Относно спора за великите формации, само да вметна, че нито дрийм тима на Кройф, нито на Гуардиола дрийм тима 2.0 нито набедения според някои за още по-добър отбор на Луис Енрике (?! :о) така и не успяха да играят две поредни години на финал в ШЛ. Същото важи и за другия испански гранд, Реал, било този на Дел Боске, било галактическия със Зизу и Фиго или сегашния с Роналдо.
Докато Милан на Капело игра три поредни финала, което в цялата история на ШЛ е правено само от друг италиански гранд (не испански или английски), Юве на Липи.
А единствените отбори, които стигат финал в ШЛ след като в предния сезон са взели купата са само три - Милан, Ювентус и Манчестър Юнайтед (с Роналдо).

... и Аякс 1995/1996.

Да, точно така и Аякс.
Страхоте отбор бяха тогава Аякс и бяха най-близко до това да дублират титлата си, защото загубиха чак след дузпи, макар че Ювентус тогава доминираха на финала и заслужаваха победата още в редовното време. Същото важи и за нас 1995 g. срещу Аякс. Владеехме мача, имахме по-добрите положения, но уви карма и не защитихме титлата си, а и много липсваше Савичевич в този мач.

Чак пък положения. Финалът ви с Аякс беше много скучен. Холандците бяха млади и се спекоха, в групата показаха кой е по-силен.

Чоло и неговите Атлети са една от малкото ми останали радости в съвременния футбол (трябва да отбележа, че никога не съм имал симпатии нито към Дюшекчиите, нито към кой да е Мадридски отбор)- Симеоне изтради трудолюбив, бояк, сърцат и самоотвержен отбор, и го изгради с малко пари, с много труд, интелект, вяра и честност. Дразня се когато чета, че Атлетико бил груб отбор- това не е вярно- твърд- да, груб- не. Не си спочням и един футболист на Атлетико, който да е предизвикал сериозна контузия на съперник. За мен Атлетико има най-силната защита в Европа- позовавам се не само на статискиката, а на впечатленията си от играта им- в защита те почти не правят грешки, подсигуряват се, цебият отбор се движи непрестанно, пресира и създава трудно преодолима мрежа пред наказателното си поле. За мен още по-впечатляващо е, че контузиите на титулярните централни защитници (Годин, Хименес) не се отразиха въобще- това изцяло се държи на страхотната работа на Чоло, който се довери на анонимен младок (Ернандес) и не се изкуши да върне примерно опитвия Габи в защита. Също не съм съгласен, че Атлетико играе грозен и дърварски футбол- за мен стилната и безпогрешна игра в защита е не по-малко красива от бързите атаки с едно докосване, от финтовете, волетата и задните ножици. Така че аз изпитвам естетическа наслада от футбола на Атлетико, напочнящ ми за храбрите парагвайци от времената на Чилаверт. Атлетико е силен, защото играчите имат безрезервна вяра в Чоло, защото той е изградил този отбор на основата на силен отборен дух, смелост, всеотдайност, съпричестност ("един за всички, всимки за един"), трудолюбие и вяра. Атлетико на Чоло никога не се предава и сплотеността на отбора плаши и сковава съперниците. От все сърце желая на Дюшекчиите да спечелят купата- заслужава го и Чоло, и отборът, и прекрасната му публика.

За мен това е абсолютно неуместно сравнение- разликата между Атлетико на Чоло и Челси на Мориню се видя в директните им мачове в Шампионската Лига, когато и в двете срещи Атлетико смачка Челси. И още- за разлика от Атлетико, Челси е изграждан с много пари с покупки на "звезди" с предумпцията да играе доминиращ футбол.

@Prototype_Iblis
Напълно съм съгласен, но бих разширил списъка включвайки в него и Турция, САЩ, Русия. Израел е стожерът на злото, мозъкът, а САЩ- изпълнителят, туловището. Но ще е безсмислено- управляващите еврейско-масонски "елити" ще останат незасегнати. Няма друга такава страна като Израел, която да произвежда само и едниствено оръжие и вируси (компютърни, но вероятно не само).

@Diavolo
Това, че мачкат във Франция за мен не значи абсолютно нищо- от доста време нивото на футбола във френския шампионат е доста ниско и би било немислимо след всичките наляти милиони да не мачкат. Повечето отбори излизат срещу ПСЖ като обречени, не оказват съпротива. Когато някой си повярва, какъвто бе случая с Монпелие, резултатът беше трагичен за парижани и за прехваления Апчелоти. Аз не се сещам за много запомнящи се мачове на ПСЖ (най ме впечатлиха миналата година на реванша срещу Челси, но Челси не чоже да бъде мерило). ПСЖ за мен е крайно антипатична сбирщина от наемници без дух. Дух с пари на се купува. ПСЖ е олицетворение на всичко, които не навиждам във футбола, пълния антипод на Атлетико.

Атлетико беше в топ 4 на най-активните играчи на трансферния пазар лятото на 2015 и пръсна около 120 милиона евро, което го нарежда сред първите 4-и за сезона, така, че това че отбора на Чоло е правен без пари са митове и легенди.

Аз не съм написал "без пари", а "с малко пари", а под "малко" имам пред вид средствата изхарчени от Атленико в сравнение с "големите". Атлетико каквото са похарчили общо-взето идва от продажби на техни играчи (Торес, Форлан, Агуеро, Фалкао, Диего Коща, Манджукич, Джаксън Мартинес- споменавам само най-известните нападатели, които да продали, защото инак списъкат ще стане твърде дълъг). Успехите на Атлетико на фона на вложените средства са серизони. Атретико никога не са харчили "готови пари" на щедри спонсори.

Айде сега манипулации: на +8.0 милиона са от трансферите, харчиха в рамките на това което продадоха, кога това е било при Челси?

Пристигнали (-136.0)
---------------------------
Jackson Martínez – 37.1
Stefan Savic – 25.0
Luciano Vietto – 20.0
Yannick Carrasco – 17.2
Filipe Luís – 16.0
Matías Kranevitter – 8.0
Bernard Mensah – 6.0
Augusto Fernández – 4.0
Santos Borré – 2.7

Заминали (+143,8)
------------------------------
Jackson Martínez – 42.0
Arda Turan – 34.0
Mario Mandzukic – 19.0
Toby Alderweireld – 16.0
Mario Suárez – 15.0
Raúl Jiménez – 9.8
Raúl García – 8.0