Номинации:

1. Андрес Гомес - РГ 1990
2. Томас Йохансон - АО 2002
3. Гастон Гаудио - РГ 2004
4. Петр Корда - АО 1998
5. Алберт Коста - РГ 2002
6. друг?

Не помня дали сме го обсъждали тоя въпрос, но човек като е в сесия и му остава само един изпит, почва да забравя такива подробности. Набива се на очи, че точно на Ролан Гарос, дето бил най-престижният турнир според мнозина (пишман) специалисти, има най-много странни шампиони.. Аз лично бих гласувал за Андрес Гомес - на 30 години печели в Париж, като бие по доста нелеп начин 19-годишния Агаси, мислещ през повечето време за перуката си, а не за мача.

направих я на истинска анкета, надявам се нямаш нищо против, защото малко са тези, които ще оставят мнение, поне да има гласуване. ;)
Иначе естествено, че е по-добре всеки да си каже мнението.

Аз гласувах за Гастон Гаудио.
победата му над Кория беше направо скандална и още ми е трудно да го асимилирам как така стана това, а и Кория много го харесвах, много ме беше яд тогава. Абсолютен люх, на правилното място на правилния момент. Не че при Гомес не беше така, но има разлика между късметлийска и заслужена победа. Гомес заслужено победи Андре, а Гастон обърна един контузил се, капнал и сринат емоционално съперник.

А специално това дето го подхвърляш за Ролан Гарос, това че ъвоите любимци през годините не успяха да спечелят в Париж, както и един от моите впрочем не прави този турнир по-малко слаб или престижен от останалите ;)
Уимбълдън и Ролан Гарос >>> УСО и АО

Винаги, като се сетя за онзи Ролан Гарос '04, ме хваща яд за полуфинала Кория - Хенман. Тайгър беше във формата на живота си и можеше да го бие точно по същия начин, по който Феркерк го размаза предишната година, но съвсем малко не достигна. Срещу Гаудио Хенман имаше 3 победи от 3 мача, две от които на клей и нито един загубен сет...

А най-дразнещото беше, че Кория наистина се срина абсолютно необяснимо и физически, и психически във финала. Не беше играл нито един петсетов мач в турнира и беше в невероятна серия на клей - само една загуба в последните 30-40 мача на червено, и то от Федерер на финала в Хамбург.

Да, да, да, златен шанс изтърва тогава Хенман, златен. А представяш ли си какъв масов шок щеше да е Хенман да спечели мечтаната титла от ГШ на клея в Париж, а не на тревата на Уимбълдън, малиййй
Ами съгласен с това което казваш. Гаудио си беше готов, какво да ти кажа.
Поне стана емоционален финал. Единия рева по време на мача, другия след него, абе цирк, кръв и сополи

Всичките тези които си изброил за мен са достойни за тази анкета. Може би с изключение на Корда (най-вече) и Коста. и двамата бяха много класни играчи. Мисля, че е поне една класа над останалите в анкетата.

Щеше да е първият сервис-воле шампион в Париж от Яник Ноа насам. Иначе той Хенман и на бавния рибаунд ейс в Австралия имаше по-златен шанс от Уимбълдънските през 2002, когато трябваше да мине през Бьоркман - Томас Йохансон - Иржи Новак за участие във финала срещу Сафин (физически и психически сринат и впоследствие си падна от То-Йо...). Всеки един от тия тримата му беше по-скоро удобен противник, но тогава точно Лари Стефанки го беше накарал да сервира по-бавно, за да вдигне процента първи сервис и Бьорки с неговите отлични ретури го изяде...

Както и да е, отплеснахме се малко, Коста го сложих, защото извън РГ има само един ГШ 1/4 финал.

Е, ако ще включваме и такива от преди да сме родени, не може да изпуснем Марк Едмъндсън : ) Макар че знаем за пониженото значение на АО сред турнирите от Шлема едно време, но все пак..

Иначе за Гаудио изразявам леко несъгласие. Ясно е, че на финала извади зверски късмет, но да не забравяме предните му два мача - чисти победи над Банди и Хюит, много добре ги помня и Гастон разпердушини и двамата. Освен това има и победи над Каняс, Новак, Енквист и Андреев (победил миналогодишния шампион Фереро). Все си мисля, че това също има значение.

Затова гласувам за Йохансон. От 4 кръг до титлата победи Войнеа, Бьорки, Новак (с получен геврек) и накрая Сафин, което си е престижно, но знаем Марат как изключваше в някакви моменти и игра отвратително в този финал.

Имам много ярки спомени от онзи турнир, но да си призная, бях забравил пътя на Гаудио преди 1/8 финалите, а може би не съм го смятал за фаворит и затова не съм му обръщал внимание. Е, наистина при това положение, не мисля, че е справедливо точно аржентинецът да е "първенец" в тази класация. Дори само Наркоманяс за 1-ви кръг си е кошмарен жребий.