Общо взето, този уикенд започва надпреварата в повечето областни групи, за това считам за много важно да се отвори една такава тема, която да разисква радостите и тревогите на селския футбол у нас.
А за селския футбол у нас битува мнението, че представлява особен клон във футболната игра, който често прераства в някаква колоритна разновидност на петобоя (с акцент на последната сричка :)). Много често освен футболните умения, състезатели и съдии трябва да са отлично подготвени в някоя от другите основополагащи спортни дисциплини - спринт на къси и дълги разстояния, катерене по пресечен терен, спортно ориентиране (най-често в непознати гористи местностни), букет бойни изкуства, че дори и плуване (както често се е случвало с някой подгонен чернодрешко на стадион "Под върбата" у наше село навремето, когато е имало футболен отбор).
Въпреки че мнозина смятат това спортно разнообразие за огромен недостатък на футбола по долните етажи на родната пирамида, при всички случаи то си има своя чар (разбира се, ако не си в ролята на пребит чернодрешко или подгонен от фадрома непокорен гостуващ тим) и място в неповторимия фолклор на селските групи.
Шегата настрана, но напоследък имах удоволствието да гледам няколко мача от въпросните областни групи и мога най-отговорно да заявя, че същите са несправедливо подценени от предубедените фенове на най-популярната игра. За щастие или нещастие, на нито един от наблюдаваните от мен мачове нямаше ни най-малък намек за някоя от визираните в селските легенди батални сцени. Затова пък мога да отлича няколко съществени предимства на четвъртодивизионния футбол, които няма да ви предложи нито един мач от т.нар. "майсторска група":
Първо, там е ИСТИНСКИЯТ и безкористен футбол - такъв, какъвто е бил в зората на футболната игра - за едната спортна чест, за едната идея (и още нещо :)). Няма черно тото, няма купени мачове (почти) - най-много някой услужлив чернодрешко, който след мача пие и яде на корем в местната кръчма и удря мощни наздравици с вкаралия хеттрик от дузпи 54-годишен и 105-килограмов таран на домакините :))
Второ, можеш да видиш в игра някои от идолите си от близкото минало, за които си считал, че отдавна са окачили бутонките на стената. Каква беше изненадата ми, когато миналата година видях някогашния сърцат дефанзивен халф на Миньор и ЦСКА - Иво Славчев, по шкембе с екипа на Габер (Габровдол) от пернишката областна група. По мои сметки трябва да гони вече 50-ка :))
Трето, от терена и най-вече публиката можеш да чуеш незабравими лафове и уникални бисери на спортната зевзещина, на които да си се смееш сам дълго след като си напуснал стадиона. Например баба Марийка, която надига недоволно глас от малката купа сено, служеща като временна вип ложа, с едно остро "Яж ми курооооо" :))))))))
Четвърто, можеш да си внесеш една каса бира на "стадиона" и да си е изпиеш харабийската с приятели, без да те спре чичко полицай на входа. Едно на ръка, че на повечето селски игрища няма вход, ами направо нахлуваш на "трибуните"; и второ - защото ролята на чичко полицай по тези мачове обикновено се изпълнява от бай Манол селскиО кръчмар, нахлузил едно светоотразително елече :))))
Пето, имаш изключителната привилегия да станеш един от 4-мата живи свидетели на някое уникално изпълнение или попадение, което трудно може да се види и след 500 часа кибичене пред Диемата.
Със сигурност имаше шесто, седмо и осмо, но за тях друг път :)))
П.п. Ще пусна интересен снимков материал при първа възможност. Тук сте все футболни аристократи и едва ли ще има някакъв интерес, но за собствен кеф го правя и евентуално за някой неосъзнат маниак или скитащ ценител, който случайно попадне на нашия форум при митарствата си из необятната виртуална шир :)))
|
