Както мнозина вече разбраха, този уикенд имах щастието да присъствам на един от най-важните мачове на отборът заемащ едната половина от футболното ми сърце. Пожелавам на всеки да изпита поне веднъж подобни емоции. Да, резултатът не бе добър, но това което дава атмосферата преди, на и след мача, остава толкова дълбоко запечатано, че нито Челси, нито Моу, нито който и да е, може да отнеме.
Предполагам че всички са гледали мача, още че повече че бе коментиран както си подобава - с купчина глупости, злоба и задоволство. Разбирам всичко, разбирам дори това че заради каузата има хора които се прехласнаха пред антифутбола, който иначе с удоволствие биха оплюли при други обстоятелства. Аз ще се опитам да си кажа моето мнение макар да знам че няма как да избягам от фенските пристрастия, фенската болка и разочарование от резултата.
Не мога да кажа че се имам за разбирач, нито пък че гледам нонстоп футбол. Бил съм на достатъчно много мачове като се почне от средата на 80-те и стадиона на Черноморец до бургаския квартал Победа и засега се свърши до не малко домакински срещи на отборът на другата половина на футболното сърце - ЦСКА. Мъчех се да си спомня кога отбор, който има претенциите за нещо е започвал с номерцата и бавенето на играта буквално от първата минута. Да, може би в някой мач на ЦСКА се е случвало, но е било от отбор, който в най-добрия случай е бил малко над чертата за изпадане. Това бе първото нещо което видях в този мач, който иначе започна впечатляващо за мен като фен:
Още в първите минути Челси започна с рушенето. Да, аз съм пределно наясно че Моу спечели и това бе част от плана му - буквално убиване на първите минути, в които често Пуул повежда че и дори и добавя още някой гол. Планът бе простичък и сработи. Това бе ясно за всеки и ако преди мача се говореше победа, то още към 10-а 15-а минута за нас бе ясно че от този мач може да се вземе максимум точка. На стадиона бяха видни знаците и командите които се даваха от ЖМ и каквото и да си говорим, сините се справиха брилянтно. В крайна сметка те са играчи и изпълняват тактически указания. Брилянтно се справи и Жозе - за пореден сложи акцента върху себе си, правеше се на палячо, демонстрира новаторство в антифутбола като малко преди да бъде изпълнен тъч, хвърли на играча, който трябваше да го изпълни, шише с вода. Победителите не ги съдят. Аз самият си спомням как Ливърпул на Бенитес с подобна игра победи Барселона преди време. Знам какво се пишешe тогава и как някои бяха обявили футболът за мъртъв едва ли не. Малко по-рано през годината Уигън така победиха Ман Сити на Етихад, но разликата в класите между двата отбора е такава, че просто латикс нямаха друг шанс. Все пак те не са отбор за стотици милиони.
В крайна сметка наистина след време ще остане само резултата и евентуално щампата "мачът, с който се спечели/загуби титлата за еди си кой през 2014"
Момчетата в червено не се справиха, макар че заслужаваха да вземат нещо в този мач. Съгласен съм с РеЗо че липсваше лидера в отбора. Много често Пуул прави силна първа част и слаба втора. През първото полувреме нападаха до по-близката до нас врата и видимо се усещаше по-голям живец и в Стърлинг, и в Коутиньо, и в Суарес. Втората част схемата на Челси се промени и стана 9-1-0 като Ба мина повече пъти през централната линия отколкото кораби и самолети са пресекли екватора за 24 часа. Играчите на Пуул обаче нямаха никаква идея как да превземат тази дъга от играчи, които образно казано се бяха наредили като дъга на хандбално вратарско поле. Еднообразни пасчета, търсене на излишна техника, умора и обезверяване се виждаха все по-силно всяка изминала минута. Влизането на Стъридж не промени нищо, а това на Аспас доведе до най-абсурдната ситуация в мача. Положенията липсваха или ако го имаше те бяха главно след удари отдалеч, където явно се търсеше рикошет, макар в тази гора това да не бе съвсем достатъчно за се случи нещо повече от изгубена топка. Срещу тях обаче имаше много добра защита като Калаш съвсем заслужено видях че бе единствен от този мач в 11-те на кръга за ВЛ според Мирър. Не съм съгласен че Челси са били само с 3 титуляра. Ако приемем че мачът с АМ е бил по-важният за Челси, то там титуляри бяха 5 човека от тези излезли на Анфийлд. Като сложим и Иванович, който си е титуляр също, Ба, който играе не малко в последните мачове и Шварцер, който замени Чех принудително, приказките за резерви и титуляри са малко пресилени.
След мача се изписаха много неща.. от това че Моу не е паркирал автобус, а са били два до това че е победила гениалността. Всеки има своят поглед, но аз се радвам че моят отбор не изповядва подобна философия. Както каза и Брендън, подобна игра не е в стила на Ливърпул. Или поне в този на Пейсли, Шенкли, Далглиш, а сега и Роджърс. Аз искам да гледам моят отбор да играе и да гради. Рушенето винаги е било по-лесният избор. Искам да усещам и това, което спонтанно се случи след втория гол на Челси, а именно че целият стадион започна да пее и заглуши радостните викове на феновете на Челси. Публиката подкрепи и Стиви след грешката като веднага след това започна да пее неговите песни. Тук отговарям и на Сандро за публиката. Има нещо вярно, но не напълно. Клипчето по-горе показва атмосферата, която се усещаше на трибуните през по-голяма част от мача, но имаше период, в който всички виждаха че няма как да се получат нещата и да, това се предаде и на Копа за известно време, но при почти всички дори и малки откриващи се шансове се започваше с подкрепата. Вече писах и за това след втория гол.
Битката бе загубена, а с това шансовете за титла се сведоха до под 10% според мен. Тази седмица ще се реши всичко, но освен че Еве трябва да вземат нещо от Сити, трябва и Пуул да бие Кристъл Палас. Има очевиден спад в играта на червените в последните мачове и дано този спад не продължи и срещу момчетата на Тони Пюлис. Във връзка с мача на Гудисън в студиото на Скай Джейми Карагър отговаря на въпрос - "Раздвоен съм за този мач.", а Гари Невил добавя - "Всички сме раздвоени" :)))) Аз лично не съм - мощно за Еве, въпреки че като минах покрай Гудисън с шапка на Пуул, една кака нещо ми се разсърди и ми нареждаше 1 минута благословии
At the end of a storm there is a golden sky....
И ако в центъра е море от фенове, то слизайки на 300м от стадиона не мога да опиша какво беше - тълпи от фенове окупирали заведения за ядене, банкомати и бирарии. Едно червено море, очевидно много гладно :), защото имах чувството че всички са отишли там да се наядат :) Колкото повече се стигаше до стадиона, толкова по-футболно ставаше. Заведенията за храна намаляват за сметка на феншоповете - значки, шалове, фланелки, сувенирчета за мач и т.н. Въпросите от предния ден бяха сменения и сега ни питаха дали не знаем някой да продава билет за мача. Цените, на които чухме че вече върви един билет, бяха 4 цифрени
