Е брутално беше наистина накрая, ти верно предизвика съдбата!

Айде честито, въпреки че Еве едва ли ще надградят над това, но така е, всякакви отбори прецакват Юнайтед, а и те сами се прецакват. 2012 малоумно равенство 4-4, сега 3-3 и кур титла. Ебати безхарактерните безгръбначни, наред с треньорчето. Не съм гледал мача и по-добре, на този ден не ми се гледаше и без публика. Само видях, че влезлия като смяна Туанзебе пак е направил фаула, след който пада гола. Нека го пускат още.
Спирам да коментирам този сезон.

Мани такъв късмет извадихме... Отдавна не ни е вързвало така.

Ти остави това, ми имаше 2 смени на разположение. Вместо да накъса играта и да ги направи в 90+ двете една след друга, той пусна тоя пън и се прецака.

Заради нещастника Солскяр Юнайтед изпуснаха уникален шанс за титлата, който едва ли ще се отвори скоро. Едва ли Сити и Ливърпул ще имат толкова проблеми заедно в един сезон. Лятото ще се хвърлят за санчовци и панчовци, пак няма да си оправят защитата, ще влизат такива като Туанзебе и пак ще губят точки.

Жалко, с един нормален треньор Юнайтед ставаше шампион. Трябваше и още един опитен футболист да вземат зимата.

А изказването на онзи палячо след мача е под всякаква критика. То е обида не само за отбора на Бъзби, но и за играчи като Рой Кийн и други, които са хвърлили толкова много усилия за отбора.
В крайна сметка за какво е в Ман.Юнайтед, ако не е способен да се бори за трофеи, и той не знае.
Да каже, ето, аз еди си колко години бях треньор на Ман.Ютд, той само с това ще си остане, вечната резерва, вечния посредственик.

Пълни глупости са, че Юнайтед нямали футболисти. Имат, но с този манталитет, без самочувствие не става. Как играчите да си повярват, като треньорът им говори такив неща? Имаш световен шампион в състава си, един диригент Фернандес, в защита Магуайър при всичките му слабости е здрав като бик, играе супер много и не се изморява. Можеш да разчиташ на него винаги, това не е малко. Имаш големи таланти като Рашфорд, Грийнууд, въпреки че не са родени голмайстори, но могат да вършат работа. Имаш опит в Матич, себераздаване от Мактомини.

Ерера, Ди Мария, Лукаку слаби футболисти ли бяха? Не им се получаваше, защото в този клуб всичко е объркано. Ерера им го каза в прав текст, че там футболът е на заден план.

Играчи като Магуайър, Рашфорд, Погба, Фернандес веднага биха ги взели в други големи отбори.

Браво на Верон!

'Никога не съм съжалявал, че се присъединих към Манчестър Юнайтед, искаше ми се дя бях останал за по-дълго'.

'Подписах с Юнайтед, защото имах паспортни проблеми в Италия и мислех, че смяната на средата ще ми повлияе добре. Да си кажа право, имах песимистични виждания за това да играя в Англия, като си представях живота доста по-различен от това с което бях свикнал - латинската култура. Но открих един необикновен клуб. Трудно би могъл да се намери по-добре организиран клуб, с толкова много хора, готови да помогнат'.

'Всичко което ми се случи, промени мнението ми за Англия. Имах две страхотни години в Манчестър, спечелих Висшата лига и все още поддържам връзка с някои от момчетата: Дуайт Йорк, Поул Скоулс, Рио Фърдинанд, Куинтън Форчън, Уес Браун, Джон О'Шей. Видях се с Гари и Фил Невил по едно време, също така'.

'Знам, че хората очакваха много от мен в Англия, аз също, за да бъда честен. Вероятно имаше нещо свързано с характеристиките на играчите, ако клубът наистина ме искаше, то имаше доста добри опции за моята позиция. За да стане така, че нещата да сработят за мен, отборът, който се справяше добре, трябваше да бъде променен'.

'Ако имаше едно нещо, което беше срещу мен, то това бе физическата страна на играта. Бях свикнал по един начин в Италия, а в Англия трябваше да играя мачове на често. Не бях свикнал да играя без сериозна подготовка, а това в дългосрочен план не беше добре за мен. Колкото повече мачове играехме, толкова повече нивото ми падаше. Имах толкова много възходи и спадове. Няколко много добри мача, но другите бяха лоши. В Италия се представях на по-постоянно ниво, но знам че моят престой в Англия не беше най-добрия'.

Женският отбор на Манчестър Юнайтед записа втора поредна загуба в първенството. След изненадващата загуба на собствен терен от Рединг с 2-0, сега те паднаха в градското дерби на гости на Ман.Сити с 3-0. Така Юнайтед се смъкна до трето място, като беше изпреварен именно от Сити, а лидерът Челси към този момент е на 3 точки пред жените на Юнайтед, но има мач по-малко.

Отборът до 23 години победи връстниците си от Арсенал с 3-0. Гостите нямаха загуба в предходните седем срещи, като записаха пет успеха и два пъти завършиха наравно. Сега обаче те останаха с 10 човека срещу Юнайтед и нямаха решение за неутрализирането на домакинските атаки, като Юнайтед удариха гредите цели четири пъти.
Амад Диало този път не игра за отбора до 23 години, а Ханибал трябваше да напусне рано игра, още в 23 -та минута.
Головете за Юнайтед реализираха Харви Невил в 22 мин. , Джо Хюджил в 59 мин. и Шола Шоритайър от дузпа в 89 мин.

Наскоро четох интервю с Хари 'Голямата глава' Магуайър и тук ще поместя някои от отговорите му, които ми направиха по-голямо впечатление.

Но първо да отбележа, че според статистика на клуба Хари Магуайър е футболистът записал най-много игрови минути в цял свят на клубно ниво за 2020 г. Той е с 5105 минути, а втори сред полевите играчи е Рубен Диаш от Манчестър Сити. Над 5,000 игрови минути, освен него пък има само вратарят на Палмейрас Уевертон Перейра - 5088.

За късните мачове:

'Вечерните мачове са проблем, сигурен съм за всеки играч. Тежко е, защото трудно заспиваш. Гледам да си легна около два след полунощ. Ако започнем в 8 вечерта и свършим в 10 се опитвам да си легна по това време. Ако си легна в полунощ, знам че ще се въртя два,три часа. В клуба ни правят индивидуални клипове с представянето ни в даден мач. Гледам ги след вечерните мачове, защото съм много оживен. Така че ги гледам, за да видя какво мога да подобря.'

За глобите:

'Глобяван съм главно за закъснения. Гледам нещата при мен да са опростени. Ако събереш твърде много глоби, то става бъркотия. Закъсненията важат за тренировка, сбирка и пътувания, това са трите основни неща'.

За срещата със служителите, работещи в различните отдели на клуба:

'Беше хубаво да се запозная с работата на различните служители в клуба. Мисля че посетих четири или пет различни отдела и се срещнах с доста хора. Хубаво е да видиш цялата трудна работа, която се върши зад кулисите. Истинска лудост е това, да видиш колко много хора работят за успехите на клуба. Не сме само ние 11-те на терена, а всичко е едно цяло.

За следенето под лупа и завистта отвън:

'Бързо осъзнах как стоят нещата. Ние вероятно сме най-обсъждания клуб в цял свят. Много хора не искат ние да се представяме добре, много хора искат да видят как се проваляме. Но ние сме свикнали с тези неща. Когато вдигна първия си трофей с Юнайтед, насладата ще бъде по-голяма, знаейки че много хора не искат ние да успеем.

Как приема убедителната победа над Лийдс, като момче родом от Шефийлд:

'Като момче от Шефийлд ние имаме сериозна вражда с Лийдс и знам, че и тази между настоящия ми клуб и Лийдс не е по-малка. Така че се присъединих към перфектния клуб. Но всъщност и победите с един гол са много важни, като тази срещу Уулвс, когато отборът не игра много добре, но изчака своя момет. Знаем, че винаги сме способни да отбележим, затова трябва да внимаваме да не допуснем гол'.

За установяването в Манчестър:

'За първи път се местя в моята кариера. Аз пътувах от Шефийлд до Хъл и впоследствие до Лестър. Но сега се преместих в Манчестър, защото макар и разстоянието да не е много голямо е трудно да го пропътуваш ежедневно. Но тук наистина ми харесва, особено района на Чешър.(който всъщност е извън града) Харесва ми центъра на града, когато ходя там. В година белязана от такива събития не можах да обиколя толкова колкото ми се искаше, вероятно щях да се разходя повече и да обиколя повече паркове, както и много други хора. Но ми харесват града и района, мисля че това е един преуспяващ град, има много нови постройки, виждаш неща които се доближават до нивото на Лондон, сравнение с предишни години'.

https://www.manutd.com/en/news/detail/how-a-missing-st-bernard-dog-helped-to-save-manchester-united-from-bankruptcy

Алф Стюърд


Алфред Стюърд, вратарят неудачник, записал 326 мача за клуба, разпростиращи се в 13 сезона, без да спечели значим трофей. Взел участие при някои от най-тежките загуби на клуба и преминал през период във второто ниво на английския футбол. Но все още на пето място сред вратарите с най-много записани мачове за клуба досега, след Гари Бейли, Петер Шмайхел, Давид Де Хеа и лидера Алекс Степни.
Също така, на пето място по изиграни мачове в историята на клуба, към момента на напускането си след края на сезон 1931/32.


Дебютът му е на 23 октомври 1920 г. , а малко изненадващо, както ще се разбере в хода на историята, той започва със суха мрежа, при победата с 1-0 над Престън Норд Енд.
Последният му мач е през март 1932 г. срещу Чарлтън Атлетик.


Първоначално Стюърд е забелязан от Стейлбридж Селтик, в мач на армейския отбор във военните години, но след като е демобилизиран от отряда на Манчестърските другари той не успява да стигне до договорка с тях.
След като започва работа в склад Стюърд пише до мениджъра на Юнайтед Джак Робсън с молба за пробен период.
Слаб и висок над 1.80, в годините в които не е задължително вратарите да са много високи, Стюърд впечатлява, точно в мач срещу Стейлбридж.
И през януари 1920 г., месец след своя 22-ри рожден ден, той подписва професионален договор.
Първоначално играе за резервния отбор, където печели и титлата през 1922г. , спасявайки шест дузпи през кампанията, включително две в един мач, срещу Дарби Каунти.

В началото му е трудно да измести Джак Мю в първия отбор, вратар с наподобяващи Шмайхел характеристики, известен със своя бурен нрав.
Мю е любимец на феновете, известен със свойте агресивни излизания извън наказателното поле. Но точно бурният му нрав дава възможност за изява на Стюърд, който е изиграл само четири мача в лигата за първия отбор, а междувременно Юнайтед е изпаднал през 1922 г.
Но при загубата с 2-0 от Бъри Мю се засмесва в скандал, който му носи наказание за една седмица.
Така Стюърд играе в ответния мач с Бъри, който по програма е след седмица и въпреки загубата с 1-0 прави достатъчно, за да е титуляр в средата на октомври, при победата над Олдъм с 2-0.
В края на сезона той вече е записал 30 мача и се е превърнал в първи избор.

По онова време ариергарда е най-силното звено на тима, като пред Стюърд играят непоколебимите Франк Барсън, Лал Хилдич, Чарли Мур и Джак Силкок. Надарени и с огнева мощ, тяхната прецизна работа би трябвало да даде по-добри резултати от 9-то място, за период от шест сезона, след завръщането им в елита првез 1925 г.

По онова време по телевизията върви програмата Fast Show, а главен герой в нея е нещастният Алф.
Алф Стюърд се оказва неподготвен точно за полуфинала за ФА Къп срещу Манчестър Сити, загубен с 3-0.
По-късно селекционерите в английския национален отбор идват да го гледат на Олд Трафорд, но той допуска 7 гола при поражението от настоящите шампиони Нюкасъл, като това се случва през септември 1927 г.
Следва още една трилогия на ужасите с инкасирани седем попадения, срещу Блекбърн през април 1926 г., срещу Астън Вила през декември 1930 г. и срещу Уулвърхемптън през декември 1931 г.

Когато Юнайтед най-накрая изпадат отново през сезон 1930/31, те започват кампанията с 12 поредни загуби, а в края и' са инкасирали 115 попадения, един нежелан рекорд в елитния ешелон.
Стюърд за кратйко е заменен на вратата от Артър Честър, но това не помага, след като последният допуска 22 гола в 4 мача.

Преди това обаче, през сезон 1924/25 във второто ниво Стюърд записва 25 сухи мрежи, а Юнайтед печели промоция за елита като втори, след шампионите от Лестър.
Средната посещаемост рязко се вдига, от 12,000 зрители наблюдавали победата на 13 септември с 5-1 срещу Ковънтри, до средна посещаемост от 29,000 зрители в края на кампанията.
А между гола получен от Ковънтри и следващия получен от Портсмут на 8 ноември, минават над 12 часа игрово врерме, без Стюърд да получи гол.
В края на сезона във второто ниво Юнайтед е инкасирал само 23 гола, рекорд за дивизията.

Стюърд, освен всичко друго е талантлив пианист, който често събира отбора около себе си, а също така е добър на крикет.
През 1924 г. в Minor Counties Chqmpionship неговото хвърляне носи 17 уикета за Ланкашър (не съм специалист в крикета, но общо взето това е хвърлянето при което топката се удря в трите дървени колчета, без батсмена да се добере до нея), а в друга среща прави 8 само за една част срещу Нортъмбърленд.
Освен това е любопитно, че в един демонстративен мач той отстранява от игра шест батсмена на Манчестър Сити, в годишния мач на клуба по cricket and bowls.

През лятото на 1932 г. Стюърд напуска клуба, за да стане играещ мениджър на вече несъществуващия Манчестър Норд Енд.

https://www.manutd.com/en/news/detail/man-utd-tribute-as-phil-chisnall-sadly-passes-away

Понеже няма тема за градското дерби, може ли някой да даде фийдбак? Вярно, титлата на гражданите е почти сигурна, но все пак Юнайтед наистина ли заслужиха победата? Или Сити игра ганкиното ...

Аз не го гледах, но децата казаха, че сме играли много добре и сме били заслужено.

Днес Ерик Кантона празнува 55 годишен юбилей. Месец Май бе любим за него не само заради рождения му ден. В заключителната част на сезона той често бележеше решителни попадения, които помогнаха много Манчестър Юнайтед да спечели отличията по негово време.

Не ми харесва да определям Кантона, както другите го определят, защото зад всяко едно действие може да има причина, която е непонятна за външния наблюдател. Със сигурност мога да отбележа обаче, че той е един от най-интелигентните футболисти, които съм гледал на футболния терен. При него нямаше нещо излишно, всичко беше премислено. Дори и изпълненията, които някои бяха квалифицирали като "гениални".

Увлечен от рисуването като малък, със средняшка кариера в киното след края на футболната си кариера, може да се каже че и от чисто статистическа гледна точка, той далеч не се вписва сред най-успешните футболисти. Но хората го харесваха, защото беше истински, а и никой не беше безразличен към него.

Със сигурност той имаше влияние, влияние към всичко - към случащото се на терена, към съотборници и съперници, към феновете. Един от най-успешните манипулатори, успяващ да накара другите да мислят, че са едно цяло с него и неговата кауза. Макар и в един относително спокоен период от човешката история, това негово умение не трябва да бъде подценявано.

Днес се знае, че Ерик е можел да дойде в Манчестър Юнайтед и по-рано. Но за мен той дойде точно навреме. На отборът му липсваше нещо и той добави това нещо. Но той нямаше да успее сам, без съотборниците около него, които също "асистираха" за неговата гениалност. Подобно и на другите двама играчи, които за мен оказваха съществено влияние върху тима във Висшата лига - Кристиано Роналдо и Рууд Ван Нистелрой. В началото Кристиано нямаше голямо влияние, трябваше да се развие, тимът около него също. Но когато Юнайтед станаха наистина силен тим, той изпъкваше. Ван Нистелрой пък бе гениален, когато почти буквално целият отбор играеше за него. После магията се загуби. Но си струваше отборът да играе за него, защото той оправда доверието напълно.

Но Ерик Кантона определено е най-големият ми любимец от Манчестър Юнайтед.




Искам да отдам заслуженото и на Кейси Стоуни, след като преди десетина дни се разбра, че тя повече няма да е треньор на женския отбор на Манчестър Юнайтед. Определено неприятна новина, която ме навежда на не много приятни мисли. Стоуни е истински професионалист и предполагам, че напускането и` е свързано по някакъв начин с организацията в клуба, или с това което се очаква да се случи в близко бъдеще.
Определено изгради един боеспособен и задружен отбор за кратко време, с разпознаваем стил, за което всички трябва да и` бъдат благодарни.
Дано има и занапред женски отбор и той да попадне в добри ръце.

Чаво, той Канто бе в основата на вашето възраждане. До оттеглянето си беше лидер и олицетворение на отбора.

Съгласен съм! Но не трябва да се пренебрегва приносът и на другите. Сей Уууу Аааа Ерик Кантона!

Какво мислят феновете ( а и не само феновете) на Ман Юнайтед за едно евентуално завръщане на Роналдо на Олд Трафорд ?

Бруталната голова машина Роналдо може с лекота да вкара едно 20-30 гола на сезон в следващите си два сеона. На 36 Рони стана голмайстор на Италия където играта в защита е футболна религия. Виждаме какво прави Кавани - слага в малкия си джоб младока Рашфорд ('звездата на Англия').

Роналдо е такова физическо биче, че неговите 36 години се равняват на 32-33 на останалите футболисти в света. Само Ибрахима се доближава до него по физика ...

Прав си за повечето неща, но 20-30 чак с лекота не вярвам да вкара. Не за друго, ама преди време бях чел някой (не помня кой Бейл може би) да обяснява че интензитетът в Англия е значително по-висок от този в другите първенства, което води до по-голяма умора и изхабяване. Роналдо безспорно е машина и едва ли някой може да се сравнява с него като физика, но дори и на него тези 37 години си му личат вече. Струва ми се, че последното първенство определено поиздъхна във втората половина, доста по-блед от обичайното беше последните месеци, та затова не съм убеден че темпото в Англия ще му понесе.

Кавани слага в малкия си джоб Рашфорд (който е доста далеч от звездата на Англия според мен), но не е твърд титуляр все пак, в много мачове влиза резерва. Роналдо никога не би приел такава роля.

а аз затова съм го сложил в кавички Рашфорд , сещам се как тук някои обясняваха, че Рашфорд и Стърлинг били звезди ...

Маркъс е много добър играч, не знам защо толкова го критикуват много пундити, включително и фенове на Юнайтед!