Мерси, Санде, за разлика от мен ти помниш, на кой турнир те е пленил, а аз не помня, че бях на гости на нашите, минавах покрай телевизора и един иключително приялекателен мъж отбеляза уинър от еднорък бекхенд и аз застинах права, с пране в ръка пред телевизора... Половина час по-късно още бях там и се влюбих.... Влюбих се в това изящество, стил, красота и лекота, които фед измамно ми представяше за лесни и ествествени, за всеки, но не, само за него и за които знаех, че никога няма да повторя, колкото и да се мъча и които години по-късно ме възхищават и ме карат да съжалявам, че спортът е до време и че след него ще дойдат сруги.... , да, ще дойдат, но в душата и сърцето ми фед ще е единствен и неповторим....

Не мога да изпитам същата магия от рафа и ноле и въпрвки, че са велики шампиони, за мен те са точно обрятното на еманацията в тениса- ФЕДЕРЕР.

Принципно леко се дразня, като почне да се превъзнася Федерер и да се хиперболизират някои негови спортни и най-вече човешки качества - и в този ред на мисли считам онази популярна статия на Иво Иванов за господин Съвършенство за един от най-големите журналистически бълвочи! В случая обаче много ме грабна тази чистосърдечна фенска изповед на Сандето. Личи се, когато нещо е писано с любов, от душата и сърцето, дет се вика :))) Евала, Санде, много си голям, бате!!!!

И най-важното послание в целия текст - истинският спортист и истинският спортен фен придобиват, как да го кажа, цялостност, когато надрастнат елементарното тенекеджийство и "заплуват" над нещата. Дори да загубят в даден мач/турнир (а спорът загуби и победи, нали така), да излязат с гордо вдигната глава и да изпитат онова истинско, неподправено задоволство от самата игра - че са се забавлявали и взели участие/станали свидетели на една истинска спортна класика. Не случайно е казано, че в загубите се израства най-много. И колко хубаво казано в текста:

Точно тези загуби, а и може би в най-голяма степен днешната обаче направиха Федерер по-добър като човек.

Ще попитате откъде знаеш? Или просто ще си кажете „тоя луд кво ни занимава”. Знам, защото го видях в очите на Федерер, когато поздрави Джокович в традиционното интервю след края на мача. Очите на швейцареца сияеха – той просто беше доволен, че се насладил в пълна мяра на любимата игра.

Това е! А луди са тези, които не могат да видят и усетят тази магия. Всъщност не луди, по-скоро бедни, много бедни.

:)

И обектът, и авторът на статията - ВЕЛИКАНИ!