Huncoat Utd (юноши под 15г.) наскоро взе първа победа за петгодишното си съществуване и изиграни над 100 мача. Този сезон след 12 кръга отборът има рекорден актив от 3 точки, но въпреки това с допуснати 104 гола е твърдо на последното място. Резултати от 20+:0 са нещо нормално за тях, а веднъж са допуснали 5 гола за първите 5 минути. За треньора им Пол Чадуик, чийто двама сина играят в отбора, Huncoat Utd може и да е най-слабият отбор, но е и най-щастливият.
Любопитен съм какво мислите за това - тържество на истинските ценности на футболната игра или сбирщина негодни тъпаци, които си губят времето, опитвайки се да правят неща, които не им се отдават? За мен лично е второто - въпреки че са аматьори, все пак си говорим за редовни разгромни загуби с 10+ гола - не мога да повярвам, че някой може да изпитва удоволствие от това; ако не могат (или не искат) да го променят за 5 години, значи са тъпи и/или негодни.