Няма как да има клубни пристрастия когато говорим за Димитър Пенев. Освен голям футболист и голям треньор, той е преди всичко изключително симпатичен човек. Не мога да си представя, че има как да не го харесваш. Тука масово акцентирате на радостта, която ни е донесъл през 94та, ама тогава и футболистите имаха не по-малка заслуга, а отношението към повечето от тях изобщо не е същото. Затова казвам, че на първо място слагам човека Димитър Пенев, което вероятно има голям принос и за треньорските му успехи.

Аз също два пъти съм го виждал извън стадиона. Единия път просто се разминахме в неговия квартал Изток, той беше с очилцата и се смееше нещо с приятели - дори не съм го чул какво говори, но после цял ден ми беше весело и приповдигнато. Другия път беше в Стокхолм - с Гамена бяхме на едно гостуване на националите някъде през 2016-2017 може би. По същото време имаше мач и между отборите от 94та, все едно повторение на мача за трето място. Докато се разхождахме го срещнахме на един пазар и се заговорихме с него. Беше благ както винаги, а накрая го питахме как е свършил мача на ветераните и той ни каза някакъв резултат. Като се прибрахме в България прочетохме, че всъщност резултатът е бил съвсем различен :)

Голям лицемер е Стоичков. Днес рони сълзи, но някои помним това интервю: "Какъв според вас трябва да е българският журналист?

Да бъде коректен. Да критикува, но да знае как. Защо? Защото нито те ще дойдат на мойто, нито пък аз на тяхното. Защото много от нашите лумпени, когато съм играл, са стъргали, събирали орехи някъде по селата. И днес ми правят анализи за футбол. И някакъв, където беше писал за Димитър Пенев... Е, какъв е Димитър Пенев – един от всичките треньори. Това е Димитър Пенев. Един от многото, които съм имал. С тази разлика, че покрай нас стана треньор."