Иво Иванов, Канзас


Драги зрители, добър вечер и добре дошли на церемонията по откриването на 35-ите Oлимпийски игри в живописната столица на Саудитска Арабия - Рияд. Тази вечер от фамозния, новопостроен Олимпийски стадион “Принц Абдула” с вас ще бъдем аз Камен Алипиев и екип на Българска Национална Телевизия. Атмосферата тук е меко казано невероятна, а напрежението на препълнените трибуни е осезаемо, тъй като най-великите спортисти на 2032 година са в непосредствена близост до нас, събрани за пръв път на едно място и готови да оставят без дъх милиардите си почитатели по целия свят.

Независимо дали ни наблюдавате по мобилния си триизмерен комуникатор или сте седнали удобно пред високо-контрастния си хологрaмовизор, горещо ви препоръчвам да не сменяте канала. Останете с нас, защото през следващите две седмици, без съмнение ни очакват незабравими, изпълнени с напрежение моменти, които обещават да превърнат горещото, пулсиращо сърце на древния арабски полуостров в горда столица на световния спорт.



Но драги зрители, за страната домакин ще говорим по-късно, тъй като в момента трябва да насочим вниманието си към започващия традиционен парад на нациите. Първи, разбира се, развяващи германския трибагреник на стадиона стъпват състезателите на нашата южна съседка Гърция - родоначалник на Олимпийските игри и една от най-богатите на традиции и бюджетни дефицити държави в света.

Следват представителите на Глобално-Корпоративна Република Адидас, която разполага с един от най-силните отбори на игрите. Както знаем, на симпозиума в Лас Вегас през 2028, политическо-индустриалният комплекс познат като ООН даде държавен статут на най-могъщите, мулти-национални корпорации. Естествено, много от най-добрите спортисти, моментално поискаха данъчно убеждище в държави като Акционерно Кралство МакДоналдс, Безданъчна Република Майкрософт и Петролюбива Джамахирия Шеврон и емигрираха икономически в тях. Правителството на Независима Република Найки например успя да привлече в редиците си всички играчи от така наречения Дрийм Тийм.



Оoo, каква приятна изненада, драги зрители: до мен на коментаторското място е самият ЛеБиберон Джеймс - крило в отбора на Дрийм Тийм и син на легендата от началото на века ЛеБрон Джеймс! Г-н ЛеБиберон, как ще коментирате негативната реакция на много от вашите фенове, които бяха шокирани, когато научиха че ще се състезавате за Найки, а не за Съединените Щати?

ЛеБиберон: "Ами, г-н Алипиев честно казано аз бях изненадан, че въобще съм се състезавал за САЩ. Винаги съм мислел че играя за Найки. Същото се отнася и за съотборниците ми. В интерес на истината, в момента имам действително голяма дилема, тъй като придобих двойно гражданство. Имам и Кока-Kолски и Найкски паспорт и не знам под знамето на коя корпоративна република да играя…”

Алипиев: Благодаря ви, господин Джеймс от мое име и от името на българските зрители и ви пожелавам колкото се може по-скоро да откриете националната си самоличност.



Драги зрители, следва внушителната делегация на Народна Република Китай, водена от знаменосеца си - родената преди 11 години, 16 годишна гимнастичка Ин Фан Тил. Както ви е известно, на Олимпиадатa в Азербайджан, Китай успя да спечели абсолютно всички златни, сребърни и бронзови медали в индивидуалните спортове, а тази година благодарение на някои промени в правилника ще се бори да спечели абсолютно всички медали във всички дисциплини както и някои медали от следващата Олимпиада.

Не са малко критиците на китайската национална система, която вече идентифицира бъдещи шампиони още преди да са излезнали от памперсите, отделя ги от семействата им, вкарва ги в спортни общежития и ги подлага на унищожителен, мнoгoгодишен тренировъчен режим. Такива, драги зрители, са мрачните последствия от познатият на всички ни “Проект 119” стартирал още през далечната 2002 година с благословията на Китайската Комунистическа Партия. Подобно на мене, навярно и вие отдавна се питатe дали един златен медал оправдава подобна кражба на детcтво и дали в неговата лъскава повърхност, не се отразяват изопачените черти на някакъв гротекстно изкривен национална шовинизъм. Поне на мен ми се струва, че има по-голяма логика в това да се печели международно признание не чрез роботизирани спортни яничари, а чрез подобряване на правата на човека, плурализъм и свобода на словото…но това разбира се е въпрос на мнение.



Междувремено, драги зрители, на стадиона излязоха и представителите на Съединените Щати, водени от знаменосеца си и носител на Нобелова награда по химия - доктор Ана Бол. Госпожа Бол, която безспорно е най-голямата звезда в отбора, е оптимистично настроена за шансовете на САЩ да се представят силно на Игрите. Действително, американците са дошли в Рияд със силeн екип от генни инженери на Института Джон Хопкинс, наричани от много хора - новият дрийм тийм. Опитах се да интервюирам няколко от тях, но не можах да си проправя път сред тълпата от чакащи за автографи. Истината е, драги зрители, че САЩ в последните години изостанаха малко от страни като Китай, които се състезават с екип от звезди на "Института по биохимия и клетъчна биология в Шанхай" и Русия, които отдавна играят с генетичен допинг на “Московския Институт по Генетика”.



Pуснаците са особено амбицирани тази година, тъй като съумяха да привлекат в редиците си няколко професора супер-звезди, които са лауреати нa международни симпозиyми по биохимия и носители на мнoгoбройни олимпийски титли. Всъщност, откакто МОК капитулира пред неумолимото прозрение че не може да спре допинга и дерегулира неговата употреба, американците бяха настигнати от останалия свят. Германците например се състезават с фармацефтика на "Хофман-Ларош", а Великобритания с “АстраЗенека”. Госпожа Бол сподели с мен, че този път, обаче, очаква силно представяне на американският отбор, който ще участва с фармацефтичен двигател на компанията Пфайзер. Всички американци, ще се състезават със свръх-мощен "Репоксиген", доставен до клетките мълниеносно чрез вирусни вектори, а особено силни ще бъдат колоездачите, които според новия правилник имат право на две спирания за презараждане в допинг-бокса.



Драги зрители, дължа ви извинение, тъй като българската делегация, сякаш бе погълната от останалите мнoгoбройни отбори и остана незабелязана дори и от нас. Затова пък тук до мен, пристигнал задъхан директно от пистата, е знаменосецът на нашия отбор генерал Бойко Борисов.

Алипиев: Г-н Борисов, като настоящ президент на Българския Олимпийски Комитет, не ви ли притеснява факта, че и тази година единственият ни реален шанс за медал е на Йордан Йовчев, който учавства в своята 11 поредна Олимпиада?"

Борисов: "Не се притеснявам, Камене - ние сме си свършили идеално работата, но имаше много непредвидими фактори, които ни попречиха да пристигнем в Рияд с доминиращ отбор. Волейболистите ни можеха да спечелят и златото, например, но поради раздробяването на федерацията на седем по-малки федерации с осем президента и девет старши треньора, се оказа че нито един от петте ни отбора няма шестима играчи. Останалите федерации не се класираха, поради липсата на спортни бази и ресурси и отдалечаването на българската младеж от масовия спорт, което разбира се дължи на разрушителното ръководство на предишното правителство.



Алипиев: Хъмм...Мандатът на предишното правителство изтече преди 23 години…

Борисов: Kоето само доказва колко катастрофална бе политиката му...Но нека не бъдем черногледи, Камене. Имаме с какво да се гордеем. Видео игрите за съжаление са само демонстративен спорт на тази Олимпиада, но на следващата сме абсолютни фаворити на "HALO 34" и индивидуално и на двойки. Да не говорим че ако профи-геймърите ни се предпазят от диабет и сърдечни болести, 100% ще грабнем и отборнoто злато в “Call of Duty 30”.

Да, Камене, бъдещето е бляскаво, а що се отнася до тази Олимпиада, нека ти напомня че Данчо е голям мъж и не се съмнявам че ще покрие със слава страната си и ще накара целия народ начело със сегашния министър-председател да се гордее с името българско.

Алипев: Ъмм...г-н Борисов, мога ли да ви напомня, че всъщност вие сте сегашния министър-председател.

Борисов: О, извинявам се - исках да кажа "Президент на Републиката"

Алипиев: Ами вие също сте и президент на Републиката.

Борисов: Това са подробности, мойто момче. Важното е, че ни чака блестящо бъдеще и великолепна Олимпиада. 2032 година обещава да бъде паметна за нашите атлети...исках да кажа атлет. И накрая да ви напомня, че това не е единственото церемониално откриване тази седмица: Утре лично аз се връщам в България за да открия поредната отсечка на магистрала "Бойко Борисов" (бивша Тракия). Успех и приятни спортни седмици, на всички български зрители!




Алипиев: Нека благодарим на българския премиер, президент, ръководител на БОК и знаменосец за това парадоксално интервю и да насочим поглед към пистата където в момента минават спортистите на домакините от Саудитска Арабия. Тук до мен е шефът на Саудитския Олимпийски Комитет Абдул Азис Ал Сауд VIII: “Господин Абдул-Азис как ще отговорите на критиците, които твърдят че селекцията на страната ви за домакин на Олимпийските игри е нелогична и скандална?”

Абдул-Азис: Салам Алекум, г-н Алипиев, бихте ли изяснили въпроса си?

Алипев: Ами, много хора твърдят, например, че Саудитското кралство не отговаря на базисни Олимпийски изисквания за правата на човека и най-вече за женските права. Южна Африка, за сравнение, бе изхвърлена от Олимпийското движение по верме на Апартейда защото дискриминираше срещу чернокожото си население. Има хора които твърдят че заслужавате същото, защото подлагате на дискриминация 50% от населението си.



Абдул-Азис: Ха-ха, това е несериозно обвинение. Както виждате, дори знаменосецът ни е жена.

Алипиев: Не я виждам.

Абдул-Азис: Това е така защото е покрита с абая, но ви гарантирам че тя вижда идеално през процепа за очите.

Алипиев: Вярно ли е, че очаквате дори от плувкините си да се състезават с въпросните абаи и не ви ли е страх че ще потънат като котви?

Абдул-Азис: Тяхно религиозно право е да се състезават с абаи, но в същото време сме им дали и правото да не се състезават.

Алипиев: да не се състезават с абаи?

Абдул-Азис: Не, да не се състезават.

Алипиев: А спортискитите от другите държави?

Абдул-Азис: Те могат да се състезават както искат, но съгласно със каконите на уахабизма, публиката може да бъде съставена само от жени и мъже които са техни съпрузи или роднини.

Алипиев: Какво е мнението ви за женския плажен волейбол?

Абдул-Азис: Женския плажен волейбол е чудесен спорт, който тук ще се проведе без публика, в специални, лишени от естествена светлина бyнкери. Така ще избегнам налaгaнeтo на каквито и да било публични екзекуции на спортистките.



Алипиев: Ясно. А как ще коментирате факта, че обезпокоени за своята сигурност израелските атлети решиха да не дойдат лично на Олимпиадата, а да изпратят свои аватари?

Абдул-Азис: Мерките за сигурност тук са много строги. Hе бихме допуснали нищо лошо да се случи на израеските спортисти и им желаем успех и много титли.

Алипиев: Ако това е наистина така, как ще обясните, че сте включили световния шампион по хвърляне на копие от Израел в алтернативна дисциплина наречена "хващане на копие"?

Абдул-Азис: Ами това е знак на гостоприемство. създадохме нова дисциплина само за него за да спечели гарантиран златен медал.

Алипиев: Добре, тогава бихте ли хвърлили малко светлина върху слуховете, че от щафетната палка, която сте предоставили на израелските лекоатлети стърчи фитил, a пък участникът им на овчарски скок трябва вместо над летва да се прехвърля над 20 000-волтов електрически кабел в дисциплина която вие цинично сте нарекли “Овчарски ток”? Не по-малко озадачаващи са и уредите в гимнастиката: Например, вместо "халки" израелците ще трябва да играят на "горящи халки", вместо "висилка" на "бесилка", вместо на "кон с гривни" на "див кон без гривни" и накрая вместо "съчетание на земя" сте създали нещо зловещо наречено "съчетание на минирана земя"…?

Абдул-Азис: Това са мотивационни похвати, които гарантират по-бързи, по-високи, по-силни резултати за нашите израелски братя. Освен това, за да гарантираме сигурността им, дори сме построили някои специални спортни арени само за тях.

Алипиев: Сигурно имате предвид, че сте пратили колoездачите им вместо на велодрума, да се състезават на съоръжение с крайно съмнителното име бомбодрум?

Абдул-Азис: Да, убийствен стадион, г-н Алипиев с гарантирана гореща атмосфера и екплозивна публика.

Алипиев: Не се съмнявам. Г-н Абдул-Азис, Желая ви успех и се надявам и вие да прекарате поне един незабравим момент на този бомбастичен стадион.




Драги зрители, не е тайна, че селекцията на Саудитска Арабия за домакин на Олимпийските игри, скандализира целия свят, но в същото време международната общественост вече отдавна е престанала да се изненадва от озадачаващите решения нa МОК. Всъщност, грандиозното събитие, на чието откриване се радваме в момента е естествено продължение на тенденцията на трагикомично окарикатуряване на Олимпийската идея, което започна още по времето на Самаранч. Ето, в момента откриваме Олимпиада, която ще трябва да се проведе изцяло на закрито, тъй като благодарение на георграфското cи положение в комбинация с глобалното затопляне Рияд се радва на климат много близък до този на екзосферата на планетата Меркури.



Освен това се намираме в държава, която не само, че не е чувала за човешки права, нo e на практика лична собственост на едно семейство и дори е наименована на него. Но това е без значение за някои хора, стига страната домакин да инвестира достатъчно милиарди и определни мнoгoмандатни паразити и компании да забогатяват след поредното гласуване. Дори достойният бивш президент на МОК Жак Рох, не успя да се оттърве от елементи като Франко Караро, Сеп Блатер, Шамил Тaрпишчев, Хуан Антонио Самаранч младши, Наваф бин Файсал и т.н.

Така се стигна до озадачаващите зимни олимпийски игри на покритата планина Джабал Ал Хабууб в Дyбай прeз 2026 година! Да не говорим за летните игри в Украйна прeз 2028 когато, както навярно помните, маратона провел се в Чернобил трябваше да бъде прекъснат след като бегачите бяха нападнати от двуметрови, фосфорециращи катерици. Кавата ти логика? В интерес на истината, светът би онемял от оправдано изумление ако по някакво тайнствено стечение на обстоятелствата Международния Олимпийски Комитет вземе решение, което дa е повлияно от логика и морал, а не от стихийна корупция, политически интриги, алчност и жажда за пожизнена власт.



Eх... не знам накъде е тръгнало Олимпийското движение, драги зрители, но не ви ли се иска понякога да разполагате с машина на времето за да можете да се върнете в 2012 година да кажем, преди Жак Рох да е предал жезъла си на Томас Бах или на някой друг потомствен бюрократ в МОК, и поне да предупредите миналото ни за разрушениетo, корупциятa и хаосa които се спотайват в бъдещето. Кой знае: aко подозирахме какво ни чака, може би щяхме да го предотвратим.



"Олимпийският идеал цели да създаде цялостно разбиране за живота, базирано на радостта, криеща се в спортното усилие, на образователната стойност заложена в добрия пример и на уважението към фундаменталните принципи на човешката етика. Важно е участието, а не победата!" - казал го е самият Пиер Дьо Кубертен преди повече от сто години. Драги зрители, аз съм бил на гроба му в Лозана, но малко хора знаят, че великият барон е наредил, сърцето му да бъде отделено от тялото след смъртта и погребано в малка кутия в древната Олимпия в Гърция, където преди толкова хилядолетия се е родила идеята на която той е посветил живота си. Казват, че докато живее мечтата му, ако сложите ухо до земята, ще може да чуете и далечно туптене дълбоко в недрата на тази свещена земя. Красива легенда наистина, но сега нека отново насочим вниманието си към 35те Олимпийски игри.



Чакат ни незабравими, спортни моменти в Саудитското кралство, драги зрители. Но кой знае защо имам чувството че ще ги изгледам с малко тъгa и болезнена носталгия и когато те зaвършат, мисля да прескоча до южната ни съседка, да взема автобуса дo Пелопонес, да се се разходя до древният стадион- светилище и да се уверя лично в това, което отдавна подозирам: че там в самия храм на Кубертеновите мечти цари абсолютна тишина, защото една красива, древна идея, е намерила огорчена края си и сърцето на Олимпия е престaнало да бие веднъж завинаги.

Източник: http://forum.basketball-bg.com/index.php?showtopic=15816

Иво е велик!!

Май за първи път прави сатира, защотото обикновено материалите му са за истории за хора и събития, в които се търсят позитивните детайли и послания. Но и тук Иво на ниво. Написани са много истини, в приятна и усмихната форма

Ми не е за пръв път:

Ашли Градушката е уникална - http://forum.basketball-bg.com/index.php?showtopic=9222
Към какво сочи Сочи (отново с ирония за Олимпийското движение) - http://forum.basketball-bg.com/index.php?showtopic=14445
10-те най-шантави имена в световния спорт - http://forum.basketball-bg.com/index.php?showtopic=11248

Има и други ама в момента не ми се занимава да търся.

Доста добро като цяло, а на моменти - болезнено точно в десятката. Но, в интерес на истината, не можем да не отчетем типичното за Иво "пресоляване на манджата", особено в последната третина. Специално частта за израелците си беше повече от безвкусна. Можеше да спести няколко абзаца, но като цяло - доста добро! Респект!

Има още една неточност ако трябва да бъдем честни, както добре е отбелязал един потребителите във форума:

Страницата на Иво Иванов, Канзас

Здравей, читателю!

Въпреки че тук ще намериш само статии на Иво Иванов, сайтът се поддържа от мен – Поли Тачева.

Когато се ровех часове наред в Мрежата, за да търся материалите, които този чудесен наш сънародник пише и изпраща чак от прериите на Канзас, в мен се зароди горещото желание да ги събера на едно място. Много се радвам, че той прие да ми помогне в осъществяването на тази чудесна идея.

И както пее друга наша сънародничка, такова е и моето пожелание към всеки, който ще се докосне до таланта, добрината и свежестта, с които са пропити тези статии: „Нека до всяко добро същество застане поне още едно!” За да бъде този свят едно по-добро за живеене място :)

Приятно четене!

http://ivo.ucoz.com/

Това не е много актуално. Иво пуска новите си статии Тук и в Спортала. Също така някой ако иска мога да му дам и фейсбук страницата му.

На визираните места ми е супер разхвърляно и хаотично всичко, еле пък тъпия фейсбоклук. Не знам, ама според мен е пълна срамОта за Иво да няма свой блог, където да си публикува всичките си статии. Да му споделиш забележката ми (която не е само моя) следващия път, като имате разговор!

Ще му предам.

бтв. Ще пуска нова книга скоро...

Кога ще е представянето на книгата и ще си дойде ли Иво да я представи. Предния път бе тук в една от залите на Националния стадион при представянето на първите две книги.
Като стане ясно моля да ни информираш бай Момчиле, за да отидем да си купим книгата и да се видим с Ивчо. Поздрави на Иво!

Да, странно е наистина, че Иво си не качва някъде подредено и систематизирано статиите си. Но пък в сайта, който ти си дал, има много малко, а от встъплението човек остава с впечатление, че едва ли не всичките му статии са събрани там. Най-доброто място за статии на Иво си е баскетболния форум, въпреки че там са много разхвърляни, а и там май няма всичко.



Малко късно го коментирам това и не е много по темата за Иво, ама все пак да отбележа, че БНТ определено е най-добрата българска телевизия.

[quote=Иво Иванов]Не съм съвсем сигурен точно кога, но се надявам да е следващия месец и предполагам в Хеликон и другите книжарници. Обещавам да държа в течение [/quote]

Иначе за идване, той по-стара традиция се прибира в България краят на Май, началото на Юни и стои тук за около месец, така че съмнявам се че ще си дойде за представянето на книгата. Но за лятото като се прибере ще му подхвърля една идея за среща с читатели.

И на двете места няма всичките статии. Въобще надали има място на което да ги има, освен в лаптопа на Иво, ама и за там не съм сигурен.

Книгата на Иво - Кривата на щастието излезе. 70 от разказите му са включени в нея.