В днешни времена лоялността, доверието, отдадеността на един клуб е нещо достойно за уважение независимо дали се казваш Малдини, Гигс или Карагър. Респект за Кара!!

Кара заслужава да доиграе сезона като титуляр, особено след никак не лошото включване в последните мачове на Пуул. Дано след това остане в клуба. Заслужава го!

Според мен избра правилния момент за отказ!

Каквито неудачни прояви да е имал, наистина си е легенда на Ливърпул. Малко са футболистите играли за един клуб толкова много години.

Съставът на Ливърпул стана доста интересен след януари и то след привличането на едва двама играчи, и връщането на още двама след дълги контузии. Както Венгер обича да казва – бяха контузени толкова време, че са като нови попълнения. Става дума за Лукас и Борини.
До преди това нещата в нападение и дори в халфовата линия, където имаме най-много играчи изглеждаха 100% ясни без почти никаква ефективна алтернатива. Суарез сам в атака, Джо Алън като опорен халф.
Изведнъж халфовата линия и нападението ни придобиха толкова дълбочина, колкото не се бях надявал, че може да имаме този сезон.
Привличането на Шахин от изглеждаше като много добро попадение, особено с опцията за закупуване след края на сезона. Той дойде след контузия, която го изкара от игра за по-голямата част от миналия сезон. Направо си представях как той ей сега ще се включи в състава и ще стане от раз Шаби Алонсо версия 2.0 или пък Стиви Джи от най-добрите си години.
Само, че Шахин не успя да се впише по никакъв начин в състава. През повечето време губеше топката доста лесно и в дефанзивен план не беше никак ефективен. Може би Роджърс не го използва правилно и трябваше да му даде повече шанс като типична десетка пред наказателното поле на противника. Очевидно е преценил, че не е това човекът и в крайна сметка сега съм доволен, че го шкартира обратно в Реал. Заплатата му също беше една от най-високите в клуба.
Привличането на Алън беше силно критикуван трансфер, аз също се отнесох доста скептично към него. Цената от 15 милиона си беше „промоционална“ специално за Роджърс като напускащ мениджър и от Суонзи успяха да ни одерат кожата за него.
Признавам, че в началото неговата игра внесе доста спокойствие в играта – имахме нужда от някой, който да умее да задържа топката и да даде тон за новият стил на игра с безброй къси пасове. Само, че тези пасове почти винаги бяха настрани, назад или на твърде къса дистанция. Покрай налагания нов стил на игра изнасянето на топката в атака и без друго се случваше доста мудно и тягостно.
Когато Лукас се контузи Алън зае неговото място като опорен халф. Но не се справяше особено добре и заради това Стиви Джи трябваше да му помага в дефанзивен план през голяма част от времето, което пък се отрази зле на играта на тима в офанзивен план. Преди това
След връщането в игра на Лукас имаше два опита да бъдат пускани заедно в игра, но и двата се оказаха крайно неуспешни. Първият бе срещу Мансфийлд, където едва се наложихме след спорен гол на Суарез, а вторият на Олд Трафърд. Взаимодействието м/у Джерард и Алън не се получи – изглеждаше все едно Алън е натоварен със задачата да емулира функцията на терена на капитана, а в същото време Джерард не можеше да си намери място на терена. Все едно играта на Алън не беше мръднала и йота откакто дойде в отбора. Само, че отбора вече беше доста по-напред в материала, стила на игра беше надграден над безконечните къси пасчета във всички посоки и те вече повече пречеха и бавеха играта.
В мача срещу Юнайтед на почивката бе сменен Лукас, защото си пролича, че все още не беше готов за това ниво след контузията. Резултатът не закъсня – Алън пое отново функциите си от последните мачове и играта ни през второто полувреме се подобри значително.
Но по-интересното от това второ полувреме е, че Ливърпул заигра още по-добре след влизането на Хендерсън именно на мястото на Алън. Имам чувството, че когато Алън и Джерард са на терена заедно капитанът ни просто не може да си намери мястото и играта не върви особено. Докато Хендо успя да се адаптира по-добре към играта на Джерард и максимално да се възползва от факта, че играе редом с него. Когато те двамата са на терена тимът играе по съвсем различен начин, допълват се отлично и заиграват много по-уверено.
Още от гостуването ни на Уест Хем се забеляза това, но Хендерсън тъкмо си пробиваше пътя обратно в титулярния състав и беше твърде рано за подобни изводи. Тогава Хендо смени Лукас в 71-та мунута, Алън се изтегли назад и в 76-та и 79-та минута обърнахме резултата.
В общи линии след като успя да започне да налага своя стил на игра над отбора, Роджърс остана с един Алън, който не успя да надскочи „Суонзи“-то в себе си и да доразвие пасчетата и задържането на топката. До момента той няма нито голове, нито асистенции, дори и кросове. Зеро. Тук БР спечели комплименти отново – макар и да плати 15 милиона за него преди 3-4 месеца, го закотви на пейката щом видя, че той вече не е в крак с отбора.
От последните 7 мача това се вижда доста добре – Алън е започнал като титуляр в 3 от тях:
- измъчената победа срещу Мансфийлд
- загубата на Олд Трафърд
- срамната загуба от Олдъм
В другите четири не е взел участие:
- победата с 3:0 срещу Съндърланд
- победата с 5:0 срещу Норич
- равенството 2:2 на Емирейтс
- равенството 2:2 срещу Сити
Резултатите са достатъчно красноречиви.
Джерард играе по-добре с Лукас. Както Стъридж се облагодетелства от това, че играе с играч от световна класа като Суарез и много по-спонтанно успява да покаже таланта си, така и партньорството между Джерард и Хендерсън изглежда отлично.
Алън не е слаб полузащитник, но трябва да си намери мястото в отбора. Доста е млад, освен това е протеже на мениджъра, така че е наясно, че ще получи шанс за изява. Още повече, че има и мачове в ЛЕ и с мачовете от там и той и Шелви ще могат да влезнат във форма.
Като стана дума за Шелви, този момък ни израсна пред очите. От два сезона насам получава все повече шансове за изява, наема в Блекпул му се отрази чудесно, убеден съм, че постепенно ще наследи Джерард. Малко е недодялан в дефанзивен план и прави доста излишни фалове, но в нападение има страхотни проблясъци и с още малко опит ще стане машина.
В момента халфовата ни линия от последните 2 мача изглежда недосегаема и докато запазят формата си не вярвам да БР да прави промени, но с подновяването на ЛЕ ще се наложи известна ротация. Може би Кутиньо ще получи първите си пълни мачове за отбора именно там, заедно с Шелви, Алън, Сусо и Борини.
Интересно ми е дали Брендън Роджърс ще използва Кутиньо като десетка или като крило. Даунинг върши добра работа като дефанзивно крило, а бразилеца надали ще се включва така в отбрана. А ако е по-техничен може да получи и по-свободна роля напред със Суарез и Стъридж, както сега те двамата си сменят местата по време на мач.
Добре е, че Стърлинг получи почивка – този полусезон му се събраха много мачове, в един момент през октомври/началото на ноември дори изглеждаше, че той се е нагърбил да носи отбора в атака и напоследък доста му личеше умората. Доста е добър в отнемането на топката, имайки в предвид възрастта и телосложението си, а в нападение умее да печели фалове на много удобни позиции. Освен това изглежда доста по-добре сработен със Суарез отколкото е Борини.
За Борини имам чувството, че е доста по-добър отколкото показва откакто е дошъл в Ливърпул (или поне ми се иска да е така:)). Във много лош момент се контузи, тъкмо започваше да натрупва мачове с отбора и го чакахме да покаже на какво е способен. До края на сезона сигурно ще се изявява основно в ЛЕ и като резерва на Стъридж. Надявам се да успее да загатне поне на какво е способен. В най-лошия случай, като млад жабар национал ще си върнем парите за него.
Струва ми се, че Даунинг ще е единственият заминаващ си през лятото от офанзивните ни футболисти (макар и да е по-полезен в дефанзивен план:)). Моментът ще е прекалено удобен за продажба, за да го изпуснат. Сега акциите му скочиха, може би до края на сезона ще покаже още добри игри. На такава възраст е, че ако не си отиде сега, после надали ще може да се вземе нещо за него, освен това и заплатата му никак не е малка. Не съм настроен срещу него, отскоро признавам си Но все пак напоследък показа, че става, но въпреки това очаквам доста повече от титуляр крило на Ливърпул. За мен почти достигна до нивото на Каут – по-бърз е от него, по-рязък и малко по-полезен в нападение (да, Каут имаше един сезон, в който почти заприлича на атакуващ халф и се справяше отлично срещу Ман Юнайтед), но холандеца беше по-добър в защита и определено беше неуморим. Каут имаше много силна психика и беше играч за големи мачове, но ние обикновено се дънехме срещу слабаци. Ако Даунинг имаше психиката на Каут и беше по-уверен в нападение щеше да е много полезен играч за нас. Може би ще успее напълно да възстанови увереността си до края на сезона и ще покаже защо не трябва да го продаваме. Срещу Сити например на няколко пъти се гипсира, когато го изведоха в добра позиция през второто полувреме, а преди да го купим 2010/11 ни развинти на Вила Парк и отбеляза победния гол.
Ами толкова от мен, дано не съм досадил
YNWA

http://www.theanfieldwrap.com/2013/02/carra-the-end-of-an-era/

Много добро :)

Ето една много полезна табличка, която изрових в интернет:)

Keep the faith

Чакаме анализите след мача с УБА, а изводите са за Бенитез и какво по дяволите търси Лукаку в УБА??????

УБА-та направо изкъртиха!

Тук всякакъв оптимизъм за нещо смислено този сезон приключи.
Обиграва се отбора и толкова. За поредна година.
Мача приличаше много на типично домакинство под ръководството на Далглиш. Напредък, напредък и сега сме където бяхме преди година. До този мач уж имаше мотивация - да се гони едно на тероя (досега) постижимо четвърто място, но вече за този отбор сезона свърши и сега играчите ще трябва да спасяват мениджъра.

Уест Бром бяха супер дисциплинирани и не се огънаха цял мач и извлякоха абсолютния максимум от такова представяне. До първия гол мача можеше да е 3-4:0. Изпълнение на Лукаку като по учебник, но при това стечение на мача не мога да обвинявам никой за него.... освен Агер, който отново се замота на границата на наказателното поле и беше минат като борче. Тоя Лукаку и аз се чудя какво прави още в УБА, при условие, че Челски още не са спрели свободното падане, дори и след последния мач. Момъка показва страхотна класа, Дрогбичка in the making.

Агер за пореден път не си опази човека и за първия гол. В момента отношението ми към него е доста крайно, затова най-добре да не задълбавам.

А Глен Джонсън е пълен капут, тук вече не мога да се сдържа. Колко пъти се хвърли да минава през 2-ма играчи на УБА, колко пъти изкара топката непредизвикано и опропасти почти всичко смислено в атака по десния фланг.

Слаб мач и на Енрике, но все пак по-добър от Джонсън.

Фабио Борини за времето, което изкара на терена почти успя да засенчи и Джонсън и Агер по капутщина. Не знам какво не му е наред на този, но до него титани като Игор Бишчан, Бернар Диомед и Джими Траоре просто бледнеят в посредствеността си, а Роби Кийн изглежда като трансфера на десетилетието.

Шелви доста зле - не знаеше къде да застане, за да не пречи, камо ли да е полезен.

Хендерсън не игра зле, но имам чувството, че след Суарез на него му липсваше най-много Стъридж.

Стиви беше на висота, въпреки дузпата. Лукас също направи много силен мач, може би най-добрия след контузията. Даунинг също игра добре, позагуби се в края, но направи силен мач. Много добре се включва от дясно навътре, но не може да мине играч 1 на 1, освен ако не го надбяга. Освен това още го е шубе да влезе на скорост в наказателното поле.

Добро включване на Стърлинг - добре му се е отразила почивката последните мачове. Дано пак заиграе по-често.

Кутиньо не игра много, но ми изглежда като някой, който не губи лесно топката. А предвид телосложението му имах доста големи опасения за това. Дори можеше и гол да вкара, ако не беше се отбила топката от ръцете на играч на УБА. Дано получи повече шансове до края на сезона, Шелви си изгърмя патрона и не зная дали скоро пак ще му бъде гласувано доверие.

Рейна няма какво да го обсъждам - през лятото това трябва да ни е първия трансфер, дано намерим добър вратар на негово място. УБА имаха три удара в очертанията на играта и трите бяха последните 15 мин, и той спаси само един.

Много интересно лято ни предстои. Роджърс няма да прости на Борини, за Алън не зная, но в защитата всички преподписаха дългосрочни договори, а ми се иска да има здрава чистка. Такова спарче трябва да им тегли след този мач, че Джонсън да стане от кафяв - червен.

Интересни дали Роджърс ще хвърли кърпата за Борини и през лятото тихо ще го шкартира в някой жабарски клуб. След като убеди Сусо да се обърже дългосрочно с клуба дали той ще получи някой и друг мач в ПМЛ. Защото колкото и да се говори за обиграване на отбора и липса на опит, нов мениджър и така нататък, време е да се сменят изпълнителите. Не върви все да се търсят оправдания.

Няма скука в Ливърпул

Вервай ми, Челси са спрели свободното падане и само чакам да се разреди календара, че от Ноември играят по два мача в седмицата и то без изключение! Ако и гафа вземе, че се усети, че Торес става повече за халф и да остави Ба на върха на атаката, гаранция ще минем и Шити! Челси е сигурен за топ 4, да не кажа, че реално ги виждам 2-3 място.
Въпорса за мен е, кой ще е четвърти? Някой от кръвните врагове на Лондон ще е, но кой много е трудно да се каже!
Арсенал са по-опитни в това, но АВБ май намери себе си(и отбора си) и прави не лош сезон!
Да видим!

Баце, много дълго бе да го еба. Иначе е готина статията!

не съм съгласен изцяло с песимизма на АнфилдАйрън.

Проблемът на Ливърпул е изцяло в атака. Отборът не може да си оползотвори положенията. А това се дължи на това, че Суарез сам напред не може да играе. Това е нещо което се дъвка поне от 1 година.

Имаше един излишен играч в цялата схема и това беше Джонджо Шелви. Просто не му е там мястото.
Трябва класен нападетел, който да играе тандем със Суарез, като или бъдат един зад друг или един до друг. Така със сигурност ще си оползотворяват положенията.

УБА спечелиха мача тактически. Стив Кларк просто разказа играта на Роджърс и му показа, че не е подобрил нищо особено в Ливърпул откакто се махна от Анфийлд.

Избягвам да пиша тук по обясними причини, но напоследък като гледам репортажи от мачовете на Ливърпул винаги ми се набива Агер в очите с фрапантни грешки, особено при пласиране.

Другия е Глен Джонсън, наистина, но при положение, че от сумати сезони съм се нагледал на глупостите на Нани този някак си ми бледнее От друга страна Нани като се засере има кой да го покрие и обикновено опропастява само атаката, докато Джонсъм е защитник и е доста по-кофти като загуби топката на майната си в противниковата половина.

Колкото за Топ 4, някакси не виждам как Сити ще си спрат свободното падане, още повече че с новите финансови рестрикции те ще трябва да разкарат половината си отбор през лятото. Не знам с какво ще мотивират тези момчета да играят за да влязат в Топ 4. По-скоро Челси, Арсенал и Тотнъм ще са там.

С това пък аз не съм съгласен :)
Ок, ясно е това за Суарес и липсващият му Стъридж или който и да е там на тази позиция. Но все пак в подобни мачове често се случва паркираният автобус да спечели мача. В интерес на истината опитаха се момчетата да направят нещо, опита се и БР със смените, но като не ти е ден - не става.
Нищо лошо за УБА.. и така се печелят мачове. В крайна сметка, едно време и Бенитес така печелеше мачове за нас в ШЛ и във форумите се пишеше колко било грозно, колко било не знам си какво. Сега след победата на УБА гледам се пише за триумф на тактиката и дисциплината.. лошо няма...

И да се върна към началото.. проблемите на Пуул от известно време насам са почти изцяло в защита според мен (тук включвам и гол-пазителят :) ) Вече съжалявам че Агер не напусна през лятото, макар че оценявам лоялността му и желанието на играе за Пуул въпреки парите на Етихад. Шкъртел и той е в лоша форма, Коатес е неуверен и така и не може да се отпусне като му се даде шанс..

По обясними причини не приемам нищо за свършило. Има още 12 кръга и всичко е възможно.

За Сити обаче си прав в общи линии. След като си мотивирал един играч да подпише за тебе с много пари, е много трудно да го мотивираш да играе с мисълта за по-малко пари. Освен това Челси сега надушиха кръв и ще се мятат като за последно във всеки един мач. Каквото и да си говорим тук от години за Рафата, като мениджър е много по-напред с материала от Манчини.

В крайна сметка обаче си мисля, че Сити ще се оправят и няма да завършат под трето място.

Има 2 основни фактора, които са много много против Сити и каквото и да става там.

1. Наемниците
За разлика от Юнайтед, Ливърпул, Челси и Арсенал, които в по-малка или по-голяма степен изграждат някакво чувство за лоялност и сигурност в играчите си, Сити са пълни с наемници, играещи там за пари. Няма и един играч, който да смята Сити за голям клуб или да се чувства морално задължен да се раздава за отбора.

2. Собствениците
Арабите са във футбола поради една единствена причина - да печелят пари. Според тях пари се печелят като се дават много пари за още по-голяма възвращаемост. Но Сити не са Юнайтед, Ливърпул или Реал и не печелят от артикули. Освен това не можаха да направят пробив в ШЛ, където са големите пари. В допълнение орязват възможността на арабите да си "купят" качество и резултати... Много много се съмнявам, че проектът "Сити", както и "КПР" ще продължат да съществуват още дълго, просто няма да я има финансовата изгода.

За отбори като Ливърпул и Юнайтед е съвсем нормално да имат няколко по-слаби години, да изградят състав, да дадат възможност на правилния мениджър да си развие идеите, но в Сити това няма как да стане и къщичката от карти ще се разпадне за секунди като се дръпне финансовата подложка.

Но да се върна на темата Ливърпул...

Според мен в последните години класата на един отбор започна да зависи изцяло от нападението. Играта стана толкова бърза, че каквато и защита да имаш не можеш да гарантираш, че няма да прави грешки. Една слаба защита (в конкретен мач) може да бъде компенсирана с отлично нападение, но слабото нападение не може да бъде компенсирано от отлична защита, защото такава няма.

Другото важно е да не се разчита на един човек да върши всичко. При вас е Суарес, в Евертън примерно е Фелайни. Но е ясно, че ако този човек има слаб ден, или бъде неутрализиран като Фелайни срещу Юнайтед, целия отбор се разпада. Затова решението е много хора да поемат отговорност и да вкарват голове.

Таблицата на голмайсторите в ПШ ясно го показва това. Ето как са голмайсторите с по 7 и повече гола към момента
Юнайтед - 3
Сити - 3
Челси - 5 (4 реално, защото на Ба повечето голове са за Нюкасъл)
Арсенал - 4
Тотнъм - 2
------
Ливърпул, Евертън, Суонси, Вила и т.н. - 1

Някак си разликата се набива на очи и решението за мен става очевидно. Стъридж е стъпка в правилната посока, но крайно недостатъчна.

Вратарския пост очевидно няма да го коментирам, за там спорове няма :)

Като става въпрос за голове, има още един интересен показател: броят на голмайсторите. В Юнайтед към момента са 17, а очаквам до края на сезона да станат (поне) 20 - Ашли Йънг и Валенсия още не са се разписвали + един от Карик, Рио, Джоунс или Смолинг. Иронично на фона на приказките, че едва ли не РВП влачи сам отбора

Нататък:
Челски - 14
Сити - 13
Спърс - 12
Л'пул - 10
Арсенал - 9
Евертън - 9

А, иначе Шити може и да са наемници (то кой ли не е вече), но според мен твърдо ще са втори и то на по-малко от 12 точки ...

Супер съгласен съм с това!
Не, че защитата е нещо маловажно, но определено ако имаш слабо нападение си за никъде.

Ще дам пример с КПР, които за мен са по-лошата версия на Ливърпул. Дерат се в защита, борят се по целия терен, обаче не предлагат нищо в нападение и победите са неква антикварна рядкост при тях. Очевидно е, че не можем да виним защитата на КПР да речем за последния разгром от Суонзи.

Същата е логиката и с Ливърпул. Вярно защитата може би не е от най-перфектните, вратаря също. Но в нападение нещата са уникално зле. Не може да разчиташ само на Суарез два сезона да ти прави играта + проблясъците на Джерард.

За мен Ливърпул треа да купи 2-3ма нападатели, ако треа на кило, барем един от тях стане.

Подобен проблем имаха Тотнъм преди време. Но там лесно си решиха проблемите - постоянно имат по 4-5 силни нападатели и като някой не е във форма, веднага е забит на пейката и очевидно е, че това дава резултати. Каквото и да е дърво Керъл. Определено беше някаква алтернатива. Сега алтернатива няма, а именно това трябва. Или с други думи казано 3-4 играчи в нападение от всякакъв калибър.
Тото Кутуньо от Интер не е решение за мен, а плах опит. Трябва нещо доказано и с опит като Подолски, Левандовски, Снайдер, Кавани.
С такива попълнения се прави отбор. Верно даваш 50 милиона паунда, но взимаш класа, а не Тото Кутуньо и дървото Керъл.

Ето и моето скромно виждане да Пуул през сезона досега:

Брендън Роджърс:

Цяла година чета неща от едната до другата крайност за Брендън. И няма как да е по друг начин. Годината е достатъчно трудна и поредната преходна, за да се виждат само еднозначни неща.
Ако се гледат само резултатите то сухите числа казват следното:
12.02.2012
Ливърпул е седми след 25 мача за сезона с 10 победи, 9 ремита и 6 загуби, 29-23 голова разлика
12.02.2013
Ливърпул е девети след 26 мача за сезона с 9 победи, 9 ремита и 8 загуби при 44-34 голова разлика

Явно "чашата" е с 50% вода.. дали 50% пълна или празна е въпрос на вглеждане в детайли доверяване/недоверие на проекта Пуул на Роджърс. Мернах някъде точно това определение за проект и честно казано много ми допадна, защото съм участвал в много проекти, в които всеки си е знаел мястото по трасето, знаел си е тайм слота и т.н. Обикновено един проект винаги има цел и срок и ако перефразирам, нормално е целта да оправдава сроковете. Мисля че точно това бе първото което ми хареса в назначаването на БР - перспектива и желание да бъде оставен да работи няколко сезона подред. Експериментите с Рой и Кени си бяха откровена грешка, макар при Кени да има и друг момент, но за него по-нататък.
Лично за мен назначаването на БР през лятото означаваше следното - малки очаквания, даване на време за сглобяване на състав от млади перспективни играчи, с които да се гони нещо повече през следващия сезон най-рано. Началото го потвърди - Уисдъм, Рахим, Сусо бяха част от титулярните 11 в не малко есенни мача. В тях (есенните мачове) обаче БР започна да се мъчи с тики така и това в началото бе прието със смесени чувства от феновете, които са виждали какво ли не. Ясно бе, че за да имаш подобен стил на игра ти трябват съответните изпълнители, отделно че и с подобен стил на игра в Англия трудно може да се постигне кой знае какво. Роджърс смени не само тази тактика, но и в много мачове показа че може да пробва различни трансформации, за да постигне позитивен резултат. Това е нещото, което ми харесва в БР. Опитва се да наложи стил, но това не е на всяка цена, гъвкав е и в повече случаи вижда грешките си. С времето се надявам да покаже и че се учи от тях. Не е приятно за никой когато Вила те победи при 72:28 владеене на топката или когато УБА те победи с 2 удара, но това е част от играта.
Друго което ми допада е това че е обърнат към Мелууд, а там има какво да се види. Време е да се сложи край на прахосваните милиони за средна ръка играчи, които после да продаваме или направо подаряваме. Или се взема някой доказан игра или се инвестира в младежта.
Въпреки многото колебания през сезона досега, аз все още вярвам че БР има потенциал да е точният човек за Пуул. Дали това е така, ще покаже не следващия мач, не дори и следващите няколко мача. Най-добре това ще проличи следващият сезон. Той вече няма да е сезона на малките очаквания и големия кредит. Като се увеличат очакванията, напрежението върху отбора ще стане доста по-голямо и тогава ще си проличи успял ли е БР да изгради нещо в Ливърпул или не. Засега не мисля че е редно да го съдим.


Вратари:

След поредният подарък от страна на Пепе, в Туитър видях че това е негова осма грешка през, довела до гол в наща вреда. Разбира това не винаги значи загубени точки, защото примерно срещу Арсенал лятото грешката бе при 0-1. Все пак 8 фатални грешки за 20-ина мача в Лигата са много. Далеч не омаловажавам страхотните спасявания, които Пепе прави, но ако той прави 8, Шкъртел 5, Агер 6 примерно и се "разберат" това да се случва в различни мачове :), за Суарес и Ко става още по-трудно. Отделно при Пепе започват и контузии. Рейна имаше 4 пълни последователни сезона в Пуул, в които бе на вратата във всеки мач от ВЛ.
Брад Джоунс.. за него шансовете до преди този сезон бяха основно свързани с приятелски мачове. Едва тази есен Брад имаше шанса да застане под рамката на вратата на Пуул за няколко последователни мача. Затова и може би не е редно да го отписваме съвсем, но е факт че Брат е също на годините на Рейна и на този пост ще трябва да се търси алтернатива. Всъщност тя според мен се търси дори и само заради спекулациите свързани с Бътланд и Бегович.

Защита:

Мисля най-слабото звено през сезона до тук. "Вината" за това е споделена между самите играчи, БР и контузиите. Наистина доста позитивна е промяната довела до по-малкото контузени през сезона, но доколкото ги имаше и има, те са основно в групата защитници. В какво се състои вината на БР според мен и доколко е вина всъщност. През сезона БР направи доста мачове, в които експериментираше схеми, постове, играчи. Имаше мачове, в които почвахме в схема с 3 централни защитника, която на полувремето се прекрояваше в 4-4-1-1. Имаше случаи, в които Даунинг почваше като десен халф, а завъшрваше ляв защитник. В някои случаи промените даваха нужния резултат, в други се случваше обратното, но е факт че там БР има още какво по какво да работи.
Малко изненадващо в защитата може да се каже че се наложи Андре Уисдъм. Изненадващо поради факта че той се наложи на пост, за който има поне 2 играча от една страна, а от друга Андре бе дефанзивен халф или централен защитник в резервния отбор. Решението Уисдъм да заиграе бек бе на БР и донякъде бе продиктувано от контузията на Мартин Кели, но БР на няколко пъти каза че Уисдъм има нужните качества и физика да бъде бек. Аз лично се надявам да видя младежа и в центъра на защитата при формация с 4 защитника, а не да изпадне и от пейката при връщането на Кели.
На другия бек положението бе доста шарено през сезона. Причината бе контузия на Хосе Енрике, но дори когато той бе на терена имаше стартова 11-ка с ляв бек Даунинг :) В интерес наистината не бе лош вариант, защото точно тогава Хосе бе в много добра форма и направи няколко отлични мача с доста включвания, центрирания, борби и т.н.
В центъра на защитата сме най-трагични.. всъщност понякога откровено комични. Ако при крайните защитници имаме варианти и освен Глен, Кели, Уисдъм и Хосе Енрике, можем да ползваме Фланагън, Робинсън, Даунинг и т.н., то при централната двойка сме доста зле. Факт е че Агер и Шкъртел са със сравнително по-малко контузии този сезон, но и двамата направиха доста грешки до момента. Оценявам лоялността и на Дани и на Шкъртел, но ми се струва че там трябва да има промяна. Промяната бе последните мачове и тя бе Карагър, но тази промяна по-скоро показа че е БР вижда проблем в тази зона и на този етап така може да реагира. В интерес на истината Кара показа голямо желание за игра и се представи стабилно, но аз имам предвид доста по-генерална промяна. Имах надежди за Коатес, но получава доста малко шансове и си личи че когато ги има, има някакво притеснение в него. Има физика и потенциал, но е прекалено мек в повечето случаи. Все по-трудно ми е да си го представя дългосрочно като партньор на Агер или Шкъртел. Понякога през този сезон от любопитство ми се искашве да видя една комбинация в централната част на защитата Уисдъм-Коатес :) Може би това няма да се случи и Коатес ще бъде даден под наем или продаден, което налага търсене на поне един стабилен централен защитник.


Средна линия:

Миналата година средната линия можеше спокойно да бъде наречена не средна а посредствена. Доста голяма вина за това имаше Кени според мен. Не за нещо друго, а защото през трансферния прозорец 2011-а накупи доста еднотипни футболисти с излишно надути цени, които бе трудно да се впишат веднага в отбора, а очакванията към тях бяха доста сериозни. С парите за Даунинг и/или Хендерсън можеше да се вземе само Мата или Азар. И двамата бяха свързвани с Пуул, дори за Азар имаше негласна договорка покрай преминаването на Джо Коул в Лил. Кени наблегна на скъпи британци обаче и това му коства главата. При БР средната линия е доста по-ефективна. Дългото отсъствие на Лукас бе компенсирано с отлично включване към Пуул на Джо Алън, който за мен бе един от най-добрите ни играчи през есента. Дори честно казано ми се струва че е от връщането на Лукас Пуул по-скоро загуби, защото Лукчо е далеч от това, което бе за Пуул малко преди контузията срещу Челски. Преди време ми бе странно да го пиша за Лукас, но сега ще пиша и за Хендо подобно нещо - струва ми се че постепенно започва да опровергава скептиците и да прави все по-добри и по-добри мачове.
За Стефчо няма какво да говорим.. той е ясен. Може да изпусне дузпа, но може да реши и всеки друг мач, а за щастие второто се случва доста по-често. Единствен през сезона със 100% присъствие на терена, от което пък страда Шелви. Имаше период с много стабилни изяви за Джонджо, но сега в редките случаи в които играе е доста неефективен.
Ще пиша тук и за крилата Стърлинг и Сусо. Рахим започна 19 мача като титуляр във ВЛ. Дори само това е достатъчно като се има предвид неговата възраст. Тепърва се надявам да се говори за него, ако разбира се ранната слава не му изяде главата, че вече имаше някакви подобни индикации. Сусо започна добре есента, възползва се добре според мен от дадените му възможности и си мисля че БР трябва да го върти с Даунинг.. така и така Даунинг прави добър 1 от 10 мача. Като го направи този един мач, следващия титуляр да е Сусо : ))) Извън шегата ми се струва че Сусо трябва да бъде задържан на всяка цена в Пуул, защото в него има нещо нестандартно (освен прическата) и всеки един клуб има нужда от подобни играчи.


Нападение:

Тук нещата са сравнително ясни. Честно казано имах резерви към привличането на Стъридж в Пуул, но Дани се включи много добре в състава и даде необходимата свобода на Суарес, който може да бъде ползван както по фланговете, така и зад Стъридж. Стиковката между двамата се получи доста бързо и на моменти Пуул иглежда доста приятно в офанзивен план. Срещу УБА се видя разликата и тук съм напълно съгласен с коментарите че, за да станем по-стабилно играещ отбор, не трябва да зависим само от един човек, бил той и Суарес. Въпреки страхотния сезон на уругваеца, понякога просто не се получава. БР трябва да помисли по този въпрос през лятото и си мисля че дори не е нужно да гледа извън нашата градинка. Достатъчно е да следи какво прави Нгоо в Хартс примерно или да се реши веднъж завинаги дали Пачеко ще бъде някога част от първия отбор и ако да, да почнат да му се дават шансове. Мисля че и двата варианта са доста по-добри от малко странната лятна покупка Борини.
И нещо като обобщение за нападението. Един OPTA туит:
503 - Liverpool are the first team in Europe's top five leagues this season to hit 500+ shots (incl. blocked).
Удари и положения много, търси се ефективност, но все пак все от някъде трябва да се започне.


Собственици:

FSG минаха от еуфорията при смяната на собствеността и спасяването от администрация през октомври 2010-а, през съмненията дали тези няма да са като онези дето не разбираха от футбол, до сегашното умерено позитивно отношение към тях. След като поеха отбора, те направиха един много добър PR ход - махнаха Рой, който казваше че Пуул ще се бори да не изпадне един вид, за сметка на Кени. Мисля че бе ясно че Кени не може да направи чудеса през 2011-а година, но той можеше да донесе нещо много повече - нужното спокойствие на всички фронтове докато се види какво се наследява, къде трябва да има промени и какъв бизнес план трябва да се изгради. От друга страна ако все пак Кени направеше нещо - добре дошло. Далглиш обаче подобно на чичо Митко в ЦСКА бе обречен на неуспех в дългосрочен план, а за краткосрочни успехи нямаше ресурс за нещо повече от два домашни финала, които бяха за сметка на осмо място във ВЛ и поредно отсъствие от ШЛ. Тук вече FSG показа че за разлика от предходни собственици, които даваха излишен кредит на доверие към предходни мениджъри, те няма да се поколебаят да направят дори и непопулярен ход. Може би в този момент техния дългосрочен план бе готов, кой знае. Особено като се има предвид че най-сериозно споменаваните имена бяха на БР и Роберто Мартинес (и двамата на по 39 години тогава). Аз също си мисля че този план включваше млад мениджър, който да продължи започнато от Кени по отношение на налагането на момчета от Академията + 1-2 трансфера които да са адекватни на тази нова политика, а именно перспективни играчи, които постепенно да атакуват титулярните места. FSG имаха и на какво да стъпят - младежите на Пуул стигнаха до полуфинал на Next Generation турнира, доста играчи от този отбор бяха и в английските национални отбори за съответните възрасти и т.н. Както пише Железния адаш :) - евала им за това. Както казва пък един познат - с млада и хубава всеки може. Лесно е когато ти се изсипе една торба арабски пари, трудното е да не станеш шампион при тези обстоятелства, но един италианец може да се каже че успя този сезон : )))))

Сега, след като първоначалният ми гняв и разочарование след мача отшумя мога да изразя позицията си по-спокойно :)

Най-очевидното нещо още от второто пришествие на Далглиш включително и този сезон, след постната лятна селекция, е липсата на нападатели в Ливърпул. Това афектира цялата игра на тима, не само нападението. Суарез играе в различна позиция с много повече свобода на действие, има с кой да комбинира и именно там е най-голямата му сила. Разликата в играта със и без Стъридж беше очевидна. Вярно и самия Стъридж направи отлични мачове, но целия тим играе по съвсем различен начин. И тъй като това, което иска Ливърпул от него и това, което Стъридж иска да прави в Ливърпул се допълват перфектно (а отборът получава и един вдъхновен Суарез) нещата през повечето време изглеждат приказно добре:)

Ето затова и аз се подведох по собствените си очаквания, резултат от това чудно напасване м/у отбора и Даниел Стъридж и пропуснах да забележа, че все пак ако по някаква причина той не може да играе нещата се връщат по старому и за да се запази тази инерция в отбора и вдъхновение в атака трябва да се рискува с играчи, които не стават за този пост (Джонжо) или да се разчита на други играчи, които не са във форма по една или друга причина (примерно защото е бил контузен 3-4 месеца в случая с Барбирини). Естествено "риск ни пичели" и всички сме ужасно възмутени, огорчени и разочаровани :)

Затова ще пробвам да "zoom out"-на и да видя къде сме всъщност. По-рано писах, че ФСГ взеха Роджърс, защото освен, че е млад и гладен за успехи, е доказал, че работи добре с (временно в случая) ограничен финансов ресурс и явно мен мениджмънта му се отдава и умее да извлича максимума от играчите си. Т.е. отлично пасва в профила на Хенри и компания за човека, който да реализира ТЕХНИЯ план за клуба.

И тъй като вече всичко е бизнес (или най-малко много тясно business related) първата задача на новите собственици е да развият бизнес потенциала на клуба на максимум. Да не забравяме и че когато купиха Ливърпул, той беше на ръба изпадането в администрация (благодарение на предните хамерикански собственици). В момента огромния потенциал на клуба се разработва усилено и самия факт, че след последните 3-4 ужасни сезона сме в топ 10 по приходи клубове в света говори доста за работата им. И тепърва набираме скорост.
Нетния приход за сезон 2011/2012 е 188 милиона паунда, докато през 2009/2010 е бил 184 милиона. Не е кой знае каква разлика на пръв поглед, но през 2009/10 за последно играхме в ШЛ. От тогава приходите от телевизионни права са спаднали с 16 милиона паунда, но доходите от търговия (артикули и спонсорски договори) са нараснали с почти 20 милиона. Приходите от стадиона са почти непроменени +2,5 милиона/годишно спрямо тогава. НО от тогава загубихме адидас, а спонсорството на Уориър още не е осчетоводено (т.е. не влиза в този период и резултатите още не са официално извадени). Бранда Ливърпул се развива усилено по целия свят (най-бързо може би в Тайланд и Индонезия) и буквално на всеки 2-3 месеца се сключват нови партньорства по света. Който се интересува повече може да погледне туитър акаунта на Пол Роджърс, Head of International Digital Development, ето тук: https://twitter.com/PaulRogersLFC. Човека е направил отчет на десет факта за демографското развитие на клуба след първото си тримесечие на поста (постовете са от 5-ти февруари), като следващия подобен "отчет" ще е след 3 месеца.
Заплатите в клуба бяха намалени от 130 милиона паунда/година до 95 милиона/година.
Доколкото зная усилено се работи по въпроса с придобиването на имотите в непосредствена близост до Анфийлд, за да може капацитета на стадиона да се увеличи до 60000+ места. С моментните цени на билети това прави по още 15 милиона на година, но към това трябва да се добави и бума в търговията, която ще генерират тези допълнителни 15 000 привърженици, както и разни търговски обекти, офиси и т.н, които ще вървят покрай стадиона.
Със задаващия се (в Англия с доста по-плавен превод, но да видим какво ще стане) на хоризонта финансов феърплей това е доста обнадеждаващо.

И стигаме до последното перо в бюджета на отбора - ТВ приходите. Там вече няма мърдане и те са сериозно обвързани с представянето на отбора. Съответно са най-ниските от сезон 2006/2007 насам. Мисля, че след като състава и възнагражденията на играчите бяха реструктурирани изоснови, там ще собствениците ще фокусират най-много усилия.
Т.е. очаквам (както и всички други привърженици на Ливърпул, естествено :)) това лято да бъдат отпуснати пари за сериозно подсилване на състава. Тук е и най-голямата ми дилема относно краткосрочното ни развитие. Собствениците и мениджъра не се притесняват да поправят грешките си и дават сериозни индикации, че независимо от цената, която са платили за някой няма да се церемонят ако той не се вписва в състава и ще го шкартират по живо по здраво, дори и на не малка загуба. Чудя се какво ще се случи с Борини, Алън, Сусо и Даунинг. Има още не малко мачове до края и както изглежда Даунинг, ако е здрав, ще играе редовно, като играта му се подобрява доста напоследък. Само, че той е от по-възрастните и от най-високоплатените ни играчи и не съм сигурен дали няма да си замине по тези причини, въпреки голямото подобрение в играта му (не, не съм му фен, просто се чудя). Докато Борини и Алън, въпреки, че са доведени в клуба от БР, напоследък изглежда напълно са загубили доверието на мениджъра. Може би Борини не е готов физически да започне мач, защото все пак влезе срещу УБА, но Алън не е помирисвал терена от издънката срещу Олдъм, а и преди това не влизаше често в сериозните мачове от ПМЛ. От друга страна те пасва перфектно в профила за развитие на тима - млади са, очаква се (на теория) да повишат цената си в бъдеще и пиковите им години са пред тях. Но в един доста по-целеустремен към завършване в четворката Ливърпул, какъвто очаквам следващия сезон не съм убеден, че ще има кой да ги чака да се натамънят. Лятото и играчите, които привлечем тогава ще покажат (дори и двамата да останат при нас). Има го и примера с Хендерсън, който една година и половина по-късно изглежда по съвсем различен начин и е един от най-добре прогресиращите ни и добри играчи. Очичките на Хенри сигурно святкат във формата на доларчета като го гледа.

Сусо е по-различен случай. Той би трябвало да олицетворява тази посока на развитие на клуба, която ФСГ/Роджърс се опитват да утвърдят. А именно, че ще се разчита главно на Академията за бъдещите ни звезди. Което за мен лично е най-големия плюс от всичко писано по-горе. Само, че момъка откакто преподписа не е помирисвал мач в ПМЛ (освен срещу Уигън мисля, където беше сменен още през първото полувреме). А кой не е чувал легендите за невероятните качества на Сусо и (най-добрия играч на света) Дани Пачеко? И с този нов договор... не ми е ясно къде ще се впише този момък (а и Пачеко също), още повече след идването на Кутиньо.
Леко притеснително. От една страна очакваме сериозно подсилване в атака през лятото, за един доста силен (и надявам се успешен) опит за пробив обратно в зона ШЛ, а от друга тая работа с налагането на млади таланти от Академията сериозно ще пострада и то по отношение на двамата ни най-овърхайпнати младока.

Колкото и да насметох защитата ни след мача с Уест Бром и Шкъртел и Агер (а мисля, че и Джонсън) тъкмо подписаха нови дългосрочни договори, така че не очаквам да ги разкараме директно това лято, освен ако не дойдя някаква наистина добра оферта за Шкъртел. Но с оттеглянето на Джейми Карагър и доста неубедителния и необиграващ се Себастиян Коатес като алтернативи в момента не ми се вярва Роджърс да поеме и този риск.
Агер би бил полезен и при един евентуален трансфер на Кристиян Ериксен от Аякс, за който се говори, че имаме много сериозен интерес. Друг играч от холандското първенство, с който сериозно се спекулира, че ще премине в Ливърпул е Вилфрид Бони от Витес. Определено имаме нужда от още един класен (което изключва КЕръл) нападател, със или без Борини. Ще доживеем, ще видим :)
Така, че сигурно няма да видим драматично прекрояване на цялата ни защита това лято. Ще съм доволен и на един класен централен защитник, и здрав МАртин Кели.

И туй то. В един момент, когато човек отстъпи крачка назад се вижда, че не са постигнати малко неща този сезон, а предстои и финалната третина. Единственото, на което се надявам е силен финал на сезона, за да си повярват момчетата.

Днес прочетох малко за проблемите на FSG с Бостън Ред Сокс, както и някои коментари от интервю на Кристиян Пърслоу. Ясно, че става дума за спекулации, но в момента ФСГ изпитват затруднения и с двата си спортни клуба, и нищо чудно при подходяща оферта да продадат единия. Лошото е, че имаше някакви шейхове от ОАЕ, които още от време оно имат аспирации към клуба и се говори, че може пак да направят опит за закупуването му.

Ебаси. Тъкмо дойдат едни, човек тъкмо започне да ги опознава и да забелязва в каква насока се работи в клуба при тях, и те готови да си бият камшиците.

Дали ще реконструираме Анфийлд или ще строим нов стадион, дали ще идва Кройф или някое друго футболно величие да става директор при нас няма значение, само да оставят мениджъра и играчите да си вършат работата спокойно и да може да се планира за близките 2-3 сезона поне.

До преди не толкова много време Ливърпул олицетворяваше добрите традиции в английския футбол, почти го съсипаха, а сега пак започва да се гради нещо само, за да може сега да се окаже, че сме на прага да станем поредния отбор-играчка на някой въшлив с пари тип.

Принципно на слухове и подобни 2+2=5 изсмукани от пръстите новини гледам да не се връзвам, но покрай застоя и липсата на каквото и да е развитие по въпроса със стадиона леко започнах да се притеснявам. Предполагам, че лятото ще покаже накъде вървят нещата. Говори се, че ще има доста размествания по директорските постове в клуба, а и се очаква сериозно подсилване на състава. Едва ли не като трансферна цел номер едно се представя Ашли Уилямс, което на мен поне никак не ми допада. Нищо против футболиста (и без друго ми е непознат и нямам преки впечатления от играта му), но тази тенденция БР да си пазарува от Суонзи е адски дразнеща. Все едно са Реал Мадрид, мама му стара. Аре стига, толкова ли няма кадърни футболисти из Европа, че пак до Суонзи опират нещата.

Pepe Reina, Martin Skrtel, Sebastian Coates, Jose Enrique, Jordan Henderson and Stewart Downing are reportedly those of the current first-team squad that will be made available in order to fund new purchases. While a buyer will also be sought for Andy Carroll. Това е от thisisanfield. Хубаво, даже на последните 3 може да им вземе и добри пари след силния (за тези играчи, засега) сезон, ама за Енрике и Хендерсън аз лично съм гледал Роджърс в не едно интервю през последните 2 месеца и нещо да се изказва доста ласкаво и като част от гръбнака на отбора, който гради за години напред. Да ги продава щом трябва ама ако ще ми води Ашли Уилямс деба.....

Ето тук http://petermcgurk.blogspot.be/ има интересна гледна точка на ливърпулски архитект и фен на отбора по въпроса за стадиона. Статиите му по тази тема са доста интересни и обосновани, а и става ясно, че Хенри също следи блога и дори го е цитирал (с линк към статията) в туитър акаунта си.
Все пак е крайно време да разберем с какви намерения са тук ФСГ - да останат задълго или да направят клуба по-атрактивен за продажба в краткосрочен план и да кешират при първа възможност.

YNWA