Преди месец когато Фламенго спечели Копа Либертадорес, във Фейсбук масово си пишеше за реванш. В първия момент се замислих за какъв реванш иде реч. Разбира се, малко след това сетих - загуба преди 38 години, в мач който момчетата на Зико печелят с 3:0 в първото участие на Ливърпул в мач за тази купа.
Мисля си обаче, че днес от дистанцията на времето, можем да говорим за реванш само към феновете на Ливърпул. Защото онзи мач завършва катастрофално за червените по няколко причини, основната от които е че всички са мислели, че това ще бъде едва ли не част от ваканция. Подготовката е била с карти и бира, а от съперника се очаквало едва ли не само като чуе Ливърпул и да се предаде. За момчетата водени от виртуоза Зико, този мач далеч не е само протокол и заслужено печелят междуконтиненталната купа.
38 години по-късно нещата изглеждат по съвсем различен начин. Ливърпул отново е шампион на Европа, но след дълги години лутане и търсене на пътя към върха в Англия. Макар и с епизодични успехи, голямата цел пред отбора дълги години си остава само цел. Сега обаче отборът е млад и гладен за успехи и както каза Клоп те не са пътували хиляди километри, за да разходят фланелките. На практика това беше една от двете купи липсващи във витрината на отбора, но по обясними причини - единствената, която може да се спечели. За да се случи това, клубът трябваше да жертва една от домашните купи, за което получи редица критики. Въпреки че на практика този турнир (Купа на лигата) отдавна да е станал място, в което треньори експериментират и дават шанс на младите си играчи да натрупат игрови минути. Съдейки по радостта след спечелване на световната клубна купа, то тази жертва си заслужаваше. Заслужаваше си най-вече заради самочувствието и увереността, които се трупат в отбора трофей след трофей. Стигна се до парадокса Ливърпул да стана шампион на Европа, а след това и на света, преди да е станал шампион на Англия. За съжаление в днешно време това почти не прави впечатление, защото се приема едва ли не за най-нормалното нещо.
Мнозина изказаха притеснение, че сгъстения календар през декември, в който отборът участваше над 4 различни фронта, може да доведе до натрупване на умора и контузии. Малко преди финала с Фламенго се видя че тези опасения са основателни и това трябва да е червената лампичка в клуба. В отбора все още няма нужната дълбочина и всеки трябва да има едно наум преди невралгичните през последните години януари и фверуари.
~ ~ ~
И нещо като обобщение на сезона до тук... Предното трябваше да е в друга тема, ама щеше се загуби някъде в съперничеството Порто - Бенфика :)
Ние, феновете на червените няма как да сме недоволни от изминаващата 2019-а. Второ място във Висшата лига и то само на точка след един от най-добрите отбори в света, спечелени три трофея, 4 играча в топ 10 за Златна топка, лидерство във Висшата лига на Коледа с 10 точки преднина и мач по-малко, отбор който показва че освен сработен на терена е и задружен колектив, както и треньор, чиято философия доведе до там всичко да се случи и с много работа, и с усмивка, и с коректно отношение към съперника.
В момента много анализатори пишат че Ливърпул е най-добрият отбор било то в Англия, Европа или света. Дали това е така или не, едва ли има някакво значение. Значение има това, което единайсетте в червено показват и дават на своите фенове. Тук често се говори за късмет и сигурно отстрани изглежда така. Но нима преди години не се говореше за Фърги тайм, въпреки че Юнайтед беше тотален и безспорен хегемон? Нима преди месеци не се пишеше за късмет при удара на Компании срещу Лестър (само там Сити можеше да загуби точки), въпреки че гражданите могат да завършат в четворката с втория си отбор - този от резервната скамейка. Fortuna favet fortibus са казали древните хора, но пък и само с късмет едва ли някой може да стане шампион. Едва ли някой може да отрече и направеното от Клоп, методичното развиване на състава, изграждането на колектив и постепенното запълване на всички невралгични постове с нужното качество. В няколко трансферни прозореца се направиха правилните стъпки, за да се стигне до това лято, в което Ливърпул можеше да си позволи лукса да купи само 2 тинейджъра. Такъв се очертава и зимният прозорец и може би по-добре. На този етап, който и да дойде ще е резерва на наложили се играчи като Трент, Робо, Фаб, Джини, надявам се скоро и Кейта... за карето в нападение да не говорим. Т.е. всеки нов е потенциална боНба :)
Още Малко и за Клоп...
Когато стана ясно че Брендън Роджърс е аут, кандидатите за неговото място бяха Клопо и Татко Карло. Футболната логика (мозъка) казваше Карло, футболното сърце казваше Клоп. Честно казано за миг не съм съжалил че хер Клоп бе избран пред Анчелоти (ако е имало такава дилема пред FSG, разбира се). Този човек гори в играта, уважава играта, обича играта. И всичко това с респекта към съперника, към футболистите, към колегите си. Често бива провокиран, на което отговаря много земно и често с много усмивка и шега.
От тази седмица Татко Карло пое Евертън.. лично за мен той смени един клопо подобен, ако мога така да се изразя. Ако някой ме попита, ще кажа че е грешка, защото футболната игра има нужда от подобни хора.. Биг Дънк обича Еве и това видимо и от Венера. Да, това не значи че ще бъде успешен мениджър, но Еве има не лоши играчи, а има нужда от колектив, от правилните думи, от надъхване и примера как трябва да гориш и да се радваш на всеки гол, на всяко малка стъпка в играта. Клоп го прави.. правеше го в Дортмунд, макар да бе осмиван не рядко, прави го и в Ливърпул. Да, вече по-улегнал, по-рутиниран, но все още живеца, тръпката от футболната мая я виждаме в мачове, в които съперника излиза да играе открито и динамично. Убеден съм че ако му кажат да назове топ 3 на мачовете от годината, 2 от тях ще са Залцбург(първата среща) и Арсе за Карабао.
Не знам дали някой стигна до тук : )) Ако да - поздравления и пожелания за светли празници и вярвайте.. ако не в чудеса, то вярвайте в доброто, в човешкото, в справедливостта..
Весела Коледа!
|
Стиви Джи също удължи своя контракт с Рейнджърс до 2024-а година. 
