Световна титла за Сърбия. Победа с 2:1 след продължения. Който си го може, го може.

Браво! Винаги съм се удивявал как тия хора успяват в спорта, а сме на нема и 500 километра диапазон! Респект!

Чак пък да успяват , чат пат в някой от колективните спортове да направят нещо и това е, айде да сложим и тениса, ама там нещата не са толкова до националност , неслучайно откакто са самостоятелни на олимпийски игри имат точно 7 медала(за две олимпиади), почти колкото нас

Чак пък да успяват , чат пат в някой от колективните спортове да направят нещо и това е, айде да сложим и тениса, ама там нещата не са толкова до националност , неслучайно откакто са самостоятелни на олимпийски игри имат точно 7 медала(за две олимпиади), почти колкото нас

Не съм съгласен: вчера до Диема Спорт даваха класиранията на юношеските отбори на Сърбия по футбол последните 10 години: минимум полуфинал на ЕП/СП, този шампионат, дето Изгрева говори, го печелят!
Също така и за волейбол, баскетбол, хандбал и водна топка - провери!

Абе що не четеш по внимателно какво съм написал, че единствено в колективните спортове се проявяват от време на време, всичките спортове, които си изброил са колективни

чат пат в някой от колективните спортове да направят нещо и това е,

Миналата година на Европейското до 19 години в Унгария, бяхме именно със сърбите в една група. Имах честа да наблюдавам мача в скромното унгарско градче Папа :) На стадиона бяхме около 10-тина българи и към 60-тина сърби. Мача беше на следващия ден, след отпадането ни от Санкт Пьолтен. Основната цел беше да подкрепим момчетата, които единствено победи ги устройваше,а също така и да видим новото попълнение на Ботев - Дрянов. Нашите момчета играха горе долу равностойно, но сърбите с повече хъс ни пречупиха с гол в 90-та минута на Станиша Мандич. Именно този, вкара първия гол за сърбите в мача с бразилците. Имаше отчетлива разлика между сръбските и българските играчи. Всичките сърби бяха по-едни, по-здрави физически, а нашите играчи много куцаха в това отношение. Пред нас загряваха сръбските резерви и през цялото време следяха какво става на терена и при някой по груб фал на наш играч, псуваха доста сериозно. Нашите резерви докато загряваха, все едно отбиваха номера и потичваха, колкото да разходят фанелката. А ние от своя страна имахме пререкания със стюардите. Искаха да ни накарат да седнем на седалките, а ние прави викахме и подкрепяхме. Как да седнем на седалките като на полувремето заваля дъжд и ги намокри :) Една унгарка чак ни шъткаше и ни правеше забележки - все пак не бяхме на театър. Друго интересно нещо, което ми направи впечатление е, че организаторите за да позапълнят единствената трибуна за зрители, бяха довели дечица от някакъв дом (бяха мургавки и бедно облечени :() Но пък децата искрено се радваха и даже ги научихме да викат Българи юнаци, ама нещо не им се получаваше много добре ;)

Иначе нашият общ познат твърди, че цървулковците са се държали като баш цървулковци след мача и никой (освен треньорчето) не е имал доблестта да поздрави вашата скромна агитка за оказаната подкрепа по време на мача... За разлика от сърбетата, които са ви изпратили с ръкопляскания от автобуса след края на мача :)