Миналата седмица, като бях в Лондон, се получи така, че заварих последния мач на Челси, който беше и домакински на всичко отгоре (връчване на купата етц.), както и деня на обичайния парад с трофеите от сезона в открит дабълдекър из улиците на Уест Енд.

Понеже нашият хотел беше точно на източния "кант" на Ситито, ползвахме една от линиите на метрото, които обслужват и Ийст Енд. За това, колко разнополюсни са двата "края" по абсцисата на Лондон, се е писало и говорило безкрайно много - книги, филми, музика, ... - няма какво да пояснявам. За Ийстендърите единодушно съм чел/слушал/гледал, че си държат на своя "край" и си обичат до гроб локалния клуб, който и да е той. Въпреки това във въпросните дни в метрото беше пълно със сини фланелки, шалчета и знамена в посока дОма след въпросните мероприятия. Не ми го побра акълът, честно казано. Повечето бяха младежи, ок, при тях иди-дойди, покрай успешните години се зарибява младото поколение, без особено значение кой откъде е. Но за жалост видях и доста бащи с деца, на моя взъраст, че и по-дърти (татковците де), които си бяха чисто и просто дай-хард Челси фенове. Ако не друго, поне ми стана ясно, че това култово разделение на фенската маса в Лондон също започва да избледнява, както и много други неща в неповторимата фен-култура на Острова. Жалко.