Гледах финала между египетския Ал Ахли (африканския Реал) и мароканския Уидад по beinSports Fr. Това беше финала в КАФ.
Първия мач в Кайро завърши 2-1 за червените дяволи, а реванша в Казабланка завърши 1-1 и така Ал Ахли стана за 11-ти път шампион на Африка!
Яд ме е, защото бях за Уидад, които имат спираща дъха публика. Значи атмосферата беше като на война, нещо страшно. Уникална хореография, пиротехника и мощно пеене. Имаше страшно много полиция, защото Египет и Мароко никак не се обичат. Агитката от Кайро бяха не повече от 1000 човека.
Извън атмосферата мача беше много куц. Много бавно темпо, сякаш гледаг футболистите на забавен каданс. Положения за гол почти нямаше, защото нямаше острота в атака и защитата винаги вземаше превес. Разчиташе се на центриранията.
По-рано тази година гледах решителните мачове в азиатската шампионска лига, където на финала стигнаха Ал-Хилал от СА и Урава Ред Даймъндс от Япония. Урава спечели за 3 път, а там най-много купи в историята имат именно Ал-Хилал с 4.
Ами определено Азия е по-напред с материала, защото темпото беше по-високо. Не че имаше кой знае каква разлика във видяното. Там японците направиха страхотна атмосфера в Сайтама. Публиката на Ал-Хилал не става, тази на Ал Ахли също не ми хареса.
Като атмосфера: Уидад (изобщо всичките им фенове на водещите отбори) след това Урава и японците като цяло.
Като игра: японци и саудитци. Египет и Мароко зле.