Реално и трите отбора бяха близо.
Рома не загуби. И беше ограбена.
Фиорентина игра по-добре и не заслужаваше тази тесла в 90 минута, а Интер все пак игра срещу Сити. Наполи можеха да имат наистина сериозен шанс срещу Сити, но ние ги преебахме още на 1/4 финала.
Италианския футбол се завърна и ще продължи да го прави. Самото класиране за финал също е голям успех. Дори и полуфинал. Зависи от гледната точка.
Специално Милан с този ресурс с който разполага и с тези уникални идиоти начело (които преди дни уволниха легендата Паоли Малдини (да плачеш ли, да се смееш ли) ), това което постигна е повече от успех. Скудето и полуфинал в ШЛ. Аз бях един от малцината, които вещаеше това в ковид сезона, когато играехме наистина невероятен футбол, но бяхме свежи.

Одтави обясненията, 0:3 и логично.

Сега гледам статистиката обаче. Рядко Сити е бил така категорично надстрелван.
19 на 11 удара в полза на Интернационале!
За тяхна жалост Лаутаро бе налял гипса, а Лукаку си е Лукаку, топката обикновено се отбива от него... Справка и последното световно първенство...

Поздравления за Ман Сити за спечеленият требъл.
Нужни бяха само:
2 милиарда похарчени за играчи
400 милиона изплатени на футболи агенти
115 нарушения на финансовия феърплей
И всичко това от 6-я път, но приказката продължава.

Не ми харесва това твое мнение или въпрос, каквото и да е. Всеки е свободен да прекарва свободното си време както намери за добре. Вярно, може би не беше за тази тема да се споделя, но няма лошо някой да отиде на концерт.
Но отразяването по ZDF беше много хубаво, аз ако бях за Сити щях да се кефя на такова отразяване.

Иначе повече от достойно представяне на Интер, голямо браво от мен, с този куц състав че стигнаха до финал е голям успех, още повече с трима отхвърлени от Юнайтед футболисти - Дармиан, Мхитарян и Лукаку. Ако трябва да се търси грешник за Интер, то това определено е Лукаку, но и той толкова си може. Симоне Индзаги не минава за треньорски корифей, но се справи отлично през целия турнир. А на финала отборът му създаде повече положения от Юнайтед на финала за ФА къп срещу същия съперник, при положение че Юнайтед имат много по-скъпи футболисти от Интер.

Чакаме възстановяването на Оейзис.

И така, понеже имах възможността да присъствам на този мач, а и все още съм в Константинопол, да разкажа от първо лице как видях аз нещата.

Започвам с организацията - тотална трагедия. Квото и да си говорим България е класи над Турция в това отношение и ако един ден имаме такъв мач, то със сигурност отзивите ще са по-добри.

Първо да започна със стадиона, който на хартия може и да се води, че е в Цариград, ама на практика не е. Разстояние от центъра до стадиона е 30 километра! За целта организаторите бяха организирали автобуси, които да извозват феновете от фестивалният комплекс в центъра до стадиона. Фестивалният комплекс за феновете на Сити беше на Йеникапъ, за тия на Интер беше на Бешикташ, до стадиона (съответно 30 и 32 километра). Самият фестивален комплекс беше горе долу ок. Беше изложена купата, имаше разни игри, ако си дете много можеше да се накефиш. Съответно официалният шоп на УЕФА на изключителн раздути цени - например едно шалче двулицево финал УЕФА с логата на Сити и Интер вървеше 30 евра, а същото си го взех от Капалъчарши за 4 евра Шапки 30 евра, фланелките вървяха по 17К евра (680 евра). Та от там се вдигнахме с шатълите към стадиона, организацията до тук беше ок. Минаваш през един пункт, проверяват, че имаш билет и се качваш на автобуса. След това обаче почна мъката. Трафика беше ужасен, магистралата към стадиона задръстена и автобуса взе да минава през всякакви улички, само и само да избегне задръстванията. В няколко ситуации бяхме на косъм от катастрофа (бях най-отпред до шофьора) и веднъж 2 коли се сблъскаха пак заради автобуса донякъде. Час и половина по-късно стигнахме до стадиона, където също имаше зверско задръстване. Това което ми направи впечатление е че към подстъпите към фензоната пътя беше наскоро направен. Самата фензона и паркинга бяха прясно асфалтирани, а пътя до тях черен насипан с чакъл. Фензоната трагедия - 2 шатри в които продаваха бира и храна и имаха маси и където беше единственото място със сянка, а температурите не знам колко бяха, но си беше жега. Бирата за щастие лесно се купуваше, но за храната имаше жестоки опашки. В крайна сметка по едно време реших, че нещо е добре да хапна и се наредих, оказа се че първо се купували някакви купони и после отиваш да чакаш за храна. Отказах се. Влезнах 2 часа преди мача. Влизането беше ок. После се наредих на една друга опашка вече на стадиона за храна. Какво представляваше - една шатра, отзад един върти кюфтета на скара, един паляк продава и един сглобява сандвичите - кюфте, питка и кисела краставичка. Обслужване на човек средно 2-3+ минути. Успях да взема едно кюфте, щото пред мен нямаше много хора. Други хора обаче и там си чакаха над час. Бира на стадиона нямаше.

Самият стадион е един бетонен стадион, странна архитектура и козирката покрива само горната част на сектори А и В. Другото е кабрио. 70 хиляден, не знам тия Ташаксеир, дето в момента играят финал за купата колко фенове имат и колко им е посещаемостта (Алекс да каже). Седалките са супер неудобни, лесно се огъват. Не ме впечатли.

Преди да разкажа за мача, как го видях и почувствах, да започна с най-кошмарната част - прибирането. След края на мача се запътихме към фензоната, бях изпреварил голяма част от феновете, но въпреки това като отидох на паркинга много от рейсовете бяха пълни. Нямаше никой да регулира хората и всеки се запъти към самия паркинг да търси рейс. Всеки рейс си пишеше закъде е. Имаше рейсове за летището, за ценътра (фестивалният център), както и за някаква друга дестинация. На паркинга народ и всеки търчи като обезумял да си намери рейс. Ако намери такъв се качва, блъсканица и като се качиш и рейса се напълни шофьора затваря врати. и тръгва. Тръгва е силно казано минава 5 метра и виси. По едно време на паркинга имаше лутащ се народ и рейсове дето седят и кесят. И май доста хората остнаха валат. След час висене, най-накрая рейсовете почнаха да мърдат. Мърдат е точната дума, щото 45 минути по-късно хеле бяхме на магистралата, а след 2 часа и нещо на центъра. Ама там те изсипват и после се оправяй. Хотела ми е близо до Тексим и съответно пеша ми час, че и отгоре. Тръгнах да търся такси - колкото щеш, само че бяха на принципа - ден година храни и искаха цени от 50 евра нагоре за 5 км. Кък да е. Спазарихме един и към 4 часа вече си бях в хотела.

Толкова за организацията - пълна трагедия. Каквото съм чувал организацията за формула 1 била подобна. Въобще пълен Ташак, точно като отбора играеш на финала.

За мача, няма какво да го коментирам. Слаб мач като цяло - гледали сте го. Някакви там пееха на откриването, ама бяха освиркани от феновете Химна на ШЛ беше изсвирен на пиано - много тъпо.

За феновете - Интер направиха хубава хореография, Сити бяха с едни знамена. Пеене имаше и от двете страни, не знам Дявола кво е чувал. Интер имаха превес в края на първото полувреме, Сити след гола. Ся колкото до пеенете, имайте предвид, че имаше доста паляци сред публиката като мен, така че според мен е трудно да се получи супер яка атмосфера, щото едни пеят другите кесят. Принципа на раздаването на билети е такъв - не си избираш мястото ти. Трябва да отбележа и силно БГ присъствие от двете страни. Сити бяха около 50 човека, Интер и те много сериозна група (не знам точно колко) подкрепяни от Бултрас около 20 човека.

Колкото до празнуването, точно преди 30 минути минах през една част покрай Тексим, пълна с барове и купоно си течеше с пълна сила. Общо взето от 3 дни е така и не са спирали и сега като минах даже пееха същата песен и атмосферата беше същата. Тия ингилизи не ги знам ама окупират баровете и не мърдат. На Капълъ чарши беше пълно с италианци, ингилизи много малко. Зоната с баровете в центъра обаче са я окупирали.



Та така - голяма лудница, народ, но хубавото е че всичко мина мирно, без изцепки.

Благодаря за репортажа от мястото на събитието и от първо лице

Момчи, жалко, че не ти се падна да гледаш великия Реал Мадрид ...

Иначе екскурзия в Истанбул е винаги яко още повече на финал в ШЛ. Честито за уникалното изживяване, спомен за цял живот.

Еми една мечта сбъдната, да гледам финал от такъв ранг. Ся дано някога да мога и Евертън да ги гледам на някакъв евро финал, ама надали ще е тоя живот кат гледам.
Иначе яко си е в Константинопол. Голяма лудница в тоя град, ама си е яко.

Момчи, мерси за репортажа, беше полезен. :)
Радвам се, че си изживял на живо тази мечта.

Преди малко гледах Нойзи при Боби в Лигата на джентълмените. И той е бил на стадиона с Мария Игнатова. И той каза, че феновете на Сити са били много тихи, въпреки че били малко повече като бройка. Феновете на Интер били много по-активни.
Потвърди думите ти за кошмарния транспорт и организация. Бил се прибрал след 04:00 ч.
Същото казаха и Валери Генов и Явор Кръстев.

Аз не мисля, че на Сити феновете бяха повече. Значи Б сектор да го наречем беше за Интер, Г за Сити, съответно имаха и по 1-2 странични сектора откъм А и В и двата отбора, ама тези на Интер ми се видяха по-пълни с тъмносини фланелки, отколкото тези на Сити. Там си беше по-шарено. В средата бяха тия паляците със спонсорски билети и официалните лица.

За пеенето, системата за билети е много келява. УЕФА ти дава код с който се регистрираш. Мястото ти е абсолютно на рандъм принцип. Ся разбира се може да регистрираш повече от 1 лице, тогава ти дават билети един до друг, но я си представи фракции като Анимъл или СЗ да речем, мислиш ли че някой ще си играе да регистрира 200 човека заедно? и като ги разпръснат хард-кор феновете и между тях сложат сеирджии, дето даже и не знаят песните какво очакваш да се случи? Иначе тия на Сити 3 дена не спряха да пеят. Аз бях в тоя район горе долу и когато и да минех през уличката с баровете те бяха там и положоението беше като на клипчето дето ви пуснах. В това отношение феновете на Интер бяха по-сдържани. Те си обикаляха града, хапваха си в ресторантчетата (предимно морска храна), правиха си шопинг на капалъто, но да на стадиона бяха една идея по-активни. След гола обаче оклюмаха. Респект все пак, че след края на мача си останаха на стадиона, поздравиха си футболистите, изгледаха награждаването на техните и чак тогава почнаха да си тръгват.