Безспорно по това време на годината най-интересни са размените между отборите в лигата. Най-интересната промяна засега е свързана с отиването на Лука Дончич в Лейкърс и на Антъни Дейвис в Далас. Без да искам да подценявам мнението на останалите и да си играя с чувствата им, ще напиша какво мисля аз. Лука Дончич е играч на когото определено симпатизирах преди години, но от доста време вече ме дразни сериозно. Оял се е, с видимо наднормено тегло е, превърна се във вечния moaner, често е с една намусена физиономия, често влиза в спорове. Поне аз съм го запомнил такъв от последните пъти, в които съм го гледал. За мен той е преминал връхната точка в кариерата си. Лейкърс се набутаха здраво, с двама тромави играчи за лидери, на които не им се играе много в защита, просто не ги виждам.
ДеМар ДеРозан и Зак Лавийн отново се събраха заедно в един отбор, като ще играят в Сакраменто. За мен отново лоша сделка, още повече Кингс загубиха Де'Арън Фокс, който отива в Сан Антонио Спърс. Лавийн и ДеРозан доказаха в Булс, че не могат да играят добре заедно на паркета и често си пречат. Не виждам как това ще се промени в Кингс, там няма да могат да се възползват максимално от качествата на нито един от двамата. А от това което гледах, ДеРозан влезе много добре в ролята на лидер в Сакраменто, нагърбваше се с ключови стрелби в решителни моменти и повечето пъти му се получаваше.
Сан Антонио Спърс изглеждат най-печеливши от тройната сделка, още повече изхвърлиха ненужния си отпадък в контейнера, разбирай в Булс. Но за мен ще си останат посредствен отбор, не толкова колкото досега, но пак посредствен.
Така че от всички тези сделки лично аз не виждам печеливш.
По традиция най-губещи са в Булс, но това не е новина. Те пресъздават американския вариант на "Сливи за смет". Изтъргуваха по най-глупавия начин ДеРозан и Лавийн, същото ще стане с Вучевич и Бол. Те си върнаха пика от първи кръг за 2025 г., който беше в Сан Антонио, след трансфера на ДеРозан, а е ясно че търсят и други пикове. Ако се смъкнат надолу в класирането, както и се очаква, то може и да се надяват на още, само че има един проблем. В Булс по никакъв начин не показаха, че могат да работят и да развиват млади играчи, както и за толкова години, така и не попаднаха на читав играч от драфта. Имаше прилични попадения като Боби Портис, Уендъл-Картър младши, Лаури Марканен, но дотам. А и никой от тези играчи не стана звезда. Коби Уайт вече шест години е в отбора, като спрямо вложените средства в него по икакъв начин не се е отплатил достатъчно. За Патрик Уилямс няма смисъл да говоря. Вярно е, че сега като получат повече минути на теория може и да се променят нещата, но лично аз не вярвам. Чета, разни хора как се превъзнасят по Матас Бузелис, който хем няма кой знае каква физика, хем е доста дървен. Това че е направил 3-4 зрелищни забивки при решени мачове нищо не значи.
Така че очаквам оттук нататък нещата да са още по-зле. Мнозина фенове се бяха уморили от посредствеността на този отбор, но сега ще трябва да свикват със загубите като нещо нормално.
На добър час, Зак Лавийн 8
Eдин голям професионалист си тръгва от Чикаго не дотам добре оценен. Играч с изключителни атлетични способности, които не са присъщи на всички, макар и като друг гард на Булс Дерик Роуз, склонен към контузии. Отличен реализатор, рекордьор по тройки в историята на Булс, със 1,130, трети по средно точки на мач, след Майкъл Джордан и ДеМар ДеРозан, шести по общо точки с 10,056, седми по вкарани кошове с 3,545, 12-ти по асистенции, с общо 1,808. Два пъти избиран за Ол-Стар през 2021 и 2022 г. Жалко, че попадна в един кофти период за франчайза, който продължи доста дълго, осем години, в тим не толкова без амбиции, но с много лошо управление и грешни решения, като около него нямаше достатъчно силни съотборници (като брой) за да получат усилията му адекватно изражение на паркета. Ще се помнят ниеговите 39 точки в един невероятен мач срещу Торонто като гост преди две години, в плей-ин турнира, където Булс наваксаха голямо изоставане, за да запишат един от най-стойностните си (за съжаление) успехи в последно време. Или 36-те му точки в гостуването на шампиона Бостън този сезон, когато почти сам, както и десетки, ако не и стотици други пъти, изведе отбора си почти сам до успеха.
Респект!
|
