Другият още по - скандален като последици отказ на Сунес е Кантона.

Чаво, Олето е ясен, ама вие вместо да вземете качество в защита, продължавате да се пънете основно за халфове и нападатели. Отзад сте трагични, а Магуайър е най-скъпият тролей в света.

Съгласен съм, но кой е отговорен според теб за това? Двамата сладури Оле и Ууди. Магуайър е срам за Ман.Ютд. камо ли да е капитан, Линдельоф за нищо не става, Де Хеа отдавна трябваше да си е тръгнал, даде каквото можа и отдавна се изчерпа.

Но на тия цветнокожолюбители все Санчо им е в главата. Поредният некадърник, който нищо няма да свърши.

Де Хеа с тази заплата трудно ще го разкарате. Накрая само да не прецакате кариерата на Хендерсън.

Петер Шмайхел (продължение)

Не на последно място Шмайхел, който също е сред лидерите на тима, движи Юнайтед към победата. "Имаше лидери навсякъде и лидерите могат да променят развитието на мача", обяснява той. "Ти се съгласяваш с определени неща на разбора преди мача, но всъщност има 11 човека, които искат да направят нещо различно. Понякога това което сте се разбрали не сработва, така че се нуждаеш от играчи, които могат да се откроят, да поемат известна отговорност и да направят промени във всяка зона на терена".

Датчанинът е известен с това, че по един категоричен начин налага мнението си, особено в разгара на битката, неговото лице се изкривява, докато той изкрещява указанията си, или пък възразява на колегите си от защитата.

"Пийт беше много гръмогласен", казва Анди Коул, който се присъединява към Юнайтед от Нюкасъл през 1995 г. , скоро следе като Шмайхел е помогнал на клуба да спечели втора последователна титла. "Желание, страст, всичко което се изискваше, за да си победител, той го имаше в изобилие. Той имаше една придобита склонност, но аз се разбирах много добре с него - той беше толкова луд като кутия с жаби (английски израз, за човек който е напълно ненормален).
"Той имаше своите обичаи преди мач - да вземе необходимия брой кърпи и ти не можеше да пипаш ръкавиците му, защото той полудяваше. Понякога си мислиш: "Не мисля, че е с всичкия си", но той беше невероятен вратар". "Ако той беше между гредите, винаги чувстваш, че имаш шанс. Обожавах да играя с него".

Понякога, страстта на Шмайхел се пренася и в съблекалнята. След един мач с Ливърпул през 1994 г., когато Юнайтед пропилява преднина от 3 гола, за да завърши наравно 3-3, той се замесва в конфликт с Фергюсън. Двойката си разменя обиди толкова жестоко, че след 48 часа, Фергюсън казва на Шмайхел, че няма друг избор освен да го уволни. Босът променя мнението си едва тогава когато подучува как Шмайхел се извинява на целия отбор, по-късно в онзи ден.
"Имаше двама Петеровци", разкрива Ларсен, неговият бивш съотборник в датския национален отбор. "Имаше го лидерът и победителят на терена и милия, грижовен Петер извън терена. Много хора смятат, че той е малко арогантен, но това не е Петер който познавам. Той може да е доста груб вербално на тренировка, но това не се отрази на нашето приятелство - след това сядахме и обядвахме заедно".

Шмайхел може да е нехарактерен в още едно отношение - като голова заплаха. През 1995 г. , месеци след като е принуден да е извън терена, заради дискова херния, той се впуска в атака, за един корнер късно в мача срещу Ротор Волгоград за Купата на УЕФА и вкарва гол с глава. "Пийт винаги е вярвал, че може да играе като централен нападател", усмихва се Коул.
По-късно датчанинът се превръща в първия вратар, който е отбелязал гол във Висшата лига, като вкарва с воле за Астън Вила срещу Евертън през 2001 г. На негова сметка са записани 11 гола в кариерата му. "Тези цифри от Уикипедия ли са?", пита Шмайхел. "Уикипедия казва, че съм спасил една единствена дузпа през цялата си кариера, така че не съм сигурен за тези 11 гола - в главата ми са много повече. Не знам точно колко са всъщност - отбелязал съм няколко попадения от игра, но също така по едно време изпълнявах дузпите за клубовете в които играех в Дания".
Най-запомнящият се момент за Шмайхел през сезон 1995/96 обаче не е голът срещу Ротор Волгоград, а неговото представяне срещу Нюкасъл на "Сейнт Джеймсис Парк". Свраките оглавяват класирането във Висшата лига, но Шмайхел ги отказва, след това Кантона бележи победен гол през второто полувреме. Гостите ще си осигурят титлата още веднъж.
"Той определено беше играч на мача в онази вечер", спомня си Коул. "Спасяванията които направи ни оставиха в мача. Ако не бяха те, ние можехме да загубим с 4 или 5 гола. Знам, че Ерик получи заслуженото за гола си и с право, но Пийт беше невероятен".

През лятото на 1998 г. Шмайхел стига до решение. Тпй е спечелил четири титли от Висшата лига, две купи на Англия и една Купа на Лигата с Манчестър Юнайтед, но е в средата на 30-те си години и Арсенал е спечелил дубъл в онази година.
Вратарят прекарва месец на базата на датския национален отбор в Юна Франция на Средиземно море, след като те стигат до 1/4 финалите на Световното първенство. Нараства изкушението да играе в страна с по-топъл климат на редовни начала, в малко по-спокойна среда от тази във Висшата лига.
Шмайхел казва на Юнайтед, че сезон 1998/99 ще бъде последният му на "Олд Трафорд". Клубът иска от него да не огласява това, но слуховете се разрастват, след като формата му е критикувана по-рано през онази кампания. През Ноември, той обявява своето намерение да се премести.
Сега той отчита, че с предимството да погледне отново на нещата, той е можело и да не прибързва с напускането си. "По всяко едно време в твоя живот, когато ти предстои да вземеш решение, ти го правиш на основа на чувствата които имаш в онзи момент", казва той. "Ако прехвърлиш 20 години напред, вероятно тези измерения ще се променят за теб, като ти ще виждаш нещата по различен начин".
Шмайхел не предвижда много добре това което предстои. В деня на неговото известие, червените дяволи са трети във Висшата лига, но те скоро започват една зашеметяваща серия от 33 мача в които са непобедени, която продължава до края на кампанията им.
В средата на Април, те са с точка напред на върха, когато срещат съперниците си за титлата Арсенал на преиграването в полуфинала за ФА Къп на "Вила Парк". Мачът е равен, когато артилеристите получават шанса да изпълнят дузпа в добавеното време, като изглежда, че Денис Бергкамп ще осигури победата за Арсенал - преди Шмайхел да спаси дузпата. В добавеното време, марковият пробив и гол на Райън Гигс изпращат Юнайтед на финала.
"Когато той отрази онази дузпа, аз вярвах, че ще спечелим, защото той никога не е спасявал дузпи", казва Коул. "Във всичко останало той беше невероятен, но през всичките години в които играех с него, никога не съм го виждал да спасява дузпа. Той го направи в онази вечер, и това беше всичко. Това беше тласакът от който се нуждаехме в края на онзи сезон".

Насочилата се към трофеите дружина на Фърги си осигурява титлата във Висшата лига и ФА Къп. Лебедовата песен на Шмайхел ще е финала в Шампионската лига в Барселона.
С едва няколко оставащи минути в онази мека нощ, Юнайтед изостава от Байерн Мюнхен с 1-0. Изглежда, че той ще напусне клуба с понижено настроение. "Не мислех за това", казва той сега. "За да бъда честен, не помня какво точно си мислех в онзи момент - вероятно не съм мислел за нищо! Но това което научихме в онзи сезон, както и в много сезони преди това, е че мачът продължава 90 минути плюс продължението което ще даде съдията. В тези допълнителни минути много неща могат да се променят. Отборите мислят, че са почти накрая и се изнервят, а ние увеличаваме напрежението, поемаме повече рискове".
Няма по-голям риск от това вратарят да се пусне напред в 91-та минута, но точно това прави Шмайхел, както е направил срещу Ротор Волгоград у дома, четири години по-рано. "Когато отивах напред нямах за цел непременно да отбележа аз, но да създам объркване и смут", отбелязва той. "Изправяш се срещу много добре организирани отбори, но съм сигурен, че те не са предвидили това един вратар да се включи в атака, така може да се създаде хаос".
Присъствието на Шмайхел в наказателното поле постига тъкмо това. Той не успява да играе с топката във въздуха, но Теди Шерингам се възползва от неразборията, като отклонява топката за изравнителния гол. Две минути по-късно Солскяр печели мача и Шмайхел прави колела по терена на "Ноу Камп".
Стражът, който е капитан в онази вечер, в отсъствието на Рой Кийн, ще напусне Юнайтед печелейки Шампионската лига, за да завърши невероятния Требъл.

"Чувството беше толкова хубаво, наистина". "Ти можеш да продължиш да печелиш едно и също нещо за следващите две, три или четири години, или да напуснеш по начина по който го направих аз. Кое е по-добре? Всъщност не знам, но съм доволен от всичко".

Не без основание, записвайки името си във фолклора на Манчестър Юнайтед. Той се премества в Португалия, за да играе в Спортинг, а по-късно се завръща в Англия с Вила и Манчестър Сити, преди да се оттегли през 2003 г. Но дори краткия престой при съперниците на Юнайтед не отслабва статута му на легенда на "Олд Трафорд".
"Това значи много", казва той за обичта която винаги получава от привържениците на Юнайтед . "Феновете са много лоялни, а повечето от нас които са пътували по света с клуба са усещали тази любов - тя никога не чезне. Не толкова отдавна пътувах до Бангкок посред нощ и въпреки това имаше хиляди фенове, които чакаха. Ти си мислиш "Уау!".
Нито един вратар не е стигал до неговите 5 титли във Висшата лига, но възхищението което той получава е поделено между неговите великолепни качества и трофеите които е спечелил. "Той е най-добрият вратар който някога е играл във Висшата лига", убеден е Коул. "Не мисля, че някога е имало какъвто и да е спор за това".
На Шмайхел се гледа не само като на най-добрия вратар във Висшата лига, но и в историята въобще. "Чудесно е, че се разсъждава по този начин", казва 56 годишния човек. "Всеки иска да е признат за това което е направил в кариерата си. Когато си завършил кариерата си преди близо две десетилетия и хората все още мислят така, това ме прави много горд. Това значи, че след целия здрав труд който съм положил, дори с възпаления гръб, всичко си е струвало".
В онази нощ на "Ноу Камп" всякакво неразпложение изчезна, когато Солскяр намери мрежата - и Шмайхел има кадрите, за да го докаже.

В кутията е жребият за Лига Европа

0-0 superb!



Знаех си, че Юнайтед не може да загуби от отбора на този некадърник Пеп. Имат невероятни футболисти, но с този импотентен плешивец копаят дъното и ако го оставят още време ще ги закопае.
Иначе пешеходно темпо, пасове настрани, почти никакви удари във вратата. За Юнайтед нормално, но поне прецакаха тотото на хората. Тук не е интересно, не се играе за пари, но тези които са заложили са се опарили.

Идеален резултат стана!

Спукаха топката.

Ти мани това, ама се оказа, че тоя съдията не знае вица за Марадона. А някои казват, че бил изтъркан. Да отмени дадена вече дузпа за Юнайтед, срамота.

Стават грешки.

Video unavailable

Иначе тия шунди са ми ясни

Е, жалко:)


Едно време биехме Шефилд Юнайтед

Едно класическо дерби. Не знам дали знаете, но през 1965 година Юнайтед печели титлата за сметка на изригващия Лийдс на Дон Реви поради по-добър голов коефициент (вкарани голове разделени на допуснати). До средата на 70те години в Англия е използван този показател вместо голова разлика. Конкретно, тя също е била в полза на Юнайтед.