти играят основно в местното първенство, а срещу тях беше една от най-скъпите селекции на този Мондиал. Все топ футболисти от най-силното първенство в света. Мексико през годините е имал далеч по-впечатляващи селекции, сега просто домакинския фактор им помогна много.

Предстои Англия и Норвегия или направо дерби от Висшата лига на Англия. Най-важните футболисти на викингите играят в Премиършип, самите норвежки футболисти (и фенове) са откърмени с футбола от Висшата лига (не само заради Солскяер) и ще стане велик мач в Маями, сигурен съм в това.
Ще ми е много любопитен дуела между Йодегор и Райс в средата на терена (двамата шампиони от Арсенал) и Холанд срещу Гехи (съотборници в Ман Сити).

Мачът със Западна Германия се е играл на друг стадион.

А за атмосферата. Да, лудница е било. Сега чух в X (бившия туитър) автентичен звук/атмосфера от трибуните. Ами то е било нещо страшно. Заболяха ме ушите само от 30 секунди слушане, смятайте.
А и не си спомням някога на национално ниво да не чуя английските фенове и техните песни за 90 минути. Но пак евала, че не бяха никак малко. Поне едно 5000 англичани видях на трибуните, ако не и 10 000.
И още нещо, меиксиканските фенове не освиркаха химна на Англия, евала за което. И неочаквано за мен.