В един град, далеч, далеч в една от най-северозападните точки на Европа, преди много години...

Не, това не е добро начало за такава история. По-добре да започнем с думите на покойния Йохан Кройф - "Дербитата са специални мачове. Но дербитата на отбори от един град - това е нещо съвсем различно, защото там са разделени дори семействата."
Няма място по света, където това да важи повече, от град Ливърпул. Семействата са "синьо-червени". Таткото от Евертън, синът от Ливърпул, дъщерята - пак синя...
Ако си гост на града и влезеш в магазин, кафене или пъб, първият въпрос не е как се казваш. А всеки те заговаря, защото скаусърите (местните) са готини и дружелюбни люде. Питат те: "red or blue"? Автоматично изключват друга причина, освен футбола, заради която да си посетил града им. Е, има и Бийтълс, разбира се... Ливърпул и Евертън са двата опорни пункта на лудия по футбол град.

Тяхното съперничество е остро като вятъра край река Мърси, който може да ти издуха покупките от ръцете. Но връзката им е силна, а случаите на взаимопомощ и подкрепа скрепяват едно от най-странните дербита на света. Вероятно - най-различното. Те не се обичат, сини и червени. Враждата им тлее вече 120 години, като първото дерби е на 13 октомври 1894-а - Евертън бие с 3:0. Оттогава надмощието е на Ливърпул, и в трофеи, и в победи в преките мачове. Но други събития правят съперничеството паметно. Ливърпул реално е отломка от Евертън. Джон Хоулдинг остава без отбор, но има стадион през 1892-ра, когато Евертън отказва да му плаща наем за игрището "Анфийлд". Така той създава Ливърпул.
Дербито се обостря в годините на Бил Шенкли, направил "червените" велика сила. Негов е хитът: "Ако Евертън играят в градината ми, ще пусна завесите". През 70-те и особено 80-те години на миналия век, кризата за работа и мизерията в града обединяват хората още по-силно. На мачовете на двата тима често се пеят песни против Манчестър, превърнал се в икономически враг с канала за товарните кораби, който отнема хляба на доковете на ирландско море и Мърси от Ливърпул. Всъщност според една от легендите именно от мача между Ливърпул и Евертън произлиза и терминът „дерби”. Стадионите на двата тима са съвсем близо един до друг, разделени от Стенли Парк. Паркът бил собственост на графа на Дарби (на английски се изписва Derby). Традиционно Мърсисайдското дерби е определяно като Приятелското дерби, тъй като в голям брой семейства в града има фенове и на двата отбора. Тези мачове рядко водят до някакви сблъсъци между двете агитки. Дори често се вижда привърженици на двата отбора да седят един до друг на трибуните. Показателен за това е финалът на Млечната купа (купата на Лигата) през 1984 г., когато почти всички трибуни на „Уембли” са изпъстрени в смесени червени и сини цветове. Тогава феновете не подкрепят своя тим, а пеят „Мърсисайд, Мърсисайд” и „Гледате ли, Манчестър?”.
Един от редките случаи на разединение е след трагедията на „Хейзел”, след която заради поведението на феновете на Ливърпул английските отбори са изключени от участие в евротурнирите. Привържениците на Евертън обвиняват своите съграждани, че заради тях „карамелите”, които по това време имат един от най-силните отбори в Англия, нямат възможност да спечелят заслужената си европейска слава. Идва и 1989-а, когато на "Хилзбъро" загиват 96 привърженици на Ливърпул. Денят е повратен за града, като цели квартали издирват по телефони (тогава няма мобилни) децата си, тръгнали за мача в Шефйилд. Съседи палят колите си и пътуват стотици километри, за да помогнат на ужасени приятели да открият близките си сред ранените... или труповете.
На следващия ден двама таксиметрови шофьори свързват "Анфийлд" и "Гудисън" - двата стадиона на съперниците, с шалчета. Сини и червени.Теренът на дома на Ливърпул е покрит с цветя, шалове, знамена, чадъри и детски играчки - почит към загиналите.Хиляди са аксесоарите на Евертън, а на тях пише - "Няма да останете сами". Евертън никога не оставя Ливърпул сам в битката за справедливост, както и в мъката за 96-те. За което трибуната "Коп" благодари със синьо-червена хореография на 20-ата годишнина от трагедията. А през 2008-а, дни преди Ливърпул да играе срещу Тулуза в квалификация за Шампионската лига, на улиците на града бе застрелян 11-годишния Рис Джоунс, трениращ в Евертън и запален фен на тима."Червените" поканиха семейството му на мача като гости на клуба, пуснаха на "Анфийлд" песента, на която Евертън излиза на терена от години, а арената притихна в памет на Рис. Жест, който отплати поне част от благодарността за подкрепата, която "сините" не спряха да оказват през годините. Да, град Ливърпул си има дерби и - ще видите и днес - то е горещо, стръвно и с много напечена атмосфера на терена и на трибуните.Разбира се, ще има и свиреп мач. Всеки иска да бие, феновете искат да натрият носа на съперника не по-малко от играчите. Но годините на взаимно уважение и паметните мачове, при които в морето от сини можеше да се видят червени шалчета, и обратно, не са забравени. Тези два клуба живеят в любов и вражда. Някак успяват да го съчетаят. Немислимо за Бока и Ривер, за Ливърпул и Юнайтед, или за Селтик и Рейнджърс. Или за Юве и Торино, например. Но напълно нормално за града, в който или си "син", или си "червен". Нямаш право да не се интересуваш от футбол. Неестествено е. Войната на терена ще бъде в събота на Анфийлд Роуд, където Ливърпул ще се опита да се върне на победния път с мисълта за отмъщение за контузията на Върджил Ван Дайк, която по един или друг начин провали сезона на Ливърпул. Въпреки че се казва " Дербито на приятелството", в събота за 90 минути няма да има нищо приятелско .

РЕКОРДИТЕ НА ДЕРБИТО

* Най-дългата серия без загуба в дербито е 20 мача до момента и принадлежи на Ливърпул. Серията започва през 2011 година и към днешна дата все още продължава .
* Най-дългата серия без загуба като домакин в дербито е на Ливърпул, Евертън не успява да запише победа на „Анфилд” в продължение 14 мача за първенство между сезоните 1970/71 и 1984/85.
* Най-дългата серия без загуба в дербито като гост се държи от Евертън, който в периода 1899–1920 г. записва 16 мача без поражение на „Анфилд”, като печели 10 победи.
* Най-дългата победна серия като домакин принадлежи на Ливърпул, който между 1932/33 и 1936/37 записва 5 победи.
* Най-дългата победна серия като гост принадлежи на Евертън, записал 7 поредни победи на „Анфилд” между 1908/09 и 1914/15.
* Рекордната домакинска победа в мач за първенство е 6:0 и е записана от Ливърпул на „Анфилд” през сезон 1935/36.
* Рекордната победа като гост в мач за първенство е 5:0 и е записана от Евертън на „Анфилд” през сезон 1914/15 и от Ливърпул на „Гудисън Парк” през 1982/83.
* Най-резултатният мач в дербито е през сезон 1932/33, когато Ливърпул печели на „Анфилд” със 7:4.
* Невил Саутол от Евертън държи рекорда за най-много изиграни мачове в дербито – 41 мача.
* Йън Ръш от Ливърпул държи рекорда за най-много отбелязани голове в дербито – 25 гола.
* Уилям Къф от Евертън държи рекорда за най-много победи като мениджър. В периода 1901-1918 г. той записва 16 успеха над Ливърпул.
* Том Уотсън от Ливърпул държи рекорда за най-много загуби в дербито като мениджър. Той записва 21 поражения от Евертън между 1896 и 1915 г.
* Най-високата посещаемост на дербито е отчетена на 18 септември 1948 г., когато на „Гудисън Парк” са 78 299 зрители
* Най-ниската посещаемост на дербито е записана на 19 януари 1901 г., когато на „Анфилд” присъстват 18 000 зрители.
* Рей Клемънс от Ливърпул и Невил Саутол от Евертън за запазвали вратата си суха в 15 дербита, но докато Клемънс прави това в 27 мача, то Саутол стига до постижението в 41 двубоя.
* Дани Кадамартери е най-младият футболист вкарвал гол в дербито. На 18 октомври 1997 г. той вкарва втория гол за победата на Евертън с 2:0, като това става само 6 дни, след като е навършил 18 години.
* Абел Шавиер е единственият играч, който в рамките на един сезон е играл и за двата отбора в дербито.
* Ендрю Хана е единственият играч, който е бил капитан и на двата отбора.
* Само двама играчи са вкарвали за двата отбора в дербито: Дейвид Джонсън (1 за Евертън, 2 за Ливърпул) и Питър Биърдсли (6 за Ливърпул и 1 за Евертън)

ПО-ВАЖНИ МАЧОВЕ МЕЖДУ ДВАТА ОТБОРА

* Двата отбора се срещат за първи път на финала на Liverpool Senior Cup през 1893 г., който е спечелен от Ливърпул с 1:0. Това обаче е аматьорски мач и нито един от двата отбора не го брои в официалната си статистика за Мърсисайдското дерби.
* Първата среща между двата отбора за първенство е през сезон 1894/95, когато Евертън печели с 3:0 на „Гудисън Парк”. Първата победа на Ливърпул идва чак в шестия мач между двата тима, когато печели с 3:1 на „Анфилд” през сезон 1897/98.
* Срещата от 5 кръг на ФА Къп на 11 март 1967 г. на „Гудисън Парк” е наблюдавана от 64 318 зрители, докато 40 169 са на „Анфилд” и гледат мача на огромен екран, което прави общо 104 487. Евертън печели с 1:0 с гол на Алън Бол.
* Мачът за „Чарити Шилд” през 1966 г. е на „Гудисън Парк” и Евертън печели с 1:0. Преди началото на срещата шампионската титла, която е спечелена от Ливърпул прави триумфална обиколка на терена. Същото става и с ФА Къп, която е притежание на Евертън. Роджър Хънт от Ливърпул и Рей Уилсън от Евертън, които са част от националния отбор на Англия, спечелил световната титла, правят почетна обиколка, носейки купата „Жул Риме” (световната купа).
* Първият мач между двата отбора на „Уембли” е финалът за купата на Лигата през 1984 г., който завършва 0:0. Ливърпул печели с 1:0 преиграването на „Мейн Роуд” в Манчестър (старият стадион на Манчестър Сити) след гол на Греъм Сунес.
* На 20 февруари 1991 г. в епично преиграване от 5 кръг за ФА Къп двата тима завършват 4:4, като Евертън успява на четири пъти да изравни резултата. Този мач е считан за едно от най-великите Мърсисайдски дербита. На следващата седмица Евертън печели второто преигравате с 1:0, а Кени Далглиш подава оставка като мениджър на Ливърпул.
* През 2006 г. Евертън печели с 3:0 на „Гудисън Парк”. Това е първият случай от 1966 г. насам, когато Евертън вкарва 3 гола в дербито и първият случай от 1904 г., когато това става на „Гудисън Парк”.

Директен сблъсък за последното място за ЕКТ Хиксът тука е самоубийство и за двата отбора, но пък за сметка това вероятен

Момчи, ти явно някаква магия правиш с предричането на ваши "загуби".

Честито и от мен Момчи и Коко!
Победата си е победа.. след време остава резултата итой е 0:2

Аз все повече си мисля че Ливърпул в момента имат нужда от Бъгс Бъни. Като гледах вчера някои изпълнения на триото напред, не виждам друга причина, освен някой да им е отнел футболните способности и да станали обикновени карабатаци. Четох че ще има Space Jam 2 и в главна роля ще е Леброн, който е акционер в Ливърпул. Дали няма нещо общо.. кой знае.. :)

Искам да поздравя Бай Момчил и сина му с победата в градското дерби.
Нямам симпатии към нито един от двата отбора, но когато постигнеш победа на "Анфийлд", след толкова много време, това заслужава внимание и уважение.
Жалко, че тя идва в такъв момент, без публика по стадионите.
И все пак Евертън продължава възходящото си представяне през този сезон, което е хубаво и не много очаквано. Да, наясно съм че някои от пишещите тук го предвидиха, а за Бай Момчил чувствам, че даже иска повече. Но това е една добра платформа. Дано се задържи нивото и се надгражда.

Аз предвиждах възхода на Евертън. И това е заради Анчелоти. Даже предвиждах да влязат в топ 4 и все още го предвиждам. Нито Челси, Ливърпул или Ман Ю ги превъзхождат. Единствено имат проблеми, че нямат дълбочина в състава.

Не бе, човек, ква магия? 22 години са това! Ти осъзнаваш ли какво са 22 години?!? На сина ми това му е първата победа, която вижда на Анфийлд, а вече е пълнолетен. Смятай какво заколение е това за нас. Явно наистина сте доста зле този сезон. Върза ни с ранен гол, но да не може да го върнете, не съм очаквал.

Само си пожелавам да не чакам нови 22 години, а пък ако може и някоя купа да вземем в близкото бъдеще, че там сушата мина четвърт век...