Днес се навършват 55 години от Мюнхенската Трагедия, отнела 23 човешки живота, между тях 8 футболиста на Юнайтед.
Това, което най-малко искам, е да изпадам в ролята на тези, които ежегодно се уливат в жалейки по трагедии, които касаят любими отбори, спортисти и т.н. Както винаги съм подчертавал, всички трагедии с човешки жертви за мене са еднакво покрусителни и това са моментите, в които най-добре можем да се обединим като хора. Не би трябвало да има здравомислещ човек, който да прави разлика между Мюнхен, Хилсбро, Айброкс, Хейзел или Египет.
Единственото, което в случая ме прави малко по-особено тъжен е отнетата ни от съдбата възможност да преживеем (малко условно казано) и да се наслаждаваме на може би един от най-силните отбори, който някога се е подвизавал по зелените карета - нещо, в което никой съпричастен на Бебетата на Бъзби не се е съмнявал. Но... съдба!
Искам да използвам повода да ви предложа един много добре направен филм, който за жалост е неособено популярен. Все пак си говорим за продукция на ВВС а не за Холивуд, може в това да се крие причината.
