Oi oi oi oi oi oi Pippo Inzaghi segna per noi!
| PMLeague https://clubs.pmleague.com/phpBB3/ |
|
| Интервю с легенда https://clubs.pmleague.com/phpBB3/viewtopic.php?f=17&t=657 |
Страница 1 от 1 |
| Автор: | Maldini [ 02.11.2012 23:09 ] |
| Заглавие: | Интервю с легенда |
Пипо Индзаги завинаги ще си остане един от любимите ми футболисти. Рядко ми се случва да плача заради футбол напоследък обаче неговият прощален мач ми разби сърцето. Той е гигант не защото беше с инстинкт на убиец пред гола, а защото е един от малкото футболисти със сърце на фен. Гигант! Малко останаха такива във футбола, дано и като треньор да ни радва в бъдеще. Засега неговите момчета са със 5 победи в 6 мача, нещо за което Мистер Алегри може само да си мечтае. Много е особено да Ви видим като треньор... Всички ми го казват... Все едно съм в риалити шоу – постоянно идват хора да ни гледат. На дебюта ми имаше почти 1000 души. Хубаво е да уча младите, да ги гледам как растат ден подир ден, да мога да им предавам онова, което нося вътре в себе си, което съм бил и което ме е извело до триумфите. Искам да им предам вечното си желание. Променили ли са се много момчетата в сравнение с Вашето време? Много. Младите тогава бяхме доста по-съзнателни. Новите поколения са капризни – компютър, фейсбук, малко футбол в парка... Аз играех на полянки, където използвахме чантите си за врати. Уличният футбол те пробуждаше. Какво Ви питаха първите дни? Зная, че за много от тях съм бил Индзаги. За мен е голяма отговорност, тъй като виждам в очите и лицата им многото очаквания от мен. Гледах да съм подготвен за всякакви въпроси. Хубаво е да знаеш, че можеш да ги научиш на нещо, че очакват нещо от теб. Как се живее без професионалния футбол? Знаех, че ще е трудно. Фактът, че останах в Милан, че останах на тренировъчното игрище и видях цялото това медийно внимание, ме направи смирен. Помогна ми да превъзмогна тежкия момент с напускането на активния футбол. Сега е времето, когато се наслаждавам на постигнатото. Когато играеш, въобще не си даваш сметка. Как така? Поне при мен бе така. Веднага щом постигнех дадена цел, си поставях нова. Затова не се наслаждавах на нищо. Не оставяхте подобно впечатление при празнуването на головете си... Ако сега се замисля за стореното през 2007 г. с петте гола в трите финала (б.и. – в Шампионската лига, световното клубно първенство и за Суперкупата на Европа), то си стига за две години наслаждаване, а тогава не му отдадох и минута време. Когато напуснеш футбола, огледаш се наоколо и видиш събудения от теб интерес, се запитваш защо е така, започваш да се вглеждаш в миналото и осъзнаваш какво си постигнал. Кое Ви кара да се чувствате най-горд? Обичта на хората. Спират ме да ми казват “grazie” (б.пр. – “благодаря”). Този пример искам да предам на хлапаците: когато играеш 20 години и всеки срещнат ти благодари, те кара да се чувстваш горд от това какво и как си постигнал. Как го постигнахте Вие? С желание, хъс и скромност. Мисля, че заради това хората толкова ме обичат. За човек, изживял футбола по моя начин, това е ценно. Защо не продължите или не отидохте в чужбина като Дел Пиеро? Имах оферти, включително от президента на Гранада, който дойде да ме види във Форментера. Да остана тук обаче бе твърде голяма възможност за мен, тъй като Милан си е Милан. Даде ми всичко. Приключих, вкарвайки гол пред един плачещ за мен стадион. Оставих голяма диря и не се виждах другаде. Чувствах се длъжен да взема това решение. За жалост не можех да продължа да играя в Милан, а какъвто съм си, ако не можех да играя за Милан, трябваше да приключа въобще. Нямаше смисъл да играя с друг екип в Италия. Ако пък бях отишъл в чужбина, щях да се отдалеча от семейството, града и приятелите си. Като треньор открихте ли някой нов аспект от характера си? Да, че трябва да се казват нещата в точния момент. Ще трябва да съм твърд, когато се наложи, но и да помагам на момчетата. Не мога да забравям, че са на 16 години и са на път да се превърнат в мъже. Освен да съм треньор, трябва да съм и възпитател: искам да знаят как да тренират, как да се хранят, как да се държат извън терена. Разликата между обикновения играч и шампиона е в тези детайли. Позволявате ли си сега някой и друг каприз? Първият е, че най-накрая отидох да живея в Милано след 12 години близо до базата Миланело. Мога да се наслаждавам на града. Преди живеех само за футбола и развлеченията не бяха за мен. Сега се разхождам, разглеждам паметници, радвам се на хората, на ресторантите. По-малко се тревожа какво ям, макар че след 20 години следване на определени диети е много трудно да ги промениш. Какво е първото нещо, което Ви хрумва сега, когато се събудите? Че всичко трябва аз да свърша! Преди мислех само за тренировки, за това да ида в Миланело, където всичко ми бе на тепсия. Когато отидеш на терена, трябва да си подготвил всичко. Срещаш 30 деца, всяко с проблемите си, и трябва да оставаш с лошия вкус в устата, когато извадиш някое от тях от състава. Какво Ви липсва най-много от активния футбол? “Сан Сиро”, емоциите на този стадион, головете и съотборниците ми. Помага ми това, че прекарвам дните си на терена. Предполагам, че носталгията ще ми мине. Кой спомен пазите най-живо? Онази вечер в Атина – моята вечер, когато бях на 34 години – и петте гола въобще в трите финала през 2007-ма. Никой не го е правил – нито Кристиано Роналдо, нито Меси. Стори го Индзаги, един италианец. Вкарахте 288 гола и празнувахте всеки от тях като да бе първият... От мен се чакаха голове. Затова ги празнувах толкова. Кой няма да забравите никога? Онзи в Атина срещу Ливърпул. Влизащата бавно във вратата топка, след като финтирах Рейна. Кой е най-класният футболист, срещу когото сте се изправял? Кака. Най-добрият защитник? Малдини, Неста, Ферара, Монтеро... Преди имаше велики дуели между нападатели и стопери: Креспо, Батистута, Виери, Монтела, Киеза срещу Канаваро, Малдини и прочее. Сега вече няма. Защо? Може би защото заради Барса е на мода да се играе без “деветки”. Нападателят, от когото сте се възхищавал най-много, е? Ван Бастен и Паоло Роси. От дете мечтаех да съм като тях. Валдано казваше, че Индзаги не може да финтира и стол. Въпреки това вкарахте купища голове. Откъде идва това? Винаги съм го имал у себе си. Това, че съм много инстинктивен, че виждах къде ще отиде топката още преди да е отиграна, е нещо, на което няма как да се научиш. Научих обаче някои движения и хитринки. Играл ли сте от май насам? Не, боли ме много. Познавате лично Феликс Баумгартнер. Вярно ли сте му пратил sms след неговия митичен скок? Да. Той беше само едно малко австрийско момче, когато се срещнахме за първи път. Горд съм от моя възпитаник Феликс. Елеонора Джовио, “Ел Паис” |
|
| Автор: | Diavolo [ 03.11.2012 06:11 ] |
| Заглавие: | Re: Интервю с легенда |
Oi oi oi oi oi oi Pippo Inzaghi segna per noi!
|
|
| Страница 1 от 1 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ] |
| Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |
|