Споделям мнението на Борис Бекер, че Надал победи един много силен и фокусиран Новак Джокович. Имаше дълги размени, имаше разнообразна игра, надлъгване, пробване на различни тактики. Много от геймовете стигаха до равенство. Джокович имаше своите шансове в третия сет, когато вдигна нивото си до максимум, но просто в този ден срещу себе си имаше една жива стена. Отдавна не бях гледал мача на Надал в който да не му падне нивото за няколко гейма, дори сет, особено пък срещу Ноле. Просто от първата до последната точка видяхме един безкрайно фокусиран и мотивиран Надал.
Неща, които най-много ме впечатлиха от Рафа:
Първо, ретурът! Джокович бе бит с едно от неговите най-силни оръжия. Това беше просто чудовищно от страна на Надал. Само няколко факта:
* Само в 3 сервис гейма от общо 13 (два от тях в 3-ия сет) на Джокович за целия мач, Надал не достигна до пробив!
* Чак в 7-ия сервис гейм на Ноле, Рафа не достигна до точка за пробив!
* Чак при 1-5 във втория сет, Надал за първи път не върна ретур в очертанията на корта!
Второ, бекхендът! Форхендът очаквано бе на ниво, даже бе още по-добър, но това го очаквахме. Бекхендът обаче на тазгодишния турнир не бе на висота. Ако имаше компонент в който да имаше някакви съмнения от чисто игрово естество за Надал то това бяха неговият сервис и бекхенд. В този финал обаче Надал надигра Джокович и в другият му най-силен компонент. Невероятни диагонали на Рафа, ахилесовата пета (удара по правата) също вървеше и като цяло много малко непредизвикани грешки от тази своя страна.
Трето, подсечения удар с който тероризираше Джокович. Ноле е трудно победим когато влезе в едно машинално разменяне на по 20, 30 удара от задна линия. Надал въпреки, че връщаше невъзможни топки избягваше прекалено дългите размени и много находчиво използваше този удар с който привикваше Джокович към мрежата и последния не знаеше какво да прави с топката. Много важни точки спечели по този начин.
Когато Джокович се развихри в средата на третия сет и се заигра със себе си, с публиката и щабът си (точно моментът в който става най-опасен) Надал не трепна, продължи да настоява на ударите и гейм плана си и в крайна сметка изчака бурята да отмине и стисна отново хватката. Този път финално.
Джокович очаквано от всички използва много къси топки. Не че нямаше успех, общо взето имаше паритет при сполуките и несполуките, но Надал бе подготвен и Ноле бе прочетена книга. Според мен като видя, че няма да извади от равновесие Надал така както Шварцман стори с Тийм трябваше да спре с тази канонада от къси и да настоява на коронната си игра, да атакува дълбоко на форхенд и да завършва на бекхенд страната. Той и това пробва, но видя, че няма да стане, не и в този ден когато работеше и коронния форхенд по правата на Рафа, но все пак според мен трябваше да настоява повече върху това вместо да се чуди каква по-техничка и оригинална топка да изиграе.
За финал, когато Надал играе така на клей, когато е в зоната както се казва на жаргон е просто невъзможно да се играе срещу него.
Победата на Надал е една от най-важните в неговата кариера. Не заради изравняването на Роджър Федерер с по 20 ГШ титли. Не и заради юбилейната 100-на победа на любимия си турнир. Не, най-важното бе да докаже за последно и един път завинаги на всички неверници, че е феномен и абсолютен и безспорен властелин на клея. Срещу себе си имаше световния номер 1, човекът срещу който е допускал най-тежките загуби в своята блестяща иначе кариера, човекът който влезна в мача със самочувствието, че е непобеден на корта през цялата година. Надал имаше да губи много повече от Джокович. Не е срамно да загубиш от Надал на Шатрие, дори и катастрофално да е. Но ако Надал бе загубил този мач, не малка част от ореолът му щеше да е безвъзвратно накърнен, а самият Джокович дори и с 2 шлема по-малко от Федерер щеше да е много тежко на везната за гоатските диспути. И последно, Надал трябваше един път завинаги да докаже и че независимо от условията той винаги ще бъде фаворит номер 1 в Париж. Урок за много тенисисти колеги, специалисти, журналисти и фенове. Урок, който да бъде запомнен. Първо, по всеобщо мнение новите топки на Уилсън са по-тежки от старите на Бабола, което съответно означава и по-нисък отскок. Второ, хладното и дъждовно време, което прави играта още по-бавна. И трето за капак на финала играха под спуснат покрив, а знаем, че в исторически план това е най-лошият вариант за Надал и един от най-любимите за Джокович. И въпреки всичко това и всички тези фактори които като по предварително написан сценарий вещаеха негов провал, то взе, че нанесе най-тежката загуба в историята на Джокович, на финал на турнир от големия шлем.
* Какви исторически постижения (и разни любопитки) постигна Рафаел Надал след този триумф:
1) 20 ГШ титла - изравняване с Роджър Федерер, като пред тях са само Корт, Серина и Щефи
2) 13 титла на Ролан Гарос - нов рекорд. Подобри собствения си такъв и на Мартина Навратилова от Чикаго.
3) 13 финала на един и същи турнир!
4) 100 победи на сингъл ГШ турнир!
5) 15 години разлика от първия си триумф на ГШ (2005 - 2020)
6) 6 ГШ титла след навършени 30+ години!
7) 14 години с поне 1 ГШ титла през годината (за поредни години също е негов рекордът от 10 ГШ титли от 2005 до 2014 г.)
8) 4-ти ГШ турнир спечелен без загубен сет. За справка, Бьорн Борг има три, Роджър Федерер два, а Джокович нула
9) 8 ГШ титли със само 1 загубен сет в хода на турнира (7 пъти на RG + USO' 2010)
А също така и рекордните 8 достигания до финалния мач без загубен сет в хода на турнира.
10) Това бе 14 ГШ титла за Надал след като по пътя към титлата е победил или Федерер или Джокович. Ноле има 13 такива титли, а Федерер едва 7
11) Надал вече е с баланс 10:6 срещу Ноле и 10:4 срещу Федерер или общо 20:10 в турнирите от ГШ! На Джокович балансът е 17:16, а на Федерер е зловещо отрицателен, 10:21!
12) Джокович записа първия си геврек на ГШ финал, като се присъедини към Роджър (2008, Ролан Гарос) и Рафа (2006, Уимбълдън). Надал е единствения, който е унижавал и двамата си съперници. Роджър само Надал, а Ноле нито един. Това е едва втория геврек, който Надал сервира на Джокович, докато сърбина до тук не е успявал да занули Рафа.
13) Джокович записа най-малко геймове на финал на ГШ, едва 7, но рекордът между тримата тенори е на Федерер, едва 4 спечелени гейма от злополучния финал през 2008 г. на Шатрие.
14) Надал има най-впечатляващия процент победи/загуби на 1/4 финал, 1/2 финал и Финал на ГШ
1/4 финал: 34:8?!
1/2 финал: 28:6?!
Финал: 20:8?!
Или от 34 полуфинала, Надал има 20 титли!
15) 18 поредни години с поне една титла на една и съща настилка настилка (в случая клей) - 2003 - 2020!
|
и не забравяй да ги целуваш по три пъти всеки път преди да си легнеш и когато се събудиш.
