Вратарят Брус Гробелар избира любимия си тим на "червените" пред списание "FourFourTwo"


Вратар - Рей Клемънс

Наследих Рей в Ливърпул. Мисля, че той беше най-добрия вратар който Британския футбол някога е имал. Когато се присъединих към Ливърпул и преди Рей да подпише с Тотнъм той ме издърпа настрани и ми каза "Бъди себе си, наслаждавай се на играта и всичко ще бъде наред". Това беше добър съвет, а аз в крайна сметка спечелих повече медали от него в Ливърпул.

Десен бек - Стив Никъл

Може да бъде прието като обида към Фил Нийл, с неговите 24 спечелени медала, но аз ще избера Стиви, защото той беше по-гъвкав (универсален). Той беше титуляр в Ливърпул за 11 години и изигра около 500 мача, преди да се оттегли, като също така бе част от състава на Шотландия за СП 1986.

Централен защитник - Алан Хансен

Винаги бих избрал Алан. Ако гледате Върджил Ван Дайк в днешни дни, всеки който играе до него изглежда по-добър, така беше и с Алан, както за клуба, така и в нац. отбор, всеки играеше по-добре (като партньор) до него. Той също така беше внушителна фигура, висок 188 сантиметра.

Централен защитник - Марк Лоуренсън

Марк беше рекордна покупка за времето си, когато подписа с Ливърпул и допълваше Алан много добре като централен защитник. Когато Алан направеше грешка, скоростта на Марк я неутрализираше. Той помогна на Алан значително в това отношение и те оформиха страхотна двойка в центтъра на защитата. Марк също запълваше празнини на левия бек.


Ляв Бек - Алан Кенеди

Той беше отличаващият се ляв бек по време на моята кариера. Алан беше "глух" и можеше да те чуе само ако му подсвирнеш, като звукът се "промъкне" между шумът от тълпата. Така че аз подсвирквах на Алан понякога и коригирах позицията му на терена. Неговите възможности не подлежаха на съмнение и той беше толкова добър технически.


Десен халф - Тери Макдермът

Повечето си мачове изиграх с Крейг Джонстън на тази позиция, но ще поставя Тери на това място. Той беше като машина, можеше да тича цял ден. Тери беше по-добър в насочването на топката към наказателното поле и също така създаваше повече положения отколкото Крейг, когато пробиваше отдясно.

Централен халф - Греъм Сунес

Той беше най-добрият играч, с който съм играл някога прерз живота си. Казвам това, защото той притежаваше всичко и можеше да играе на всяка позиция. Той беше най-полезен като полузащитник, но можеше да играе с лекота като десен бек, ляв бек или централен защитник.Като съотборник той изискваше съвършенство от своите колеги и нямаше да те остави да свалиш нивото.

Централен халф - Ян Молби

Крилата фраза в днешно време е "Какво правеше Ян Молби". Аз бих попитал какво той не може да направи? Той можеше да подаде топката по-добре от всеки друг, който съм виждал. Ян и Греъм щяха да бъдат много ефективни като двойка в центъра, Ян по-назад, а Греъм да създава (положения).


Ляв Халф - Джон Барнс

Какъв футболист и каква личност, най-милия съотборник който можеш да имаш. Той започна като бързо, технично ляво крило и по-късно се премести в центъра. Той е роден в Ямайка, но игра за Англия 79 пъти, като спорем мен можеше да запише още много мачове за националния отбор.

Централен нападател - Йън Ръш

Играл съм заедно с Ръши повече от всеки друг в Ливърпул, но по едно време той искаше да напуска, понеже Дейвид Джонсън и Кени Далглиш бяха предпочитани в атака. Той отиде при мениджъра и каза "Слушай шефе, искам трансфер". Треньорът го погледна и му каза "Какъв трансфер? Бягай навън и почни да играеш!". Той (Ръш) почна да тренира, Дейвид се контузи и в следващия момент Кени и Ръши се сработиха.

Централен нападател - Кени Далглиш

Кени беше вторият най-добър играч, с който съм играл. Сунес беше най-добрият, но Кени беше веднага след него. Той имаше качеството да преодолее защитник и да създаде голово положение от нищото. Той и Ръши бяха чудесни като двойка и това се търси във футбола.


Треньор - Боб Пейсли

Боб ме взе в Ливърпул. Той обичаше да казва "Имаме една топка и 11 играча, отидете и го направете". Не винаги успявахме да го разберем, но по някакъв начин той предаваше своите идеи на нас.

Резерви (без коментар за тях от страна на Гробелар) - Питър Биърдсли, Джон Олдридж, Рони Уилан.

Въпреки атрактивния футбол, в дългосрочен план, Слот не е зле да позатегне защитата и да помисли по идеята!

Щото сезонът не е преполовен, а е налице опит с две загубени титли (точка разлика) и два загубени финала в ШЛ.