Аз пък искам да добавя, въпреки, че катогорично най-силния отбор спечели купата, най-силен отпор им даде ... Белгия. Много ме е яд за Куртоа, ама много, друго щеше да е с него. Червените дяволи изобщо не отстъпваха на Ла Фурия, кофти!
| PMLeague https://clubs.pmleague.com/phpBB3/ |
|
| Моят обзор на Световното първенство https://clubs.pmleague.com/phpBB3/viewtopic.php?f=158&t=17063 |
Страница 1 от 1 |
| Автор: | Diavolo [ 23.07.2026 16:59 ] |
| Заглавие: | Моят обзор на Световното първенство |
Моят обзор на Световното първенство 2026 Счупиха се адски много рекорди на това световно първенство. Вкараха се рекорден брой голове пред рекорден брой зрители по трибуните и пред телевизорите. Въпреки това не бих казал, че ще го запомня с нещо кой знае колко специално. Да кажем така - не беше лошо първенство, но не и такова, което ще остане трайно в паметта ми. В моята лична класация е по-скоро назад. Не е на дъното, но определено е по-близо до него, отколкото до върха. Защо? Защото за моя по-консервативен вкус промените бяха твърде много. Твърде много политика. Твърде много гафове на всякакво ниво. Твърде слабо съдийство. Футболът постепенно се превръща от спорта на народа в спорт за богатите. Липсваха ми големите класики, които почти винаги присъстват на всяко световно първенство. Тук имаше само една среща, която според мен ще остане в историята, и то основно заради драмата в края, а не заради качеството на футбола. Визирам полуфинала между Аржентина и Англия. Въпреки че имаше цели 16 мача повече във фазата на директните елиминации, твърде малко двубои се решиха след продължения, а още по-малко след дузпи - именно онази истинска черешка на тортата на всеки голям форум. Яд ме е, че не видяхме Франция - Германия на осминафиналите и след това Нидерландия срещу победителя от този сблъсък на четвъртфиналите. Португалия също ме разочарова сериозно. Очаквах да спечелят своята група и да гледаме мечтания четвъртфинал между Меси и Роналдо. Е, в крайна сметка се получиха мечтаните за ФИФА четири най-високо ранкирани отбора на полуфиналите, но самите полуфинали разочароваха. Големият финал беше изключително скучен и грозен мач, в който само единият отбор играеше футбол. Другият практикуваше по-скоро ръгби. По-неприятен финал съм гледал единствено през 1990 г., когато отново Аржентина беше замесена в битката за титлата. Странни птици са аржентинците - правят едновременно едни от най-грозните и едни от най-запомнящите се финали в историята (1986 и 2022). Аржентина беше най-обсъжданият отбор на първенството. Имаше дори подписка за изхвърлянето на отбора, която достигна сензационните 23,3 милиона подписа (?!). Само около един милион не и достигнаха, за да попадне в Рекордите на Гинес. Бутани или не, фактите сочат, че именно Албиселесте участваха в малкото истински запомнящи се мачове на турнира - драмата с Кабо Верде (3:2 след продължения), обратът срещу Египет (от 0:2 до 3:2) и полуфиналът срещу Англия, където обърнаха резултата от 0:1 до 2:1 след истински колапс на Томас Тухел и неговата Англия. Не бих казал, че станахме свидетели на някаква революция във футбола - нов тактически прийом или нова тенденция, която да промени играта. Това, което аз лично ще запомня, е друго: Това световно първенство беше турнир на индивидуалните рекорди (в отделен пост съм подготвил всички важни рекорди, които паднаха), както и на великото надстрелване между най-добрите нападатели в битката за Златната обувка. Но в крайна сметка обаче победи колективният футбол на Испания! И нека това бъде урок за всички. Отборът винаги е бил и винаги ще бъде над отделните звезди. Испания също разполагаше с невероятно талантливи футболисти, за които във футбола почти не съществуват тайни. Разликата беше, че всичко при тях беше подчинено на колектива. Видях една Испания, която не просто играеше тики-така, а я беше надградила, при това без да разполага с типичен централен нападател от ранга на Раул, Торес или Вия. Съдийството и ВАР По-слабо съдийство на голям форум не бях виждал! Виня изцяло ФИФА, която продължава да кани откровено слаби съдии от знайни и незнайни кътчета на земното кълбо. Виня системата ВАР, която се намесваше, когато си поиска, и не мереше с еднакъв аршин. Виня и начина, по който съдията на терена и ВАР работят заедно. Това вече се забелязва и в европейския футбол - съдиите все по-често ги е страх да взимат тежки решения, защото чакат ВАР да им свърши работата. Други пък се правят на по-велики, отколкото са, и отсъждат светкавично, без дори да се замислят, включително в ключови ситуации, които после ВАР няма право да поправи. Така е, когато цялото взаимодействие в системата е счупено. Атмосферата и феновете Стадионите в САЩ бяха огромни и почти винаги запълнени на поне 95%. Невиждана досега посещаемост и отново счупени рекорди. НО, с изключение на аржентинските и мексиканските фенове (които все пак бяха домакини), истинска атмосфера почти липсваше. Защо? Защото ги нямаше истинските футболни фенове. Те просто не могат да си позволят да отидат на световно първенство в САЩ. За едно подобно пътуване са необходими поне 10 000 долара. Това е скандално. И нечовешко! Не за това беше създаден този спорт! Хубавото поне е, че нямаше сериозни хулигански прояви и грозни сцени. Да, имаше няколко сбивания по улиците на САЩ и Мексико, основно с участието на аржентински, мексикански и английски фенове, но те бяха единични/инцидентни случаи и без сериозни последици. Американците се бяха постарали да осигурят максимален комфорт за своите гости - поне що се отнася до организацията и дребния бизнес. Но веднага идва и логичният въпрос: На каква цена? Таксита, транспорт, хотели, храна, напитки... Да не говорим за най-скандалното – цените на билетите. Новият формат Тези 104 мача ми дойдоха малко в повече. И това го казва човек, който е футболен запалянко още от дете. За първи път в живота си пропуснах мачове от голям футболен форум. Не бяха много. Но ги пропуснах. И не съжалявам. Немалко срещи гледах по-скоро по задължение, отколкото с удоволствие. По едно време усетих пренасищане. Преди това никога не ми се беше случвало. Гледал съм с широко отворени очи дори мачове между откровени средняци. А след четири години... Почти съм сигурен, че ни чака още повече баластра. Убеден съм на около 90%, че ФИФА ще увеличи броя на участниците до 64 отбора. И според мен точно там ще спрат. Защо? Ами много просто. 1. Повече мачове = повече приходи. Само Световното първенство през 2026 г. донесе около 10 милиарда долара приходи. Това мисля говори достатъчно. 2. Би трябвало така да има и повече европейски квоти, което да тушира в някаква степен битката на УЕФА срещу Джани Инфантино. 3. Африка, Азия и КОНКАКАФ също ще получат още повече представители, което практически гарантира политическата подкрепа за Инфантино. 4. Ще отпадне абсурдната схема с най-добрите трети отбори. При 64 участника ще има 16 групи по 4 отбора, а напред ще продължават само първите два. Това поне е логично. 5. Голямата мечта на Инфантино остава Китай и Индия. Не защото са футболни сили. А заради огромния телевизионен пазар. Новите правила Твърдо съм против рекламните паузи. Да, нека има една пауза за хидратация, ако температурата е над 28 градуса. Но тя трябва да бъде максимум две минути. И без реклами. Категорично съм против и шоуто на полувремето на финала. Европа заслужава повече квоти! За сметка на туристическите участници от Азия и КОНКАКАФ. Интересно ми е какво ще стане, ако един ден УЕФА реши да обяви открит бойкот на ФИФА? Без Европа и европейския пазар ФИФА трудно би оцеляла в сегашния си вид. Новите правила във футбола Като цяло новите правила ми харесват. Но трябва да оправят една голяма глупост. При втори жълт картон и при неправилно отсъден/неотсъден корнер ВАР трябва да има право да се намесва и в двата случая. Не може системата да се използва само когато е удобно. Или се използва докрай. Или изобщо не се използва! Моята окончателна оценка за Мондиал 2026 е: 6 от 10. Най-силният отбор: Безспорно Испания. Колективът над индивидуалното! Бих отличил и играта в нападение на Франция. Невероятно красивите комбинаци на скорост с едно докосване. Най-голямото разочарование: 1. Португалия Очаквах много, много повече от тях. Дори световна титла. Тук колективът и микроклимата в отбора провалиха този изключително талантлив състав! 2. Германия Не толкова заради отпадането на Парагвай (имат прогрес, все пак излязоха от групата), а заради страхът и абдикирането на основни футболисти при изпълнението на дузпи (а Германия никога не беше губила на дузпи на СП) 3. Уругвай Да не можеш да продължиш напред дори и като най-добър трети при група с Кабо Верде и Саудитска Арабия е скандално. И тук като при Португалия, основната вина е в треньора и атмосферата вътре в съблекалнята, за което именно треньорът отговаря. 4. Нидерландия Много силна игра в групата, но срещу Мароко на 1/16 финала, лалетата не играха своя футбол заради Роналд Куман и чисто игрово бяха тотално надиграни от Мароко. Разочароваха още отборите на Бразилия, Турция, Република Корея и Чехия! Приятната изненада: Капо Верде разбира се. Дебютант с общ брой жители по-малък от софийския Люлин, но островитяните не загубиха в редовното време от 3 световни шампиона: Испания, Аржентина и Уругвай! Норвегия, Швейцария и Египет също ме изненадаха приятно, като според мен и трите отбора бяха по-добри съответно от Англия и Аржентина, но бяха порязани от съдиите. Най-значимите гафове: На 1 място слагам разбира се скандално отмененото наказание на американеца Балогун за 1/8 финала с Белгия, което опетни завинаги ФИФА като име! Каквото и да правят оттук-нататък, вече нищо няма да бъде същото. Паузите за хидратация са ми на 2 място Бутането на определени отбори и най-вече Аржентина, много слабото съдийство и неясните и избирателни включвания на ВАР подкопаха доверието във ФИФА като институция, която осигурява равен старт за всички! Сред гафовете безспорно слагам и решението на Томас Тухел да заиграе 5-3-2 и реално след гола на Гордън, Англия се окопа в срамен нисък блок при оставащи над 40 минути до края на мача (с продължението). Нещо абсурдно и трудно за осмисляне и обяснение! Най-запомнящите се приятни мигове: Викингското гребане на норвежците! Това ще остане завинаги в историята и не случайно се счупиха рекорди за най-много гледания в Тик Ток и Инстаграм. Пълните стадиони ; невероятните фенове на Мексико и Аржентина ; отпадането след дузпи в един ден (мачовете бяха един след друг) на Германия и Нидерландия ; отказът на Аржентина да играе футбол на финала ; 10-те гола в мача за 3/4 място ; 3 годишното полубратче на Ламин Ямал, този сладък дундьо беше голяма атракция също. Най-великите мачове: Реално такъв нямаше. В смисъл такъв, след години като се върна назад в спомените си няма да се сетя за конкретен велик мач за историята на този Мондиал и за мен това е голям проблем. Имаше страхотни мачове, но нямаше нито един мач, който през всичките 90 минути да е на ниво, като това високо ниво да продължи и в продълженията и да се стигне до дузпи. И все пак ще посоча следните мачове: 1. Аржентина - Кабо Верде 3:2 2. Нидерландия - Мароко 1:1 и дузпи 3. Бразилия - Норвегия 1:2 4. Мексико - Англия 2:3 5. Англия - Хърватия 4:2 Най-големият обрат: Аржентина срещу Египет! До 79-ата минута резултатът беше 0:2, а албиселесте успяха да обърнат мача още в редовното време. Тук поставям и обратите на Белгия срещу Сенегал и на Аржентина срещу Англия. Най-красивият гол: Имаше доста красиви попадения, така че тук ще бъда по-кратък, защото всичко е изключително субективно. 1. Сидни Лопес Кабрал (Кабо Верде) за 2:2 срещу Аржентина в продълженията. 2. Уилсън Исидор (Хаити) за 2:1 срещу Мароко. 3. Хулиан Алварес (Аржентина) за 2:1 срещу Швейцария в продълженията. Най-добрият треньор Е, разбира се, Луис де ла Фуенте! Изгради практически непобедим отбор. Който и да влезе в игра, действа по същия начин и носи опасност за съперника. Това е изключително гъвкав състав, който покрива отлично пространствата и владее топката не просто в собствената си половина, а именно в половината на противника. И отбор, който много бързо отнема топката и си я връща в свое владение. Най-добрият млад играч Пау Кубарси (Испания) Само на 19 години, а вече изглежда като напълно завършен централен защитник. Невероятен талант. В него виждам онази елегантност и красота в играта в защита, която имаше любимецът ми Алесандро Неста. Играч на турнира Тук изборът е изключително труден. Звездите се подредиха така, че, подобно на битката за голямата Златна топка на Франс Футбол, няма безспорен победител, за когото спокойно да кажеш: Ето, това е човекът! ФИФА даде Златната топка на на турнира на Родри, който не записа нито гол или асистенция в целия турнир. За сметка на това той завърши с най-много успешни подавания - впечатляващите 747! Лично аз обаче бих дал отличието на Джуд Белингам (Англия)! Да, той изигра слаб полуфинал срещу Аржентина, но според мен основната вина за това беше на Томас Тухел. Но защо Белингам? Защото: Не е централен нападател, а въпреки това отбеляза повече голове от головата машина Хари Кейн ; превърна се в най-резултатния англичанин в историята само в рамките на един Мондиал ; беше лидерът на Англия през целия турнир ; в няколко ключови мача именно той практически измъкна отбора. Това е футболист с огромно влияние върху представянето на своя тим. Моят идеален отбор на първенството Избирам офанзивната схема 3-4-3! Трима централни защитници, много преса и постоянен натиск. - Орландо Хил (Парагвай) Пау Кубарси (Испания) - Аймерик Лапорт (Испания) - Марк Гехи (Англия) Родри (Испания) - Мартин Йодегор (Норвегия) - Лионел Меси (Аржентина) - Джуд Белингам (Англия) Майкъл Олисе (Франция) - Ерлинг Холанд (Норвегия) - Килиан Мбапе (Франция) Ако трябва да играя с по-класическите системи... ...например 4-3-3 или 4-2-3-1, тогава изборът ми ще изглежда така. На десния бек бих поставил Марк Кукурея (Испания), а на левия - Андреас Шелдерюп (Норвегия). В центъра на защитата остават Кубарси и Лапорт. И тук започват някои тънки промени. При схема 4-3-3 В халфовата линия бих сложил: Родри, Йодегор и Белингам В атака: Меси, Мбапе и Холанд Тук Майкъл Олисе остава извън състава, защото трудно намирам необходимия баланс с него в състава. При схема 4-2-3-1 Двойката дефанзивни халфове е ясна: Родри и Йодегор (той и с повече мисъл в атака също така) Пред тях: Майкъл Олисе, Килиан Мбапе и Джуд Белингам На върха: Ерлинг Холанд Интересното е, че именно при тази схема не намирам място за Лионел Меси. Олисе бих предпочел, защото в рамките на този турнир подаваше топката по-добре, а освен това е по-млад и по-бърз. Защо навсякъде избирам Холанд пред Кейн? Разбира се, това е субективно. Но аз вече имам достатъчно футболисти, които да вършат "черната работа" Искам нападател, който да стои постоянно на върха на атаката и да знам, че винаги мога да го намеря с подаване, а не да го търся около собственото си наказателно поле, където се е заел с отнемането на топката. И още нещо: Холанд практически сам изхвърли Бразилия. Докато Кейн сам изхвърли ДР Конго. Според мен има разлика... |
|
| Автор: | TheExorcist [ 23.07.2026 18:32 ] |
| Заглавие: | Re: Моят обзор на Световното първенство |
Аз пък искам да добавя, въпреки, че катогорично най-силния отбор спечели купата, най-силен отпор им даде ... Белгия. Много ме е яд за Куртоа, ама много, друго щеше да е с него. Червените дяволи изобщо не отстъпваха на Ла Фурия, кофти!
|
|
| Автор: | Vendome [ 23.07.2026 19:51 ] |
| Заглавие: | Re: Моят обзор на Световното първенство |
Единственото хапче срещу Испания бяха дузпи. Случилото се с Куртоа е част от играта. |
|
| Автор: | Hiksa [ 23.07.2026 21:37 ] |
| Заглавие: | Re: Моят обзор на Световното първенство |
Испания отпадат с дyзпи срещу Русия, Италия и Мароко, така че явно това е единствения начин да ги победиш в тази им версия. Джордж Камел интервюира хора били на финалния мач и ги пита колко са си платили. И да, огромна част взимат заеми, за да си платят или от родителите си (между другото мен ще ме е срам да взема пари от някого, особено от баба/дядo, явно хората с чувство за чест/достойнство са малцинство). https://www.youtube.com/watch?v=YUns8lt ... dlIGthbWVs |
|
| Автор: | Vendome [ 23.07.2026 22:23 ] |
| Заглавие: | Re: Моят обзор на Световното първенство |
Лош пример. Взимат заеми, пълнят касата на ФИФА и тя продължава с тези цени. Кога Испания е губила с дузпи от Италия на световно? |
|
| Автор: | SUBXERO [ 23.07.2026 22:40 ] | |||||||||
| Заглавие: | Re: Моят обзор на Световното първенство | |||||||||
Дали беше Световно или Европейско, не помня, но имам спомен за едни дузпи. През новия век беше. |
||||||||||
| Автор: | Vendome [ 23.07.2026 23:32 ] |
| Заглавие: | Re: Моят обзор на Световното първенство |
2020 (2021) Италия ги би с дузпи на полуфинал, но 2008 стана обратното. |
|
| Автор: | Diavolo [ 24.07.2026 00:03 ] |
| Заглавие: | Re: Моят обзор на Световното първенство |
А осъзнавате ли, че европейския футбол последните години се доминира от латино страните и като цяло средиземноморските и южняшките 2024 Испания 2020 Италия 2016 Португалия 2012 Испания 2008 Испания 2004 Гърция и т.н. Франция няма как да се причисли към тях, нищо че има излаз на Средиземно море. п.п. То пък Португалия няма излаз ама е съседна на Испания и няма как да не попадне в списъка. |
|
| Автор: | TheExorcist [ 24.07.2026 00:19 ] |
| Заглавие: | Re: Моят обзор на Световното първенство |
Ами забелязва се, да, с изключение световното 2014 само латиноси ( без Франция, които не са точно латиноси ) контролират водещите форуми! Само една вметка - Франция е сила и във футбола, летните и в зимните, докато латино не виреят на снегове, и студ, както и обратното! |
|
| Автор: | TheExorcist [ 24.07.2026 05:33 ] |
| Заглавие: | Re: Моят обзор на Световното първенство |
Деволе, Немците водят само с едно от европейците... И това ще бъде задминато скоро... баси средна възраст на хиспанярите 27 
|
|
| Страница 1 от 1 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ] |
| Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |
|
