Видео от благотворителния мач днес:

http://www.liverpoolfc.com/video/collections/home-celebration-of-the-96-21-04-2014#17979

Страхотно събитие, в което се събраха играчи на Ливърпул от поне 3 поколения разделени на "домашни" звезди и чужди такива. За домашните се събраха Роби, Мака и Оуен. Включиха се и Джон Барнс, Йън Ръш, Рони Уилън и т.н.
За "чужденците" се събраха Луис Гарсия, Яри Литманен, Диди Хаман, Влади Шмицер..

Две съпоставки от този мач.

Първата - гледах този мач по интернет, а началото му бе точно от 16:00, когато започна и Левски - ЦСКА. Гледайки двата мача честно казано не мога да преценя кой мач бе по-динамичен и в кой имаше повече футбол :))))

Втората - пълен стадион за благотворителен мач, а в момента гледам не малко празни седалки на Етихад в мач, в който Сити задължително трябва да победи и съпорта на феновете е нещо задължително.

КУР ЗА помакПул!
Случайната титла до която се доближавате се дължи само и единствено на бате ви Суарез.
Ако сега не станете шампиони - КУР титла в ПШ завинаги!
Догодина отново ще сте просто добавка към първите 3, особено ако ги изпуснете това лято.

Един въпрос към феновете на Ливерпул. Не мислите ли че слабите втори полувремена на отбора се дължат предимно на треньора и на неговите тактически указания и тактическа незрялост, примерно при Мауриньо, особено в първия му период в Челси, отбора се славеше със силните втори полувремена, което според мен се дължи единствено и само на треньора и неговите тактически умения.

Срещу Челси генерално отборът игра зле, а срещу КП защитата прецака всичко.

В кратце :)
Не случайно през целия сезон пазих радиомълчание - докато миналата година ги имаше обичайните сиви краски, въпреки чудесния втори полусезон и играта, която на моменти загатваше какво можем да очакваме през тази година, синдрома на наивно загубени точки и гърчовете срещу отбори от по-долна черга, все пак случващото се на терена се подчиняваше на някаква логика и имаше очаквания, сметки и надежди напълно съобразени с тогавашната действителност.
Този сезон отвя всичко това, тъй че няма да се спирам на никакви статистики, анализи и тем подобни глупости. Всичко беше 100% емоция и в рамките на един мач скачах и псувах монитора, след това скачах и виках от радост, абе много скачане падна, направо нокти не ми останаха така да се каже :)
Целия сезон беше такава наслада и емоция, че не мога наистина да се ядосам за изпуснатата титла. Дори през сезон 08/09, за който с носталгия си спомняхме доскоро, нямаше такава тръпка до последния кръг, нито тази радост за окото от играта ни, само едни нескончаеми равенства, които ми късаха нервите тогава. А цялата тази прелест се увеличава и от това, че никой, дори и най-запалените фенове, не смееше и да се надява на нещо подобно до преди 9 месеца. И като игра и като резултати.
Боли ги фара хората, че Стивън Джерард пак не спечели титла (макар, че явно в Ман Юнайтед много страдат за него - но при тях явно да си пластмасов фен е поне една степен над това да си местен привърженик, съдейки по тъпотиите, които местните успяха да натворят само за няколко месеца) - причината толкова много "неутрални" фенове да стискат палци за Ливърпул този сезон дори не НОК във футбола - омразата, а това, че най-сетне има отбор, който наистина да радва окото и да те държи в напрежение цял мач, ами този отбор е изграден от ядро млади британски играчи, не малко от тях излезли от школата на въпросния клуб, а начело е чудесен млад британски мениджър, който да се опъне на разните франсета, латиноси и португалски путки. Освен, че е в Англия, има нещо много, много англисйко в цялата тая работа, по правилния начин се случват нещата. На много хора, най-вече на тези над 30 години, това им навява много романтика по едни времена, когато англисйкия футбол беше не просто франчайз, нормални хора искат да виждат повече от това, докато глорихънтърите си топлят душицата с числа и статистики. Всеки, който обича английския футбол би се зарадвал повече отбори да се противопоставят на изкуствените еднодневки, които убиват играта с парите си, с подобна политика и развитие на собствен талант.
Цените и заплатите на топ играчите стават все по-безумни и 90% от футболните привърженици, които не са кучки на ПСЖ, Сити, Челси, Байерн или Реал и Барса (евала на италианските отбори, че се ориентираха навреме и дори грандовете там не си позволяват подобни безумни цифри) искрено ни подкрепят, заради надеждата, че по пример на Ливърпул и други отбори ще покажат топки от стомана и ще си "развият" талант вместо да продават при първи интерес от неприлично богат клуб. Да върнат романтиката в играта и това "home grown feeling", което липсва почти навсякъде. Евала на Саутхемптън, които имат страхотна школа, но дали нямаше да се борим с тях за титлата, ако си бяха запазили Уолкът, Бейл и Окслейд-Чембърлейн. Евала и на Евертън, които може би по-скоро от лиспа на средства, отколкото от нещо друго изградиха чудесен отбор с британскo ядро и страхотни местни таланти, но със сигурнст и за в бъдеще ще продължат да развиват този модел на "самоотглеждане" на играчи. А и така им го нафелаиниха на Юнайтед, че няма как да не ги хареса човек :) Но пък друго си е да минеш тънко с едно Фелаини за 30 милиона, вместо да кихнеш 50 за Погба. Опа, чакайте, той Погба не беше ли...
И като съм подхванал с аналогиите с МанЮре да вмъкна още нещо. Този отбор на Ливърпул като помирише кръв и е готов да къса мръвките до кокал, нещо което го имаше и в Юнайтед, когато развиваха собствените си играчи. Да, зная други времена бяха, но до съвсем скоро тези (вече) чичовци продължаваха да ги носят на гръб. Може би ще се усетят овреме или откакто махнаха "футболен клуб" от емблемата си останаха само франчайз, а франчайза не търпи отлагане и не може да чака.

Стига засега, че доста дълго се получи :)

YNWA

Този стил на смачкване на противника още в първите минути си взема своето през второто полувреме. Освен това този отбор е пълен със съвсем млади момчета и стилово доста се промени от началото на сезона досега - до един момент разликата се усещаше от мач на мач. А и психическата нагласа в тима не е същата както преди 9 месеца, вече играят със самочувствие и въпреки грешките в защита не се бранят хаотично в периодите на натиск от противника.
Ако под тактическа незрялост имаш в предвид мача с Палас, за това (не без известна доза фенщина:)) само го уважавам, че избра футболната романтика и тоталната атака в опит да надцака Ман Сити, вместо да пази резултат, който и без това не го устройваше. Шока при 3:3 беше голям (меко казано :)), но този мач можеше да завърши и 7:0 с малко късмет, тогава отзивите щяха да са съвсем различни :)
Иначе си личи, че и той се учи в движение в хода на сезона, но темпото, с което наваксва е невероятно и на него се дължи и страхотния прогрес в играта и резултатите. Сега тепърва ще трупа опит и в Европа, но вярвам, че и той си познава отбора доста по-добре от преди 9 месеца, а и отбора е доста по-сработен вече.
Не съм убеден, че сравненията с Моуриньо са много на място, но честно казано по всяко време бих предпочел Роджърс и това вече не го казвам от фенщина.
Освен, че има много смел и позитивен подход, той е човека, който най-сетне направи това, за което се надявах от години насам - изкара на преден план академията и започна да развива и да дава шанс на младите ни играчи. Резултатите говорят сами за себе си. Тази смяна на курса на развитие на клуба за мен е най-важното нещо, което се случи в Ливърпул от напускането на Далглиш (първото :)) насам.

Още нещо да добавя - не зная нарочно ли го правиш с цел да дразниш някого, но се пише и казва Ливърпул, а не Ливерпул.

Според мен не беше толкова защитата виновна, колкото цялостната припряност на отбора. При 3:0 играехме все едно е 0:3 и с право - знаеха, че това не е достатъчно. А и горе долу по това време в мача имахме най-много пропуски и в един момент просто се скапаха физически от темпото, което налагаха 80 минути. Още след първия гол за Палас и окапаха и психически - не зная дали ти е направило впечатление колко бяха разочаровани, просто изживяваха всеки гол като на финал. Това е отбор, който си вярва (поне до 3:0) и вярва, че има сили да вземе необходимия резултат, и да направи немислимото :) Така, че не бих се закахърил, че не взехме мача - това беше 37-ми кръг, а те успяха 80 минути да наложат много яко темпо и просто нямаха късмет (а и доста спадналата форма на САС и припряността за разгромна победа) да не водят до тогава с поне 5-6 гола. Има го и момента на паркираните автобуси и там. Гейл е много рязък играч и беше свеж, аз не бих обвинявал абсолютно никого за този резултат, мога само да им се възхитя за смелостта и за опита и за темпото, с което играха срещу тотално катеначо за 80 минути. Дори и след това не се отказаха и Моузес засра най-чистото положение в мача.

За мача с Челси също не съм съгласен - това не се дължи на някаква тенденция на трудни мачове срещу тях. По скоро отново на катеначото на Челси и малшанса Джерард да се подхлъзне и да подари топката на Ба. В интерес на истината на Джерард сигурно му е адски тежко в момента, защото, макар и никой да не го обвинява, си дава сметка, че само и единствено това подхлъзване ни коства титлата.
Но ако си спомняш през 92-ра (който мач аз не гледах, признавам си) ние така отнехме титлата на Юнайтед, а след това те канализираха цялата тази енергия по най-добрия начин :)

Да започна отзад на пред. Правописна грешка и изписването на името. Не визирах само мача с Палас, имаше още доста мачове, в които второто полувреме беше значително по-слабо от първото, веднага се сещам за мачовете с Норич и Съндерланд, мача с Челси въобще не го коментираме, там всичко е ясно. Ясно е че този стил на смачкване в първите минути е изтощителен и футболистите са млади, но точно за това ми беше мисълта, не е ли прекалено рисковано и ако не се получат нещата второто полувреме отбора няма достатъчно аргументи. Лично за мен резултатите ще дойдат следващия сезон, дали ще са положителни или отрицателни не знам, защото освен участието в ШЛ, отборите ще подхождат по-друг начин към Ливърпул и тогава ще си проличи колко гъвкав и зрял тактически е БР. И за да няма пак някакви съмнения, не се заяждам.

Има нещо вярно в думите ти, но все пак Брендън също се развива като мениджър. Имаше няколко мача, в които Пуул правеше шеметни първи полувремена и после видимо се виждаше как играчите или поиздъхват физически като Стърлинг, или чувствително се намалява процента успешни пасове. Отделно че след всеки мач напрежението се увеличаваше и това също нямаше как да не даде отражение. В такива моменти е важно да имаш добри опции за промени, защото примерно мача с Палас можеше да бъде спечелен от Мозес, Аспас е тотален флоп и т.н.

Брендън бе опбявен за мениджър на годината от Асоциацията на футболните мениджъри в Англия и мисля че заслужава тази награда с оглед на прогреса, който направи през сезона. Да, има още какво да се желае, но има и време пред него :)
Хубаво е че има една вълна от млади мениджъри във ВЛ и ЧШ. Добри думи могат да се кажат и за Мартинес, за това което направи и Съндърланд при Пойет, силната есен на Саутхямптън при Почетино и т.н.

Аз не казвам че не е добър треньор, просто ми се струва че малко го надценявате и големи очаквания имате към него. То вярно че вие все не попадате на добър треньор и от такава гледна точка разбирам оптимизма ви.

Участието в ШЛ ще е истинският тест за БР. Ако го премине (не казвам че трябва да вземе ШЛ), то тогава ще може да се каже че е наистина класен мениджър. Точно това, което писа във въпроса си, и за което пак казвам че имаш не малко право, ще е проблем в ШЛ.

Играч и голмайстор на сезон 2013/2014 !

Днес официално бе представен новият екип за гостуване през сезон 2014/2015:



Малко по-късно Ливърпул изигра следсезонна :) контрола като гостува пред 42 хилядна публика на Авива Стейдиъм и срещна Шамрок Роувърс. Пуул игра точно в този екип и в състав, в който се включиха върналите се от наем Фабио Борини и Джордън Айб. Нападението бе водено от Яго Аспас, а 11-орката изглеждаше по следния начин:


Jones,
McLaughlin, Kelly, Paez, Smith,
Lucas, Allen, Coady, Ibe,
Borini, Aspas




Въпреки това ливърпулци изиграха един приятен мач, в който младоците направиха доста добри неща. 0-4 бе най-малкото, с което можеше да се разминат ирландците. За играч на мача бе избран абсолютно заслужено Джордън Айб, който се надявам той да е следващото попълнение в разширения състав за следващия сезон.

Следваща контрола - на 23 юли с Рома.

Преди малко рових за снимки на сайта - някои от малките хич не ги разпознавам...

Роджърс е подписал нов дългосрочен договор с Ливърпул. Любопитен съм какво очакват феновете тук от сезон 2014-2015? Ще се радвам, ако греша, но според мен единственият път е надолу - не мисля, че Роджърс има нужните качества, за да изведе отбора до върха, този сезон беше по-скоро късмет и прекрасна форма на 2-3 ключови играча. За изминалите две години не видях грам прогрес в защита (всъщност даже май е по-зле от преди), надали тепърва ще стане.

Бих искал да споделя едно интересно четиво относно Анфийлд с останалите привърженици на Ливърпул тук - през гледната точка на един ливърпулски архитект и привърженик на отбора. Ето го и него:

http://petermcgurk.blogspot.be/2012/05/ ... egacy.html

В статията има линкове и за останалите 4 части.

Приятно четене :)