Не мога да се съглася, че треньор който печели трофеи вече е "свършил" с футбола.
Сър Алекс Фергюсън има голяма възможност да спечели трофей и този сезон, но дори да не го направи, пак не може да се констатира, че вече се е изчерпал.
Най - малкото Юнайтед от 1992 г. не излизал от тройката на Висшата лига. Дори това постижение да беше направено в малтийското първенство пак щеше да е впечатляващо.

Не виждам и защо Фергюсън трябва да се сравнява с Моуриньо, това е все едно да сравняваш Майкъл Джордан с Коби Брайънт. И двамата са добри, печелили са трофеи, но място за сравнение няма.


Фергюсън може да бъде сравняван с треньори от неговото поколение - Саки, Липи, Трапатони, Капело, Хайнкес, Хицфелд и т.н.
А това че някои от тези имена вече не са в професията само показва как Фергюсън се адаптира към новите реалности и че е добър специалист.

Моуриньо е добър треньор, който е постигнал успехи със силни отбори, с добър бюджет.
И Порто, както и Челси, Интер, Реал са спечелили много трофеи преди неговото идване, спечелили са и след неговото идване и ще продължат да печелят и за в бъдеще.
Все пак няма как да не отчета, че Моуриньо спечели Шампионската лига с Порто и Интер, като това нещо може да се отдаде на малцина.
От друга страна, когато спечели титлата с Порто Манчестър Юнайтед беше единствения гранд, който "драконите" отстраниха по пътя си. При това при скандално съдийство в реванша и не е само отменения гол на Скоулс.
Ла Коруня, Лион, Монако са много добри отбори, но не са грандове.
С Челси той не стигна до финала, а Аврам Грант и Роберто Ди Матео го направиха, Роби спечели и купата.

Мен не са ме питали какво ще стане, ако Моуриньо стане треньор на Юнайтед, но аз ще споделя.
Просто няма да гледам отбора, докато той е начело. Ако трябва и това да е 4-5 години.
Самият Моуриньо няма навика да се задържа много на едно място.


Футболът отдавна не е игра само за бедните, но хората със състояние, които се интересуват от играта имат съвсем различни съображения от средностатистическия запалянко и по съвсем различен начин изразяват емоциите си.
И със сигурност не пишат по форуми или пък да коментират мача в някое студио.
Това го правят хора от бедната класа, хайде да кажа средната.

В този смисъл само един средностатистически бачкатор може да въведе понятие грешна или печеливша тактика.
По правило коментарите изобилстват с клишета, ако един отбор е спечелил мача той е играл супер, ако го е загубил е пълен провал.
Аз за толкова години така и не съм чул или прочел един смислен анализ защо даден отбор е загубил или спечелил даден мач, като мнението е подкрепено с неоспорими аргументи.
За това в каква насока ще бъде мнението или анализа преобладват личните пристрастия, това как е свършил мача и т.н.

Според мен рецепта за успех няма.
Ако Юнайтед са играли "катеначо" снощи, то Ливърпул играха нещо повече от катеначо срещу Челси през 2005 г. , когато елиминираха "сините" от Шампионската лига, но им се получи, а победителите никой не ги съди.

Юнайтед, когато играха с Реал Мадрид през 2000 г. на "Олд Трафорд" се скъсаха от атаки, нападаха като мухи без глави, но Реал ги хвана на контра и ги наказа лошо.

Юнайтед поведе и с 3-0 срещу Байерн през 2010г. (това със сигурност не е станало с катеначо) , но в крайна пак отпаднаха и пак им изгониха човек.


Иначе основна слабост на Фергюсън е че е слаб тактически, но през годините той поизчисти това свое несъвършенство, така че той не става по -слаб треньор, напротив става по - добър с годините.

За снощи не мога да посоча негова груба тактическа грешка. Последната за която се сещам е когато Юнайтед водеше с 1-0 на Байерн в Мюнхен през 2010 г. , контролираше играта, но Фергюсън реши да извади халф и да пусне нападател (Бербатов) , може би защото търсеше по -убедителен успех. Това промени събитията на терена и Байерн вкараха два късни гола, за да спечелят с 2-1. Но няма гаранция, че това нямаше да стане и без Фергюсън да направи тази смяна.

Като титулярен състав може би грешка беше започването на Нани, защото през този сезон той не е основен играч за тима. Ашли Йънг и Валенсия са непостоянни и в този смисъл започването на Гигс сред титулярите беше правилно.
Да, Фергюсън остави на пейката Руни, Ернандес, Кагава, но това му даваше много опции при негативен резултат, като той се възползва и пусна Руни.
Няма гаранция че ако беше започнал отначало с Руни щеше да е различно. Това са интерпретации. Както и това дали ако беше започнал с Руни и после се нуждаеше от промяна щеше да има кой да пусне.

Грешки при Фергюсън може да се търсят и в селекцията.
Отбора е амортизиран и е достатъчно добър, за да продължи да печели и в Англия, но се нуждае от нов облик, за да печели в Европа.

В титулярния състав играят играчи като Рио Фердинанд, закупен през 2002г. , Видич и Евра, закупени през Януари 2006 г, Карик, закупен лятото на 2006 г. , Руни през 2004 г. , въпреки че той не започна титуляр снощи, докато Гигс и аз точно не си спомням откога е в тима, без да направя справка.

Но Фергюсън също е виновен за това, защото новите му покупки не могат да се преборят за титуляри.
Бяха дадени много пари за Йънг, Фил Джоунс, Пауъл, но те не играят редовно.
А такива като Клеберсон, също взет за не малка сума, които минаха и си заминаха вече никой не ги помни.
Отделно тимът продаде Кристиано и Тевес и не можеше да се очаква, че Валенсия и Ернандес ще ги заменят пълноценно.

Но също така е истина, че Юнайтед не е Сити или Челси, където могат да рискуват с даден играч, да купят наведнъж 10-15 човека и от всичките тези играчи да останат само 5, които да се наложат.

Но чисто статистически Юнайтед е най - успешния английски клуб в най - престижния турнир, откакто той се нарича Шампионска лига, а в Англия е пълен хегемон, така че като се направи баланс престоя на Фергюсън все още е много успешен!

Пхахахахах, по-скоро ти се надяваш, че Рома някой ден може и да заприлича на отбор, ма е малко вероятно

Хубав пост, поздравления!
Само че миналата година МЮ не спечели нищо, за тази - ще видим. Останаха ФА Къп и ВЛ, още в неделя имат сериозен мач.
Да, отбора е амортизиран и от поне 2 години САФ хвърля "геле" с новите попълнения, може би само РВП засега се отличава.
Смешно беше насилственото "отказване" на Скоулс и последващото връщане; както и с ВД Саар - и досега вратарския пост е проблемен. Писал си за централните защитници - коректно. Откъм бекове също не е добре.
Вместо Нани трябваше да е Кагава, със самочувствие, играч с голяма динамика и борбеност, а Рууни напоследък го пуска зад нападателя и щеше да е перфектно. Ако се закучеше резултата можеше от 4-4-1-1 да премине в 4-4-2 или 4-3-1-2, като вкара Йънг на смяна, например, или Ернандес. И дори при избора му след червения картон задължително трябваше да извади Уелбек и да вкара Кагава/Валенсия, ама веднага! Грозно е МЮ да прави катеначо в собствения си дом, все пак нали се води гранд?
За мен е изчерпан, а как се подигра с Бербатов не е истина - нашия му донесе 19а титла реално!
Мауриньо спечели 2 пъти титлата в Англия с Челси, после май никой не успя - т.е. чисто финансово май не е първото нещо. Също и преди него в Интер бяха похарчени колосални суми за доста скромни резултати - 2е скудета на Манчини бяха меко казано лишени от блясъка си поради липсата на Ювентус. Може да припомня израстването и последвал спад на играчи при него в Интер, да спомена Снайдер. И нали не мислиш, че е лесно да си начело на гранд, и да си успешен в това начинание?
Също така да си успешен и да печелиш титли в 4 различни първенства, като 3 от тях са от топ 4...и с 2 от тях да спечелиш ШЛ, може да станат и 3... надали е само до финанси.

Това за спечелените титли в различни първенства забравих да го отбележа, моя грешка! Но не беше нарочно, при толкова дълъг пост е нормално.

Срещу Челси ще бъде много неясен мач, поне за мен. Не съм сигурен доколко в Юнайтед искат трофея, аз бих заложил на равен мач и в преиграването Челси да спечели, но ще видим.

Връщането на Скоулс за мен е показателно само за едно нещо- в клуба няма достатъчно пари, за да му намерят заместник, след като с първоначалния вариант за бъдещето на тима без него не се е получило.

Бековете също са проблемни, така е. Рафаел не може да убеди, че заслужава да е твърд титуляр, но всъщност от отказването на Гари Невил Юнайтед нямат изявен играч на този пост. Да не говорим, че последните години на Невил не бяха от най -силните.
В ляво Евра знае, че няма реална конкуренция и е нормално да е непостоянен. Бютнер не може да му бъде сериозна конкуренция, поне на този етап.
Отделно от това за мен Евра не е достатъчно добър в защита, прави тъпи грешки, а честите му включвания в атака не може да компенсират недостатъчно добрия му принос за тима.

Иначе Анчелоти спечели титла с Челси, при това много убедително, но Жозе спечели две поредни, а това не се е отдавало на друг мениджър на тима досега.
Но също така според мен Абрамович донякъде си прилича с "титаните" спрямо отношението му към треньорите.
Моуриньо беше с много високо самочувствие, дори нагъл и затова успя.
Но Абрамович в крайна сметка пребори и него - натрапи му двама много добри футболисти, които обаче Жозе не искаше много-много. Балак и Шевченко. И трябваше да ги пуска в игра. Но също така трябваше, след като е поставен пред свършен факт, да се опита да работи с тях, защото те наистина бяха класни, независимо дали пасват на схемата му или не, но той отказа да го направи. Може да се каже, че той даде началото на съсипването на кариерите и на двамата.
В крайна сметка пак имаше най - добрите футболисти в Англия, но не стана шампион за трети път.

В Реал Мадрид много футболисти от сегашния тим дойдоха по негово време, той ги искаше.
Ди Мария, Коентрао, Йозил, Кедира, Модрич, Варан, Есиен.
Преди това знаеш, че отбора нямаше много добри резултати.
Голямо предимство е да ти дават възможност за такъв избор, да направиш тима си какъвто искаш.


Колкото до Бербатов той имаше много шансове да се наложи в Юнайтед, даже беше улеснен след продажбата на някои футболисти, но не използва ползотворно шанса си. Не е само мача със Сити, но не искам да задълбавам.
Само ще припомня последния му мач като титуляр за Юнайтед. Юнайтед загуби от Блекбърн на "Олд Трафорд" , Бербатов вкара два гола, но и бе виновен за два от головете на Роувърс. Първо направи дузпа, след това остана като статуя в наказателното поле на Юнайтед, когато пазеше Ханли от гостите. Първо играч на Роувърс стреля свободен, след това игра пак с топката и вкара гол, а Димитър дори не направи усилие да тръгне към него, за да го блокира с тяло. Той просто го гледаше отблизо. Този мач може би най -добре описва целия престой на Бербатов в клуба. Мигове на гениалност, но и на пълна апатия към случващото се на терена.

Иначе да, Бербатов има заслуга за 19-тата титла, но в този сезон и Ернандес, както и Руни вкараха много голове.
Фергюсън имаше трима човека, които бележат много голове, освен това добрата домакинска форма донесе титлата, защото в гостуванията Юнайтед бяха гола вода.
За добрите резултати в домакинските мачове заслуга имаше и защитата, заедно с вратаря Ван Дер Сар, но тогава и изпълнителите бяха с няколко години по - млади.
За Ван Дер Сар мисля, че той по собствено желание напусна клуба. Най - малкото не игра никъде след това.
Жена му имаше здравословни проблеми, може би и това го е накарало да се откаже.

Преди малко четох едно изказване на Пол МакГрат, че според него дните на Руни в Юнайтед са преброени.

МакГрат има право да изразява такова мнение, защото той самия пострада от Фергюсън и бе изгонен. Но доколкото знам е имал и проблеми с алкохола.
Такъв си е Фергюсън. И Уайтсайд махна, Страхън също, Йеспер Олсен, но пък остави Брайън Робсън!
После, в следващите сезони колко играчи махна.

Стига толкова, защото стана много дълго, а за мен това е безсмислено.

Сега прочетох потвърждение за трансфер на Рууни в Гонг. Ами така се прави, не както с Бербатов. Представяш ли си да го забие на пейката и догодина каква ще е цената на Рууни? Ако не е бил харесван Барби от САФ, да бе поставен в трансферната листа 1 година по-рано, когато би било съвсем нормално обяснение с подмладяването на отбора, като разбира се първо използват опцията за удължаване на договора, както го и направих по-късно. За Ернандес като конкуренция на Бербатов е писано много, имаше и детайлна статистика за тяхната игра в последния шампионски сезон, която категорично показваше тоталното превъзходство на сънародника ни. Това разбира се се и доказа в настоящия, където мексиканчето вече е в ролята на Бербатов и се застоява по-често на пейката. За мен освен унижението, на което бе подложен нашия е недопустимо. Особено изваждането му от групата за финала на Уембли, когато липсата му доведе до това, че английския отбор изглеждаше повече от комично! В следствие на това му падна драстично цената и в края на краищата МЮ светнаха на червено с над 25 млн паунда! Бил се бил доказал САФ, че е в правото си да взима всякакви решения - никой не го търпят на основа минали заслуги, винаги по-важното е настоящето и бъдещето. За МЮ то не е особено атрактивно, въпреки неговите 12 точки преднина в момента във ВЛ, които в голяма степен се дължат на особен съдийски комфорт плюс непостоянство във формата на преследвачите и трусовете в Сити. И никак не съм сигурен, че Юнайтед няма да се напънат в мача с Челси, особено сега. Нервността при тях е на високо ниво след изхвърчането от ШЛ, и едно ново отпадане е много вероятно да рефлектира и в първенството. А вече и друг преди мен е питал изконното "Колко точки преднина"?

Човече ти направо ме радваш. Възхищавам се на факта, че всяко едно мнение ти е обосновано и обективно без да търсиш повод да се заяждаш. Браво за което, така трябва да бъде. Хубаво е, че имаш време да пишеш толкова дълго и с мисъл, за това което искаш да кажеш.
Що се отнася за Юнайтед мисля по-горе го написах някъде, че това е отборът главен претендент за лигата другата година. Защото Съра, колкото и да не го обичат хейтърите отново прави отбор, който е класен и мачкащ. Само Съра знае как да направи така, че Юнайтед да е отново на върха в Европа и още другата година това ще стане. Защото късмета срещу Байерн 1999 им се върна миналата година, а съдийските отсъждания в тяхна полза им се върнаха онзи ден. Сега всичко започва на ново и ако има някой човек в света, който да вдигне с Юнайтед трофея на шампионската лига, то това е именно големия АЛЕКС ФЪРГЮСЪН

Аз ли си въобразявам нещо, или от един момент нататък Нани натиска съвсем умишлено с бутоните:

http://www.101greatgoals.com/blog/nani-red-card-v-real-madrid-right-or-wrong/

Стига с тоя картон, въобще няма никакво значение за крайния резултат, а причина за извинение на некадърници.
Ценното в твоя линк е САФ, най-горното видео

Благодаря за хубавите думи на Жоро!

Фергюсън много пъти е изграждал силни отбори.Вярно е, че това не става бързо, но все пак трофеите, спечелени впоследствие показват, че чакането си е струвало.

Помня есента на 2005г. През сезон 2005/06 Юнайтед отпадна в групите на Шампионската лига, в първенството не можеше да бъде конкурент на Челси.
Тогава на много места (в дир-а, във форума на Юнайтед, както и на много други) всички поставяха под съмнение способността на Фергюсън да печели трофеи и не бяха доволни от качеството на футбола който играеше тима.
Но именно в онзи сезон Сър Алекс Фергюсън положи основите на един отбор, впоследствие спечелил толкова много трофеи.
Лятото на 2005 г. бяха привлечени Ван Дер Сар и Джи Сунг Парк, през зимния трансферен прозорец дойдоха Видич и Евра.
Отделно от това Фергюсън не сне доверието си към Кристиано Роналдо и през онзи сезон той често играеше като титуляр, въпреки критиките на страниччните наблюдатели, а на следващия вече започна да показва това, с което всички го познават.
Дарън Флечър също все по -често започна да играе като титуляр.
Така на следващия сезон Фергюсън имаше един обигран отбор, като прибави към него Карик и въпреки продажбата на Нистелрой трофеите се върнаха на "Олд Трафорд".

Не се съмнявам, че и сега Сър Алекс Фергюсън ще направи поредния си, може би и последен велик тим.
Той е много упорит и никога не се отказва. Рано или късно Юнайтед пак ще е страшилище за всички.

Колкото до Бербатов и цената му тя започна да пада още след първите месеци престой на "Олд Трафорд".
През сезон 2010/11 Юнайтед донякъде създаде измамно впечатление, че е много силен тим, достигайки до финал в Шампионската лига.
Жребият в елиминационната фаза беше много приемлив за тях, още повече като се има предвид колебливото им представяне в груповата фаза тогава.
Те елиминираха Марсилия, Челси и Шалке.
Причината на финала срещу Барселона да не са на ниво не е в някой конкретен играч, а в това, че те срещнаха много по -силен съперник от всички, които бяха срещнали в турнира дотогава.
Дори присъствието на Кристиано Роналдо нямаше да ги спаси в онзи момент, срещу онзи тим на Барселона и формата в която се намираше.
Юнайтед направиха максимума, за потенциала с който разполагаха, достигайки до финала.

Не е също така уместно да се правят аналогии, когато един отбор отстранява своя противник в два мача на елиминация и когато го среща на финал. На финала всичко е различно.

Ето една интересна статия, свързана с Юнайтед, Руни и други неща. Дълга е , но си заслужава да се прочете:

http://www1.skysports.com/football/news/12040/8545318/Would-United-sell-

ало, заблудения, ходи там си гледай насрания син отбор и престани да се заяждаш, отивай да плачеш за Бербатов другаде

гарван - гарвану око не вади. И аз си лафих с един съдия след случая Таско Тасков на Ботев - Лудогорец, та и той така се опитваше да го защити.

Еми най-вероятно защото Таско не направи нищо лошо тогава. В мача имаше една сериозна грешка и тя беше на страничния...

Мда Ристисков нищо лошо не направи в мача срещу Пирин ГД и оня педал срещу Славия и той и въобще българските съдии са еталон за честност и почтеност.

Да, и понеже не става затова има 3 финала от последните 5 в ШЛ. Кажи ми някой дето става тогава и има повече ...
Останалите смешки дори няма да ги коментирам.

Не ги знам тия какво са направили, аз конкретно за оня мач говорех, като цяло за българските съдии нищо не съм казал. Въпреки че честно казано като гледам другите първенства не мисля, че нашите са кой знае колко различни от останалите.

За теб може и да няма, но за мен има (и не само за мен, но няма значение). В първият мач където едва ли не погрома беше сигурен и хикса се оценяваше на 4.50 Юнайтед стояха много добре, накрая нещата си отиваха на 2. Вторият мач 57 мин Жозето нямаше идея как да стигне до голово положение. Кое от двете не ти прилича на тактическа победа за Сър-а? Все тая, минало свършено, поздрави за победата и успех нататък ...

Както и достойно посрещане преди това ;)
http://www.youtube.com/watch?v=v0Jil7Oaivs

По темата мога да пиша с часове, но страдайки от хронична липса на време ще се опитам да бъда лаконичен.

Когато се случват неща като тези вторник вечерта, човек е най-добре да удържи емоциите си, да ги остави да се поуталожат малко и да се опита да погледне трезво на събитията, да направи правилната преценка и да си извади правилните изводи. Аз поне мисля, че успях в общи линии. Сряда беше много тежтък ден за мене (както и за много други де) и с много усилия се сдържах да не си излея емоциите тук, а и на други места. Което в крайна сметка нищо нямаше и да промени де. Най-много да ме бяха изхвърлили от работата (живея на 60 км от Мюнхен все пак, може да си представи човек какво е около мене).

Та за мача... Мач като мач. Много заряд, много емоции, много предистория и големи очаквания. Не мога да кажа, че отпаднахме незаслужено. Във футбола рядко има незаслужени неща. Един турнир на разменено гостуване си има собствени закони, които си действат безкомпромисно. Също както в една лига "всеки срещу всеки" най-заслужил е този, който след последния кръг има най-много точки/най-добра ГР етц.., така и в един турнирен мач накрая побеждава по-заслужилият (умишлено не казвам "по-добрият", понеже това в спорта е безкрайно разтегливо, камо ли в една отборна игра).

Сидията... Милан си имат Мерк, Челси си имат оня Скандинавец. Е, ние пък сега си имаме Чакър, но и това го има във футбола. Дали това беше правилното отсъждане? Когато дори самият правилник не го конкретизира, никой не може да вини съдията за собствената му преценка. Факт е, че това отсъждане повлия решително на развоя на мача, но не съм съгласен с твърдението на мнозина, че точно то го е решило. Ако, ако, ако...

Фъргюсън... След мач е лесно да се търсят кусури на загубилия. Във всяка тактика има определена доза риск - както в бизнеса, така и във футбола. Многократно съм ставал свидетел, как един отбор въпреки грешната си (или поне неоптимална) тактика печели мач, но... Победителите не ги съдят, нали? Така че е нормално да приложиш правилна тактика и въпреки това уравнението ти да не излезе. Не казвам, че тактиката на Фърги беше безупречна. Нито преди нито след картона беше оптимална, но ако бяхме продължили ние никой нямаше да тръгне да го критикува. Както е и сега с ЖМ. Каквото било било, отборът му продължи, пито-платено. Всеки прави грешки и никой не е перфектен. Нима Гуардиола не е правил грешки? Капело? Саки? Хицфелд? Дел Боске?

По-нататък повече...

GGMU