Ето как са протекли нещата по неосъществения трансфер на Де Хеа. Мен обаче ми е по-интересно какво ще го правим сега до следващия трансферен прозорец, щото е ясно че няма да му се играе много
http://www.manutd.com/en/News-And-Featu ... nsfer.aspx

Нищо не се знае, времето ще покаже.

То това да ни беше най-големият проблем. В атака сме боси отвсякъде. Изхвърлихме РВП, Фалкао и Ернандес,а не привлякохме нито един чист нападател, да не говорим за класен. Като прибавим към това и прекрасната форма на Голямата Глава и картинката заспива просто. Направо се чудя какво ще правим отпред като се контузи след някой друг мач. Така както този път не съм се ядосвал никога на трансферен прозорец досега. Егати изсипаната история, нямам думи просто. Пълен хаос.

Louis van Gaal style!!!

1996 мисля беше годината и имаше един полуфинал в ШЛ между Панатинайкос и Аякс, първия мач в Амстердам ПАО би с 1:0, на реванша в Атина Аяксите биха с 3:0 и отидоха на финал. Вече не си спомням за какво точно обаче нещо в интервюто след мача ме издразни и от тогава до проявата на Моуриньо (като бягаше с онова палто на олд трафорд, на мача ви с Порто) ми беше най-противният треньор.

Давид де Хея подписа нов 4+1 годишен договор с Ман Юнайтед.
Сега дори да го продадем на Реал , ние ще сме тези, които ще управляват "Процеса" И ще имаме достатъчно време да му намерим точния заместник.

Междувременно до тогава се надяваме да си върне формата от миналия сезон за ето такива изпълнения:

За всички разбирачи, които се смееха на моите думи за Смолинг, определено е играча на сезона до тук.
http://www.manutd.com/en/News-And-Featu ... pment.aspx

Холандският бухал още ли е на поста си? Айде да си ходи, че Крал Жозе чака на вратата :)

Да връщат Мойс ако искат нова ера като на съра.

На ОТ днес се чуха песни за Муриньо, при това и от двете страни. Феновете на Канарчетата се ебаваха с ЛВГ, а нашите просто не издържаха по някое време и си изляха душата.

Все още не мога да си отговоря на един въпрос. Е ли футбола на този чукундур наистина толкова импотентен, или бива той саботиран от играчите си? Или и двете? И ако Жозето по едно време не издържа и изплю камъчето с бойкота и къртиците, може ли нашиот аджеба от кумова срама дума да не обелва по темата, макар и отдавна да му е ясна картинката?

Едно е сигурно обаче - ако е наистина честен, доблестен и човек с достойнство (какъвто милион пъти се е изкарвал по собствените си думи) още утре трябва да сдаде властта. Без каквито и да са там неустойки, меустойки и путките му майчини "взаимни съгласия". Да си вземе шапката, да освободи шкафчето, да забере жена си и да оди на вилата в Португалия, да се пече на слънцето, да се кефи на океанските залези и да си гледа старините. Бай бай!

това май ще е последния мач на Ван Гаал, макар, че не знам дали ще го уволнят точно по новогодишните празници ....

Отдавна не съм гледал Манчо, всъщност може би откак Бербатов игра за тях - дреме ми на швепса за този отбор. Обаче сега, от скука, взех, че загледах мача им на Британия - ми те много, ама много зле!!! Ван Гаал ги е наредил абсолютно профански, да не говорим, че има пълни некадърници още от времето на съра, които мислех, че са изритани отдавна - Фил Джоунс, Карик, Йънг...
Е нема такъв смешен отбор!
Стоук можеше да бе поне 5:0!

бих се радвал ако Ван Гаал остане поне още няколко мача начело голям цирк бяха червените дяволи днес.

Как си намират работа тези неудачници в колоси като Юнайтед

Снощи гледах мача от 1977/78 за КНК между Сент Етиен и Ман. Юнайтед.
Играта много приличаше на тази от сегашния сезон. С това не искам непременно да кажа, че Юнайтед се е върнал еди си колко години назад. По - скоро прави прогрес с охлювски темп. Сега играе като през 70-те, след години ще играе като през 80-те и ще вземе някоя друга купа, а след 10-15 години може би ще играе както през 90-те.

Явно сегашното ръководство е много добре запознато с традициите на отбора и иска тима да мине по стъпките на своите предшественици.

Една треньорска смяна не решава нищо генерално. Какъв е смисълът, след като този който ще дойде пак ще е от калибъра на наследниците на Сър Алекс Фергюсън.

А такива специалисти като Ед Удуърд ще запазят поста си.
В Юнайтед няма футболни хора, това е проблема. Сър Алекс беше много повече от мениджър, но вече го няма, макар и да се води проформа някакъв в клуба.

Или връщат Сър Алекс Фергюсън начело или взимат Симеоне или перспективен мениджър от Чемпиъншип. Други варианти няма и другото е безвремие.

Нищо, важното е че днес бях с точните хора, в понеделник пак ще бъда с тях, а играта и резултатите дори и ние не можем да променим.

Аз пък мисля, че сегашното дередже на манчо е точно дело на САФ и неговата концепция, като дори той селектира мениджърите след него. И понеже съм на мнение, че след 2009а САФ закопа отбора си и сега нищо ново няма да последва - след ЛВГ ще дойде Гигс.
2010 САФ трябваше да си реши само един-единствен проблем: атакуващ плеймейкър, и имаше решение със за мен най-добрия играч в света и номер едно на световното в ЮАР - Уесли Снайдер. Само че това не се случи, и после САФ изпонакупи редица житни бегачи и некадърници, някои от които все още са в клуба като Ашли Ъйнг.
Сега МЮ се нуждае от поне 5-6 класни попълнения, понеже в този отбор има прекалено много гмеч, дето за нищо не става.
Отделно ЛВГ ги бе наредил мега комично - споменатия Ъйнг май бе нещо от сорта на дефанзивен халф, а Фелайни го раздаваше като тежък таран и профука 1-2 положения, които имаха... Буахаха!
Сигурно си прав Чаво, че в МЮ няма футболни хора, но или почват начисто без каквито и да е следи от САФ, или ще духат супата още дъълго.

Това че следиш Юнайтед по - рядко може би донякъде е предимство, защото по - добре се виждат някои неща. Както и когато не си виждал един човек дълго време може да прецениш по - добре доколко той се е променил и остарял, сравнение с това ако го виждаш всеки ден.

Имаш набито око, но ми се струва, че донякъде мнението ти е субективно, поради лични негативни виждания спрямо САФ, породени донякъде от случая Бербатов, при който според теб и други хора, той постъпи несправедливо с него.

Обективността е субективно понятие, но мисля че човек е прав когато казва/пише това което наистина мисли, а не се влияе от някакви други, странични неща.

Аз имам собствено мнение по въпроса, но трябва да започна по - отдалеч, за да се разбере напълно смисъла. Съвсем нормално бих приел, ако не го прочетеш, не си и длъжен, както и никой друг не е длъжен и оплакванията, че съм писал прекалено дълги мнения са необоснователни.

Да кажа, че в Юнайтед са били някакъви хрисими хора за подръжание в една вулгарна среда трябва да излъжа. В крайна сметка Висшата лига бе създадена, за да се правят пари и от това намазаха най - силните тимове по онова време, включително и Юнайтед.
Но да се каже както твърди Наско Русков, виден привърженик на Арсенал, че парите на Скай са направили Юнайтед силата която е- е пресилено.
Имаме примера от Франция където може да се каже, че парите на една много мощна телевизия Канал + бяха в основата на създаването на ПСЖ. И ако в началото Бернар Тапи ги "цакаше" с парите които излива в Марсилия, то какво да кажем за 90-те години, когато Тапи вече го нямаше в Марсилия, а ПСЖ привличаше играчи като Уеа, Раи, Жинола, Льо Гуен и др. и въпреки това не можа да наложи доминация във Франция, а в евротурнирите не може да направи нещо съществено, въпреки паметните елиминирания на Реал Мадрид и Барселона, съответно за УЕФА и ШЛ.

Но дори и във Висшата лига на Англия имаше лимит, продиктуван от това, че правилото "Босман" още не съществуваше. Играеха по трима чужденци и толкова. Може да селектираш тримата най - добри чужденци в света, но дотам, не можеха да играят повече на терена. Е, можеше да играят уелси и ирландци, а в турнирите на УЕФА не можеше, но каквото беше положението за Юнайтед такова беше и за другите.
Поне на домашната сцена Юнайтед беше най -силния отбор, а това се дължеше и на правилната селекция на играчи. Отбори като Челси на Кен Бейтс също можеха да си позволят чужденци, като след падането на ограничението в тима от "Стамфорд Бридж" бяха привлечени световни звезди като Дзола, Виали, Казираги, Ди Матео, Десаи, Льобоф, Петреску, Фло, демонстрация за финансовите възможности на Кен Бейтс и Челси още тогава.

В Тотнъм беше Клинсман, в Арсенал Бергкамп, а в Нюкасъл се извърши истинска революция с привличането на редица местни и чужди звезди като Лес Фърдинанд, Давид Жинола, Фаустино Асприля, на по - късен етап и Алън Ширър.

Някъде по това време Фергюсън, тогава още не сър, реши да се лиши от услугите на трима много опитни играчи като Марк Хюз, Пол Инс, Андрей Канчелскис и реши да налага млади футболисти и да чака завръщането след наказание на Ерик Кантона. Още в първия си мач от сезон 1995/96 Вила би Юнайтед с 3-1, на Фергюсън специалистите му казаха "не можеш да спечелиш нищо с деца", но той продължи да си налага братя Невил, Бът, Скоулс, Бекъм, като тези играчи бяха гръбнака на тима за години напред. Не мина без сътресения, същия сезон Юнайтед бяха разпиляни в гостуването си на Лийдс, за УЕФА отпаднаха от руския Ротор, на следващия сезон загубиха гостуването на Нюкасъл с 5-0.

Въпреки това Юнайтед продължи да доминира в Англия, а може би това донякъде поне временно отказа конкурентите на тима от свръх-харчове.

Но дяволското изчадие Кен Бейтс не се отказа от пъкления си план и продаде Челси на чужденец- Роман Абрамович, което тотално промени футбола в Англия и отвори вратите както за нови чуждестранни играчи и треньори, така и за нови чуждестранни инвеститори.

Отбори като Челси, които и преди това привличаха скъпи чужденци, можеха да достигнат нивото на Ман.Юнайтед, Арсенал и другите традиционни тимове в Англия само с изливането на много - много пари.

Това принуди и тимове като Манчестър Юнайтед да харчат повече, за да могат от своя страна да са конкурентноспособни на новите сили в английския футбол.

Само че не само, че се харчеха излишно много пари в английския футбол, ноп те се харчеха адски неправилно.

Похарченото не кореспондираше с резултатите на терена. Фергюсън и Юнайтед дадоха много пари за играчи като Ван Нистелрой, Верон, след това Руни и кой ли още не, но играта и резултатите не бяха много по - различни от периода преди това. Като това се отнася не само за Юнайтед, но и за английските клубове като цяло.

Юнайтед си печелеше титли в Англия и преди това, взе ШЛ 1999 г. , след това още веднъж 2008 г. при новите реалности.

Както си забелязал точно 2009 г. Юнайтед промени трансферната си политика. Отборът разполагаше с играчи като Роналдо, Тевес, Бербатов и ко. , но въпреки това бе категорично надигран на финала в ШЛ Рим 2009 г. от Барселона.

И Фергюсън позволи на Роналдо и Тевес да си ходят,(също и Оуен Харгрийвс) като взе за техни заместници Антонио Валенсия и ветерана Майкъл Оуен. Тези трансфери бяха последвани от още непретенциозни, като изключение е Ван Перси. Де Хеа също бе привлечен, но тогава той беше на ниво млад и обещаващ играч, каквито Фергюсън е привличал много.

И с един по - скромен състав Юнайтед се представяше прилично в евротурнирите, спечелени бяха нови две титли в Англия 2011 и 2013 г. , а 2011 г. тима отново достигна финал в ШЛ с един по - скромен състав.
Същевременно другите английски тимове които продължиха да харчат здраво, не може да се каже, че оправдаха парите. Добре, Челси взе ШЛ 2012 г. ,Лига Европа на следващия сезон, но другите не направиха нищо. А куриозното е, че точно в този период и Роман Абрамович бе затегнал кранчето.


Така че Фергюсън просто разбра, че няма смисъл това голямо харчене от големите отбори. Но да се каже, че Фергюсън е бил оставил отбор развалина на наследниците си няма да е честно.
Все пак този отбор беше шампион, представяше се добре в турнирите ( въпреки ЛЕ 2012 Г.), част от напусналите футболисти като Евра, Кагава, Ернандес ( Чичарито), Уелбек ( въпреки нещастието с тежката контузия) показват качествата си в новите си отбори, докато много от новопривлечените играчи в Юнайтед с нищо не показват че са по добри от предшествениците си, като доказателство за това е че част от тях вече ги няма. Най - добрия играч на Юнайтед ( и също най -конвертируем ) е Давид Де Хеа, Руни беше слаб и в последния сезон на Фърги, а откакто го няма е направо под всякаква критика, но не може да бъде посочен друг играч с по - голямо влияние в тима от него. Друг въпрос е Руни какъв лидер е. Ван Перси беше освободен, но кой е голаджията на Юнайтед сега?
Хубаво, Джоунс, Смолинг са некадърници. А с какво е по - добър Маркос Рохо който е вечно контузен и досега ще го запомня само с една снимка на голия му задник, която пратил на една мацка, пък тя я е пратила на таблоидите.
Дейли Блинд е малко по - добър от Смолинг и Джоунс като качества, но той дори добре да играе, прави на всеки мач поне по една- две вересии и класни опоненти ще се възползват от това.

Имаш набито око, пак повтарям и казваш, че на Юнайтед трябват 5-6 нови попълнения. Сигурно е така, но аз питам след като са изхарчени над 250 милиона паунда за селекция защо на Юнайтед трябват пак нови хора и има ли въобще футболни хора в Юнайтед при това положение?

Че Фергюсън избра за наследник Мойс това е вярно, за Ван Гаал не съм сигурен.

Мойс трябваше да е за Юнайтед не новия Фергюсън, а поне новия Венгер, но не се получи.

Защото Венгер пое Арсенал от лоше изходна позиция 7-8-мо място, и го направи редовен участник в ШЛ и респективно топ 4, като от време на време носеше и трофеи, при това при финансови рестрикции, още по - значими след изграждането на новия стадион.

А Евертън не е случаен клуб. Дербито Евертън - Ливърпул беше едно от най - големите в цяла Европа през 80-те години, това говори много. Грешката на "карамелите" бе че назначаваха за треньори самозванци като Уолтър Смит, което ги дръпна много назад. Мойс успя донякъде да подобри нещата, но не колкото в Арсенал, а за мен в исторически план Евертън не е по - малък клуб от артилеристите.

Мойс се справи прилично в първата половина от сезона, но след това необяснимо за мен тима рухна напълно. Дали пък е нямало бойкот ? Имаше какво да се изисква от играта, но какво да кажем за сегашната?

Дойде Ван Гаал който се опита да промени всичко от миналото. В първия му сезон тимът редуваше слаби с добри мачове, а играчи като Йънг, Фелайни, Мата, Де Хеа подобриха представянето си при него, сравнение с предния сезон.

Но още след първия мач с Тотнъм този сезон беше ясно, че трофеи няма да бъдат спечелени. За това което стана трудно някой би могъл да го предвиди. Ван Гал дотолкова промени Юнайтед, че тимът играе без нападател. Руни играе изтеглен назад, Мемфис, Марсиал и Мата ( който играе) се шляят по крилата. Фелайни най - много прилиа на нападател, но той никога не е бил такъв.

При Фергюсън тимът в 90% от случаите играеше нападателно, а дори и когато е имал контраатакуващ стил пак е имало изявен нападател в атака.

Сега тимът играе като през 70-те години. Регресът е виден.

Проблем не само на Ман Юнайтед, а и на много други големи отбори е липсата на лидери. В Юнайтед играеха играчи с характер и лидерски качества като Марк Хюз, Стив Брус, Ерик Кантона, Рой Кийн, Пол Скоулс, Гари Невил (сигурно пропускам някой) и те бяха способни да измъкнат отбора в тежки ситуации. В момента поне за мен такъв човек липсва. Затова и "големите" отбори се огъват пред по-сърцатата и вдъхновена игра на отбори като Лестър, Кристъл Палас, Уотфорд, Борнемут, които поне на хартия не изглеждат конкурентни и толкова скъпи, но на терена определено не играят парите, а сърцата и това е видно от резултатите през този сезон.

Като цяло аз също съм на мнение, че напускането на Сър Алекс Фъргюсън е в основата на последвалия срив при Юнайтед и в тази връзка бих си позволил да направя един паралел с това, което се случи с Форест (отбор с много по-малки възможности) след напускането на Брайън Клъф. В продължение на 17 години Клъф бе начело на клуба и го издигна до невиждано ниво, а в последният му сезон Форест изпаднаха, последва кратък възход и от 1999 г. отбора е из долните дивизии. Горе-долу същото се случи и във Франция с Оксер след напускането на Ги Ру, една истинска легенда, институция за този малък отбор. Сегашните мениджъри разполагат с пари, но нямат време и точно този фактор ми се струва, че оказва най-голямо влияние върху представянето на отборите. Никой (нито фенове, нито директори) няма търпение да изчака някой мениджър да изгради отбор за период от 3-4-5 сезона, резултатите се искат и търсят веднага... а това повишава и риска от грешни решения.

Не знам дали парите на Скай са помогнали на Фъргюсън да изгради империята Юнайтед, но поне за мен те убиха футбола и го превърнаха точно в това, което не харесвам - комерсиален продукт. Да, за съжаление на футбола сега се гледа и говори като за продукт, а не като една игра, но явно времената са такива.

Благодаря на Чаво за прекрасния отговор, рядко е тук да се случи продуктивна дискусия!
Отговарям на Фореста, защото има повече неща:
1. След велик мениджър следващия/те винаги са надолу.
2. Големите пари никога не раждат велик отбор.
3. Скъпите играчи рядко оказват силно позитивно влияние на отбора си.
4. Робуването на имена е пагубно.
5. Велик отбор бе собствени юноши не се получава, и почти никога не се е получавал.
Нито милиардите на Абрамович, нито на шейховете направиха Челси или Сити велики и вълнуващи отбори.
МЮ се срина след като САФ не можа да включи успешно собствени юноши, не можа и да съгради следващия отбор около наличните на времето. Да, взел е 2 титли след 2009, когато бе апогея, но за мен по-скоро инерционно, и поради слаби конкуренти. Както Чаво уместно е написал, в момента няма добър нападател, смешно е да се гледат мъките на Фелайни, а Рууни е на светлинни години от това, което показваше преди 4-5 години. Кой да го усети и да подготви следващия? Продажбата на КР7 бе катастрофална грешка, освобождаването на РВП - чиста глупост. Отборът е пълен със среднюрковци. Факт, че няма лидер, но лидера се изгражда... покрай друг лидер!

Определено голямото предимство през ерата на САФ е неговият нюх за таланти и умното харчене на пари. Всъщност играчите, които най-много помогнаха на Ман Ю. да спечелят последните титли са: Рууни (25.6 мил пауда), Роналдо (12.24 мил. паунда) и Ернандес. Не бяха точно трансферите за колосални суми, въпреки, че имаше и такива като Бербатов.

За справка, наследниците (особено Ван Гаал) му се провалиха на трансферния пазар. Фелаини, Мата, Ерера, Швайнщайгер, Марсиал, Депай, Блинд, Шнайдерлин, Рохо, Ди Мария, Фалкао... са все надценени играчи или играха(ят) под потенциала си, или просто са обещаващи. Или просто кариерата им е на привършване. Най-голямата издънка на Ван Гаал е, че изгони Ернандез, който прави фурор в Бундеслигата. После се чуди защо няма кой да вкарва голове

Между другото Моуриньо също се провали на трансферния пазар в Челси и това се видя през този сезон. Само гледай какво правят Лукаку и Де Бройне. Да не говорим за Луиш и Салах. А Фабрегас и Матич се оказаха недоразумения, въпреки силната им предишна кампания.

Manchester United F.A. Cup Special


Манчестър Юнайтед са се изправяли четири пъти досега срещу Шефил Юнайтед за Купата на Англия. Два пъти това се е случвало в трети кръг, а всеки път жребият е определял Шефилд за домакин в срещите. Двата отбора се изправят в трети кръг на надпреварата в две последователни години – 1994г. и 1995 г. на „Брамъл Лейн”, като в тези случаи, както и през 1990 г. Юнайтед винаги достига до финала на турнира, след като е гостувал на „остриетата”.

Подновяването на футболните надпревари след Втората Световна война носи и промени в правилата на F.A. Cup що се отнася до броя на срещите в турнира. За първи и последен път се играят два мача на разменено гостуване. Така през 1946 г. Юнайтед прави равенство с Акрингтън Стенли, а в ответния двубой ( но не заради равенството в първата среща ) побеждава с 5-1 на „Мейн Роуд”, стадиона на Сити, където Юнайтед играе домакинските си мачове.

През 1948 г. Юнайтед печели първата си купа след войната и отново домакинства на „Мейн Роуд”. В състава се отличават имената на Джони Кери, Джак Роули, Стан Пиърсън, Чарли Митън. В третия кръг Юнайтед побеждава с 6-4 Астън Вила като гост, след това 3-0 Ливърпул на „Гудисън Парк”, 2-0 Чарлтън в Хъдърсфийлд, 4-1 Престън на „Мейн Роуд”, както и с 3-1 Дарби Каунти на полуфинал, игран на „Хилсбъро”. На финала Юнайтед се изправя срещу Блекпул на Сър Стенли Матюс и въпреки че изостава с 2-1, 21 минути преди края на мача, обръща съперника си до резултат 4-2 в полза на „червените дяволи”. Така за шест кръга в надпреварата Юнайтед отбелязва 22 гола, а това е първи спечелен трофей за Сър Мат Бъзби с тима.

Шест мача и прекрасна работа. Не винаги обаче Юнайтед са имали такава успеваемост. Имало е случаи когато е трябвало отбора да изиграе много повече срещи, а целия труд е отивал на вятъра.
През сезон 1902/03 Юнайтед побеждават Ливърпул в първия кръг на надпреварата, но това е всъщност шести мач за Купата за тима през онзи сезон, след като преди това Юнайтед играят три квалификационни кръга, както и междинен кръг, в който на всичкото отгоре се стига до преиграване.
Юнайтед са отстранени от Евертън във втория кръг на надпреварата. Цели седем мача, за мижаво достигане до втори кръг !

На следващия сезон, въпреки че започват надпреварата от междинния кръг, „червените дяволи” правят равенства 1-1 цели три пъти срещу опонента си Смол Хийт ( сегашен Бирмингам Сити), преди да надделеят с 3-1.
В първия редовен кръг на надпреварата те преиграват срещата си с Нотс Каунти, но в крайна сметка продължават напред.
Във втори кръг втородивизионния тогава Юнайтед среща първенеца на страната Шефилд Уензди. Пред 22, 051 зрители Юнайтед губи мача с резултат 6-0.

Понякога трябвя и късмет, за да постигнеш нещо. През 1909 г. Юнайтед печелят купата.
В четвъртфинален двубой момчетата на Ърнест Маннял гостуват на Бърнли. До края на срещата остава четвърт час, а Юнайтед губи с 1-0. Тогава страховита снежна буря се извива над стадиона, а рефера е принуден да прекрати мача. Четири дни по – късно „червените дяволи” печелят срещата с 3-2. Любопитното е, че рефера който прекратява първия мач се казва Хърбърт Бамлет, човек който в по – късен етап от живота си ще е треньор на Манчестър Юнайтед.

Около спечеления трофей през 1909 г. има и още една любопитна история. „Червените дяволи” решават да направят дубликат на трофея, който да подарят на собственика на клуба Джон Хенри Дейвис. От Футболната асоциация обаче реагират гневно, като заявяват, че този трофей трябва да е единствен и неповторим и дубликати не се допускат. Странно, като се има предвид, че и трофея който се предполага да е оригинален всъщност пак е дубликат, след като автентичната купа е открадната от обущарски магазин в Бирмингам през 1895 г. Впоследствие от Футболната асоциация правят нов трофей, като неговата репродукция е в обръщение и в наши дни.

По – горе в текста стана въпрос за късмет. В битката си за трофея играчите на Манчестър Юнайтед не разчитат само на късмет, а и на специални ритуали.

Такъв е случая с южноафриканския вратар на Юнайтед от 80-те години Гари Бейли.
На финала за Купата на Англия през 1983 г. в първия мач Юнайтед по чудо се спасява от загубата след фантастично спасяване на Гари Бейли на удар отправен от Гордън Смит в заключителните минути на мача, при резултат 2-2. Така приключва мача и следва да има преиграване.

В дните преди преиграването Гари Бейли получава от баща си, също вратар на времето, катинар и ключ с бяла лента.
Бейли е скептично настроен, но въпреки това взима катинара и ключа от баща си. В преиграването той заключва своята врата с катинара ритуално, а между полувремената, когато трябва да смени вратата, отключва вратата, за да може неговите съотборници да вкарват голове в нея и заключва другата, на която се пада да пази.
Това изглежда дава резултат и Юнайтед печели преиграването с 4-0. Бейли продължава да си носи катинара и ключа и за другите два мача които играе на „Уембли”. Този за „Черити Шийлд” срещу Ливърпул и финала за F.A. Cup през 1985 г. срещу Евертън. Юнайтед печели и двата мача, въпреки че срещу „карамелите” Юнайтед играят дълго време с 10 човека, а Бейли не допуска гол и в двете срещи.

Да се върнем към мачовете от трети кръг на надпреварата. Ето пет паметни срещи от тази фаза на турнира за „червените дяволи”.

Юнайтед – Хъдърсфийлд 5-0, 4 март 1963 г.
Заради изключително студената зима в Англия тогава третия кръг от надпреварата се играе едва в началото на март. Денис Лоу бележи хет-трик, а на победния финал срещу Лестър той се разписва отново.

Юнайтед – Уолсоул 1-0, 8 януари 1977 г.
Юнайтед отново печели трофея в онзи сезон, побеждавайки Ливърпул на финала с 2-1, а всичко започва с трудна победа над третодивизионния Уолсоул, след гол на Гордън Хил.


Манчестър Юнайтед с купата 1977 г.

Юнайтед – Борнемут 3-0, 5 януари 1985 г.
В предходната кампания третодивизионният Борнемут на Хари Реднап шокира Юнайтед, побеждавайки го с 2-0. Този път няма изненади и Юнайтед побеждава с 3-0, след голове на Страхан, МакКуин и Стейпълтън, по пътя си към спечелването на трофея.

Астън Вила – Юнайтед 2-3, 6 януари 2002 г.
В онзи сезон Юнайтед е елиминиран още в следващия кръг от Мидълзбро, но преди това прави запомнящ се мач на „Вила Парк” срещу Астън Вила, като прави обрат от 2-0 до 2-3. В 77-та минута Солскяр връща един гол за Юнайтед, преди с два бързи гола Ван Нистелрой да реши спора в полза на „червените дяволи”.

Манчестър Сити – Юнайтед 2-3, 8 януари 2012 г.
Още една неуспешна кампания за Юнайтед, както за купата, така и в първенството. След тежка домакинска загуба от Сити в лигата играчите на Юнайтед донякъде изтриват лошите спомени, като повеждат с 3-0 на стадиона на градския си съперник, в сензационния повторен дебют на Пол Скоулс за Манчестър Юнайтед. В крайна сметка Сити връща два гола, но Юнайтед продължава напред в надпреварата.

Има и случаи когато тимът от „Олд Трафорд” въобще не участва в турнира. Най – известния такъв е от сезон 1999/00. Заради участието си в Световното клубно първенство в началото на 2000 г. Юнайтед отказва участие в най – стария турнир в света. Решение което изглежда спорно и до днес, въпреки оправданията от страна на Юнайтед. Те твърдят, че са го направили в името на кандидатурата на Англия за домакин на Световното първенство през 2006 г., което в крайна сметка се провежда в Германия.
Това обаче не е единствения път в който клубът отказва да играе в надпрварата. Още във времената когато тимът се е казвал Нютън Хийт това се е случвало.
Нютън Хийт участва в надпреварата за първи път през 1886 г. Изглежда обаче играчите на тима не са запознати с правилата за провеждане на турнира по онова време. След трудно изковано равенство в редовното време 2-2 в гостуване на Флийтууд Таун в първи кръг играчите на гостите са изненадани от решението на рефера да се изиграят допълнително 30 минути. Капитанът на Нютън Хийт Джак Пауъл отказва да се съобрази с решението на съдията, мислейки си, че с упорството му той ще предизвика решение от страна на Футболната Асоциация срещата да се преиграе на домакинския стадион на тима тогава „Норт Роуд”.
Логично Нютън Хийт е дисквилифициран от надпреварата, а в знак на протест от клуба отказват участие в следващото издание на турнира.

За разлика от Пауъл други играчи на бъдещия Манчестър Юнайтед са давали най – доброто от себе си, за да може техният клуб да спечели трофея, но не са успявали.

През януари 1970 г. на Джордж Бест му е наложено наказание от четири мача, след като изритва топката от ръцете на рефера. Това се случва в напрегнат мач от Купата на лигата срещу Манчестър Сити. Бест се завръща в игра за гостуването на Нортхемптън Таун от турнира за купата на страната. Бест бележи 6 гола в мача, а Юнайтед побеждава с 8-2. Бест и неговите съотборници отстъпват на полуфиналите, но за сметка на това печелят един от много редките мачове за трето – четвърто място в турнира.

Ето и идеален отбор от играчи на Юнайтед, които никога не са печелили F.A. Cup.
Ван дер Сар, Холтън, Фърдинанд, Видич, Евра, Моргън, Моузес, Стайлс, Бест, Руни, Вайълет.

Други пък са минали през доста перипети в своя не само футболен живот, но са успявали.
Такъв е случая със Стив Копъл. Роденият в Ливърпул студент от местния университет дебютира за Юнайтед във Втора Дивизия като резерва срещу Кардиф на 1-ви март в сезона от кампанията 1974/75. Крилото поставя клубен рекорд, като изиграва 206 последователни мача за тима, преди контузия в коляното да сложи край на неговата кариера едва на 28 годишна възраст.
Копъл записва общо 396 мача за „червените дяволи”, като играе на три финала за купата през 1976, 1977 и 1979 г.
През 1976 г. Юнайтед губят от Саутхемптън, през 1977 г. печелят срещу Ливърпул, а през 1979 г. тимът губи злощастно от Арсенал с 3-2. Талбът и Стейпълтън ( тогава все още играч на Арсенал ) дават преднина за „артилеристите” от 2-0, а с късни голове на МакКуин в 86-та мин. и на МакИлрой в 88-ма минута Юнайтед изравняват резултата, само за да бъдат наказани от Алън Съндърланд, чийто гол в 89-та минута слага край на спора.



Стив Копъл

Но искам да се върна към нискоразредните опоненти, какъвто ще е предстоящия съперник на Юнайтед в турнира – Шефилд Юнайтед.

Статистика публикувана в списание Inside United, от февруари 2015 г. показва следното:

Срещу отбори извън футболната лига Юнайтед са играли 41 пъти, спечелили са 26 мача, 11 са завършили наравно, загубите са 4.

Срещу съперници от четвъртото ниво на английския футбол Юнайтед са изиграли шест срещи и са спечелили всичките.

Срещу третодивизионни отбори от 32 мача са спечелени 23, равенствата са 4, загубите 5.

Срещу втородивизионни опоненти мачовете са 95, при 56 победи, 24 равенства и 15 загуби.

Общо срещу опоненти от по – ниско ниво Юнайтед са изиграли 174 мача, спечелили са 111, 39 срещи са завършвали наравно, а загубите са 24.

Най – голямата победа за Юнайтед в трети кръг на надпреварата е от 1928 г. , 7-1 срещу Брентфорд на „Олд Трафорд”. Най – голямата следвоенна победа е запусана през 1949 г. , срещу Борнемът на „Мейн Роуд” със 6-0. В по – нови времена най – голямата победа датира от 2006 г., 5-0 в преиграване срещу Бъртън Албиън.

Най – много голове в един мач са отбелязани в два случая. Вече писах по – горе за победата срещу Астън Вила с 6-4 като гост на „Вила Парк” през 1948 г. Другият случай е отново в гостуване от януари 1998 г. На „Стамфорд Бридж” Юнайтед повежда на Челси с 5-0, преди „сините” да върнат 3 гола за крайния резултат 3-5.

Вече писах по – горе в текста за хет-трика на Денис Лоу срещу предишния му клуб Хъдърсфийлд.
Другия хет-трик за клуба в турнира е дело на Денис Вайълет за победата с 3-1 срещу Уоркингтън Редс през 1958 г.

Последният път, когато на Юнайтед се налага да участва в преиграване от тази фаза на надпеварата е през 2013 г., когато след равенство 2-2 като гост на Уест Хам „червените дяволи” печелят преиграването с 1-0.

Джак Роули е отбелязал най – много голове за клуба в третия кръг от турнира. Той се е разписвал цели 10 пъти в тази фаза, докато Джорд Бест и Джо Спенс имат по 7 гола в трети кръг. От настоящите играчи Уейн Руни има 5 попадения в трети кръг.

Един от играчите с най – красиви съпруги, играли някога за Манчестър Юнайтед, датския вратар Андерс Линдегард който е женен за модела от албански произход Мисе Бекири и има наследници от нея, не може да се похвали с някакви значими успехи в надпреварата, но той прави своя дебют за клуба именно в нея. На 29 януари 2011 г. той пази в гостуването на Саутхемптън, спечелено с 2-1. През февруари същата година той прави своя дебют за тима и на „Олд Трафорд”, отново в мач от същата надпревара. На 19 февруари, пред 75,000 зрители Юнайтед печели трудно срещу Кроули Таун с 1-0, отбор който е извън професионалните нива на английския футбол. Линдегард споделя, че тогава, в паузата на полувремето, за първи път му се е случило да изтърпи прословутия „сешоар” на Фергюсън.


Андрерс Линдегард и Мисе Бекири

Чаво, първо и преди всичко комплимент за интересното четиво, както и за положения труд. Изпипано и изчерпателно, типично в твой стил.

За Юнайтед и ФА Кап може да се пише безкрайно и пак ще е интересно. Все пак имаме едва ли не най-богатата и пъстра история в този турнир, като единствено Арсенал може да се похвали с повече успехи, благодарение на последните няколко години, когато ние (за мое и на много други фенове съжаление) едва ли не отсвирвахме турнира в името на по-високи цели, докато Топчиите се съсредоточаваха най-много върху него, след като в първите месеци на новата година пословично отпадаха от другите битки.

Ще си позволя едно допълнение, което не е толкова пропуск от твоя страна, колкото почти куриозно допълнение към изложените от тебе факти. Шефийлд Юнайтед срещнахме всъщност ЧЕТИРИ пъти в рамките на ШЕСТ години, като ТРИ двубоя бяха в последователни години. Преди споменатите от тебе двубои през 1994 и 1995 се срещнахме с Остриетата и през 1993, като тогава обаче за жалост бяхме победени. Много са феновете на ШЮ, които смятат този мач от петия кръг на турнира за най-великия мач в историята на клуба си. Слушах мача по ВВС, а и имах възможността да гледам разширен репортаж от мача още същата вечер по Останкино. Излязохме като изявен фаворит и започнахме като такъв. Райън Гигс откри с фамозен диагонален удар от движение и когато всички си мислеха, че продължаваме, Блейдс нанесоха светкавичен двоен ответен удар преди почивката за 2:1 с попадения на Джейми Хойланд и Глин Ходжис (и двамата са легенди на клуба от този мач насам). След почивката всичките ни опити за обрат останаха без успех, като връх на отчаянието ни бе пропуснатата дузпа от Стив Брус, който добре литна вратаря Кели, но нацели гредата. След мача бях меко казано разочарован.

За последно моят любим мач за Купата евър. Това е преиграването на полуфинала срещу могъщия Ливърпул през 1985. След зрелищно 3:3 в първия мач, ги пречупихме с 2:1 в преиграването. Който е гледал този мач, знае защо Брайън Робсън е това, което е в историята на любимия ни клуб, защо го наричаха Captain Marvel, защо беше кошмарът на Ливърпул и защо безброй по-късни звезди от Пол Гаскойн до Стивън Джерард без замисляне го посочваха като любим играч и кумир.